№ 31
гр. Пазарджик, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500035 по описа за 2022 година
Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК - за въззивен контрол по отношение
разпореждане и определение на районния съд .
На 27. 09. 2021г. търговското дружество „Първа инвестиционна банка „АД гр. София , ЕИК *********, е подало
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК против
длъжника А.. С. О.., ЕГН **********( солидарен длъжник), от гр. София, ж. к. „Симеоновско шосе“ „, вх.“В“ , ет. 4,
ап. 2 .
Със Заповед № 1828/ 30. 09. 2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК , на районен съд Пазарджик ,постановена по ч. гр. д. № 3345/ 2021г. по описа на същия съд , искането на
заявителя е уважено ,като е допуснато незабавно изпълнение в полза на заявителя и е издаден изпълнителен
лист.
Против разпореждането на районния съд , с което е допуснато незабавно изпълнение е подадена частна жалба
от длъжника в заповедното производство А.. С. О.., ЕГН **********, чрез пълномощника на страната .В
частната жалба се твърди, че разпореждането на районния съд е неправилно и незаконосъобразно . Искането е
да се отмени обжалваното разпореждане ,с което се уважава молбата за незабавно изпълнение и се обезсили
издадения изпълнителен лист. Прави се искане за присъждане на сторените разноски във въззивното
производство .
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от противната страна,чрез пълномощника на страната
. С отговора се оспорва частната жалба по съображенията изложени в нея . Искането е да се остави без
уважение частната жалба , като неоснователна и се потвърди обжалваното разпореждане, като правилно и
законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените разноски във въззивното производство .
На 15. 11. 2021г. длъжника А.. С. О.., ЕГН **********( солидарен длъжник), от гр. София, ж. к. „Симеоновско шосе“
„, вх.“В“ , ет. 4, ап. 2,е подала молба до районен съд Пазарджик за спиране принудителното изпълнение на
заповедта, на основание чл. 420 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ГПК.
С Определение № 2310/18. 11. 2021г. на районен съд Пазарджик ,постановена по ч. гр. д. № 3345/ 2021г. по описа
на същия съд ,искането е уважено, като е спряно принудителното изпълнение на заповедта .
Против определението на съда , с което е спряно принудителното изпълнение е постъпила частна жалба от
заявителя в заповедното производство„Първа инвестиционна банка „АД гр. София , ЕИК *********. В частната
жалба се твърди, че определението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно . Искането е да се
1
отмени обжалваното определение , като се отхвърли искането на длъжника за спиране на принудителното
изпълнение. Прави се искане за присъждане на сторените разноски във въззивното производство .
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от противната страна,чрез пълномощника на страната
. С отговора се оспорва частната жалба по съображенията изложени в нея . Искането е да се остави без
уважение частната жалба , като неоснователна и се потвърди обжалваното определение , като правилно и
законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените разноски във въззивното производство .
Правни изводи .
Частните жалби са процесуално допустими.
Частните жалби изхождат от активно легитимирани страни в съдебното производство (длъжник в заповедното
производство –чл. 419 ал. 1 от ГПК и ответник в производството по чл. 420 от ГПК ) .
Частните жалби са подадени в преклузивния едномесечен срок по чл. 419 ал.1 от ГПК и едноседмичния срок по
чл. 276 ал. 1 от ГПК.
І. По частната жалба на А.. С. О.., ЕГН ********** против Заповед № 1828/ 30. 09. 2021г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК .
Частната жалба е неоснователна .
В текста на чл. 418 ал. 2 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на незабавно изпълнение. Документът
по чл. 417 от ГПК трябва да е „ редовен от външна страна „ .Освен това този документ трябва да „установява
подлежащо на изпълнение вземане против длъжника“ .
Въпросът за съдържанието на тези два елемента е развит в множество съдебна практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 274 ал. 3 т.2 от ГПК (Виж Определение № 545/ 11.07. 2011г. по ч. т. д. № 373/2011г. на 2-ро т. отд. на ВКС ;
Определение № 162/ 09.02. 2010г. по ч. т. д. № 66/2010г. на 1-во т. отд. на ВКС ; Определение № 118/ 24.02. 2009г. по ч. т. д. №
25/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 364/ 26.04. 2011г. по ч. т. д. № 117/2011г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение №
697/ 19.11. 2009г. по ч. т. д. № 618/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 693/ 16.11. 2009г. по ч. т. д. № 731/2009г. на 2-ро т.
отд. на ВКС ; Определение № 475/ 17.06. 2010г. по ч. т. д. № 401/2010г. на 1-во т. отд. на ВКС ;) Какво се приеме в тази съдебна
практика?
1.По отношение на първото изискване“документа да е редовен от външна страна „.
Редовността на документа от външна страна се свързва с неговото „ удостоверително действие „ .
Документът ще бъде редовен от външна страна когато „по форма“ и „по съдържание“ отговаря на документа
по чл. 417 от ГПК ,въз основа на който страната е поискала издаването на заповед за изпълнение.
Заявителят е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на „извлечение от счетоводните
книги „( чл.417 т. 2 от ГПК ). Извлечението от счетоводните книги по форма ще съответства на такъв вид
документ, когато съдържа(възпроизвежда ) информация , която е базирана на записванията в съответните
счетоводни документи по чл. 4 от ЗСч. Освен това изискването за форма предполага документа да е издаден от
оторизирано(компетентно ) длъжностно лице на Банката и да носи подписа на това лице (чл. 6 ал.3 т.5 от ЗСч и чл. 10
от ЗСч. ).
Извлечението от счетоводните книги по съдържание ще съответства на такъв вид документ, когато съдържа
дА.и , които индивидуализират вземането по основание и по размер.
Минималната информация , която трябва да съдържа документа ,за да индивидуализира вземането по основание и
по размер е посочена в текста на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/- изм. ДВ. бр. 59/29. 07.
2016г. / .Тази информация е следната :
Броя на просрочените вноски , които не са издължени напълно или частично на договорените дати ;
Непогасената главница по кредита ;
Непогасената договорна лихва ;
Размера на обезщетението за забава за просрочените плащания (санкционираща или наказателна лихва ) ;
Общият размер на просрочената сума ;
От съдържанието на представеното към заявлението „извлечение от счетоводните книги на банката“ се
2
установява ,че то отговаря, както по форма , така и по съдържание на изискването на закона.
Извлечението от счетоводните книги индивидуализира вземането на кредитора по основание и по размер
,според изискванията на чл. 127 ал. 1 и ал. 3 от ГПК , чл. 128 т.1 от ГПК и разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от
ЗКИ.
2. По отношение на второто изискване – документа „да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане против
длъжника“ .
Касае се за „изпълнителното действие „на документа . Съдебната практика приема ,че извлечението от
счетоводните книги , ведно с приложенията към него ( договора за банков кредит , допълнителни споразумения към
договора, Общите условия на Банката, Погасителните планове към договора за банков кредит ) трябва да установяват
„ликвидност и изискуемост“ на вземането .
В заявлението Банката се позовава на настъпила в нейна полза „ предсрочна изискуемост „на вземането . За да
се приеме ,че вземането на Банката е станало предсрочно изискуемо трябва да са осъществени следните
предпоставки на предсрочната изискуемост :
1/ Условията на предсрочната изискуемост да са уговорени в договора за кредит(обективен момент на предсрочната
изискуемост ) .
2/ Кредитът да бъде обявен от кредитора за предсрочно изискуем от Банката ( субективен елемент на
предсрочната изискуемост по чл. 60ал. 2от ЗКИ).
Към заявлението кредитора е представил писмени доказателства за изпълнение на задължителните указания ,
дадени в т. 18 на ТР № 4/ 18. 06. 2014г.на ОСГТК на ВКС , относно обявяване на предсрочната изискуемост. От
тези доказателства обаче не може да се направи извод за настъпила предсрочна изискуемост на вземането
преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда . Това е така , тъй като вземането на кредитора е
обявено на длъжниците за предсрочно изискуемо преди възникването на предсрочната изискуемост.
В извлечението от счетоводните книги е посочено ,че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на
01. 09. 2021г.
От представените към заявлението писмени доказателства ( стр.51 от приложеното гр. дело ) се установява, че
длъжника А.. С. О.., ЕГН ********** е уведомена за предсрочната изискуемост на 24. 05. 2020г.
Не е допустимо кредитора да уведоми длъжника за предсрочна изискуемост на вземането преди настъпването
на предсрочната изискуемост. Действително , както в съдебната практика , така и в т. 18 на ТР № 4/ 18. 06.
2014г.на ОСГТК на ВКС се приема ,че предсрочната изискуемост на вземането настъпва от момента, в който
кредитора е уведомил длъжника за това ,че обявява кредита за предсрочно изискуем. Във всички случаи обаче
предсрочната изискуемост трябва да е настъпила преди обявяването й на длъжника , а не след това ,
както е в настоящия казус.
В заключение следва да се отбележи ,че вземането на кредитора не е станало изискуемо и с настъпването на
крайния падеж на вземането .
От съдържанието на договора за ипотечен кредит ( т. 1.10 от договора ) и допълнителните споразумения към него
се установява ,че крайния срок за погасяване на задължението е 20. 05. 2033г. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 418 от ГПК( 27. 09. 2021г. ) и към датата на издаването на заповедта за незабавно изпълнение ( 30.
09. 2021г. ) крайния падеж на задължението не е настъпил.
По тези съображения въззивната инстанция счита ,че ще следва да се отмени разпореждането на районния съд
,с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и спора се реши по същество от
въззивната инстанция , като се отхвърли искането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение и се обезсили издадения изпълнителен лист.
ІІ. По частната жалба на „Първа инвестиционна банка „АД гр. София , ЕИК *********, против
Определение № 2310/18. 11. 2021г. на районен съд Пазарджик ,постановено по ч. гр. д. № 3345/ 2021г. по описа
на същия съд , с което е спряно принудителното изпълнение на заповедта .
Частната жалба е процесуално недопустима.
При положение ,че въззивната инстанция отменя допуснатото от районния съд незабавно изпълнение на
3
заповедта за изпълнение и обезсилва издадения изпълнителен лист , образуваното изпълнително производство
подлежи на прекратяване,на основание чл. 433 ал. 1 т.3 от ГПК( поради обезсилване на издадения изпълнителен
лист). Това води до процесуална недопустимост на определението на районния съд ,с което е спряно
принудителното изпълнение , както и до процесуална недопустимост на частната жалба против определението на
съда .
Ще следва да се обезсили обжалваното определение , като процесуално недопустимо и да се прекрати
въззивното производство по частната жалба на Първа инвестиционна банка „АД гр. София , ЕИК ********* .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция по частната жалба на А.. С. О.., ЕГН **********, ще следва
да се осъди ответника по частната жалба да заплати в полза на адвокат К.И. Т. от САК , с личен номер
**********, съдебен адрес гр. София , ул. „Три уши „ №8, ет. 4 , при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, сумата
300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция
.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 419 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 30. 09. 2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 3345/2021г. по
описа на същия съд , с което е уважено искането на „Първа инвестиционна банка „АД гр. София , ЕИК
*********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по
чл.417 т. 2 от ГПК против длъжника А.. С. О.., ЕГН ********** ( солидарен длъжник), от гр. София, ж. к.
„Симеоновско шосе“ „, вх.“В“ , ет. 4, ап. 2 , като е постановено да се издаде заповед за незабавно изпълнение №
1828/ 30. 09. 2021г., въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК и изпълнителен лист от 30. 09. 2021г. , вместо
което постановява :
ОТХВЪРЛЯ искането на„Първа инвестиционна банка „АД гр. София , ЕИК *********, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 т. 2 от ГПК против длъжника А..
С. О.., ЕГН **********( солидарен длъжник), от гр. София, ж. к. „Симеоновско шосе“ „, вх.“В“ , ет. 4, ап. 2 , за
следните суми :
Главница в размер на 72 339,00 EUR /седемдесет и две хиляди триста тридесет и девет евро/, ведно със законна
лихва от 24.09.2021г. до изплащане на вземането, законна лихва от 01.09.2021г. до 23.09.2021 г. в размер на 421,98
EUR /четиристотин двадесет и един евро и 98 евроцентове/, договорна лихва за редовен дълг от 20.03.2014г. до
31.08.2021 и в размер на 56 742,65 EUR /петдесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и два евро и 65
евроцентове/, договорна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020 г. в размер на 201,92 EUR /двеста и един евро и 92
евроцентове/, наказателна лихва от 20.10.2013г. до 12.03.2020 г. в размер на 7 479,80 EUR /седем хиляди
четиристотин седемдесет и девет евро и 80 евроцентове/, наказателна лихва от 14.05.2020г. до 31.08.2021 г. в
размер на 3 317,18 EUR /три хиляди триста и седемнадесет евро и 18 евроцентове/, непогасени разноски за
подновяване на ипотека на предоставено обезпечение в размер на 291,27 EUR /двеста деветдесет и един евро и 27
евроцентове/, непогасени разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост на кредита в размер на 55,22
EUR /петдесет и пет евро и 22 евроцентове/, държавна такса в размер на 5 509,53 BGN /пет хиляди петстотин и
девет лева и 53 стотинки/, юрискснсултско възнаграждение в размер на 150,00 BGN /сто и петдесет лева/,по
Договор за предоставяне на Юнионкредит "Домът" /ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот/ №
325-360/22.08.2008 г., с погасителен план - Приложение № 1 към него, изменен и допълнен с Анекс № 1 от
09.07.2012 г. и Анекс № 2 от 26.07.2013 г., с погасителен план към него, въз основа на извлечение от счетоводните
книги на банката към 24.09.2021 г. ,номер: 325-360/22.08.2008, като НЕОСНОВАТЕЛНО .
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист от 30. 09. 2021г.
ОБЕЗСИЛВА Определение № 2310/18. 11. 2021г. на районен съд Пазарджик ,постановена по ч. гр. д. № 3345/
2021г. по описа на същия съд , с което е спряно принудителното изпълнение на заповедта , като
ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 22382/25. 11. 2021г. ,подадена от заявителя в заповедното
4
производство „Първа инвестиционна банка „АД гр. София , ЕИК *********, против Определение № 2310/18. 11.
2021г. на районен съд Пазарджик, постановена по ч. гр. д. № 3345/ 2021г. по описа на същия съд , с което е
спряно принудителното изпълнение на заповедта, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА
производството по частната жалба .
ОСЪЖДА Първа инвестиционна банка „АД гр. София , ЕИК *********, да заплати в полза на адвокат К.И. Т.
от САК , с личен номер **********, съдебен адрес гр. София , ул. „Три уши „ №8, ет. 4 , при условията на чл. 38
ал. 1 т. 2 от ЗА, сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция .
На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на ОСГТК на ВКС определението на въззивната инстанция в
частта , в която се отхвърля искането на„Първа инвестиционна банка „АД гр. София , ЕИК *********, за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 т. 2 от ГПК
против длъжника А.. С. О.., ЕГН **********( солидарен длъжник), от гр. София, ж. к. „Симеоновско шосе“ „, вх.“В“
, ет. 4, ап. 2, не подлежи на касационно обжалване .
В частта, в която се оставя без разглеждане частна жалба вх. № 22382/25. 11. 2021г., подадена от заявителя в
заповедното производство „Първа инвестиционна банка „АД гр. София , ЕИК *********, против Определение №
2310/18. 11. 2021г. на районен съд Пазарджик, постановена по ч. гр. д. № 3345/ 2021г. по описа на същия съд , с
което е спряно принудителното изпълнение на заповедта, като процесуално недопустима и се прекратява
производството по частната жалба, определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението на страните пред Апелативен съд гр. Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5