Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/06.11.2020г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 8021 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от Застрахователна компания „У.“
АД /З.“У.“ АД/, ЕИК ********, подадена чрез пълномощник, чрез пълномощник на
дружеството, срещу Разпореждане от 09.06.2020г. по
изп.дело № 20209240400241 по описа на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924,
с район на действие СГС, с което ЧСИ е оставил без уважение възражение вх.№
3422/26.05.2020г. на дружеството за намаляване на приетия адвокатски хонорар до
размера на сумата от 200лв.
В жалбата се твърди, че претендирания
от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум в Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като размера на
присъдения в полза на взискателя адвокатски хонорар за изпълнителното
производство е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на
делото. Поддържа се, че единственото предприето от пълномощника на взискателя
действие е подаването на молба за образуване на изпълнителното дело с посочване
в нея на способа за изпълнението, поради което и се дължи адвокатско
възнаграждание в минималния размер само по чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Взискателят по изпълнителното
дело не е депозирал възражение срещу подадената жалба.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:
Изп.дело №
20209240400241 по описа на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924,
с район на действие СГС, е образувано на 05.05.2020г. по молба на Н.П.Л., подадена
чрез пълномощника му – адв. С.И.З.от АК – Варна и въз основа на изпълнителен
лист № 40 от 22.04.2020г., издаден по решение № 89/13.04.2020г. по в.търг.дело
№ 16/2020г. по описа на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение, за
заплащане на сумата от 72 601,88лв. застрахователно обезщетение по
застраховка «Каско», подробно описана в изп. лист, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
22.10.2018г., до окончателното изплащане на обезщетението.
С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника още при
образуване на делото.
На длъжника е връчена ПДИ на 12.05.2020г., като длъжникът
е депозирал по изпълнителното дело възражение вх.№ 03422/26.05.2020г. срещу
приетите разноски за адвокатско възнаграждение, като е поискал същото да бъде
намалено на 200лв.
С Разпореждане от 09.06.2020г. съдебният изпълнител е
отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение,
като за разпореждането жалбоподателят е уведомен със съобщение изх.№
5636/09.06.2020г. Със същото съобщение жалбоподателят е уведомен за налагането
на запор върху вземанията му за суми по банковите му сметки в „Р.Б.“ ЕАД, до
която е изпратено запорно съобщение от ЧСИ. Поради превеждане на дължимата
сума, посочена в запорното съобщение, ЧСИ е изпратил съобщение за вдигане на
запор изх.№ 5731/12.06.2020г.
Съдът, като съобрази конкретните
извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело,
намира, че обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно, поради
следното:
Установи се от събраните
доказателства, а и не се спори между страните, че договореното възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 24.04.2020г., сключен между адв. С.И.З.и
взискателя по изпълнителното дело Н.П.Л. в размер на 1416лв. е изплатено в брой
при подписване на договора на пълномощника.
Същевременно с това, от значение
за преценка на основателността на частната жалба е обстоятелството, че взискателят
е подал само една молба по ЧСИ – за образуване на изпълнително дело, като в
същата е посочил изпълнителен способ – запор върху банкови сметки на длъжника.
Такъв, видно от приложените доказателства, е бил наложен върху сметка на
длъжника в „Р.Б.“ ЕАД, а дължимата сума е била преведена от
банката по сметката на ЧСИ.
По делото не се установи
извършването на други действия от пълномощника на взискателя във връзка с
приложените от ЧСИ изпълнителни способи, довели до събиране на дължимите суми
по изпълнителното дело.
С оглед изложеното, съдът намира,
че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., съобразно действащата
редакция на наредбата към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие. Като съобрази изложеното, съдът намира, че обжалваното разпореждане,
с което е отказано да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение за
разликата над 200лв. до 1416лв. следва да бъде отменено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
от 09.06.2020г. по изп.дело № 20209240400241 по описа на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924, с район на действие
СГС, в частта в която ЧСИ е отказал да намали приетите разноски за адвокатско
възнаграждение, претендирано от взискателя до сумата от 200лв.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.