Мотиви на присъда №191/28.10.2014г. по НОХД №914/2014г. по описа на Окръжен
съд гр. Бургас.
Производството по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура
гр. Бургас, с който срещу подсъдимия А.В.В., ЕГН ********** е
повдигнато обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК – за това, че на 29.08.2013г., около 23.15
часа, в с. Равда, община Несебър, по черен път на около 50м. западно от хотел
„Олимпия бийч”, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи от
владението и без съгласието на Г.Д.Х. *** - 1 бр. дамска чанта, на стойност
24.00 /двадесет и четири/ лева, съдържаща: 1 бр. слънчеви очила, на стойност
23.00 /двадесет и три/ лева, 2бр. запалки, на обща стойност 1.50 /един лев и
петдесет/ лева, 1 бр. портмоне на стойност 5.76 /пет лева и седемдесет и шест
ст./ лева, 1 бр. кутия цигари, марка «ММ» слимс, на стойност 4.60 /четири лева
и шестдесет стотинки/ лева, 1 бр. кутия цигари марка «ММ» слимс, съдържаща 1
бр. цигара, на стойност 0.23 /двадесет и три ст./ лева, 1 бр. мобилен телефон,
марка „Самсунг“, на стойност 22.00/ двадесет и два/ лева, 1 бр. сим-карта на
стойност 12.00 /дванадесет/ лева, 1 бр. мобилен телефон марка „LG“ на стойност
19.00 /деветнадесет/ лева, 1 бр. сим карта на стойност 12.00 /дванадесет/ лева,
1 бр. карта „Мания”, 1 бр. карта „Пени”, лична карта на името на Г.Д.Х.и сумата
от 70.00 /седемдесет/ лева, като всичко е на обща стойност 194.09 /сто
деветдесет и четири лева и девет стотинки/ лева, като употребил за това сила, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 28.10.2014г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт. Пледира с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2
от НПК, наказанието на подсъдимия да се определи при превес на отегчаващите
вината обстоятелства – в размер от осем години лишаване от свобода, като
същото на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да се намали с една трета, до размер на пет години
и четири месеца лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи в затвор,
при първоначален строг режим.
Служебният защитник на подсъдимия
А.В., в лицето на адв. Антон Желев от АК – гр. Бургас, по време на съдебните
прения, пледира наказанието на подзащитния му да се определи в
размер на шест години лишаване от свобода, като същото се намали с една трета
на основание чл.
58а, ал. 1 от НК до размер от четири години лишаване от свобода.
Подсъдимият А.В.В.
признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявява, че
не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си реч, по
време на съдебните прения, изразява съжаление за постъпката си и моли за
по-ниско наказание.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.В.В.
е роден на ***г. в гр. ****. Същият е с постоянен адрес: с. Г., община К.,
област С., кв. „***“ №***. Понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода
в Затвора – Бургас. Той е *** гражданин, ***, ** образование, ***, и е с ЕГН
**********.
От приложената справка за
съдимост на подсъдимия е видно, че същият е многократно осъждан, като в периода
2010 г. – 2013 г. е бил осъждан дванадесет пъти. По отношение на тези предходни
дванадесет осъждания на подс. В. е имало няколко произнасяния от съдилищата по
реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, последното от които е с присъда
№ 40/17.10.2012г. по НОХД № 121/2012г. по описа на Районен съд – гр. Котел,
влязла в сила от 02.11.2012г., с която е било определено общо наказание по НОХД
№186/2011г., НОХД №120/2011г., НОХД №251/2011г., НОХД №154/2011г., НОХД
№256/2011г., НОХД №247/2011г., НОХД №283/2011г., НОХД №469/2011г., НОХД
№1563/2011г., НОХД №173/2012г. и НОХД №121/2012г., в размер на най-тежкото от
тях, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което
да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Със същата присъда на
основание чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в изпълнение и наказанието три
месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД №73/2009г. на Районен
съд – гр. Малко
Търново. Видно от писмо изх. № 217/14 от 21.10.2014г. на началника на Затвора –
Бургас, наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД №73/2009г.
на РС – Малко
Търново, е било изтърпяно от подс. В. за времето от 30.08.2011г. до
30.11.2011г., а наложеното общо наказание от една година и шест месеца лишаване
от свобода е било изтърпяно за времето от 30.11.2011г. до 30.05.2013г.
На 29.08.2013 г. свидетелите И. К.,
К. К., Н. А., С. Б. и подс. А.В. употребявали алкохол. Живеели па палатка зад
бетоновия възел ХИТ-90, който се намира в гр. Н.. Около 23.00 часа свидетелите
К. К. и И. К. били огладнели и пожелали да отидат и да си купят дюнери. В
автомобила управляван от св. К. К. се качили и свидетелите И. К., Н. А., С. Б.
и подс. А.В.. След като направили покупките свидетелите К. К. и И. К. се
прибрали по местодомуване. Трите лица - св. Н. А., св. С. Б. и подс. А.В.
слезли от автомобила в близост до заведение „Варвари“ и поели в посока стария
пионерски лагер. Скрили се в храстите. Видели покрай тях да минава жена -
пострадалата Г.Х. с малкото си дете. Те я последвали. В един момент подс. А.В.
застигнал пострадалата и започнал да дърпа чантата й, но понеже тя била от
здрава материя той не успял да скъса дръжките и, което наложило употребата на повече
сила за отнемането на дамската чанта от пострадалата Г.Х.. Подсъдимият дълго
време не могъл да отнеме дамската чанта от владението на пострадалата, предвид
и оказаната от нея съпротива. Това наложило употребата на повече сила от негова
страна, в резултат на която пострадалата била повалена на земята и тогава дамската
чанта била отнета от подсъдимия. В дамската чанта на пострадалата се намирали
следните вещи: 1 бр. слънчеви очила, 2бр. запалки, 1 бр. портмоне, 1бр. кутия цигари,
марка «ММ» слимс, 1 бр. кутия цигари марка «ММ» слимс, съдържаща 1 бр. цигара,
1 бр. мобилен телефон, марка „Самсунг“, 1 бр. сим-карта, 1 бр. мобилен телефон
марка „LG“ 1 бр. сим карта, 1 бр. карта „Мания”, 1 бр. карта „Пени”, лична
карта на името на Г.Д.Х.и сумата от 70.00 /седемдесет/ лева.
Видно
от заключението на вещото лице по извършената по делото оценъчна експертиза, общата
стойност на отнетите вещи възлиза на сумата от 194.09 /сто деветдесет и четири лева и девет
стотинки/ лева.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Г.Х.,
П. Д., С. Б., К. К., Н. А. и И. К.; в писмените доказателствени средства –
протокол за оглед на веществени доказателства от 13.11.2013г.; в писмените
доказателства – протокол за доброволно предаване, справки от мобилни оператори
и справка за съдимост на подсъдимия; както и в експертното заключение по
извършената по делото оценъчна експертиза. Съдът счита, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимият А.В.В.
е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, тъй като на 29.08.2013г.,
около 23.15 часа, в с. Равда, община Несебър, по черен път на около 50м.
западно от хотел „Олимпия бийч”, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи: 1 бр. дамска чанта, на стойност 24.00 /двадесет и четири/ лева,
съдържаща: 1 бр. слънчеви очила, на стойност 23.00 /двадесет и три/ лева, 2бр.
запалки, на обща стойност 1.50 /един лев и петдесет/ лева, 1 бр. портмоне на стойност
5.76 /пет лева и седемдесет и шест ст./ лева, 1 бр. кутия цигари, марка «ММ»
слимс, на стойност 4.60 /четири лева и шестдесет стотинки/ лева, 1 бр. кутия
цигари марка «ММ» слимс, съдържаща 1 бр. цигара, на стойност 0.23 /двадесет и
три ст./ лева, 1 бр. мобилен телефон, марка „Самсунг“, на стойност 22.00/
двадесет и два/ лева, 1 бр. сим-карта на стойност 12.00 /дванадесет/ лева, 1
бр. мобилен телефон марка „LG“ на стойност 19.00 /деветнадесет/ лева, 1 бр. сим
карта на стойност 12.00 /дванадесет/ лева, 1 бр. карта „Мания”, 1 бр. карта
„Пени”, лична карта на името на Г.Д.Х.и сумата от 70.00 /седемдесет/ лева, като
всичко е на обща стойност 194.09 /сто деветдесет и четири лева и девет
стотинки/ лева, от владението на Г.Д.Х. ***, без нейно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
От обективна страна е налице
деяние извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на
гражданите, осъществено от
подсъдимия чрез действие – противозаконно отнемане на вещите, предмет на
престъплението, като употребил за това сила, и се квалифицира като грабеж по
чл. 198, ал. 1 от НК.
На следващо място от обективна страна по отношение на подсъдимия А.В., извършения грабеж следва да се
квалифицира по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, като извършен при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК. Наличието на
опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК се обосновава с
определеното по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, по НОХД № 121/2012
г. по описа на Районен съд - гр. Котел ефективно общо наказание лишаване от
свобода на подсъдимия В. по НОХД №№ 186/2011г., 120/2011г., 251/2011г.,
154/2011г., 256/2011г., 247/2011г., 283/2011г., 469/2011г., 1563/2011г.,
173/2012г. и 121/2012г., в размер на една година и шест месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие
от закрит тип; както и с приведеното в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 НК, наказание три месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 73/2009г. на
РС-Малко Търново. Посочените
две наказания – приведеното в изпълнение наказание три месеца лишаване
от свобода и наложеното
общо най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване
от свобода са били
изтърпени от подс. В., както следва: първото – за времето от 30.08.2011г. до
30.11.2011г., а второто - за времето от 30.11.2011г. до 30.05.2013г., в срока
по чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед
на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.
373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на
наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието
следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1
от НК при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване
от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета.
Настоящият състав отчита като
смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на подсъдимия, тежкото му
икономическо и социално положение, както и изразеното съжаление за извършеното.
Същевременно съдът намира, че процесуалното поведение на подсъдимия в хода на
досъдебното производство, може да бъде оценено като такова, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, поради което
и го третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Като
съществено отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия се
отчита обремененото му съдебно минало, което го очертава като деец с вече
утвърдени престъпни навици. Подсъдимият В. е изтърпявал вече наказания лишаване
от свобода, но предходните му осъждания очевидно не са оказали превъзпитателно
въздействие върху него. В случая не са налице предпоставките за
индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия при условията на чл. 55 от НК, тъй като изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни, а и при наличието на отегчаващо такова, не
могат да обосноват несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото
предвидено в закона наказание.
При тези данни и съобразно
изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие, че наказанието по отношение на
подсъдимия А.В., за извършеното от него престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и
б. „б” от НК, следва да се определи при превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което и определи наказание
към минималния размер на предвиденото в чл. 199, ал. 1 от НК наказание лишаване
от свобода, а именно лишаване от свобода за срок от шест години. С оглед
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид обстоятелството, че делото е
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
372, ал. 4 от НПК, така определеното наказание лишаване от свобода за срок от
шест години следва да се намали с една трета (в случая с две години), при което
окончателния размер на наказанието се определя на лишаване от свобода за срок
от четири години.
Съдът констатира, че престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело, е било извършено
от подсъдимия В. в условията на реална съвкупност с престъпленията по НОХД №
235/2014г. на Окръжен съд – гр. Бургас, НОХД № 1055/2013г. на Окръжен съд – гр.
Бургас, НОХД № 91/2014г. на Районен съд – Поморие и НОХД № 555/2014г. на
Окръжен съд – гр. Бургас. Предвид на това и в съответствие с материалноправните
предпоставки по чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи общо
наказание на подсъдимия А.В. измежду наказанията, наложени по настоящото НОХ дело №
914/2014г. на Окръжен съд – гр. Бургас, по НОХД № 235/2014г. на Окръжен съд –
гр. Бургас, по НОХД № 1055/2013г. на Окръжен съд – гр. Бургас, по НОХД №
91/2014г. на Районен съд – Поморие и по НОХД № 555/2014г. на Окръжен съд – гр.
Бургас, в размер на най-тежкото от определените отделни наказания по тези дела,
а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Настоящият съдебен състав счита,
че по отношение на така определеното общо най-тежко наказание са налице
основанията по чл. 24 от НК за увеличаване размера на същото. Преди извършване
на престъпленията, включени в съвкупността, подс. А.В. е бил осъждан дванадесет
пъти все за престъпления против собствеността – кражби и грабежи. Предходните
осъждания на В. очевидно не са оказали необходимия превъзпитателен ефект върху
личността му, тъй като само след малко повече от месец след изтърпяване на
предходното си наказание лишаване от свобода (на 30.05.2013г. е бил освободен
от затвора), на 03.07.2013 г. същият е извършил ново престъпление против
собствеността – това по НОХД № 1055/2013г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Това обосновава извод, че при подсъдимия В. са налице трайно установени
престъпни навици и упоритост, които характеризират личността му като такава с висока
степен на обществена опасност. Същевременно предвид обстоятелството, че петте престъпления,
включени във формираната по настоящото дело съвкупност, са извършени за кратък
период от време, осъществени са при условията на опасен рецидив и отново всички
са против собствеността, съдът прие, че в случая е налице висока обществена
опасност и на съвкупността от престъпленията. Предвид на това настоящият състав
прие, че за поправянето и превъзпитанието на подс. В. така определеното общо
най-тежко наказание измежду присъдите за деянията, включени в съвкупността –
лишаване от свобода за срок от четири години следва да бъде увеличено по чл. 24
от НК с една година, или общо на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ.
Така определения размер на наказанието съответства на целите на генералната и
специалната превенция по чл. 36 от НК. В случая е налице необходимост от
засилена наказателна репресия за постигане на възпитателен ефект върху
осъдения.
Така определеното общо най-тежко
увеличено наказание следва да бъде изтърпяно ефективно от осъдения А.В. *** при
първоначален строг режим, на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Съдът на основание чл. 25, ал. 2
от НК приспадна от определеното за изтърпяване общо най-тежко увеличено
наказание по настоящото НОХД № 914/2014г. на Окръжен съд – гр. Бургас, по НОХД
№ 235/2014г. на Окръжен съд – гр. Бургас, по НОХД № 1055/2013г. на Окръжен съд
– гр. Бургас, по НОХД № 91/2014г. на Районен съд – Поморие и по НОХД №
555/2014г. на Окръжен съд – гр. Бургас - лишаване от свобода за срок от пет години, изтърпяната за времето от
23.04.2014г. до настоящия момент от подсъдимия В., част от наказанието
лишаване от свобода за срок от четири години, наложено му като общо най-тежко
наказание по НОХД №91/2014г. на Районен съд – Поморие, НОХД №235/2014г. и НОХД
№ 1055/2013г., двете по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът
постанови веществените
доказателства по делото: 1 бр. мобилен телефон, марка „Самсунг“, сив на цвят с
имей № ****, ведно с батерия и 1 бр. мобилен телефон, марка „LG“, черен на цвят
с имей № *****, ведно с батерия, да се върнат на собственика им Г.Д.Х. ***.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
виновността на подсъдимия, съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК го осъди да заплати в
полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – гр. Бургас, сума в размер на 60
(шестдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: