Решение по гр. дело №235/2025 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 144
Дата: 30 юли 2025 г.
Съдия: Галина Рускова Златева
Дело: 20252220100235
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Нова Загора, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело №
20252220100235 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, с адрес
гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, представлявано от членовета на Съвета на директорите А.Д. и
М.М., чрез пълномощника юриск. М.К, против С. Г. С. с ЕГН **********, с адрес ******,
с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Искането е
да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 297.00 лв. по Договор за продажба на изплащане № *********/
20.07.2018г., представляващи неплатени суми за устройство Handset Sam Galaxy A6 Black
MAT 30 23м.,за периода от 28.11.2018г. до 27.06.2019г., както и законната лихва върху сумата
297,00 лв., от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, което е предмет на издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
17.12.2024г., по ч.гр.д.№ 1556/2024г. на НЗРС, както и направените разноски в заповедното и
исковото производство.
В молбата ищецът твърди, че предприел действия за събиране на дължимата сума,
посочена по-горе, подавайки заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист. НЗРС
образувал ч.гр.д.№ 1556/ 2024г. по своя опис, в което производство била издадена Заповед за
изпълнение срещу длъжника и срещу същата е било подадено възражение от длъжника, че
не дължи изпълнение по нея. С разпореждане били дадени указания на взискателя, че в
едномесечен срок може да предяви иск за вземането си по издадената заповед за изпълнение
№ 971/ 17.12.2024г., в противен случай ще бъдела обезсилена изцяло или частично
заповедта.
Твърди се, че с ответникът били в облигационни отношения от 20.07.2018г. по повод
сключения рамков Договор за продажба на изплащане № ********* за устройство Handset
Sam Galaxy A6 Black MAT 30 23м. за обща цена от 396 лв., платима на 24 месечни вноски /от
които първата се заплаща при подписване на договора и получаване на устройството, а
останалана сума се разсрочва на 23 месечни вноски, всяка по 16.50 лева/. Собствеността на
устройството била прехвърлена с подписан между страните приемо- предавателен протокол
1
към договора, в който била индивидуализирана вещта.
Ответникът не платил в срок 6 бр.месечни погасителни вноски от уговорения план и
били начислени във фактури от 02.01.2019г., 01.02.2019г., 05.03.2019г., 02.04.2019г.,
08.05.2019г. и 05.06.2019г. Съгласно сключения между тях договор същият се прекратявал
при неплащане в срок на 2 /две/ последователни месечни вноски и всички дължими до края
на срока на договора били изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и
следвало да бъдат заплатени в рамките на посочения в нея срок. Дружеството издало
фактура № ********* със срок на плащане до 17.07.2019г., в която били включени
оставащите погасителни вноски до края на срока на договора. За периода от 28.11.2018г. до
27.06.2019г. неплатените суми по договора за продажба на устройство Handset Sam Galaxy
A6 Black MAT 30 23м. били в общ размер на 297.00 лв., за което били издадени фактури: 1/
*********/ 02.01.2019г. за 1 вноска от 16,50 лв; 2/ *********/ 01.02.2019г. за 1 вноска от
16,50 лв; 3/ *********/ 05.03.2019г. за 1 вноска от 16,50 лв; 4/ *********/ 02.04.2019г. за 1
вноска от 16,50 лв; 5/ *********/ 08.05.2019г. за 1 вноска от 16,50 лв; 6/ *********/
05.06.2019г. за 1 вноска от 16,50 лв. и 7/ *********/ 02.07.2019г. за 12 вноска от 16,50 лв. на
обща стойност от 198.00 лева.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
посочената сума и било образувано ч.гр.д.№ 1556/ 2024г. на НЗРС. Ответникът подал
възражение в заповедното производство срещу издадената заповед за изпълнение, което
обосновавало правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез неговия
представител адв.Й. К. И. САК, която счита предявения иск за неоснователен. Твърди се, че
ответникът не бил подписвал и не е сключвал договори с ищеца, но дори и да се приемело,
че имало такива, претендираните вземания по фактурите били погасени по давност.
Направил е възражение за изтекла погасителна давност. Изложени са били подробни
аргументи относно хипотезите на изтекла давност в 3/три/ и 5 /пет/ годишния срок по ЗЗД,
които правят претендираното парично задължение като погасено поради изтичане на
давностния срок по ЗЗД. Моли се съда да прекрати или да отхвърли предявения иск на
посочените основания в писмения отговор. Претендират се направените разноски в исковото
производство.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото са били в облигационни отношение по повод сключения между
тях Договор за продажба на изплащане № *********, сключен на 20.07.2018г. г. между "А1
България" ЕАД, като продавач и ответника С. С.., като купувач, съгласно който продавачът
прехвърлил на купувача правото на собственост върху една или няколко вещи, срещу цена,
която купувачът се задължавал да му заплати в размера и при условията на разсрочено
плащане, определени в договора и приложенията към него. С договорът била уговорена
цена платима както следва - първоначална вноска в размер на 16,50 лв., а останалата част от
цената – 379,50 лв., дължима на 23 месечни вноски, в които била включена и годишна лихва
в размер на 5,2 %. Със същия договор било уговорено, че вещта се предавала с приемо-
предавателен протокол, какъвто е приложен по делото и видно от който на дата 20.07.2018 г.
на ответника С. Г. С., било предаден мобилно устройство Handset Sam Galaxy A6 Black MAT
30.
Ищецът издал фактура № ********* със срок на плащане до 17.07.2019г., в която
били включени оставащите погасителни вноски до края на срока на договора. За периода от
28.11.2018г. до 27.06.2019г. неплатените суми по договора за продажба на устройство
Handset Sam Galaxy A6 Black MAT 30 23м. били в общ размер на 297.00 лв., за което били
издадени фактури: 1/ *********/ 02.01.2019г. за 1 вноска от 16,50 лв; 2/ *********/
2
01.02.2019г. за 1 вноска от 16,50 лв; 3/ *********/ 05.03.2019г. за 1 вноска от 16,50 лв; 4/
*********/ 02.04.2019г. за 1 вноска от 16,50 лв; 5/ *********/ 08.05.2019г. за 1 вноска от
16,50 лв; 6/ *********/ 05.06.2019г. за 1 вноска от 16,50 лв. и 7/ *********/ 02.07.2019г. за 12
вноска от 16,50 лв. на обща стойност от 198.00 лева.
За него възникнал правен интерес от предявяване на правата си по съдебен ред и
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочената сума,
като било образувано ч.гр.д.№ 1556/ 2024г. на НЗРС. Ответникът подал възражение в
заповедното производство срещу издадената заповед за изпълнение, че е изтекла давност и
не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК
във връзка чл.79, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, като се иска установяване на дължимостта на
вземането на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума.
Съдът намира така предявеният иск за допустим, но разгледан по същество същият се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1/ наличието на посоченото
облигационно отношение по договор за продажба на изплащане между "А1 България" ЕАД
/с предходно наименование "Мобилтел" ЕАД/ и ответника С. Г. С.; 2/ че "А1 България" ЕАД
е било изправна страна по облигационното правоотношение, т. е., че е предало на ответника
С. С. устройството - предмет на договора за продажба на вещ на изплащане; 3/
съдържанието на правоотношението; 4/ размера на дължимите вноски по договора за
продажба на вещ на изплащане 5/ факти и обстоятелства, имащи за последица спиране или
прекъсване на давностния срок за претендираните вземания по отношение на ответника.
На първо място съдът намира, че по делото въз основа на събраните доказателства
беше доказана съществувалата между "А1 България" ЕАД и ответника С. С., облигационна
връзка по силата на сключен на 20.07.2018г. Договор за продажба на изплащане №
********* за устройство Handset Sam Galaxy A6 Black MAT 30. В тази връзка съдът отчете,
че възражението на ответника за липсата облигационна връзка е бланкетно и доколкото по
делото е представен писмен договор, който носи подписа на ответника и неговото авторство
не е оспорено, то този договор е достатъчно доказателство за доказването на
облигационната връзка.
По съдържанието на договора не се спори, поради което следва да се приеме, че
дължимата от ответника цена за закупеният мобилен апарат е 396,00 лв. - първоначална
вноска в размер на 16,50 лв., а останалата част от цената – 379,50 лв., дължима на 23
месечни вноски, в които е включена и годишна лихва в размер нае 5,2 %., съгласно
инкорпорирания в договора погасителен план.
Съдът намира, че по делото беше доказано и предаването на вещта на ответника, като
видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол, на 20.07.2018 г. на
ответника е предаден мобилен апарат Handset Sam Galaxy A6 Black MAT 30, със сериен
номер **************, а протоколът носи подписа на ответника и неговата автентичност не
е оспорена от последния. Съгласно представените по делото фактури, се установи размерът
и броя на дължимите от ответника вноски по договора и техния падеж.
Следва, обаче да бъде уважено възражението на ответника за изтекла погасителна
давност за вземанията на ищеца, по следните съображения:
Законът за задълженията и договорите е установил различна погасителна давност.
Общата погасителна давност според разпоредбата на чл.110 ЗЗД е петгодишна. Тя е
приложима във всички случаи, при които законът не е определил друг специален давностен
срок. Такъв е срокът за периодични плащания. При определяне характерните признаци на
3
понятието „периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" от Закона за задълженията и
договорите трябва да се изхожда от неговото систематично място. Разпоредбата на чл.111,
б."в" ЗЗД се намира в раздел „Погасителна давност" в глава V „Погасяване на
задълженията". Според тази разпоредба с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Понятието „периодични
плащания" не е определено в закона. За установяването на действителния му смисъл и
точното му съдържание е необходимо то да се разглежда с оглед функциите на
погасителната давност и спецификата на тези вземания, за които е предвидена по-кратка от
общата петгодишна погасителна давност. Погасителната давност е установена в обществен
интерес. Целта е да стимулира своевременното упражняване на субективните граждански
права. В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт,
юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни.
Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да
погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение
на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя
служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане
на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на
кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското
правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.
Погасителната давност има важна функция и в осигуряването на справедливо
съдопроизводство поради трудността за доказване на факти, които са се осъществили далеч
назад във времето. С оглед на тези функции и голямото разнообразие на субективните права
законодателят е предвидил освен общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД и по-кратки
специални давностни срокове като по този начин се отчитат особеностите на различните
облигационни отношения. В чл.111 ЗЗД като изключение е установена тригодишна давност
за три групи вземания, едната от които е за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да бъде
защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително известни на
страните по правоотношението. Кредиторът и длъжникът в тези случаи знаят изначално
времето на изпълнение. По този начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се
напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за наличието
на неизплатени такива. Ето защо за тези вземания е предвиден по-кратък давностен срок.
Под „плащане" по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД следва да се разбира задължение за
предаване на пари или други заместими вещи.
Характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това по
какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо -
годишен, месечен, седмичен или дневен. „Периодично" е това плащане, което не е
еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи.
Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един
път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези
множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението
за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и
давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен
юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно
действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният
и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да
4
бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични само тогава,
когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когото те случайно са се
оказали изискуеми през определени периоди. Не е възможно да бъдат изброени всички
видове периодични плащания, поради това, че правопораждащите ги юридически факти
могат да бъдат различни. Законодателят е посочил примерно две от тях в разпоредбата на
чл.111, б."в" ЗЗД - вземанията за наем и лихви.
В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД./Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3 / 2011 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК/.
Безспорно, процесните вземания на ищеца притежава всички изброени по-горе белези
на периодично плащане – изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, и за тези вземания следва да намери приложение по-кратката, 3 годишна,
погасителна давност, предвидена в чл.111 б.“в“от ЗЗД.
По делото са представени фактури за дължими суми, както следва:
1/ *********/ 02.01.2019г. за 1 вноска от 16,50 лв, със срок за плащане - 22.01.2019г.;
2/ *********/ 01.02.2019г. за 1 вноска от 16,50 лв., със срок за плащане - 21.02.2019г.;
3/ *********/ 05.03.2019г. за 1 вноска от 16,50 лв., със срок за плащане - 25.03.2019г.;
4/ *********/ 02.04.2019г. за 1 вноска от 16,50 лв., със срок за плащане - 22.04.2019г.;
5/ *********/ 08.05.2019г. за 1 вноска от 16,50 лв., със срок за плащане - 28.05.2019г.;
6/ *********/ 05.06.2019г. за 1 вноска от 16,50 лв., със срок за плащане - 25.06.2019г.;
7/ *********/ 02.07.2019г. за 12 вноска от 16,50 лв. на обща стойност от 198.00 лева,
със срок за плащане - 17.07.2019г.
В т.II.6. от Договор за продажба на изплащане № ********* е предвидено, че
дължимите вноски по договора следва да се изплащат в срока за плащане, предвиден в
издадената фактура, т.е. с изтичане на предвидения в Договора срок за плащане на всяко
едно месечно задължение, всяко от фактурираните плащания става изискуемо на дата,
следваща датата, определена във съответната фактура като крайна възможна за извършване
на съответното плащане.
В т.IV.12.3 от представения по делото договор е предвидено че, при неплащане на
2/две/ последователни месечни вноски, всички суми дължими до края на срока на договора,
стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми.
По изложените по-горе съображения, настоящият състав приема, че давността за
описаните суми е изтекла, както следва:
1/ По фактура с № *********/ 02.01.2019г.- на 23.01.2022г.;
2/ По фактура с № *********/ 01.02.2019г.- на 22.02.2022г.;
3/ По фактура с № *********/ 05.03.2019г.- на 26.03.2022г.;
4/ По фактура с № *********/ 02.04.2019г.- на 23.04.2022г.;
5/ По фактура с № *********/ 08.05.2019г. - на 29.05.2022г.;
6/ По фактура с № *********/ 05.06.2019г. - на 26.06.2022г.;
7/ По фактура с № *********/ 02.07.2019г. - на 18.07.2022г..
Съгласно представените по делото писмени доказателства, безспорно бяха установени
всички дължими към ищеца суми по основание, размер и падеж. Съгласно правилата за
5
разпределяне на доказателствената тежест в процеса, при направено от страна на ответника
възражение за изтекла погасителна давност, следваше ищецът да ангажира доказателства за
факти, водещи до спиране или прекъсване на давността за всяко едно от претендираните
вземания. До края на първото по делото заседание такива не бяха ангажирани от ищцовата
страна, доколкото може да се приеме, че заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК за процесните суми, което води до прекъсване на давността, е подадено
едва на 16.12.2024г. – повече от 2г., след изтичане на давностния срок за всяко едно от
вземанията, предвиден в чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл.78, ал.2 от ГПК,следва да се възложат върху ищеца разноските в
настоящето производство, за които ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК, а
именно – 500,00 лв. адв. хонорар.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, с адрес
гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, представлявано от членовета на Съвета на директорите А.Д. и
М.М., против С. Г. С. ЕГН **********, с адрес – ******, с който се иска да бъде установено
по отношение на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.“Кукуш“ №
1, че дължи сумата от 297.00 лв. по Договор за продажба на изплащане № *********/
20.07.2018г. за устройство Handset Sam Galaxy A6 Black MAT 30, представляващи неплатени
суми за устройство Handset Sam Galaxy A6 Black MAT 30, за периода от 28.11.2018г. до
27.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда по
ч.гр.д.№ 1556/2024г. до окончателното изплащане на задължението, по издадени фактури №
*********/ 02.01.2019г.; *********/ 01.02.2019г.; *********/ 05.03.2019г.; *********/
02.04.2019г.; *********/ 08.05.2019г.; *********/ 05.06.2019г.; *********/ 02.07.2019г., за
които суми е издадена Заповед № 971/17.12.2024г. по ч.гр.д. № 1556/2024г. на РС-Нова
Загора, КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОБЕЗСИЛВА издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 971/17.12.2024г. по ч.гр.д. № 1556/ 2024г. на РС-Нова Загора.
ОСЪЖДА А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.“Кукуш“ № 1,
представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., да заплати на С. Г. С. с
ЕГН **********, с адрес – ****** направените разноски по делото в размер на 500,00
/петстотин/ лева за адвокатско възнаграждени.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаването на
съобщението пред Сливенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________

6