РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. ХАСКОВО, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря В.И. К.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500460 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
С Решение № 167 от 10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 709/2024 г.
РС Хасково е осъдил Х. Р. Х., ЕГН **********, от с.***, общ.***,
обл.Хасково, на основание чл.45 ал.1 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Т., ЕГН
**********, от с.***, общ.***, обл.Хасково, съдебен адрес: гр.***, адв. Н. П.,
сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собственото куче на
ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на
25.04.2011 г., мъжко, чиято смърт е настъпила на 30.04.2023 г. в следствие на
нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“, собственост на
ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с. ***, общ.***,
обл.Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
Съдът е осъдил Х. Р. Х. на основание чл.45 ал.1 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Т. Т. сумата от 4453,30 лева, представляваща обезщетение за претърпени
1
имуществени вреди, настъпили в резултат на нападение от куче, порода
„Българско овчарско куче“, собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г.,
около 9:30-10:00 ч. в с.*** , общ.***, обл.Хасково над собственото куче на
ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на
25.04.2011 г., мъжко, представляващи направени разходи за прегледи,
изследвания, лечение, операция, манипулации, лекарства, консумативи,
престой във ветеринарна амбулатория, свързани с лечението на кучето на име
А. и евтаназия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.04.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в
останалата част за разликата над 4453,30 лева до пълния предявен размер от
4800,00 лева, като неоснователен.
Съдът е осъдил Х. Р. Х. на основание чл.45 ал.1 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Т. Т. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - притеснение, стрес, напрежение и уплаха, настъпили в
резултат на нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“, собственост
на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с.***, общ.***,
обл.Хасково над собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини
шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 17.04.2023 г. до окончателното й изплащане, като
е отхвърлил иска за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 5000
лв., като неоснователен.
Съдът е осъдил Х. Р. Х. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Д.
Т. Т. сумата от 2016,90 лв., представляваща направени разноски по делото,
съразмерно на уважената част от иска.
Съдът е осъдил Д. Т. Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Х.
Р. Х., ЕГН **********, с адрес: с.*** общ.***, обл.Хасково, сумата от 205,05
лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Съдът е осъдил Д. Т. Т. на основание чл.77 ГПК, да заплати по сметка на
Районен съд - Хасково сумата от 40,00 лева, представляваща направени
разноски по делото за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5,00
лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
за нейното събиране.
Недоволен от постановеното решение, в частта , в която е осъден да
2
заплати посочените суми е останал въззивникът Х. Р. Х., който обжалва в
срок. Твърди,че постановеното от РС Хасково решение е неправилно поради
неговата необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът неправилно разпределил доказателствената тежест и приложил
хипотезата на чл.45 ал.1 от ЗЗД, вместо правилната по чл.50 от ЗЗД.
Неправилната квалификация довела до неправилно прилагане на материалния
закон.
Неправилно съдът уважил изцяло предявения иск за имуществени
вреди, представлявайки стойността на кучето А., приемайки,че той не е
оспорен от ответника. Твърди,че принципно е оспорил предявените искове и
че неправилно съдът е определил размера на това обезщетение, позовавайки
се на сайтове за продажба на домашни любимци и съобразявайки възрастта и
заболяванията на кучето.
Неправилно съдът уважил ,макар и частично, предявеният иск за
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение на пострадалото куче. Твърди, че по делото не са представени
надлежни платежни документи, удостоверяващи извършени плащания от
ищцата и че съдът неправилно е приел за доказан факта на направените
разходи за лечение единствено въз основа на твърденията на ищцата за
сторени такива.
Съдът неправилно уважил частично и предявения иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, представляващи притеснение, стрес,
напрежение и уплаха, настъпили в резултат на нападение над собственото на
ищцата куче А. Твърди,че такива не се следват, т.като ищцата не е била пряк
свидетел на инцидента, поради което и няма как този инцидент да е
предизвикал у нея притеснение, стрес, напрежение и уплаха.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС
Хасково в обжалваните части и постанови друго по същество, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Моли да бъдат присъдени неправените
по делото разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемата Д. Т. Т..
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. Н.
3
поддържа подадените въззивни жалби.
В съдебно заседание въззиваемата, чрез пълномощника си адв. П.,
оспорва подадените въззивни жалби. Счита,че постановеното от РС Хасково
решение е правилно и моли то да бъде потвърдено.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на
оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на
чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество е частично основателна.
РС Хасково е сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл. 50 от ЗЗД, предявени от Д. Т. Т. от с.***, обл. Хасково против Х. Р. Х. от
с.***, обл. Хасково за заплащане на сумата от 500,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността
на собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини шпиц“
/„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко, чиято смърт е настъпила на
30.04.2023 г. в следствие на нападение от куче, порода „Българско овчарско
куче“, собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в
с. ***, общ.***, обл.Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.04.2023 г. до окончателното й изплащане; на сумата от 4800
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
настъпили в резултат на нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“,
собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с.***,
общ.***, обл.Хасково над собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А.,
порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко,
представляващи направени разходи за прегледи, изследвания, лечение,
операция, манипулации, лекарства, консумативи, престой във ветеринарна
амбулатория, свързани с лечението на кучето на име А. и евтаназия, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2023 г. до окончателното й
изплащане; на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - притеснение, стрес, напрежение и уплаха,
настъпили в резултат на нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“,
собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с. ***,
общ.***, обл.Хасково над собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А.,
порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко, ведно със
4
законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2023 г. до окончателното й
изплащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Пред настоящата
инстанция се представиха нови доказателства. Първоинстанционният съд е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и е отговорил
аргументирано на всички доводи и възражения.
Неснователно е направеното от въззивника възражение,че съдът
неправилно е квалифицирал предявения иск, което е довело до неправилно
прилагане на материалния закон. Съдът е изложил подробни мотиви, защо в
случая искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.45 от ЗЗД, а не по
чл.50 от ЗЗД, които мотиви въззивната инстанция споделя изцяло на
основание чл. 272 от ГПК, поради което и не следва да ги преповтаря.
Правилно и законосъобразно е постановеното от РС Хасково решение, в
частта, в която съдът е уважил предявения иск за заплащане на сумата 500,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А.,
порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко, чиято
смърт е настъпила на 30.04.2023 г. в следствие на нападение от куче, порода
„Българско овчарско куче“, собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г.,
около 9:30-10:00 ч. в с. ***, общ.***, обл.Хасково, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 30.04.2023 г. до окончателното й изплащане, както
и в частта, в която съдът е уважил до размер от 3000 лв., предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
притеснение, стрес, напрежение и уплаха, настъпили в резултат на нападение
от куче, порода „Българско овчарско куче“, собственост на ответника Х. Р. Х.,
на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с. ***, общ.***, обл.Хасково над
собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини шпиц“
/„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 17.04.2023 г. до окончателното й изплащане, поради
което в тези части следва да бъде потвърдено . Изложените в тези части
мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят изцяло от настоящата съдебна
инстанция. От събраните по делото гласни доказателства, както е приел и
решаващият съд, безспорно се установява,че ищцата е собственик на куче на
5
име А., порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко.
Конкретната стойност на животното не е оспорена от ответника от една страна
и от друга – няма пречки,както е приел и съда, при определяне стойността на
животното да се ползва сравнителна стойност за тази порода куче, която е
изведена от сайтове за продажба на домашни любимци. При определяне на
стойността съдът е съобразил и възрастта на животното и наличното
заболяване.
Правилно съдът е обсъдил всички релевантни доводи и съобразно
правилото на чл.52 от ЗЗД е определил обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на домашния любимец в размер на 3000 лв.
Съдът е съобразил това,че кучето е било отглеждано в семейството на ищцата
в продължение на 12 години, за който период от време неминуемо се изгражда
емоционална връзка, смъртта е предизвикана от действията на кучето,
собствено на ответника и макар годините му и наличните заболявания, ако не
е бил този инцидент би преживял още неопределено време. Съдът е съобразил
и това,че ищцата не е била пряк очевидец на инцидента. Ето защо съдът
приема,че правилно е определен размерът, в който ищцата следва да бъде
обезщетена за претърпените от нея неимуществени вреди.
Основателна е жалбата относно постановеното решение в частта, в
която съдът е осъдил Х. Р. Х. да заплати на Д. Т. Т. сумата от 4453,30 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
резултат на нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“, собственост
на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с.***, общ.***,
обл.Хасково над собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини
шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко, представляващи
направени разходи за прегледи, изследвания, лечение, операция, манипулации,
лекарства, консумативи, престой във ветеринарна амбулатория, свързани с
лечението на кучето на име А. и евтаназия, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 17.04.2023 г. до окончателното й изплащане. В тази част
постановеното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено
и постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлен предявения иск и
по отношение на тази сума. Ищцата, в чиято тежест е, не е установила по
безспорен и категоричен начин,че е извършила разходи за лечението на кучето
А. в размер на 4 453.30 лв., поради което и искът й в тази част е неоснователен
и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен
6
За да уважи предявеният иск в тази част съдът е приел,че представените
от ищцата писмени доказателства Клиничен протокол – 7595 на п.н. 3727 от
20.04.2023г. с извършени услуги на стойност 2060,30 лева, Клиничен протокол
– 7533 на п.н. 3727 от 17.04.2023 г. с извършени услуги на стойност 2186,00
лева, фискален бон с дата 25.05.2023 г. от ветеринарна лаборатория „Тракия“
за сумата от общо 57,00 лева и фискален бон от 25.05.2023 г. от ветеринарна
клиника „Джаф и Мър“ ЕООД, гр.*** за сумата от 150,00 лв., макар и да не
представляват първични счетоводни документи, обсъдени в съвкупност , с
представените епикризи, служебна бележка, резултати от изследвания и
клинични протоколи, издадени от Ветеринарна клиника
„Тракия“,Ветеринарно лечебно заведение „Д-р Васил Капашиков“ гр.*** и
Ветеринарно лечебно заведение „Джаф и Мър“ гр.*** водят до единствено
възможния извод, че посочените суми са заплатени по повод извършените
манипулации, проведеното лечение и използвани медикаменти за кучето А.,
пострадало в следствие на ухапването му от каракачанското куче на
ответника. Този извод на съда не се споделя от настоящата инстанция. Не са
представени фактура с касов бон или касов бон, които да удостоверят
направеното плащане и неговия размер. Представеният касов бон за заплатена
сума от 150 лв./л.42/ е от 25.05.2023 г. и в него е посочено,че е заплатена
извършена манипулация, без да е посочено каква. В исковата молба ищцата е
посочила,че кучето е било евтанизирано на 30.04.2023 г. Ето защо няма как
издаденият касов бон за извършена манипулация на 25.05.2025 г. да бъде
отнесен като разход свързан с лечението и евтаназията на кучето А. По делото
не е представен касов бон за заплатена сума от 57 лв., за да се установи датата
на извършеното плащане и относимостта му към проведеното лечение. В
представеното копие на епикриза от 17.04.2023 г./ л.40/ допълнително с
химикал е отбелязоно,че е наличен касов бон 57 лв., като не е посочено кога и
от кого е направено това отбелязване и което по –съществено самият касов
бон, или копие от него не е представено.
Настоящата съдебна инстанция приема,че представените протоколи не
установяват по безспорен и категоричен начин,че ищцата е заплатила тези
разходи и че те са били свързани с лечението на кучето А. Освен,че липсват
касов бон, удостоверяващ извършеното плащане, представените два броя
клинични протоколи, първият от 17.04.2023 г. за стоки и услуги общо в размер
7
на 2 186 лв. и вторият от 20.04.2023 г. за стоки и услуги общо в размер на
2060.30лв. нямат изходящ печат, положен печат и подпис на лекуващият лекар
или друг реквизит, който да удостоверява,че са издадени от съответната
клиника и да удостоверява извършените услуги. Ето защо не може да се
приеме,че реално тези услуги са извършени,че са извършени в този вид и обем
и в коя клиника и че съответно тяхната стойност е заплатена. Извод в тази
насока не може да бъде изведен и от ръкописния текст и подпис, положени на
трета страница на клиничния протокол от 17.04.2023 г. Не е посочено кое е
лицето, което е направило отметката и е положило подпис. Освен това е
посочено,че е платено 600 лв. и остават 1586 лв., след което е посочено,че е
платено всичко, т.е дори да се приеме,че протоколите отразяват извършени
услуги и закупени стоки,платена е, според това отбелязване, сумата от 2186
лв. по клиничен протокол от 17.04.2023 г. Плащане по клиничен протокол от
20.04.2023 г. няма отразено да е направено. Изложеното води до извод,че
предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 4 453,30 лв., представляващи разходи за проведено лечение
на кучето А. е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен в този размер.
Постановеното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта на
разноските, които са присъдени на страните съобразно уважената, респ.
отхвърлената част на исковете, като с настоящото решение се присъдят
разноски за двете инстанции на всяка от страните.
Ищцата е направила разноски в първоинстанционното произмодство в
размер на 2612 лв. / 412 лв. платена ДТ, 2000 лв. платено възнаграждение на
адвокат и 200 лв. депозит за ВЛ/. Във въззивното производство ищцата не е
представила доказателства за направени разноски.
Ответникът е направил разноски в първоинстанционното производство в
размер на 900 лв. / 800 лв. платено възнаграждение на адвокат и 100 лв.
депозит за ВЛ/, а във въззивното производство 179.07 лв. / 159.07 лв. платена
ДТ, 15 лв. допълнително платена ДТ и 5 лв. ДТ за издаване на съдебно
удостоверение/ или общо в двете производство разноските са в размер на
1079.07 лв.
Съобразно уважената част на исковете на ищцата се дължат разноски за
двете производство в размер на 887.57 лв. / (уважения размер 3500 лв. х 2612
8
лв. разноски) : на пълния предявен размер на иска от 10 300 лв. = 887.57 лв./.
Съобразно отхвърлената част на исковете на ответника се дължат
разноски за двете производства в размер на 712.40 лв. / (отхвърления размер
на исковете 6800 лв. х 1079.07 ) : 10 300 = 712.40 лв./
По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
разноски за двете производства в размер на 175.15 лв. / 887.57 – 712.40 =
175.15 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 167 от 10.03.2025 г. на РС Хасково, постановено
по гр.д. № 709/2024 г. РС Хасково, в частта в която съдът е осъдил Х. Р. Х.,
ЕГН **********, от с.***, общ.***, обл.Хасково, да заплати на Д. Т. Т., ЕГН
**********, от с.***, общ.***, обл.Хасково, съдебен адрес: гр.***, адв. Н. П.
сумата от 4453,30 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат на нападение от куче, порода
„Българско овчарско куче“, собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г.,
около 9:30-10:00 ч. в с.***, общ.***, обл.Хасково над собственото куче на
ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на
25.04.2011 г., мъжко, представляващи направени разходи за прегледи,
изследвания, лечение, операция, манипулации, лекарства, консумативи,
престой във ветеринарна амбулатория, свързани с лечението на кучето на име
А. и евтаназия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.04.2023 г. до окончателното й изплащане, в частта, в която съдът е осъдил
Х. Р. Х. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Д. Т. Т. сумата от 2016,90
лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената
част от иска и в частта, в която съдът е осъдил Д. Т. Т. на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, да заплати на Х. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.***,
обл.Хасково, сумата от 205,05 лв., представляваща направени разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от иска, вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Т. Т., ЕГН **********, от с.***, общ.***,
обл.Хасково, съдебен адрес: гр.***, адв. Н. П. против Х. Р. Х., ЕГН
9
**********, от с.***, общ.***, обл.Хасково иск за заплащане на сумата от
4453,30 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, настъпили в резултат на нападение от куче, порода „Българско овчарско
куче“, собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в
с.*** , общ.***, обл.Хасково над собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име
А., порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко,
представляващи направени разходи за прегледи, изследвания, лечение,
операция, манипулации, лекарства, консумативи, престой във ветеринарна
амбулатория, свързани с лечението на кучето на име А. и евтаназия, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 167 от 10.03.2025 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 709/2024 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Х. Р. Х., ЕГН **********, от с.***, общ.***, обл.Хасково
да заплати на Д. Т. Т., ЕГН **********, от с.***, общ.***, обл.Хасково,
съдебен адрес: гр.***, адв. Н. П., сумата от 175.15 лв., представляващи
разноски за двете инстанции по компенсация.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10