№ 827
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000501064 по описа за 2023 година
С решение № 264690 от 13.07.2021 г. по гр.д. № 6974/2015 г., СГС, І-6 с-
в, признава за установено в отношенията между страните по иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, предявен от „Агенция дипломатически имоти в
страната“ ЕООД срещу Държавата чрез Министъра на МРРБ, А. В. К., С. В. Г.,
Н. Г. Г., (починал в хода на настоящото производство и заместен от С. В. Г.,
участваща в процеса на собствено основание и В. Н. Г.), К. Д. Р., Е. Х. В., М.
Ц. В., Г. В. С. (наследен от участващия вече в процеса А. В. С.), А. В. С., А. И.
К., П. Г. К., Р. О. Д., Ц. Б. К., А. С. Г., И. Г. А., Г. В. П., Л. К. П., М. М. Ш., Н. И.
М., П. Л. М., В. Ц. Б., К. Б. Б., Н. А. З., Л. А. П., Е. А. Ц., Д. Г. П., Л. С. П., Е. А.
В., П. В. В., Б. П. И., Е. Н. П., Ю. С. Б., К. Г. Б., А. А. С., К. А. К., К. К. К., И.
В. С., В. И. С., И. И. С., Х. К. К., В. И. К., Н. Б. К., Е. Й. Ч., И. А. Ч., починал в
хода на настоящото производство и заместени от Е. И. Ф., И. Д. С. (починала и
заместена от участващите вече в процеса О. Б. Р. и Е. Б. Р.), и Б. Р. П., починал
в хода на настоящото производство и заместен от И. Д. С. (виж. починала и
наследена по-горе), участваща в процеса на собствено основание и О. Б. Р., и
Е. Б. Р., Г. К. С., П. М. М., Д. Д. М., К. П. К., М. И. К., И. С. С., М. С. М., Й. П.
И., З. Д. Ч., Е. И. М., Б. И. М., И. П. Н., П. И. Х., И. И. Н., М. С. К., К. К. К., Г.
1
В. Г., М. Д. П., А. К. Б., М. С. К., К. С. Т. (наследен от участващия вече в
процеса С. К. Т.), С. К. Т., И. С. П., Н. Г. П., М. Ф. З., Ю. Б. Х., А. Г. Ш., В. Т.
П., М. Д. П., В. В. Х., М. И. М., Г. Б. А., Н. К. К., К. М. Г., Л. А. К., Р. С. С., С.
П. С., ЧЕ ИЩЕЦЪТ „АДИС“ ЕООД Е СОБСТВЕНИК НА СЛЕДНИЯ
НЕДВИЖИМ ИМОТ, А ИМЕННО: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4338.1001.1.4. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на имота: гр. София, район Овча Купел, ж.к. „***“,
ул. „***“ № 56, бл. 6А, ет. 1, ап. порт. 4, намиращ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4338.1001,
предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, с площ по
документ 46,99 кв.м. и прилежащи части мазе № 4 и 0.580% ид.ч., ниво 1, с
посочени граници и ОСЪЖДА ответниците да ПРЕДАДАТ на „Агенция
дипломатически имоти в страната“ ЕООД владението върху имота.
С решението се ОСЪЖДАТ ответниците да заплатят на основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД посочени суми, представляващи дължимо
обезщетение за ползване на описания по-горе имот без правно основание и за
периода от 29.10.2010 г. до 29.05.2015 г., ведно със законната лихва върху
всяка присъдена главница, считано от датите на предявяване на исковите
претенции - 29.05.2015 г., а спрямо част от ответниците, от датата на исковите
претенции, посочени в диспозитива на решението.
С решението се ОТХВЪРЛЯТ като неоснователни исковете с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, предявени срещу ответниците Д. Г. П., Л. С. П.,
за сумата от 92,16 лв. за периода от 29.10.2010 г. до 29.05.2015 г., както и
срещу Б. П. И., за сумата от 81,60 лв. и за периода от 29.10.2010 г. до
29.05.2015 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от адв. В. Т., особен
представител на В. И. С. и И. И. С.. Твърди се, че ищецът не е посочил и не е
доказал нито един годен придобивен способ за правото си на собственост.
Намира още, че не е доказано и упражняването на фактическата власт от
страна на жалбоподателите. Счита портиерското жилище за обща част,
притежавана от ЕС. Оспорва и иска по чл. 59 ЗЗД, като обусловен от
ревандикационната претенция, както и защото не се установява обогатяване
на жалбоподателите. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се
2
отхвърлят исковете.
В писмен отговор АДИС оспорва посочената жалба, като сочи, че
имотът е придобит чрез апортна вноска. Твърди още, че имотът е
самостоятелен обект, с припадащи се общи части. Подчертава, че фактът, че
портиерското помещение се ползва от ЕС е признат за безспорен в о.з. на
8.06.2021 г., а и доказан от събраните гласни доказателства.
С разпореждане № 263211 от 9.03.2022 г. е върната въззивната жалба по
отношение на част от жалбоподателите, а именно - К. Д. Р., А. С. Г., Л. А. П.,
Е. А. Ц. и З. Д. Ч..
В отделна жалба адв. К. С. - процесуален представител на ответниците
А. В. К., Е. Х. В., М. Ц. В., Г. В. С. (наследен от А. В. С.), А. В. С., А. И. К., Р.
О. Д., Ц. Б. К., И. Г. А., Г. В. П., Л. К. П., М. М. Ш., А. А. З. (наследница на Н.
А. З.), Б. П. И., А. А. С., К. А. К., Г. К. С., П. М. М., Д. Д. М., К. П. К., Й. П. И.,
Г. В. Г., М. Д. П., А. К. Б., М. С. К., И. С. П., Н. Г. П., М. Ф. З., Ю. Б. Х., А. Г.
Ш., В. Т. П., М. Д. П., В. В. Х., Б.У., К. М. Г., Л. А. К., Р. С. С., С. П. С., В. И.
К., също оспорва решението на СГС.
В жалбата на адв. С. се сочи на първо място, че решението е
недопустимо, тъй като в производството не са участвали всички необходими
другари, а именно Д. Р. К., собственик на ап. 52, ет. 13. Позовават се на
съдебна практика (решение № 123 от 21.06.2013 г. по гр.д. № 940/2021 г.,
ВКС), според която когато етажната собственост е ответник относно
собствеността на помещение, за което е въведено възражение, че е обща част,
то искът следва да бъде насочен срещу всички етажни собственици, тъй като
предметът на спора е тъждествен за тях, което налага и еднакво разрешаване.
Сочи се, че съдът не е дал изрични указания, че ответниците по иска следва да
докажат, че помещението е обща част и по своето естество. Развиват се
доводи, че общи за блока електрически уредби се намират в портиерното
помещение, което е част от спорното портиерско жилище. В този смисъл
жалбоподателите считат, че последното се явява обща част на етажната
собственост, тъй като портиерното помещение (стая) няма самостоятелност и
достъпът до него е през портиерското жилище. В този ред на мисли правят
анализ на приетата СТЕ и кадастралната схема на имота. Оспорват извода на
съда, че стаята за електроинсталациите е извън портиерското жилище със
самостоятелен подход, като сочат, че летяща врата има само по проект, но не и
3
на място. Счита се, че съдът не е ценил в достатъчна степен събраните гласни
доказателства (конкретно посочени в жалбата), които установяват тезата на
ответниците по иска. Намират, че портиерското помещение не е било
предназначено да обслужва само част от обитателите на блока. Изтъква се, че
портиерското жилище е актувана като държавна собственост чак през 1990 г.,
след като в блока вече има етажна собственост от 1988 г. и то е било ползвано
като обща част през цялото време. Сочи, че самата държава, като ответник,
признава, че към момента на възникване на ЕС помещението е определено за
портиерско жилище и поради липса на промяна на предназначението, то е по
характер обща част. Във връзка с иска по чл. 59 ЗЗД се твърди, че не се
установява по размер, както и че няма доказателства за предприети от ищеца
действия по спиране или прекъсване на давността. Отделно изтъква, че част от
собствениците на имоти в блока са придобили същите след началото на
исковия период, а някои и след датата на исковата молба.
С молба от 7.03.2022 г. към въззивната жалба се е присъединила Е. И. М.
– З., чрез особен представител адв. Д. М. – Г., заместила предходния особен
представител адв. Б.. (Адв. Б. е заменена от адв. Т. В. З. в хода на процеса).
Направени са доказателствени искания.
С молба от 29.11.2021 г. към въззивната жалба се присъединява и Б. Г.
Ш., чрез адв. К. С..
С молба от 17.01.2023 г. Б. И. М. се е присъединил към въззивната жалба
вх. № 341065 от 30.07.2021 г., подадена от адв. К. С..
В писмен отговор „АДИС“ ЕООД оспорва жалбата, подадена чрез адв.
К. С.. Сочи, че оплакванията за недопустимост на решението не са
основателни, тъй като съгласно ТР № 3 от 29.06.2017 г. по т.д. № 3 от 2016 г.
ОСГК, по предявен срещу съпрузи иск за собственост за имот в СИО,
съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Счита, че
Агенцията се легитимира като собственик на имота и ЕС не е доказала
наличие на факти, които да оборят правата й. Позовава се на ТР № 11 от
21.03.2013 г., т.д. № 11/12 г., като твърди, че страната, която не разполага с
документ за собственост носи доказателствената тежест да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право в констативния акт,
приложен по делото. Подчертава, че имотът е заведен в счетоводния баланс и
съставлява самостоятелен обект. Подчертава, че етажната собственост ползва
4
имота. Позовава се на съдебна практика на ВКС по идентични спорове. Счита,
че претенцията по чл. 59 ЗЗД е основателна и не е погасена по давност.
Пред въззивната инстанция на мястото на починалия К. Г. Б. (ответник
по жалбата) са конституирани наследниците му Ю. С. Б. (участваща и в
първоинстанционното производство) и М. К. Б., а на мястото на починалия
ответник Д. Г. П. – Л. С. П. (вече участник), Г. Д. П. и К. Д. П..
В хода на процеса в о.з. на 11.02.2025 г. като въззиваема е конституирана
и М. П. К. (съпруга на вече участващия М. К.).
Държавата намира, че позицията на въззивниците следва да се уважи.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
На първо място следва да се посочи, че пред настоящата инстанция са
конституирани нови страни, които са съпрузи на първоначално участващи в
процеса ответници. Тъй като съгласно разясненията на ВКС в ТР № 3 от
29.06.2017 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГК, по предявен от или срещу
съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на
съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са
задължителни другари, в случая не се касае до недопустимост на
първоинстанционния акт. В настоящия казус не е налице изискване за
съвместна процесуална легитимация на двамата съпрузи, тъй като те са
необходими, но факултативни, а не задължителни другари.
В същото време следва да се вземе предвид, че Б. Ш.
(новоконституирана жалбоподателка, в качеството й на съпруга на А. Ш.,
собственик на ап. 61) е предявила за първи път пред въззивната инстанция
възражение за изтекла придобивна давност. Соченото лице се явява участник в
процеса, който не е бил конституиран за участие пред първоинстанционния
съд и поради това не е можел да заяви това свое защитно възражение.
Въззивният съд е счел, че може да разгледа това възражение, като е отчел
практиката на ВКС – Решение № 116 от 24.03.2011 г., по гр.д. № 401/2010 г., І
ГО, според която по правило възражението за придобивна давност може да се
направи пред първата инстанция с отговора към исковата молба, или най-
късно в първото съдебно заседание по делото. В случай, че се касае до
нарушаване правото на участие на страната в първоинстанционното
производство е възможно новото възражение да се направи за първи път пред
5
въззивната инстанция, за да не се преклудира с влизане в сила на решението.
Предвид спецификата на казуса, въззивният съд (въпреки разрешенията т. 6 на
ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и изгубилата
актуалност постановка на т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. №
1/2000 г.) е приел, че в хода на въззивното производство следва да се
преповторят част от извършените пред първоинстанционния съд процесуални
действия и да се съберат относими доказателства с оглед въведените
становища и възражения на страните и охрана на процесуалните права и
интереси на всички участници.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
Ищецът „АДИС“ ЕООД твърди, че по силата на АДС и решение на съда,
и издадения въз основа на тях н.а. № 108 от 09.04.2012 г., том І, рег. № 2091,
дело № 51 от 2012 г., по имотна партида № 212212, е собственик на подробно
описан самостоятелен обект в сграда, с предназначение жилище, апартамент,
идентификатор № 68134.4338.1001.1.4., находящ се в гр. София, ж.к. ***, ул.
*** № 56, бл. 6а, ет. 1, апартамент порт. 4, с площ 46,99 кв.м. и мазе № 4,
както и общи части от сградата. Поддържа, че имотът е апортиран в
капитала му и не е обща част по своето естество. Претендира да се установи,
че ищецът е собственик на портиерското помещение и ответниците, които
владеят без правно основание, следва да бъдат осъдени да му го предадат,
като му заплатят обезщетение в размер на 6000 лв. за периода от 29.10.2010 г.
до 29.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане.
Ответникът Държавата, чрез МРРБ оспорва исковете. Сочи, че имотът е
портиерско помещение - обща по предназначението си част. Твърди, че към
момента на възникване на ЕС, процесното помещение по архитектурен проект
е било определено за портиерско жилище, ползвано е като такова и при липса
на доказателства, предназначението му да е било променено по общо съгласие
на етажните собственици, то е запазило характера си на обща част.
Ответниците Д. Г. П. (починал) и Л. С. П. оспорват исковете, като също
сочат, че процесният имот е портиерско жилище и по предназначението си
съгласно чл. 38 от ЗС е обща част на сградата. Сочат, че не са били
6
собственици на жилище в блока преди 25 септември 2018 г. и оспорват иска
по чл. 59 ЗЗД.
Ответниците А. В. К., Е. Х. В., М. Ц. В., Г. В. С., А. В. С., А. И. К., Р. О.
Д., Ц. Б. К., И. Г. А., Г. В. П., Л. К. П., М. М. Ш., Н. А. З., Б. П. И., А. А. С., К.
А. К., Г. К. С., П. М. М., Д. Д. М., К. П. К., Й. П. И., Г. В. Г., М. Д. П., А. К. Б.,
М. С. К., И. С. П., Н. Г. П., М. Ф. З., Ю. Б. Х., А. Г. Ш., В. Т. П., М. Д. П., В. В.
Х., М. И. М., Г. Б. А., Н. К. К., К. М. Г., Л. А. К., Р. С. С. и С. П. С., поддържат,
че процесното портиерско жилище не е индивидуална собственост на ищеца, а
е обща част на ЕС по естеството си и по предназначението си, тъй като в
неразривна функционална и конструктивна връзка с него са монтирани и
общите електрически инсталации и главните електрически табла на бл. 6А.
Считат, че АДС, на който се позовава ищецът, няма правопораждащо
действие (чл. 5, ал. 3 от ЗДС), а констативният нотариален акт по чл. 587, ал. 1
ГПК не се ползва с материална доказателствена сила за притежание на
правото на собственост от ищцовата агенция. Считат, че още с построяването
на сградата портиерското помещение е било предвидено по предназначение да
задоволява общите потребности на всички живущи в сградата и е имало
характер на обща част. Считат, че държавата не е била индивидуален
собственик на процесния обект и не е могла да прехвърли собствеността чрез
апорт на ищеца. Приемат, че ищецът е потвърдил предназначението и
ползването на обекта като портиерско жилище, тъй като е назначавал на
заплата портиери. Поддържат, че помещението се ползва от цялата ЕС. Твърди
се, че портиерското жилище няма конструктивна и функционална обособеност
на самостоятелен жилищен обект и същото не съответства на приложимите в
периода на проектирането и изграждането му норми за минимална площ на
помещенията в жилищните сгради.
От името на ответниците В. И. С. и И. И. С., чрез особения представител
адв. В. Т., е оспорена исковата молба. Въвежда се възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на погасените по давност месечни
обезщетения за периода, за който погасителната давност е изтекла.
От името на ответниците Е. И. М. и Б. И. М. е заявено общо оспорване.
Останалите ответници, не депозират отговори в срока по чл. 131 от ГПК.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
7
обстановка:
С АДС на недвижим имот № 558/07.09.1990 г. процесният апартамент №
4 на ул. „***“ № 56 е актуван като държавен имот на основание писмо на
БОДК - платено право на строеж 30.09.1987 г. Като бивш собственик на имота
е посочено: нов блок с година на построяване 1987 г. В АДС е вписано още, че
портиерско № 4 има 0.530% припадащи се идеални части.
Представен е констативен нотариален акт за собственост на ищеца с №
108 от 9.04.2012 г., том І, рег. № 2091, дело № 51 от 2012 г., на нотариус А. Д.,
с рег.№ *** на НК, надлежно вписан в АВ, СВ с вх.рег.№ 13713, акт № 115,
т.ХХХ, д.№ 6048/2012 г., имотна партида 212212.
По делото са депозирани договори за наем от 21.03.2001 г., от 03.12.2001
г. и от 20.12.2002 г., на спорния ап. № 4, като ищецът е отдавал помещението
на ЕС, с предаване на държането с протоколен опис от 09.04.2001 г. Поради
неизпълнение на задължението за плащане на наемните вноски с нотариална
покана, връчена на 07.06.2011 г., ищецът е поканил ответника чрез
Председателя на УС да освободи процесния имот, като предаде ключовете от
същия на 10.06.2011 г., но представител не се е явил.
Няма спор пред настоящата инстанция, че ответниците по иска (вкл.
конституираните пред въззивния съд) притежават право на собственост върху
самостоятелните обекти в сградата с общо 75 апартамента.
С представеното разрешение за строеж № 163 от 18.04.1986 г. се
установява, че за построяване на процесния блок, разрешение за строеж е
издадено на БОДК.
Приетото пред СГС заключение на СТЕ дава становище, че процесното
портиерско жилище е самостоятелен обект, което е установено от вещото лице
на място при извършения оглед. Според ценообразуването към обекта
принадлежат идеални части от общите части на сградата и складовите
помещения. При оглед на място вещото лице не установява извършвани
промени в процесния обект спрямо показания такъв на архитектурния проект
от 1986 г. Няма и строителни книжа за преустройства или промяна на
предназначението на обекта. При разпита си в съдебно заседание, вещото
лице сочи, че единствената разлика към момента е, че портиерното помещение
е разширено за сметка на приемната.
Приетата ССЕ е констатирала, че процесният апартамент е заведен в
8
баланса на ищцовото дружество от 13.11.2001 г., първоначално по сметка 203
„Сгради“, последствие прехвърлен по сметка 224-3 „Инвестиционни имоти“ и
понастоящем фигурира в баланса на дружеството. Установено е, че
вписванията в счетоводството на ищеца досежно имота са извършвани
редовно - заприходяването на обекта е извършено непосредствено след
заповедта на министъра на външните работи на 13.11.2001 г. Следващите
отразявания са начислените амортизационни отчисления по години. Общият
размер на средномесечната пазарна наемна цена за исковия период от
29.10.2010 г. до 29.05.2015 г. за процесния апартамент възлиза общо на сумата
от 8 700 лв.
Пред настоящата въззивна инстанция е прието заключение на СТЕ на
в.л. Т. Д. (л. 169), в което е посочено, че процесния обект е самостоятелен, с
предназначение жилище, апартамент, и е с идентификатор
68134.4338.1001.1.4, в бл. 6а, с площ по документ 46,99 кв.м., с прилежащи
мазе и идеални части от общите части на сградата. Посочено е, че имотът е
очертан на скицата на л. 1125 от делото. (идентична със скица, на л. 479 от
въззивното производство, част от СТЕ на в.л. Р. К.). Вещото лице Д. е
приложила проект за саниране – л. 171, идентичен с този на л. 478. Дадено е
становище, че двата проекта се различават по това, че в по-новия помещението
за ел.табла (в червено на л. 171) е посочено като стая. Вещото лице е
посочило, че достъпът до помещението с ел.таблата е през антре, което е
бивша приемна, по основния проект. Според експерта, помещението (стая)
портиерно е разширено за сметка на съществуващата по проект приемна.
Посочената на чертежите портиерна е част от портиерското жилище. С
изключение на посоченото разширение, според вещото лице разпределението
на партерния етаж на бл. 6а по двата проекта от 1986 г. и 2019 г. е еднакво.
Подчертано е, че помещението за ел.таблата има свой самостоятелен вход (от
към приемната) и няма нищо общо с входа за портиерското жилище. Посочено
е, че портиерското жилище е с площ от 46,99 кв.м., като включва спалня,
дневна-кухня, баня, антре. В прието допълнително уточнение по молба от
28.11.2023 г. на в.л. Д., е посочено, че в действителност площта на антрето от
10,46 кв.м. следва да се счита за 5,35 кв.м. Площта на помещението портиерна
е разширена за сметка на приемната, и неговата площ не е както е посочена по
основната СТЕ - 3,72 кв.м., а 7,11 кв.м. При тези промени общата площ е
45,27 кв.м., която е полезната използваема площ, а отразената в
9
нотариалния акт площ от 46,99 кв.м. е застроената. Вещото лице е
установило, че в портиерното няма други общи съоръжения и инсталации на
ЕС освен монтираната инсталация за пожароизвестяване и видеонаблюдение.
Портиерското жилище според СТЕ отговаря на изискванията на закона за
жилище. Изрично е посочено, че портиерското жилище по ценообразуване,
нотариален акт и КК е самостоятелен обект и към него принадлежат идеални
части от общите части на сградата и складови помещения.
При разпит в о.з. вещото лице е посочило, че проектите за блок 6 и б. 4а
са идентични.
В допълнителното заключение е пояснено, че портиерното няма
самостоятелен вход, различен от този за портиерското жилище. Посочено е, че
сервизното помещение е самото портиерно по скица.
Приетата СТЕ, с в.л. Р. К., геодезист и оценител, е дала становище, че
измерената и изчислена при заснемането застроена площ на портиерското
жилище е 48,16 кв.м., от която светла – 44,02 кв.м. Изчислената по одобрения
проект от 1986 г. застроена площ за стая, дневна-кухня, баня-тоалетна и
сервизно помещение (портиерна) и коридор по н.а. № 115 от 9 април 2012 г. е
44,95 кв.м. Според експерта преградната стена между приемната и
портиерната на сградата е изпълнена още с построяването на целия блок –
използвани са едни и същи материали и не личат следи от последващи
ремонти и преустройства. Според експерта помещението, в което се намират
ел.таблата и прекъсвачите представлява обща част на сградата. Посочено е, че
след като помещението за портиера обслужва всички обекти в блока също
може да се счита за обща част на сградата, като в тази връзка, като обща част
следва да се счита и антрето/коридор, осигуряващ достъп до помещението с
ел.таблата и портиерната. Посочено е, че помещението за ел.таблата не
принадлежи към портиерското жилище. Според вещото лице посоченото
„сервизно помещение“ следва да бъде помещението, наименовано като
„портиерна“ тъй като няма друго помещение, което да съответства на това,
другото сервизно помещение „баня-тоалетна“ е посочено изрично, както
отделно са посочени и стаята, и стаята с кухнята, и коридора. Представената
по делото схема обаче е включила в чертите на самостоятелния обект и
помещението с ел.таблата. Контурът в кадастралната карта не отговаря и на
двата проекта – от 1986 г. и 2019 г. При извършеното заснемане се установява,
10
че процесния имот с идентификатор 68134.4338.1001.1.4, включващ стая,
дневна-кухня, баня-тоалетна, сервизно помещение (портиерно) и коридор, е
със застроена площ от 48,16 кв.м. Ако към нея се включат стаята за ел.табла и
антрето площта ще стане съответно 61,25 кв.м. и 68,70 кв.м. Съгласно
заснемането за издаване на разрешение за саниране в контура на обекта е
включена площ от 70,47 кв.м. В портиерното са разположени сигнално табло
за управление на общата пожаро-известителна уредба на блока, част от
системата за контрол и монитора за видеонаблюдението на входа и фоайетата
на блока, както и устройството за дистанционно отваряне на портиерната на
външната и междинните врати към фоайето на блока. Според експертизата
ако се приеме, че в портиерския апартамент се включва стаята с ел.таблата и
антрето, то достъп до посочените инсталации свободно няма.
Разпитаната свидетелката В. Б. Л. – М. разказва, че от 2006 г. работи в
АДИС и процесния апартамент попадал в нейния ресор. Потвърждава, че
имотът бил отдаван под наем на ЕС. Разказва, че след протекла
кореспонденция с етажната собственост относно неизплатен наем,
домоуправителят я уведомил, че те смятат имота за обща част и за това няма
да плащат наем (задълженията били от края на 2005г.).
Св. Б. А. Е., разказва, че живеел в блока, в процесния имот (портиерско
жилище), като наемател за времето от 1996 г. до 2001 г., заедно с родителите
си и брат си. От показанията му се установява, че схемата, приложена на л.
479, с централно очертаната приемна практически не е разположена на място
точно така. Според разясненията му, имотът отговаря на схемата приложена
на л. 478. Разказва, че помещенията се използвали за помощна техника,
обслужваща околоблоковото пространство, като там нощували и кучета във
вътрешните стаи. В тези помещения се настанявали портиерите, които
осъществявали пропускателния режим. В едната стая имало електро-
инсталации, а до самите портиери имало и някаква инсталация за контрол на
пожарната система. Всеки от етажните собственици имал свободен достъп до
помещението.
Св. Т. Б. Д., разказва, че живеела в блока като собственик до 2003 г., била
и домоуправител. Твърди, че нищо не е променяно в процесното помещение и
то не е преструктурирано. Сочи, че помещенията винаги са били използвани за
портиери. Няма спомен до кога са подписвали договори с БОДК и АДИС, не
11
си спомня ЕС да е имала задължения към АДИС за портиерското жилище,
като пояснява, че за известно време са плащани наемни вноски, но буквално за
един ден БОДК се отказали и трябвало хората да се организират да си намерят
домоуправител, чистач, охрана и всичко останало. Пояснява, че пред първата
инстанция, когато е била разпитвана, не си спомняла за наемния договор, но
сега вече си спомняла.
Св. М. И. Б., живущ в съседния блок № 4а, сочи, че познава процесния
блок от построяването му. Сочи, че на стр. 4 от заключението (л. 478) схемата
е на блока на жалбоподателите - № 6а. На стр. 5 (л. 479) е отразено
състоянието в блока на самия свидетел - № 4а. Сочи, че за това помещение
също се води дело (според повторния разпит в последното заседание).
Св. С. В. Н. сочи, че изпълнява функциите на портиер и касиер,
съответно от 2001 г. и 2003 г., но не живее в блока. Разказва, че в помещението
се намират ел.таблата и захранването на целия блок, а в портиерната имало
пожароизвестителна. Във входа било изградено видеонаблюдение и от там с
бутон се отваряли вратите, входната и междинната. Посочва, че до
портиерната стаичка или до ел.таблата, не може да се стига освен от входа,
който е веднага до входа на самия блок. Винаги там (в началото на Г-образния
коридор) е било врата, която е към портиерната. Младите се събирали вътре,
оставяли се колички, колелета, инструменти като резачки, машини. Имало и
едно куче, което по решение на етажната собственост се пускало вътре.
Според свидетеля, откакто той е на тези длъжности АДИС нищо не са
заплащали по етажната собственост. През 2005 г. собствениците от блока
решили, че АДИС трябва да докаже по съдебен ред, че помещението е негова
собственост. Потвърждава, че помещенията са разположени като на схемата
на стр. 478. Разпределението на стр. 479 не касаело блока, а е за другата сграда
– бл. 4а. Твърди, че под ръководството на домоуправителката Д., която е
давала парите, св. Н. е ходил да плаща наема на АДИС.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните изводи:
По ревандикационния иск:
Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус към Министерството
на външните работи е юридическа личност, като същото от 1999 г. е
преобразувано в Изпълнителна Агенция „Дипломатически имоти в страна“
12
към министъра на външните работи, с функции по стопанисване и управление
на недвижимите имоти, включени в дълготрайните материални активи на
преобразуваното Бюро. С Постановление № 252 от 05.11.2001 г. посочената
ИА е закрита като имуществото й е преминало към МВнР, и същата година
със Заповед № 95-00-148 от 13.11.2001 г. Министърът на външните работи е
образувал „Агенция дипломатически имоти в страна“ ЕООД с държавно
имущество, движимо и недвижимо, частна държавна собственост, подробно
описано в Приложение № 1, представляващо неразделна част от заповедта. В
позиция № 342 е описан и процесният имот: ул.“***“ 56, бл. 6, ап. 4, с година
на построяване 1987 г.
Според чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. В тежест на
ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното фактическо
основание и че ответникът владее вещта без основание.
Данните по делото установяват, че процесното спорно портиерско
жилище е самостоятелен обект, заснет като такъв в кадастралната карта и
кадастралните регистри, с идентификатор 68134.4338.1001.1.4., с
предназначение „жилище апартамент“, с площ по документ 46,99 кв.м. и
прилежащи части мазе № 4 и 0.580% ид.ч. от общите части на сградата.
Установява се от СТЕ и от депозираното ценообразуване е видно, че това
жилище е включено в ценообразуването на сградата, като самостоятелен
обект, и не е включено в стойността на общите части на сградата, която
понастоящем е етажна собственост. Следва да се посочи, че към портиерският
апартамент са описани като прилежащи общи част (от сградата) и сервизно
помещение мазе, което също недвусмислено сочи, че ап. № 4 има статут на
самостоятелен обект, а не обща част. Този начин на определяне на цената и
посочването, че портиерското жилище е „жилище апартамент“ – т.е. то не е
характеризирано като обща част, налага извода, че спорният обект е
индивидуална собственост в етажната собственост. (Решение №
154/26.10.2015 г. по гр. д. № 1425/2015 г., I г.о.). Последната е възникнала след
построяване на сградата и след настаняване на първия собственик, различен
от първоначалния (БОДК). От доказателствата се установява, че сградата е
построена през 1987 г. (като така е реализирано правото на строеж по
разрешение от 18.04.1986 г., платено на 30.09.1987 г.) и е била собственост на
БОДК, което е било юридическа личност с държавно имущество. Блокът е
13
въведен в експлоатация през 1987 г. Тъй като по дефиниция етажна
собственост възниква, когато в една сграда собственици на отделни
самостоятелни обекти са поне две лица, то с настаняването на семейство К.
със Заповед № РД-41-12-36/13.10.1988 г. по чл. 100 от ЗТСУ (отм.), блокът
вече е придобил посочения режим на съсобственост. При тези данни следва
изцяло да се сподели извода в първоинстанционното решение, че извън
жилището на новия собственик, в етажната собственост всички останали
самостоятелни обекти са останали да принадлежат на първоначалния
собственик (БОДК). Процесното портиерско жилище, както се посочи, е
самостоятелен обект и то не може да бъде счетена за обща част по
предназначение, тъй като не е имало функция да обслужва интересите на
съсобствениците в целия блок към меродавния момент - възникването на
етажната собственост, според решение № 40/25.03.2016 г., гр.д. № 4994/2015
г., ВКС, ІІ г.о. В същото решение е посочено изрично, че заснемането на
елемент от сградата в кадастралната карта и посочването му като определен
вид собственост е ирелевантно при преценка статута му като обща част. За
последното от водещо значение е предназначението на обекта да обслужва
общи нужди на етажните собственици.
Вярно е, че предназначението на дадено помещение в етажната
собственост може да бъде променено, респ. то може да бъде превърнато в
обща част или индивидуална собственост ако са налице законовите и
технически изисквания за това. Както е прието в Тълкувателно решение № 39
от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 8/86 г., ОСГК, жилището на портиера е обща част
по предназначение, тъй като по характера си то е жилище, но по
предназначение е обща част, притежавана в съсобственост от всички етажни
собственици. За да се промени предназначението е необходимо изричното или
поне недвусмислено съгласие на всички етажни собственици, отразено в акт
или изводимо от поведението им, което разкрива такава воля. Събраните
доказателства в хода на процеса не установяват нито към момента на
въвеждане на сградата в експлоатация, нито към момента на възникване на
етажната собственост, волята на първоначалния собственик (БОДК с
държавно имущество) да е била процесният апартамент № 4, макар и
портиерно по строителни книжа, да е бил предназначен да бъде обща част.
Според спецификата на първоначалния собственик (БОДК, преобразувано в
ИААДИС и след това в АДИС ЕООД) цялата сграда е придобита като
14
дълготраен материален актив, във връзка с осъществяваната дейност по
отдаване под наем на недвижими имоти и принадлежащите към тях
технически съоръжения за жилищни, търговски или административни нужди
на членовете на Дипломатическият корпус в РБ и на други физически и
юридически лица, както и предоставяне на всякакъв вид услуги, свързани с
поддръжката и техническото обслужване на недвижимите имоти. Тази
дейност е нормативно регламентирана - съгласно чл. 2, ал. 1 от ПМС № 127 от
20.12.1974 г. за организиране на обслужването на чуждестранните
дипломатически и други представителства и представителствата на
международните организации в НРБ (действащо до 13.11.2001 г.), БОДК към
МВнР е юридическа личност с предмет на дейност цялостно обслужване на
чуждестранните дипломатически, консулски и търговски представителства,
културни центрове, авиокомпании, туристически представителства,
кореспонденти по печата, телевизията и радиото, на представителствата на
международните организации и на сътрудниците им, отдаване под наем на
сгради и апартаменти за задоволяване на техните административни и
жилищни нужди, строителство, преустройство и ремонт на такива сгради,
както и на сградите на българските представителства в чужбина, осигуряване
на подходящи специалисти и други работници и служители за работа при
чуждестранните представителства и сътрудниците им, осигуряване
автосервиз, петролни продукти и др. Предвид казаното и отнесено към
настоящия спор, не може да се приеме, че процесното портиерско жилище е
било предвидено като обща част по своето предназначение. То е
самостоятелен обект, който се ползва като такъв, макар и да е предназначен да
обслужва интереси на живущи в сградата. Това самостоятелно помещение е
обособено като жилище и е предназначено да се ползва като индивидуална
собственост, но от определен субект, а именно - лице, изпълняващо
функциите на портиер по силата на споразумение със собственика или
собствениците на сградата. Дейността на лицето, ползващо портиерското
жилище не променя предназначението му на жилищен обект и индивидуална
собственост. Наличието на такова жилище е с цел да подсигури облекчен ред
за изпълнение на нормативно предвидената дейност на БОДК (АДИС) по
охрана, поддръжка и обслужване на интересите на обитателите на
самостоятелните обекти в сградата. От събраните по делото доказателства се
налага извода, че към момента на въвеждане в експлоатация на сградата,
15
портиерското жилище е било един от самостоятелните обектите, който е
можел да бъде предоставян за живеене или ползване само на лице, което ще
изпълнява посочените по-горе функции, част от дейността на Бюрото.
Жилището е било отдавано под наем като такова видно от показанията на св.
Е., който живеел с родителите си в него.
По делото няма спор, че след 1988 г., жилищата в блок № 6а са
започнали да преминават в собственост на различни правни субекти, различни
от държавата, като така е възникнала етажната собственост. По данни от
показанията на свидетелите, около 2005 г. голяма част от етажната
собственост е решила да не заплаща повече наем за ползваното от нея
портиерско помещение, заявено е становище, че то следва да бъде обща част и
поради това собственост не на АДИС, а на всички етажни собственици, в
съответни идеални части. От тези данни безспорно следва извода, че АДИС е
отдавало портиерското жилище под наем на ЕС, което ясно сочи, че от една
страна ищецът е третирал апартамент № 4 като своя индивидуална
собственост, съставляваща дълготраен материален актив, придобит чрез
апортиране в капитала на дружество, а не като обща част. От друга страна,
наемайки този обект ЕС също е обективирала своето отношение към
въпросния обект като такъв, върху който етажните собственици нямат свои
права, т.е. той не е обща част на блока.
При събраните доказателства не може да се приеме, че по обща воля на
всички етажни собственици, портиерското жилище (считаното за
самостоятелен обект от първоначалния собственик (БОДК) и последващите
нови собственици в жилищната сграда в определен отрязък от време) е
превърнато в обща част по предназначение. Такава обща воля няма
формирана – вярно е, че част от етажните собственици са започнали да
възприемат портиерското жилище, като помещение за съхранение на вещи,
техника, материали и пр., обслужващи интересите на входа. Мнозинството
обаче не може да замести волята на всички етажни собственици. Твърдението,
че Държавата била признала, че портиерското е обща част не може да се вземе
предвид – това признание от ответник по иска по чл. 108 ЗС е признание на
изгоден за него факт и не може да породи правни последици. По делото не се
установява общо съгласие на всички собственици за превръщане на
помещението в обща част. Пред настоящата инстанция включително
(изявления на М. К.) са налични данни, че такава воля не е формирана.
16
Що се касае до становището на жалбоподателите, че в неразривна
функционална и конструктивна връзка с процесния апартамент № 4, са
монтирани и общите електрически инсталации и главните електрически табла
на бл. 6А, поради което той представлява обща част и по естеството си, съдът
не намира основание за да го сподели. На първо място, съдът прием, че
схемата, която отразява действителното разположение на портиерското
жилище е тази, която е дадена на л. 478. За този извод съдът отчита
становището на в.л. К., който е установил при преглед на документацията и
оглед на място, че изпълненото разположение на стените по тази схема е
такова от изграждането на блока. В унисон с това са и свидетелските
показания (св. Б., св. Н.), които описват обекта по начин, както той е
разположен на л. 478. Съдът приема, че няма пречка без технически познания
и на базата на обикновени опитни познания да се прецени, че разположението
на портиерския апартамент е отразено в опредЕ. скица, още повече, че един от
свидетелите изтъква, че познава изградените по сходен проект блокове в
района и разпознава схемата на л. 479 като такава, която отразява състоянието
на партера в собствения му блок (различен от бл. 6а). Приложената на л. 479
схема не отразява описвания Г-образен коридор, констатиран и от в.л. Д., и от
в.л. К. и от свидетелите. Дори самото в.л. Д., която счита, че схемата отразява
бл. 6а, е посочила, че на място има извършени преустройства за разширяване
на портиерната стая. Наличието на такива обаче са изключени от в.л.
геодезист. Като възприема становището на вещите лица, както и разпита на
свидетелите, на които е предявена скицата в о.з. и са дали описание на обекта,
съдът приема, че портиерското жилище не е било преустройвано или
реконструирано във времето от неговото създаване, чрез завземане на част от
т.нар. приемна. Спорният апартамент се състои по описание от двете СТЕ от
стая, стая с кухня, баня-тоалетна, коридор и портиерно. Видно от СТЕ на в.л.
К., портиерното е описано като сервизно помещение, различно от изрично
посоченото сервизно като баня-тоалета. Достъпът до това жилище е през Г-
образен коридор и площта му кореспондира с тази, описана по представения
по делото нотариален акт и АДС. Категорично не може да се приеме, че
помещението с ел.таблата (което безспорно е обща част) попада в площта на
портиерското жилище, поради което не може да се приеме, че достъпът до
тази обща част е ограничен по какъвто и да е начин. Обратно – събраните
доказателства сочат, че от установения на място Г-образен коридор се влиза в
17
дясно към стаята с електротаблата, а след завоят в дясно на горното рамо на
коридора – в портиерското жилище. Ето защо достъпът до тези общи за ЕС
инсталаци е напълно достъпен без да се налага да де влиза в спорния
апартамент.
На следващо място - вярно е, че по данни от експертизата на в.л. К. в
портиерното (стая) е монтирана инсталация за пожароизвестяване и
видеонаблюдение. Няма данни обаче тези инсталации да са били поставени в
портиерното (описано като сервизно) преди ЕС да е започнала да стопанисва
помещението, като го е приела за обща част. Подобно последващо използване
на спорния имот като общ за всички собственици не може да създаде правно
основание същия да се счете за обща част.
Предвид казаното се налага извода, че ищецът е собственик на
процесното жилище, съставляващо ап. № 4, и е лишен без основание от
използването на същото, тъй като няма спор, че то се ползва само от
останалите етажни собственици. Последните следва да предадат владението,
тъй като не доказаха годно правно основание за да задържат същото.
Горният извод не се променя и при съобразяване на възражението на
новоконституираната страна Б. Ш.. Доколкото същата се конституира в
процеса само в рамките на правата, с които е разполагал и нейния съпруг и
тъй като той не е въвел възражението, то може да се счете за преклудирано.
Ако същото се разгледа по същество – то е и неоснователно. Не се установява,
че Б. Ш. е владяла помещението нито от името на ЕС, нито от свое име
лично по начин годен да направи ЕС собственик на самостоятелния обект. По
делото няма събрани никакви доказателства за подобно осъществявано от Б.
Ш. владение в неговите субективен и обективен елемент.
По иска за неоснователно обогатяване:
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59
ЗЗД съдържа следните основни елементи: 1. обогатяване на един правен
субект за чужда сметка, 2. обедняването на друг субект, 3. липса на правно
основание за това обогатяване, 4. пряка връзка между обогатяването и
обедняването (която обаче не следва да е причинно следствена, тъй като не е
необходимо обогатяването да е следствие на обедняването или обедняването –
на обогатяването, а е необходимо да произтичат от един общ факт или група
факти) и 5. липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.
18
Когато се твърди, че собственикът е лишен от ползване на собствената му вещ,
необходимо е да се установи, че той неоснователно се е обеднил за сметка на
неоснователното обогатяване на ползващото лице, като тази отговорността на
ответника се изразява в спестен пазарен наем, който би се получил за
процесния имот. Както се посочи по-горе, ищцовата агенция е собственик на
процесния ап. № 4, от чието ползване е лишена неоснователно. В рамките на
исковия период ищецът не е получавал наеми, каквито е реализирал назад във
времето, и това се установява по делото. Размерът на обедняване е надлежно и
прецизно изчислен от неоспорената ССЕ, и съответно възприет в мотивите на
решението на СГС, към които настоящото препраща.
Съдът намира, че поддържаният и пред въззивния съд довода, че част от
собствениците на имоти в блока са придобили същите след началото на
исковия период се явява бланкетен. Тези съображения са били взети предвид
от първоинстанционният съд като от отговорността по чл. 59 ЗЗД са
изключени изцяло или за съответен период Д. Г. П. и Л. С. П., Б. П. И., А. С. Г.,
И. Г. А.. Не се установяват други ответници, които да следва да бъдат
освободени от отговорността.
На последно място – пред въззивния съд отново от особения
представител на В. И. С. и И. И. С. е поддържано възражение за давност, което
съдът приема за бланкетно, тъй като то не съдържа никакви конкретни
оплаквания срещу формираните в решението на СГС изводи. В обжалвания
акт частично е зачетено възражението за давност срещу тези двама ищци за
периода от 29.10.2010 г. до 11.11.2013 г. и в размер на сумата над 40,56 лв. до
82,32 лв. поради погасителна давност.
Предвид всички изложени изводи въззивният съд намира че и двата иска
по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД са основателни в очертаните от жалбата и
обжалваното решение граници и същото следва да бъде потвърдено в тази му
част.
Разноски се дължат на ответника АДИС в размер на 1750 лв., платими от
жалбоподателите.
Воден от изложените по-горе мотиви съдът
РЕШИ:
19
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264690 от 13.07.2021 г. по гр.д. №
6974/2015 г., СГС, І-6 с-в, в частта, в която се признава за установено в
отношенията между страните по иск с правно основание чл. 108 от ЗС,
предявен от „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД срещу
Държавата чрез Министъра на МРРБ, А. В. К., Е. Х. В., М. Ц. В., Г. В. С.
(наследен от участващия вече в процеса А. В. С.), А. В. С., А. И. К., Р. О. Д., Ц.
Б. К., И. Г. А., Г. В. П., Л. К. П., М. М. Ш., Н. А. З. (наследена от А. А. З.), Б. П.
И., А. А. С., К. А. К., В. И. С., И. И. С., В. И. К., Г. К. С., П. М. М., Д. Д. М., К.
П. К., Й. П. И., Е. И. М., Б. И. М., Г. В. Г., М. Д. П., А. К. Б., М. С. К., И. С. П.,
Н. Г. П., М. Ф. З., Ю. Б. Х., А. Г. Ш., В. Т. П., М. Д. П., В. В. Х., М. И. М., Г. Б.
А., Н. К. К., К. М. Г., Л. А. К., Р. С. С. и С. П. С., ЧЕ ИЩЕЦЪТ „АДИС“ ЕООД
Е СОБСТВЕНИК НА СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ, А ИМЕННО:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4338.1001.1.4. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр.
София, район Овча Купел, ж.к. „***“, ул. „***“ № 56, бл. 6А, ет. 1, ап. порт. 4,
намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4338.1001, предназначение на самостоятелния обект: жилище
апартамент, с площ по документ 46,99 кв.м. и прилежащи части мазе № 4 и
0.580% ид.ч., ниво 1, с посочени граници и се ОСЪЖДАТ изброените по-горе
ответниците да ПРЕДАДАТ на „Агенция дипломатически имоти в страната“
ЕООД владението върху имота.
ПОТВЪРЖДАВА решението, в частта, в която Държавата, А. В. К., Е.
Х. В., М. Ц. В., Г. В. С. (наследен от участващия вече в процеса А. В. С.), А. В.
С., А. И. К., Р. О. Д., Ц. Б. К., И. Г. А., Г. В. П., Л. К. П., М. М. Ш., Н. А. З.
(наследена от А. А. З.), Б. П. И., А. А. С., К. А. К., В. И. С., И. И. С., В. И. К., Г.
К. С., П. М. М., Д. Д. М., К. П. К., Й. П. И., Е. И. М., Б. И. М., Г. В. Г., М. Д. П.,
А. К. Б., М. С. К., И. С. П., Н. Г. П., М. Ф. З., Ю. Б. Х., А. Г. Ш., В. Т. П., М. Д.
П., В. В. Х., М. И. М., Г. Б. А., Н. К. К., К. М. Г., Л. А. К., Р. С. С. и С. П. С., се
ОСЪЖДАТ да заплатят на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
посочени в диспозитива на решението на СГС суми, представляващи дължимо
обезщетение за ползване на описания по-горе имот без правно основание и
законните лихви.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
20
ОСЪЖДА Държавата, А. В. К., Е. Х. В., М. Ц. В., Г. В. С. (наследен от
участващия вече в процеса А. В. С.), А. В. С., А. И. К., Р. О. Д., Ц. Б. К., И. Г.
А., Г. В. П., Л. К. П., М. М. Ш., Н. А. З. (наследена от А. А. З.), Б. П. И., А. А.
С., К. А. К., В. И. С., И. И. С., В. И. К., Г. К. С., П. М. М., Д. Д. М., К. П. К., Й.
П. И., Е. И. М., Б. И. М., Г. В. Г., М. Д. П., А. К. Б., М. С. К., И. С. П., Н. Г. П.,
М. Ф. З., Ю. Б. Х., А. Г. Ш., В. Т. П., М. Д. П., В. В. Х., М. И. М., Г. Б. А., Н. К.
К., К. М. Г., Л. А. К., Р. С. С. и С. П. С. да заплатят на АДИС разноски в общ
размер от 1750 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21