Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,15.07.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в
публичното заседание единадесети юли през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №1767 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е ИМ от Д.П.Д. против ОД на МВР, в
която се твърди, че е в служебно правоотношение с ответника към настоящия
момент и за последните три години не е променяна длъжността му. Твърди, че трудовата
си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на
смени - дневна и нощна от 22.00-06.00часа и с продължителност 12часа при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З
от ЗМВР. Твърди се, че работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни А празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени - чл. 18 ч, ал. 5 от ЗМВР.Редът за организацията и разпределянето на работно го време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.Твърди се,
че в началото на процесния период е действала Наредба № 81:13-592/25.05.2015
г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. ц. №
5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.От 02.08.2016г.
понастоящем действа Наредба № 8121з-7; 6 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г).Твърди се, че текстовете на чл. 3, ал. 3 и
в двете наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В предходна на
посочените наредби е била в ала друга такава-Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г.
(ДЕ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.49 от 2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г.).,като съобразно ч/.31 ал.2 от същата гласи,че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две горепосочени
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото
в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота
и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 а/. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или
коефициент 1,143. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците но трудови правоотношения, чиито
пр авоотношения се регулират от КТ.За проценият период общият брой на часовете
нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането му е дневен
труд,възлизат на около 400 ча са извънреден труд,които следва да ми се изплатят
допълнително,като всеки час следва да бъде компенсиран с по 6,00 лв.,или общо 2
400 лв. Предявен е иск от Д.П.Д.
против О.н.М.н. основание чл.178, ал.1, т.З ЗМВР за сумата в размер на 2400лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 22.03.2016-22.03.2019год., ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от предявяване на иска - 22.03.2019г.до
окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
подробен отговор от ответника, като оспорва предявения иск.
В с.з. е
направено изменение на исковата претенция, както следва: искът с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. с
чл.179 ал.1 от ЗМВР да се счита предявен вместо за сумата 2400лв. за сумата от 3438,19лв.
Съдът като прецени събраните по
делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази
доводите и възраженията на страните, констатира следното:
По делото не е спорно, че между
страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период, по силата
на което ищецът е заемал длъжността“мл.инспектор ВПА“ РУ-Левски. По делото
страните също не спорят, а и от приложените от ответника писмени доказателства
се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през
процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа
до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР
сочи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.
1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер –
с негова заповед.Разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период, са
издадени Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015
г., Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с
полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки
24- часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на
работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд
между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.
След отмяна на горепосочения
подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от
01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от
11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не
регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Затова в случая съдът приема, че за
исковия период е действало правилото на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове
в дневни с коефициент 0. 143, която е запазила действието си след постановеното
решение по адм. д. № 5450/ 2016 г. ВАС до приемането на новата наредба. Но този
ред на преизчисляване е неприложим за времето след отмяна на Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., поради празнота в уредбата на реда за организацията,
отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма, не следва да
се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като
извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а
представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в
последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице
нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от
26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Във връзка с направеното твърдение в
отговора на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на
0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но
това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от
НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между
22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед
на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
чието заключение се установява, че за исковия период 22.03.2016 -22.03.2019г./вкл./,
ищецът е работил на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд
за времето от 22 часа до 6 часа, общо за целия процесен период от 3654часа. При
превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143,
се получават общо 4176,52часа, от които вещото лице е посочило, че 522,22часа
не са платени, като същите възлизат в размер на сумата от 3438,19лв.
По делото ответникът не твърди,
нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за периода 22.03.2016г. – 22.03.2019г.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления
от вещото лице размер от 3438,19лв.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общо 440лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавната такса в размер на 137,53лв. върху уважената претенция.
Водим
от горното, Плевенски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Плевен,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., ЕГН**********, на
основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 3438,19лв. главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие
преобразуването на нощен към дневен за периода 22.03.2016-22.03.2019г.,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение между страните,
ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на ИМ-22.03.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР-Плевен, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., ЕГН**********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата общо 440лв. направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Плевен, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 137,53лв., дължимата
държавна такса върху уважената претенция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд,
в двуседмичен срок, считано от днес -15.07.2019г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: