Решение по дело №1463/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Д. Г. М. от гр.******, [улица], вх.*, ет.*, ап.**, уточнена с молба вх.№2313/19.02.2025 г., против Решение №1012-26-255-1 от 28.09.2023 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №*******/31.07.2023 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.

Жалбоподателката твърди, че спора й с НОИ – Хасково се отнасял до приложението на чл.69в, ал.3 от КСО. Фактическият състав на разпоредбата бил: 1. Да са придобили право на пенсия по чл.69в, ал.1 от КСО. Жалбоподателката била придобила такова право на 26.11.2022 г., както правилно било отбелязано в решението, и по това обстоятелство нямало спор; 2. Да не са се възползвали от възможността за ранно пенсиониране, по което обстоятелство също нямало спор; 3. Да са продължили да работят като учители след придобиване правото на ранно пенсиониране по реда на чл.69в, ал.1 от КСО. Жалбоподателката била продължила да работи като учител и след 26.11.2022 г., и по това обстоятелство нямало спор; 4. Да са се пенсионирали по реда на чл.68, ал.1 и 2 от КСО. Видно от основанието за издаване на Разпореждането за отпускане, пенсията на жалбоподателката била по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, и по отношение на това обстоятелство нямало спор.

Административният орган бил преценил, че жалбоподателката е придобила учителски стаж след навършване на възрастта по чл.68, ал.1-2 от КСО, поради което от тази дата била придобила право на пенсия по чл.69в, ал.4 от КСО, и на това основание й било отказано отпускането на учителска добавка. Жалбоподателката счита, че това било неправилно. Цитира разпоредбата на чл.69в, ал.4 от КСО и твърди, че текстът й бил неотносим към случая. Тълкуването на двете разпоредби – на чл.69в, ал.3 и ал.4, било направено от ВАС с Решение №3340/12.03.2021 г. по адм.дело №13615/2020 г., съдържанието на което се цитира в жалбата.

Претендира се отмяна на оспореното решение, с което е оставено в сила разпореждането от 31.07.2023 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково, с което на жалбоподателката е отказано включването на добавка към пенсия по чл.69в, ал.3 от КСО, считано от момента на пенсионирането й, и връщането на административната преписка на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне.

Ответникът, Директор на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От данните по пенсионна преписка е видно, че от Д. Г. М. до Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково е било подадено Заявление с вх.№****-26-6 от 06.02.2020 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), към което са представени документи за стаж, приети под опис, и е съставена Справка – опис на осигурителен стаж на заявителката.

С Разпореждане №******/2140-26-421/05.06.2020 г., издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, чл.9а, ал.2 от КСО и чл.69в от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Г. М., по така подаденото заявление. Прието е, че същата не отговаря на условията за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.68, ал.1-2 от КСО през 2020 г., тъй като има навършена възраст 61 г., 10 мес., 14 дни, но няма изискуемият се осигурителен стаж 35 г., 10 мес., а има 32 г., 10 мес., 01 ден и не желае да закупи недостигащия осигурителен стаж в размер на 02 г., 11 мес, 29 дни. Прието е също, че на М. не се следва право на пенсия и по чл.68, ал.3 от КСО, и такава по чл.69в, ал.1 от КСО през 2020 г., тъй като има навършена възраст над изискуемата 58 години и 06 месеца от жените, но няма изискуемия се учителски стаж – 25 години 08 месеца, а има 22 г., 07 мес., 12 дни.

Разпореждането е изпратено на адреса на заявителката и видно от представеното Известие за доставяне е получено лично срещу подпис от нея на 29.06.2020 г., като няма данни да е било обжалвано.

На 31.03.2023 г. Д. Г. М. подава пред НОИ ново Заявление с вх.№****-26-458 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което са представени документи за стаж, приети под опис, и е съставена Справка – опис на осигурителен стаж на заявителката.

Видно от описа, на М. е зачетен учителски стаж по изброени документи, като последният й стаж (по УП-3 №32/29.03.2023 г. в Детска градина №** „*****“) за периода от 20.06.2016 г. до 31.03.2023 г. също е учителски стаж.

От Началник сектор „Отпускане на пенсии“ в ТП на НОИ – Хасково до Д. Г. М. е изпратено Уведомително писмо от 27.07.2023 г., получено срещу подпис на същата дата, с което я уведомява, че към датата на подаденото заявление й е зачетен общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд в размер на 35 г., 11 мес., 26 дни, и при навършена към датата на заявлението възраст 65 г., 00 мес., 08 дни, не й достига осигурителен стаж в размер на 0 г., 04 мес., 04 дни, за който може да внесе осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ съгласно чл.9а, ал.2 от КСО.

Представени са Декларация, подписана от Д. Г. М., че желае да й бъде отпусната ЛПОСВ по чл.68 от КСО със закупуване на недостигащ стаж, и Служебна бележка, удостоверяваща че на 27.07.2023 г. Д. Г. М. е внесла осигурителни вноски в размер на 581,06 лв. за зачитане на недостигащия й осигурителен стаж в размер на 0 г., 04 мес., 04 дни.

В административната преписка се съдържа изготвено и неподписано от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково Разпореждане с дата 31.07.2023 г. за отпускане ЛПОСВ на Д. Г. М. по подаденото на 31.03.2023 г. заявление, в което при общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд в размер на 36 г., 04 мес., 00 дни, й е определен размер на пенсията – 754,53 лв. (694, 53 лв. + 60,00 лв. сума по ПМС №***/30.12.2021 г.) и Добавка съгласно чл.69в, ал.3 от КСО – за 4 месеца осигурителен стаж по 0,33% – 1,32% от 694,53 лв. в размер на 9,17 лв.

Разпореждането е посочено като „анулирано – не се следва уч.добавка“.

С Разпореждане №******/Протокол №N01287 от 31.07.2023 г., издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, на Д. Г. М. се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 31.03.2023 г., пожизнено, по чл.68, ал.1, 2 КСО, по заявление, подадено на 31.03.2023 г., при навършена възраст 65 г. и 0 мес., в размер на 754,53 лв. В разпореждането е приет осигурителен стаж от III категория труд 35 г., 11 мес., 26 дни, осигурителен стаж по чл.9а, ал.2 от КСО – 0 г., 04 мес., 04 дни и на основание чл.104 КСО – общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд – 36 г., 04 мес., 00 дни.

Разпореждането е изпратено на адресата си и получено на 30.08.2023 г. срещу подпис, видно от Известие за доставяне ИД [Наименование].

С жалба вх.№1012-26-255/04.09.2023 г. в ТП на НОИ – Хасково, Д. Г. М. обжалва Разпореждане №********/Протокол №[Наименование]от 31.07.2023 г. пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, относно размера на определената й пенсия за осигурителен стаж и възраст, като счита, че тъй като пенсията й се отпуска на основание по чл.68, ал.1, 2 от КСО, тя има право на добавка по смисъла на чл.69в, ал.3 от КСО, каквато не й е изчислена и отпусната. Претендира се разпореждането да бъде изменено, като й се отпусне и добавката по чл.69в, ал.3 от КСО.

С процесното Решение №1012-26-255-1 от 28.09.2023 г., Директорът на Териториално поделение на НОИ – Хасково разглежда подадената жалба с вх.№1012-26-255/04.09.2023 г. против Разпореждане №*******№1/прот.№[Наименование]/31.07.2023 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, като я отхвърля на основание чл.117, ал.3 от КСО.

В Решението е възприето, с обжалваното Разпореждане правилно на Д. Г. М. не е отпусната учителска добавка по чл.69в, ал.3 от КСО, тъй като условието за отпускането на такава е лицето да е придобило право на ранно пенсиониране по чл.69в, ал.1 от КСО и да се пенсионира при условията на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, а предвид обстоятелството, че Д. М. не е придобила право на пенсия по чл.69в, ал.1 от КСО, не следва да й се отпусне добавка по чл.69в, ал.3 от КСО към пенсията й по чл.68, ал.1 и 2 от КСО.

В Решението е посочено, че на 22.07.2019 г. Д. М. навършва възрастта по чл.68, ал.1 от КСО 61 години и 4 месеца, но няма изискуемият се стаж по чл.68, ал.2 от КСО, както няма и изискуемият учителски стаж от 25 години и 08 месеца.
На 26.11.2022 г. придобива учителски осигурителен стаж 25 години и 08 месеца, т.е. след навършването на възрастта по чл.68, ал.1-2 от КСО, и от тази дата придобива право на пенсия по чл.69в, ал.4 от КСО. На 31.03.2023 г. след закупуване на осигурителен стаж по чл.9а, ал.2 от КСО тя придобива изискуемия осигурителен стаж от трета категория и право на пенсия по чл.68, ал.1 и 2 от КСО.

Решение №1012-26-255-1/28.09.2023 г. е съобщено на адресата си, като видно от Известие за доставяне ИД [Наименование], същото е получено от Д. М. срещу подпис на 03.10.2023 г.

Жалбата срещу решението е подадена на 11.10.2023 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е регистрирана под вх.№1012-26-255-2 от същата дата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, доколкото се претендира неправилно определяне на отпусната пенсия.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Обжалваното решение е в изискуемата форма, подписано от издателя си и съдържа фактически и правни основания за издаването си, поради което се явява мотивирано.

Въз основа на събраните доказателства, по отношение на съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:

Спор по установените факти не се формира между страните по делото. Спорът е от правен характер, касае приложението на материалния закон, и се свежда единствено до въпроса дали на жалбоподателката е следвало да бъде отпусната учителска добавка по чл.69в, ал.3 от КСО към отпуснатата й ЛПОСВ по чл.68, ал.1, 2 от КСО по подаденото на 31.03.2023 г. заявление.

Придобиването на право на пенсия от учителите е регламентирано в разпоредбите на чл.69в (Нов – ДВ бр.61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО.

Съгласно ал.1 на чл.69в от КСО, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените … и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените … От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на [възраст] възраст;

В ал.2 е предвидено, че на лицата по ал.1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл.70 и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл.68, ал.1.

Съгласно ал.3, изр.първо от същата норма, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал.1 и се пенсионират при условията на чл.68, ал.1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал.1.

В ал.4 е предвидено, че на учителите, които имат изискуемия по ал.1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл.68, ал.1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл.68, ал.3. След навършване на възрастта по чл.68, ал.3 пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии“.

Съгласно чл.69в, ал.5 от КСО, лицата, които заемат учителски длъжности, и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този кодекс се определят с наредбата по чл.106, а що е учителски стаж дефинира разпоредбата на чл.19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

В случая органите на ТП на НОИ – Хасково са констатирали, че жалбоподателката придобива учителски осигурителен стаж 25 години и 08 месеца на 26.11.2022 г., след като на 22.07.2019 г. е навършила възрастта по чл.68, ал.1 от КСО от 61 години и 4 месеца. Въз основа на тази коректна констатация обаче неправилно е прието, че Д. Г. М. от дата 22.07.2019 г. придобива право на пенсия по чл.69в, ал.4 от КСО.

Неправилно по мнението на настоящия съдебен състав е тълкуването, че придобиването на изискуемия по чл.69в, ал.1 от КСО учителски осигурителен стаж при вече навършена възраст по чл.68, ал.1 от КСО не води до придобиване право на ранно пенсиониране по чл.69в, ал.1 от КСО. Този извод, изведен по аргумент от предвиденото в ал.2 на нормата изплащане на пенсията в редуциран размер, не може да бъде споделен, тъй като предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.69в, ал.1 от КСО са следните – лицето да е учител, да има навършена посочената възраст и посочения учителски осигурителен стаж, като същите следва да са налице кумулативно, без да е регламентирано в каква поредност се изпълняват последните две условия. След като на 26.11.2022 г. жалбоподателката придобива изискуемия учителски осигурителен стаж от 25 години и 08 месеца, към тази дата продължава да е учител, и има навършена възраст (57 г. и 10 мес. + по 2 месеца за всяка следваща след 2016 г. календарна година), същата независимо от възрастта си придобива право на пенсия по чл.69в, ал.1 от КСО.

Независимо че към 26.11.2022 г. е била навършила и възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, право на пенсия по чл.68, ал.1-2 от КСО жалбоподателката придобива едва на 31.03.2023 г., след закупуване на недостигащия й осигурителен стаж, което също е посочено в решението.

В случая от датата на придобиване на изискуемия по чл.69в, ал.1 от КСО учителски осигурителен стаж от 25 години и 08 месеца, т.е. към 26.11.2022 г., жалбоподателката е придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по същата разпоредба, като не е спорно, че тя не се е възползвала от възможността за ранно пенсиониране, продължила е да работи като учител след придобиване на правото на ранно пенсиониране по реда на чл.69в, ал.1 от КСО и се е пенсионирала по реда на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО.

Ето защо се установява, че по отношение на жалбоподателката са били налице всички кумулативно предвидени в чл.69в, ал.3 от КСО предпоставки, при които на учителите се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от Учителския пенсионен фонд. Съгласно посочената норма, тези предпоставки са следните: учителите да са придобили право на пенсия при условията на ал.1 и да се пенсионират при условията на чл.68, ал.1 и 2.

По изложените съображения становището на административния орган, че на жалбоподателката не се следва добавката от Учителския пенсионен фонд, която се изплаща в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал.1, се явява неправилно.

Разпоредбата на чл.69в, ал.4 от КСО, на която се е позовал органът, касае фонда, от който се изплаща пенсията на учителите, които имат изискуемия по ал.1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл.68, ал.1, но преди да навършат възрастта по чл.68, ал.3. В този случай пенсията им се изплаща в пълен размер от Учителския пенсионен фонд, а след като навършат възрастта по чл.68, ал.3, пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии“. Тази разпоредба не намира приложение по отношение на Д. Г. М., защото от доказателствата по делото е безспорно, че същата се пенсионира при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. При изпълнените предпоставки на чл.69в, ал.3 от КСО, същата има право на предвидената в тази разпоредба добавка от Учителския пенсионен фонд към отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Като е отхвърлил жалбата на Д. Г. М., Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.

На основание чл.173, ал.2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, административната преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, и изменение на потвърденото Разпореждане на пенсионния орган с допълването му в посочения смисъл, при съобразяване със задължителните указания по прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката се дължат, платими от ответника, своевременно поисканите и направени разноски по производството – 500 лв. заплатено по Договор №7022/20.01.2025 г. адвокатско възнаграждение един адвокат, за осъщественото процесуално представителство.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1012-26-255-1 от 28.09.2023 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Д. Г. М. срещу Разпореждане №*******№1/прот.№[Наименование]/31.07.2023 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като му определя 14-дневен срок от получаване на решението.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, Териториално поделение – Хасково, да заплати на Д. Г. М., [ЕГН], от гр.******, [улица], вх.*, ет.*, ап.**, разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.