№ 19810
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20251110118956 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от И. Л. Н., ЕГН ********** срещу ДП
„Пристанищна инфраструктура“, ЕИК ********* обективно съединени искове
с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, за признаването за
незаконно на уволнението, извършено със Заповед № С-20/03.02.2025 г. на
Генералния директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ и отмяната , възстановяване ищеца на работа на
длъжността заемана преди уволнението „Финансов контрольор“, както и да
му бъде заплатено обезщетение в размер на 19568,44 лв. за времето, в което
ищецът е останал без работа за периода от 03.02.2025 г. до 03.08.2025 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2025
г., до окончателното плащане на вземането, а при условията на
евентуалност, ако се приеме за установено, че трудовото правоотношение е
прекратено на 19.02.2025 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ претендира сумата
от 2562,17 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
периода от 03.02.2025 г. до 19.02.2025 г. и сумата от 19092,26 лв. за времето, в
което ищецът е останал без работа за периода от 17.02.2025 г. до 17.08.2025 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.04.2025 г., до окончателното плащане на вземането.
1
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения. По силата на Трудов договор № С-313/05.09.2023 г. ищецът
изпълнявал длъжността „Финансов контрольор“ в ГУ-София на ДП
„Пристанищна инфраструктура“, с място на изпълнение на работата в град
Бургас. На 19.02.2025 г. чрез куриерска компания „Ин Тайм“, му била връчена
Заповед № С-20/03.02.2025 г. на Генералния директор на ДП „Пристанищна
инфраструктура“, с която било прекратено трудовото му правоотношение,
считано от 03.02.2025 г. Като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение било посочено влязло в сила Решение № 19483/29.10.2024 г.
по ГД № 54097/2024 г. по описа на СРС. Заповедта представлявала
едновременно предизвестие и заповед за уволнение, в която било посочено, че
следва да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на
брутното трудово възнаграждение за срок от тридесет дни, както и за
неизползван платен годишен отпуск, но без да е посочен размерът на
обезщетението. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение –
03.02.2025 г., ищецът бил в редовен платен годишен отпуск, считано до
11.02.2025 г. В деня след завръщането му от отпуск – 12.02.2025 г., постъпил в
болница и към датата на връчване на посочената заповед, бил в отпуск по
болест, считано от 12.02.2025 г. до 15.03.2025 г. съгласно Болничен лист № Е
20250273756, издаден от УМБАЛ „Дева Мария“ - гр. Бургас. Оригинала на
болничният лист изпратил веднага след издаването му по куриер в ДППИ, на
адрес в град София, ул. „Шипченски проход“ № 69, като съгласно данните от
товарителницата, куриерът е отбелязал, че е налице „отказ от получаване“. На
14.02.2025 г. уведомил предприятието, като изпратил болничния лист на
служебния мейл, както и на служебния мейл на Началник-отдел „Човешки
ресурси“, но не получил отговор. Предвид изложеното счита, че трудовото му
правоотношение било прекратено незаконосъобразно, в нарушение на
разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, доколкото бил започнал редовен платен
годишен отпуск към датата на издаване на заповедта за прекратяване и към
датата на връчване на заповедта бил в отпуск по болест. Било нарушено
правото му на защита от незаконосъобразни действия на работодателя.
Брутното трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 4336,01 лв.
съгласно фиш за месец януари 2025 г. Счита, че релевантен бил моментът на
връчването на заповедта на работника, а не датата на издаването й, с оглед на
което счита, че на ищецът се дължи и договореното трудово възнаграждение,
2
за периода от 03.02.2025 г. до 19.02.2025 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на падежа, до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва исковата молба както по основание, така и по размер по
съображения, подробно изложени в отговора. Не оспорва наличието на
трудово правоотношение между страните, както и че същото е било
прекратено със Заповед № С-20/03.02.2025 г.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
По делото е безспорно, а и от представения трудов договор № С-
313/05.09.2023 г., се установява, че между ответното дружество в качеството
на работодател и ищеца като служител е било налице трудово
правоотношение, породено от посочения трудов договор, по силата на което е
заемал при ответника длъжността „Финансов контрольор“ в Главно
управление София на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“
с код по НКПД 24116012.
В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от
представената Заповед № С-20/03.02.2025 г., издадена от ответника чрез
неговия генерален директор, се установява, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, считано от
03.02.2025 г., тъй като с влязло в сила Решение № 19483 от 29.10.2024 г. по ГД
№ 54097 по описа на СРС за 2024 г. е възстановена С.П.М. на заеманата от нея
преди прекратяване на трудовото й правоотношение длъжност „Финансов
контрольор“ в Главно управление – София на Държавно предприятие
„Пристанищна инфраструктура“, респ. възстановеният служител се е явил на
работа на 03.02.2025 г.
От представената товарителница на л. 75 се установява, че ищецът е
получил процесната заповед на 17.02.2025 г.
По делото е безспорно и че по време на издаване на уволнителната
заповед ищецът е ползвал разрешен платен годишен отпуск.
Представени са още длъжностна характеристика за длъжността
3
„Финансов контрольор“, получена от ищеца на 05.09.2023 г. и препис-
извлечение от заповед № С-1/05.01.2024 г.
Представен е болничен лист № Е20250273756/13.02.2025 г., издаден от
УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД на ищеца, от който се установява, че ищецът е
бил в отпуск по болест от 12.02.2025 г. до 15.03.2025 г. с диагноза „Емболия и
тромбоза на други уточнени вени“.
Представено е извлечение от интернет страницата на куриерска служба
„Еконт“, съгласно която пратка с № 5300648632348 от Бургас до София е
отказана.
Представен е фиш за работна заплата на ищеца за месец януари на 2025
г., съгласно който размерът на брутната работна заплата на ищеца възлиза на
4336,01 лв.
Представен е фиш за работна заплата на ищеца за месец февруари на
2025 г., съгласно който размерът на брутната работна заплата на ищеца
възлиза на 4830,55 лв.
Съгласно заповед № ПД-170/28.08.2023 г., издадена от Министъра на
транспорта и съобщенията е утвърдена структура и длъжностно щатно
разписание на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.
Съгласно Приложение № 2 към тази заповед – длъжностно разписание на
ответника, за длъжността „Финансов контрольор“ с код по НКП 24116012 е
предвидена една щатна бройка.
Съгласно заповед № ПД-68170/23.04.2024 г., издадена от Министъра на
транспорта и съобщенията е утвърдена структура и длъжностно щатно
разписание на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.
Съгласно Приложение № 2 към тази заповед – длъжностно разписание на
ответника, за длъжността „Финансов контрольор“ с код по НКП 24116012 е
предвидена една щатна бройка.
Представено е извлечение от правилника за устройството, функциите и
дейността на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.
Представено е допълнително споразумение № С-319/06.11.2017 г. към
Трудов договор № С-11/27.01.2015 г., от което се установява, че ответникът и
С.П.М. са постигнали съгласие, считано от 07.11.2017 г. С.П.М. да заема
длъжността „Финансов контрольор“ в Главно управление София на Държавно
4
предприятие „Пристанищна инфраструктура“ с код по НКПД 24116012.
Представена е Заповед № С-96/19.04.2024 г., издадена от Генералния
директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“, с която трудовото
правоотношение на С.П.М. с Държавно предприятие „Пристанищна
инфраструктура“ е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ на
19.04.2024 г.
По делото е представено влязло в законна сила Решение № 19483 от
29.10.2024 г. по ГД № 54097 по описа на СРС за 2024 г., с което e отменено на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение
между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и С.П.М.,
извършено със Заповед № С-96/19.04.2024 г., издадена от Генералния
директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“ и на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ С.П.М. е възстановена на заеманата преди прекратяването на
трудовото правоотношение длъжност „Финансов контрольор“ при Държавно
предприятие „Пристанищна инфраструктура“.
Съгласно представеното разпореждане № 2619/07.01.2025 г. по ГД №
54097 по описа на СРС за 2024 г. е разпоредено на основание чл. 345 КТ да се
изпрати съобщение на С.П.М., която в двуседмичен срок е следвало да се яви
за възстановяването й на предишната работа в Държавно предприятие
„Пристанищна инфраструктура“ за заемане на длъжността „Финансов
контрольор“. Съобщението е връчено на С.П.М. на 20.01.2025 г.
От представените уведомление от С.П.М. от 03.02.2025 г. и
Споразумение № С-19/03.02.2025 г., сключено между ответника и С.П.М. се
установява, че последната се е явила в Държавно предприятие „Пристанищна
инфраструктура“ на 03.02.2025 г. за заемане на длъжността „Финансов
контрольор“.
Съгласно представеното Удостоверение № 20/30.10.2023 г. от ОИК на
Община Бургас ищецът е бил избран за общински съветник в Община Бургас
на изборите, проведени на 29.10.2023 г.
От представения трудов договор № 24/04.11.2024 г., сключен между
ищеца и „ТН Строй Бургас“ ООД се установява, че ищецът считано от
04.11.2024 г. е заемал длъжността „юрисконсулт“ при посочения работодател с
месечно трудово възнаграждение в размер на 400,00 лв., с работно време 2
часа, както уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ.
5
От представения трудов договор № 783/31.03.2025 г., сключен между
ищеца и „ИФ Фаворит“ ООД се установява, че ищецът считано от 01.04.2025
г. е заемал длъжността „Организатор охрана“ при посочения работодател с
месечно трудово възнаграждение в размер на 1000,00 лв., с работно време 4
часа.
От представения трудов договор № 28/05.06.2025 г., сключен между
ищеца и „Чайка Фиш Созопол“ ООД се установява, че ищецът считано от
05.06.2025 г. е заемал длъжността „юрисконсулт“ при посочения работодател с
месечно трудово възнаграждение в размер на 135,00 лв., с работно време 1
часа.
По делото е постъпила справка от НАП от 16.06.2025 г. с данни за
осигуряването на ищеца в периода от 01.02.2025 г. до 30.06.2025 г., от която се
установява, че ищецът е бил осигуряван от Община Бургас, „ИФ Фаворит“
ООД и „ТН Строй Бургас“ ООД.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно,
обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява, че последното изплатено месечно трудово възнаграждение при
ответника е в размер на 4336,01 лв. за месец 01.2025 г. В периода от 03.02.2025
г. до 03.08.2025 г. ищецът работи по трудово правоотношение и размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ възлиза на 16167,26 лв. В периода от
17.02.2025 г. до 17.08.2025 г. ищецът работи по трудово правоотношение и
размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ възлиза на 15709,35 лв.
Брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 03.02.2025 г. до
17.02.2025 г. възлиза на 2444,80 лв.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, а при условията на евентуалност са
предявени искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, в случай, че съдът
приеме, че трудовото правоотношение е прекратено на 19.02.2025 г.
6
Исковете са допустими като предявени пред родово и местно
компетентен съд.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника е било да
установи законността на уволнението, в това число, че уволнението е
извършено от лице, разполагащо с работодателска власт, било при условията
на заместване или по делегация при надлежно овластяване, както и наличието
на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ към момента на упражняване
потестативното право на ответника работодател едностранно да прекрати
трудовото правоотношение с ищеца.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,
ал. 1, т. 8 КТ е налице при следните предпоставки: 1. възстановяване на
незаконно уволнен работник или служител на предишната длъжност; 2.
явяването на възстановения да заеме длъжността; и 3. последната да е заета от
лице, с което е сключен трудов договор след уволнението на възстановения от
съда.
В отношенията между страните по делото е безспорно наличието на тези
предпоставки, а и от съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства се установи по безспорен начин, че: между страните по делото е
било налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „Финансов контрольор“ в Главно управление София на Държавно
предприятие „Пристанищна инфраструктура“ с код по НКПД 24116012;
същото е прекратено със Заповед № С-20/03.02.2025 г., издадена от
Генералния директор на Държавно предприятие „Пристанищна
инфраструктура“, на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, считано от 03.02.2025 г.;
с влязло в сила Решение № 19483 от 29.10.2024 г. по ГД № 54097 по описа на
СРС за 2024 г. е възстановена С.П.М. на заеманата от нея преди прекратяване
на трудовото й правоотношение длъжност „Финансов контрольор“ в Главно
управление – София на Държавно предприятие „Пристанищна
инфраструктура“, заемана от нея преди това на основание допълнително
споразумение № С-319/06.11.2017 г. към Трудов договор № С-11/27.01.2015 г.,
сключен с ответника, като последният е прекратен със заповед № С-
96/19.04.2024 г., издадена от Генералния директор на ДП „Пристанищна
инфраструктура“, с която трудовото правоотношение на С.П.М. с Държавно
7
предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ на 19.04.2024 г.; С.П.М. се е явила на работа на 03.02.2025 г.
По делото е безспорно и че лицето подписало заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение от името на работодателя е разполагало с
работодателска власт да стори това.
В отношенията между страните не е спорно, а и се установи и че към
момента на явяване на възстановения служител в предприятието на ответника
не е имало свободна щатна бройка за процесната длъжност, а единствената
такава е била заета.
Основният спорен въпрос е дали в разглеждания случай по отношение
на ищеца се прилага предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. На този
въпрос следва да се отговори отрицателно по следните съображения. По
делото е безспорно, че към момента на издаване на заповедта за прекратяване
ищецът е ползвал разрешен платен годишен отпуск. Предварителната закрила
по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ обаче се прилага само и единствено за изрично и
изчерпателно посочените в чл. 333, ал. 1 КТ основания за прекратяване на
трудовото правоотношение, а именно по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ, респ. за останалите прекратителни основания, вкл. и процесното
по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, предварителната закрила по чл. 333 КТ не се прилага.
Т. е. фактическият състав за законосъобразното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ не вкл. предварително дадено от
инспекцията по труда разрешение за уволнение. Разпоредбата на чл. 333, ал. 1
КТ е императивна и не се допуска отклонение от нея.
В разглеждания случай трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено на 03.02.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, и предвид това,
че не е спазен срокът на предизвестието, в заповедта за прекратяване е
предвидено на ищеца да бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Т. е.
това, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е получена
от служителя на 17.02.2025 г., респ. не спазването срока на предизвестието,
няма отношение към момента на прекратяването на правоотношението, а има
други последици – напр. правото на работника/ служителя да претендира
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Ирелевантно за разрешаване на спора е и че
към момента на получаване на заповедта ищецът е бил в отпуск по болест.
Ето защо съдът намира, че прекратяването на трудовото
8
правоотношение в разглеждания случай е извършено законосъобразно.
Предвид изложеното се налага извод за неоснователност на иска с
правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ:
От крайния извод за законността на уволнението, извършено Заповед №
С-96/19.04.2024 г., издадена от Генералния директор на ДП „Пристанищна
инфраструктура“, се извежда и за неоснователността на исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
Ето защо исковата претенция се явява изцяло неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
По отношение на евентуалните искове с правно основание по чл. 128, т.
2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, в случай, че съдът приеме, че трудовото
правоотношение е прекратено на 19.02.2025 г.:
Доколкото съдът прие, че трудовото правоотношение е прекратено на
03.02.2025 г., следва, че не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на исковата претенция по чл. 128, т. 2 КТ, тъй като същата е
предявена при условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че
трудовото правоотношение е прекратено на 19.02.2025 г. Ето защо тези искове
следва да се оставят без разглеждане.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има само ответника. Последният претендира и доказва разноски в
размер на 2800,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съдът следва да разгледа своевременно релевираното от ищеца
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможност
за страната, в случай, че заплатеното от насрещната страна възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, да поиска от съответния орган да определи по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, а при условията на евентуалност са
9
предявени и искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото от доверителя на насрещната страна правна помощ, като се вземат
предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото. В разглеждания
случай съдът съобрази, че делото е с предмет искове с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, а при условията на евентуалност и искове по чл.
128, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, не голям обем на приобщената по делото
доказателствена съвкупност – по делото са приети не голям брой писмени
доказателства, изслушано е заключението на назначената по делото ССЕ,
разглеждането на делото е приключило в две открити съдебни заседания, в
които ответникът е процесуално представляван, респ. обемът на
предоставената от процесуалния представител на ответника се състои в
подаване на отговор на исковата молба, процесуално представителство в
проведените о. с. з. и представяне на писмена защита. Предвид изложеното
съдът намира, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение
следва да се редуцира до размера от 2000,00 лв., който размер съдът намира за
съответен на фактическата и правната сложност на делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Л. Н., ЕГН ********** срещу Държавно
предприятие „Пристанищна инфраструктура“, ЕИК ********* обективно
съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, за
признаването за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № С-
20/03.02.2025 г. на Генералния директор на ДП „Пристанищна
инфраструктура“, на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ и отмяната й,
възстановяване ищеца на работа на длъжността заемана преди уволнението
„Финансов контрольор“, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер
на 19568,44 лв. за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от
03.02.2025 г. до 03.08.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.04.2025 г., до окончателното плащане на вземането.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от И. Л. Н., ЕГН
10
********** срещу Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“,
ЕИК ********* при условията на евентуалност, ако се приеме за установено,
че трудовото правоотношение е прекратено на 19.02.2025 г., на основание чл.
128, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2562,17 лв., представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за периода от 03.02.2025 г. до 19.02.2025 г. и сумата от
19092,26 лв. за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от
17.02.2025 г. до 17.08.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.04.2025 г., до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА И. Л. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, ЕИК
********* сумата от 2000,00 лв., представляваща разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11