Р Е
Ш Е Н
И Е №
1387
гр. Бургас , 22.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Бургас, четвърти състав, в
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
като разгледа, докладваното от съдия Радикова
административно дело № 1459 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от В.Д.М.,***, чрез
процесуален представител адв. С., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0302-000087/03.07.2020г., издадена от К.П.К.–
Началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ Царево, с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на В.Д.М.,***
е наложена
принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС
Мицубиши „Шогун“, рег.№ А8826НК за срок от 190 дни.".
Жалбоподателят иска заповедта да бъде отменена като
незаконосъобразна. Счита, че е издадена при нарушение на материалния и
процесуалния закон.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
адв. С., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът – Началник на РУ Царево към ОДМВР Бургас, не
се явява и не се представлява.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, с
доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта, в предвидения от закона
срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 02.07.2020г. мл.
автоконтрольор при ОДМВР Бургас, РУ Царево Георги Деспов, в присъствието на
свидетеля С.С.и Д.Н., съставил АУАН сер. GA № 186972, който на същата
дата връчил на нарушителя Д.В..
Според този документ, „на
02.07.2020г., около 18,45ч., в с. Бродилово, ул. Странджа до дом номер 1, в
посока към центъра на селото, Д.В.
управлявал л.а. Мицубиши
„Шогун“, рег.№ А8826НК, собственост на В.Д.М., ЕГН **********, без да е правоспособен
водач, като СУ на МПС никога не му е издавано“.
Деянието било квалифицирано
като нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
С акта били иззети
регистрационните табели на автомобила и свидетелството за регистрация на същия.
На 03.07.2020г., на осн.
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, била издадена оспорената заповед въз основа на
фактите, установени с АУАН.
Заповедта била връчена на
адресата й на 06.07.2020г.
Жалбоподателят не оспорва
приетите за установени, факти. Твърди, че е собственик на лекия автомобил Мицубиши „Шогун“,
рег.№ А8826НК, но
не го е предоставял на трето лице. Колата била взета без негово знание и
съгласие.
ІІ. ПРАВОТО:
Съдът намира, че оспорения акт
е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
К.П.К.заема длъжността
началник РУ при ОДМВР Бургас и по силата на
заповед № 251з-209/ 18.01.2017г., издадена от директора на ОДМВР Бургас
(т.1.5), е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки.
Оспореният акт е издаден в
предвидена от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити /по арг. от чл. 172, ал.1 ЗДвП и чл. 59, ал.2 АПК/.
В производството по
издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
В оспорения акт са
изложени всички факти, въз основа на които е извършена преценка за осъществени
материалноправни предпоставки за налагане на мярката.
В този смисъл възраженията
за липса на мотиви и неяснота, относно мястото, на извършване на нарушението,
са неоснователни.
Съдът намира, че Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0302-000087/03.07.2020г.,
е издадена при правилно приложение на материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движение
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик за срок от шест месеца до една година",
като са предвидени няколко отделни фактически състава.
Един от тях е прилагане на мярката по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което е налице някое от следните обстоятелства - без да
е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
В случая, няма спор по
отношение на факта, че водачът управлявал автомобила, собственост на
жалбоподателя, никога не е притежавал СУМПС, т.е. не е правоспособен водач.
Възражението на жалбоподателя, че Василев е взел превозното средство
без негово знание и съгласие, е неоснователно.
Винаги отнемането на чужда движима вещ от собственика без негово
знание и съгласие предпоставя предположение за извършено престъпление, поради
което фактът на отнемането следва да бъде съобщен на компетентните да извършват
разследване за извършени престъпления, органи. Доказателства за такова
съобщаване по делото не са представени.
Отделно от това, от Василев при извършване на проверката, е отнето и
свидетелството за регистрация на превозното средство, който факт поставя под
съмнение твърдението на жалбоподателя за незнание относно факта на ползването
на превозното средство.
Заповедта е съобразена и с целта на закона да се
гарантира изпълнение на задълженията на
собственика на автомобила да се грижи за собствеността си така, че да не
застрашава живота и здравето на другите участници в движението, предоставяйки
възможност или допускайки лице, което не притежава свидетелство за управление
на МПС да участва в движението по пътищата.
Неоснователно е възражението, че в заповедта не
се съдържат мотиви за продължителността на срока на ПАМ. Административният
орган е приложил марката към минималния срок – 190 дни, предвиден с
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б"а" ЗДвП,
отчитайки степента на обществена опасност на деянието.
Наложената мярка е такава,
за реализиране на административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидени условия. Административният орган действа в условията на
обвързана компетентност винаги, когато тези условия са налице.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед не страда от
пороците, регламентирани с нормата на чл. 146 АПК, които да предпоставят
отмяна.
Затова и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.М.,***, подадена
чрез процесуален представител адв. С., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0302-000087/03.07.2020г., издадена от К.П.К.–
Началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ Царево.
Решението не подлежи на
обжалване и протест.
СЪДИЯ: