Решение по адм. дело №1221/2025 на Административен съд - Варна

Производство е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А. И. Д., [ЕГН] и Я. Д. Д., [ЕГН], и двамата с адрес [улица]срещу Заповед № КС-225А-6/08.04.2025 г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж: „Външен тоалет“, находящ се в ПИ с [идентификатор] с административен адрес [улица], собственост на жалбоподателите.

В съдебно заседание, чрез адв. С. Г.-П. се уточнява, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като са налице всички пороци на чл. 146 от АПК - издадена е от некомпетентен орган, фактическите констатации направени в нея не отговарят на действителността и на обективната истина, тъй като в имота е имало „временен клозет“, изграден преди повече от 30 години и който е ремонтиран, както и че при постановяването на заповедта са допуснати нарушения на процесуалните правила, неправилно е приложен закона и е несъответна с целта на закона.

Ответникът – Кмет на район Аспарухово, в писмено становище изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Оспорва твърденията за липса на компетентност на издателя, тъй като със Заповед № 4152/28.11.2023г. кметът на Община Варна е делегирал правомощията си по чл. 225а от ЗУТ на кметовете на райони. Административното производство е проведено съобразно процедурата, предвидена в ЗУТ и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, на жалбоподателите е осигурена възможност за защита, като установените факти – липса на разрешение за строеж, са безспорни. Строежът не е търпим, тъй като не е построен до 2001г., а след 2012г., установено от снимки през 2012г. и 2022г.

В съдебно заседание ответникът се представлява от гл. юриск. Д. П. Л., която поддържа подаденото становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че не е налице идентичност между съществуващ в имота „временен клозет“ /според процесуалния представител на жалбоподателите/ и процесния, тъй като старата постройка и към настоящия момент се намира в имота на друго място. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа следното:

А. И. Д. и Я. Д. Д. са собственици на ПИ с [идентификатор], целият с площ от 283 кв.м. /л. 11-15 от преписката/, който е придобит през 2003г.

На 11.09.2024г. до кмета на район „Аспарухово“ е подадена жалба от Ш. И. М., за това, че на границата с неговия имот е изградена масивна ограда и външен тоалет, допрян до оградата. В хода на административното производство по подадената жалба, е извършена проверка на място от служители на район „Аспарухово“, констатациите на които, по отношение на външния тоалет, са отразени в съставения Констативен акт № 20/13.09.2024г. Актът е съобщен на жалбоподателите, по реда на §4 ал. 2 от ЗУТ, като е поставено Съобщение № 1/15.01.2025г. за съставянето му на имота и на таблото в район „Аспарухово“, за което е съставен Констативен протокол. Срещу акта не е подадено възражение.

В резултат на установяванията, отразени в съставения констативен акт, кметът на район „Аспарухово“ издава Заповед № КС-225А-6/08.04.2025 г., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, представляващ „Външен тоалет“, находящ се в ПИ с [идентификатор] с административен адрес [улица], собственост на жалбоподателите, поради това, че е изграден без разрешение за строеж.

Заповедта е получена на 21.05.2025г. лично от двамата жалбоподатели /приложено след обжалваната заповед/, а жалбата срещу нея е подадена на 28.05.2025г., видно от пощенското клеймо /л. 8 от делото/.

Във връзка с установяване на твърдението на жалбоподателите, че сградата е построена преди 30 години и само е ремонтирана през 2024г., по делото са разпитани свидетели. От показанията на св. А. А. А., която е съпруга на брата на жалбоподателя Я. Д., се установява, че тя живее няколко къщи след имота на жалбоподателите от 48 години. Познавала е собствениците преди Я. и А. да купят имота и е виждала тоалета, който е бил там и се вижда от оградата. Миналата година, когато се върнали от Полша, където работят, направили ремонт на тоалетната, защото била срутена. Освен тоалетната, направили и оградата.

Свидетелят А. И. А., брат на жалбоподателя Я., твърди, че не е влизал в имота преди брат му да го купи, но в него е имало тоалетна, която понеже била стара, течала, сега я ремонтирали. Посочва, че тоалетната е била изградена от тухли и сега е така, само е измазана, като друго освен тоалетната, не са ремонтирали в имота.

 

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е годен за обжалване индивидуален административен акт - Заповед № КС-225А-6/08.04.2025 г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж: „Външен тоалет“, находящ се в ПИ с [идентификатор] с административен адрес [улица].

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресати на акта, в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.

За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспорената заповед е издадена в производство, проведено съгласно процедурата, посочена в закона, от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити и при правилно приложение на материалния закон. Същата не страда от процесуални пороци, водещи до нейната нищожност или незаконосъобразност на това основание. По делото е представена Заповед № 4152/28.11.2023г., с което Кметът на Община Варна е предоставил правомощията си по чл. 225а от ЗУТ на кметовете на райони в гр. Варна, което установява материалната компетентност на издателя на акта.

За началото на административното производство, както и за издадените в хода на същото актове, административният орган е провел процедурата по § 4 ал. 2 от ДР на ЗУТ, предвидена при отсъствие на собственика на строежа, за който е образувано производството /л. 67-69 от преписката/.

Видът на обекта – външен тоалет, за което по делото няма спор, го определя като допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 от ЗУТ, като предвид предназначението му, следва да е разположен поне на 3 м. от границите на имота, съгласно чл. 47 ал. 2 от ЗУТ. Безспорно е установено, че строежът е на границата със съседния поземлен имот с [идентификатор], по жалбата на собственика на който е започнало административното производство, завършило с издаване на оспорената заповед. Съгласно чл. 147 ал. 1 т. 1 от ЗУТ се изисква издаване на разрешение за строеж за постройките на допълващото застрояване, като се представя проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението на строежа /чл. 147 ал. 2 от ЗУТ/. За изградения „външен тоалет“ не е представено разрешение за строеж, като тезата на защитата е, че се касае за ремонт на съществуващ външен клозет и за този строеж неприложима е сега действащата нормативна уредба. Недоказано остана твърдението, че се касае за един и същ обект – стария клозет и разпоредения за премахване, доколкото административният орган е установил, че двата обекта са с различно местоположение. Само за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че по нито една от действалите наредби за правила и норми за застрояване /Наредба № 5/1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм. 1995г./ - чл. 121 ал. 1, Наредба № 5/1995г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм. 2001г./ - чл. 113 ал. 2, не се допуска допълващото застрояване да е на разстояние по-малко от 3 м. от странична регулационна граница. На самата граница е допустимо такова застрояване само ако покрива калканна стена на сграда в съседния имот. Местоположението на строежа, което в съвкупност с липсата на разрешение за строеж, каквото се изисква, е достатъчно, за да обоснове законосъобразност на заповедта.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че правилно е определен в оспорената заповед периодът на изграждане на строежа след 2012 г. От показанията на свидетелите се установява, че строежът е извършен през 2024г., когато жалбоподателите са се върнали от Полша. Съдът не кредитира показанията на свидетелите относно факта, че не е изграден нов строеж, а е ремонтирана старата тоалетна, която е съществувала в имота от преди 30 години, тъй като същите противоречат на всички останали писмени доказателства, установяващи изграждането на съвсем нов строеж, а не ремонт на съществуващ обект.

Установяването, че извършването на строежа не е до 31.03.2001г., е основание за неприложимост на §16 ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което и административният орган, заедно с недопустимото разстояние, по-скоро липса на разстояние от границата със съседния имот, в мотивите на акта е посочил, че не попада в хипотезата на търпим строеж.

При това положение законосъобразен е изводът на административния орган, че процесният строеж подлежи на премахване. По тези съображения съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от фактическия състав по чл. 225а ал. 1 във вр. с чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, като изпълнен без проектно решение на инженер – конструктор с указания за изпълнението му и без издадено разрешение за строеж, следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване. Предвид гореизложеното налага се изводът, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон и не са налице основания за отмяната й, съответно жалбата срещу нея е неоснователна, поради което и направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора, на ответника на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.

 

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. Д., [ЕГН] и Я. Д. Д., [ЕГН] срещу Заповед № КС-225А-6/08.04.2025 г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж: „Външен тоалет“, находящ се в ПИ с [идентификатор] с административен адрес [улица].

 

ОСЪЖДА А. И. Д., [ЕГН] и Я. Д. Д., [ЕГН] и двамата с адрес гр. Варна да заплатят на Община Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.