Присъда по дело №672/2024 на Районен съд - Перник

Мотиви към присъда №21/19.06.2025 година по НОХД № 00672/2024
година по описа на РС-Перник за 2024 година.
Районна прокуратура-гр.Перник е внесла обвинителен акт и
повдигнала обвинение срещу Н. С. И. за престъпление по чл.323 ал.1 от
НК,за това,че на неустановена дата в периода от 06.11.2022 година до
08.01.2023 година в гр.Перник самоволно,не по установения от закона ред
осъществила едно оспорвано от другиго –от О. В. О. чуждо на И. В. И.-М.
действително или предполагаемо право –вещно право на собственост върху
целия недвижим имот с административен адрес ************* – сменила
патронника на вратата на същия имот ,ограничавайки изцяло достъпа до
него,като случаят е немаловажен.
Представителят на Районна прокуратура–гр.Перник поддържа
обвинението във вида в който е повдигнато.Предлага подсъдимата да бъде
призната за виновна по него.Прави пълен разбор на събраните в хода на
развилото се пред РС Перник наказателно производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства.Отделя спорното от
безспорното.Дава отговор на всички въпроси ,касаещи повдигнатото
обвинение и съпричастността на подсъдимата към него.Прави анализ на
причините и условията,способствали за извършване на
престъплението.Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание като
съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК,като приеме,че са
налице многобройни и изключителни смекчаващи вината
обстоятелства.Позовава се на напредналата възраст на подсъдимата,безспорно
добрите й характеристични данни,начинът й на живот до момента,не на
последно място нейното добросъвестно процесуално поведение и оказано
съдействие за разкриване на обективната истина. Така мотивиран предлага
съдът да й наложи наказание „Пробация“,като предоставя на преценката на
съда вида и продължителността на пробационните мерки ,които следва да
бъдат наложени на С..
Защитникът на подсъдимата адв.К.-САК в хода на съдебните прения
предлага подсъдимата да бъда призната за невиновна по повдигнатото й
обвинение и напълно оправдана по него.Счита,че не е осъществила нито от
обективна,нито от субективна страна съставът на престъплението за което
срещу нея е внесен обвинителен акт.Навежда доводи,че св.О. не разполага с
права върху имота,предмет на делото.Твърди,че не съществува правен спор
между страни,които са ползватели или собственици на имота.Счита,че следва
да има идентичност между страните по гр.дело с предмет вещно право върху
недвижим имот и страните по наказателно дело.Счита,че подсъдимата не
може да бъде годен субект на престъплението по чл.323 ал.1 от НК.
Подсъдимата Н. С. И. се присъединява към заявеното от своя
защитник.
В последната си дума заявява,че е невинна и моли да бъде напълно
оправдана.
Пернишкият Районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК
намира за установено следното :
Подсъдимата Н. С. И. е родена на *** година в *************
,*************,жив. в ************* ,със ***
образование,*************,*************.До момента не е осъждана за
1

извършени от нея престъпления от общ характер.Не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл.78 а ал.1 от НК.
От фактическа страна:
Подсъдимата Н. С. И. е майка на И. В. И. – М.. Баща на М. бил В. Б.
И.,който е починал на ************* година.Св. Е. В. Й. била първа
братовчедка на В. О., който бил баща на св. О. В. О.. Самата св. Е. Й. била
братовчедка и е на В. Б. И..В град П. на улица „****“ **, се намирал недвижим
имот, който представлявал дворно място с изградена в същото двуетажна
масивна жилищна постройка - къща със сутерен. Този имот бил собственост
на В. Б. И..Още от 1997г. собственик на първия етаж и част от сутерена на
къщата в имота станала И. И. - М., а титуляр на цялата останала собственост
останал баща й В. И..Преди смъртта си, на 15.07.2008г., В. И. съставил
завещание /с характер на завет/ в полза на братовчедка си св. Е. Й. в знак на
благодарност за положените от нея грижи за собствената му майка и за него
самия. Тази едностранна сделка била със съдържание в следния смисъл:И.
завещал на св. Й. ½ идеална част от дворното място в горепосочения имот, ½
идеална част от сутерена на къщата, както и ½ идеална част от втория етаж на
същата.След смъртта на В. И. дъщеря му И. И. – М. на 17.06.2009 година
изготвила пълномощно в полза на майка си Н. С. И., с което я упълномощила
да се разпорежда без ограничение и както намери за добре с имота на улица
„****“ ** в град Перник. Мотивирана за горното М. била от факта,че живеела
постоянно в РИ и била възпрепятствана по обективни причини да управлява
собствеността си.Едновременно с това през 2012г., И. И. - М. предоставила
един допълнителен ключ от имота на св. Ц. В. С. ,работеща като брокер на
недвижими имоти и нейна втора братовчедка, за да може последната да
наглежда имота в нейно отсъствие.На 20.07.2021г. св. Е. Й. упълномощила по
надлежния ред св. О. В. О. да се разпорежда без ограничение и както намери
за добре с имота на улица „****“ ** в град Перник.Веднага след като св. О. О.
се снабдил с горепосоченото пълномощно, той се обадил по телефона на
подсъдимата, за да я уведоми за новопридобитите от него права. Последната
обаче не реагирала положително на тази новина, тъй като желаела да запази
изцяло собствеността върху имота за своята дъщеря. Заявила на О., че счита,
че св. Е. Й. няма никакви права над двора и къщата, след което му затворила
телефона. Св. О. направил още няколко опита да разговаря по телефона с
подсъдимата, но тя не му вдигала.Междувременно, още на 21.06.2021 г., св.
О. О. отишъл на адреса на улица „****“ **, придружен от св. Е. Й.. Тогава тя
се обадила по телефона на св. Ц. С. и й обяснила, че се намира пред въпросния
имот.Помолила я да дойде, за да й даде ключ, за да влезе вътре. Последната
отишла на мястото, при което запитала какви права има спрямо имота св. Й..
От своя страна, тя й показала завещанието, което имала от В. И. в своя полза.
След като прочела този документ, св. Ц. С. предала ключа от имота на св. О.
О.. След тази среща той неведнъж посещавал къщата на улица „****“ в град
Перник.Така, на 24.09.2022г., около обяд, св. О. О. отишъл, придружен от
жената с която живее на съпружески начала св. К. Б. С. и дъщеря им в къщата.
Там той се заел да почисти двора от поникналите храсти.Междувременно
съсед на имота се обадил по телефона на подсъдимата Н. И., за да я уведоми,
че в двора има непознати хора. Тогава тя отишла до полицията и заявила, че
има нужда от съдействие, тъй като непознати лица се намират в имота на
дъщеря й.Около 14:00ч. подсъдимата отишла на горепосочения адрес, като
непосредствено след нея пристигнали и полицейски служители /св. М. Е. Г. и
св. И. Р. Л./.Намиращият се на място О. обяснил пред полицейските
2

служители и в присъствието на подсъдимата, че е упълномощен от св. Е. Й. да
ползва нейната част от имота, но подсъдимата продължила настойчиво и на
висок тон да поддържа своята теза.При това полицейските служители се
намесили, като й указали да се отдръпне, след което поискали всяка от
страните в спора да удостовери правата си. Подсъдимата представила
пълномощното, което било издадено в нейна полза от страна на И. И. - М., а
св. О. О. показал на мобилния си телефон снимка на изготвеното в негова
полза пълномощно от св. Е. Й.. С оглед възникналата ситуация, св. М. Г. и св.
И. Л. обяснили на двете страни, че следва да разрешат спора си по съдебен
път, а дотогава да не се саморазправят помежду си. След горното
подсъдимата И. се успокоила, а те се оттеглили от адреса.Семейството на св.
О. и подсъдимата влезли в къщата, където обсъдили ситуацията в по-спокойна
атмосфера. Въпреки това не било постигнато съгласие, тъй като С. била на
мнение, че св. О. О. няма право да ползва къщата и двора, в т.ч. допълнила, че
ако се наложи тя самата още на следващия ден ще се нанесе да живее вътре.
Тази среща между гореизброените лица завършила без постигната яснота
относно претендираните права, като участниците се разделили с недобри
чувства един към друг.
Тъй като подсъдимата имала категоричната решимост да запази
имота на улица „****“ ** само за дъщеря си, то тя преценила, че това й
намерение е несъвместимо със свободния достъп до имота, с който към
момента разполагал св. О. О.. Поради това тя решила да отстрани св. О.
изцяло от възможността да влиза и да ползва къщата и двора, макар да била
наясно, че в негова полза има издадено пълномощно от св. Е. Й., която, на
свой ред, разполагала със завещание от страна на В. И., даващо й определени
собственически права над парцела и сградата в него. Това свое намерение
подсъдимата реализирала по следния начин:Същата се свързала с
неустановено в хода на разследването лице - ключар от град Перник на което
възложила да смени патронника на бравата на входната врата на имота, така че
св. О. О. да не може да ползва ключа, с който в момента разполагал.
Въпросният ключар бил заведен от подсъдимата до имота и действително
подменил бравата на входната врата, така че достъпът на св. О. бил в цялост
преустановен. Това се случило на неустановена в хода на разследването дата в
периода от 24.09.2022 год.. до 08.01.2023г.На 08.01.2023г. св. О. О. отишъл
отново до улица „****“ **, като опитал да влезе в къщата. Когато установил,
че патронникът на входната врата е подменен, той направил няколко опита да
се свърже по телефона на подсъдимата ,но последната не отговорила на
обажданията му. Тогава св. О., след няколко опита, успял да установи контакт
със св. Ц. С., на която обяснил ситуацията и поискал съдействие. Последната
му заявила, че не знае нищо по въпроса, но ще уведоми за техния разговор
подсъдимата.Същото обаче не сторила.Св.О. депозирал жалба до Директор
ОД на МВР Перник . а в хода на провежданата проверка и досъдебно
производство подсъдимата била приканена няколко пъти да възстанови
първоначалното фактическо положение, но същата категорично
отказала.Междувременно в Районен съд - гр. Перник била депозирана искова
молба от страна на И. И. - М., в рамките на което дело същата предявила
претенция, че е единствен собственик на целия недвижим имот на основание
изтекла в нейна полза придобивна давност. В тази връзка било образувано
гражданско дело № 177/2023г. по описа на Районен съд - гр. П. което е
неприключено и към момента.
По доказателствата :
3

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства:обясненията на
подсъдимата,показанията на разпитаните свидетели,справка за
съдимост,писмените доказателства,събрани в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие.
Извършвайки анализ на събрания доказателствен материал съдът
намира,че следва да подходи,като обсъди на първо място събраните в хода на
производството по делото гласни доказателствени средства.
Упражнявайки правото си подсъдимата е дала обяснения по
обвинението.Във всички случаи съдът следва да подходи със съответната
критичност ,анализирайки доказателствената стойност на дадените
обяснения.Винаги, когато се анализират обяснения на подсъдим
органът,осъществяващ функцията на ръководство и контрол следва да
преценява обстоятелството ,че същите биха могли да бъдат както източник на
доказателства,към които е подведен настоящия казус,така и средство за
защита.В обясненията си подсъдимата по същество не оспорва фактическата
обстановка ,описана в обстоятелствената част на обвинителния
акт.Категорично се противопоставя на тезата,че св.О. има каквито и да било
права върху имота.Навежда доводи,че има значителен принос за неговото
облагородяване и поддържане,както и за своята чисто емоционална връзка с
него.Не отрича действията си по подмяна на патронника на входната
врата,именно мотивирана от легитимацията си като упълномощена от своята
дъщеря да се разпорежда с целия имот,а не с определени негови части.
Разпитан в качеството на свидетел,след като е бил предупреден за
наказателната отговорност,която би понесъл в случай на лъжесвидетелстване
св.О. О. заявява,че притежава нотариално заверено пълномощно
,предоставено му от св.Е. В. Й. по силата на което имал право да се
разпорежда без ограничение и както намери с ½ идеални части от имота
,находящ се на улица „****“ ** в град Перник. Веднага след като О. се снабдил
с горепосоченото пълномощно по заявеното от него в хода на съдебното
следствие, той се обадил по телефона на подсъдимата,за да я уведоми за
новопридобитите от него права и по-конкретно да се разпорежда както намери
за добре с ½ идеална част от дворното място на имота,1/2 идеална част от
сутерена на къщата и ½ идеална част от 2-ри етаж на къщата.Подсъдимата
считала,че целия имот е собственост на нейната дъщеря,противно на
надлежно легитимиралия се с права върху посочените части от него О.
О..Свидетелят е категоричен,че е оспорил правото й да упражнява права на
собственост върху целия имот. Предложил уреждане по доброволен път на
имуществените спорове между тях. Подсъдимата е отказала легитимно
уреждане на техните взаимоотношения и е преустановила неговия законен
достъп до имота,като е сменила патронника на външната врата на
същия.Именно това нейно поведение провокирало и сигнализиране на
органите на МВР Перник.Показанията на този свидетел кореспондират с
показанията на св.К. Б. С. с която двамата се намират във фактическо
съжителство и с показанията на св.Ц. В. С..Св.С. е притежавала ключ от имота
,предаден й от дъщерята на подсъдимата,за да наглежда от време на време
имота,тъй като същата била брокер на недвижими такива.Предала ключа от
имота на св.О.,помолена за това от св.Е. В. Й.,чиито показания ,дадени в хода
на досъдебното производство са прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.4 от
НПК.Св.С. в хода на съдебното следствие твърди,че не е запозната с
4

документите,удостоверяващи правата върху имота и на подсъдимата и на
О..Същото е обосновало прочитане на показанията й ,дадени в хода на
досъдебното производство на основание чл.281 ал.4 вр. са л.1 т.1 от
НК.Категорична е,че поддръжката на цялата къща се извършва изключително
от подсъдимата,която посещава често имота и следи същият да бъде в добро
състояние.Не отрича за негативна реакция от страна на подсъдимата,след като
е узнала,че тя лично е предала ключа от имота на св.О..В същата насока са и
показанията на допуснатите до разпит в качеството на свидетели по уважено
искане на защитника на подсъдимата Л.М.Д. и Р.С.Д..
За наличието на възникнал спор по отношение правата върху този
имот навеждат и показанията на св.М. Е. Г. и И. Р. Л.,които в качеството на
полицейски служители и изпълняващи служебните си задължения са
посетили въпросния имот.св.Г. и Л.,изслушвайки заявеното от подсъдимата и
св.О. и запознавайки се с предоставените от двамата документи указали на
страните ,участници в него да разрешат споровете си по законоустановения
начин.Заявяват,че подсъдимата била силно афектирана,говорела на висок тон
и категорично оспорвала правата на О. върху имота.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели като обективни и непротиворечащи си ,както помежду
си,така и с останалите доказателства по делото.С показанията на тези
свидетели кореспондират напълно и изцяло приобщените по реда на чл.283 от
НПК към доказателствения материал и писмените документи,приложени по
досъдебното производство и в хода на съдебното следствия-справка за
съдимост,протокол за доброволно предаване ,документи по гр.дело
№177/2023 година по описа на РС П.заверени копия на пълномощни,справка
Унифицирана информационна система,заверени копия на завещание и
протокол за обявяване на завещание документи от РП и ОП П.както и от
Директор ОДК гр.Перник относно данни за личността на подсъдимата.
От правна страна:
Подсъдимата Н. С. И. е осъществила от обективна и от субективна
страна фактическия състав на престъпление по чл.323 ал.1 от НК,тъй като в
периода от 24.09.2022 година до 08.01.2023 година в гр.Перник самоволно,не
по установения от закона ред осъществила едно оспорвано от другиго –от О.
В. О. чуждо на И. В. И.-М. действително или предполагаемо право –вещно
право на собственост върху целия недвижим имот с административен адрес
************* –сменила патронника на вратата на същия имот
,ограничавайки изцяло достъпа до него,като случая е немаловажен.
След преценка на съдържанието на всички доказателствени средства
,относими към главния факт от предмета на доказване в процеса може да се
направи еднозначен извод относно авторството на деянието.Според съда
обвинението срещу подсъдимата ,повдигнато с обвинителния акт е доказано
по несъмнен начин,каквото е изискването на чл.303 ал.2 от НПК.
Обект на престъплението по чл.323 ал.1 от НК са обществените
отношения ,гарантиращи реда и общественото спокойствие и по-конкретно
установения обществен ред за легитимно решаване на спорове.От обективна
страна престъплението изисква изпълнителната дейност да е предпоставена от
съществуването на правен спор между субекта на деянието и друго лице.За да
е реализиран фактическият състав на престъплението е достатъчно да е
възникнало спорно право,независимо дали то принадлежи на дееца или на
5

насрещната по спора страна-без значение дали е действително или
предполагаемо.Правото трябва да е оспорвано не от самия деец,а от
другиго,какъвто е законовия израз.Поведението на насрещната страна по
спора следва да е инициирало неговото възникване.Допълнителното условие
,наложено в практиката е спорното право да е имуществено т.е. да има
материални измерения.На следващо място, независимо от отправените
предупреждения от полицейските органи да възстанови първоначалното
правно положение подсъдимата категорично е отказала същото,заявявайки,че
ще се настани да живее постоянно в имота. Горното е направено с ясни и
разбираеми не само думи ,но и действия.В закона няма изискване спорното
право да съществува в действителност.Вярно е,че то може да е „действително“
т.е. да съществува в полза на дееца,но преждевременното му упражняване
,преди решаване на спора по законен ред прави деянието обществено опасно.
Самоуправството е престъпление на просто извършване.За неговата
съставомерност не е необходимо да са настъпили други вредни
последици,извън самото деяние.Действията на подсъдимата са извършени в
продължителен период от време при проявена упоритост и пълно незачитане
на установения правов ред и несъгласие да възстанови първоначалното
фактическо положение след съответно предупреждение.Горното обосновава
единствения извод,че деянието на подсъдимата не може да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“ по см. на чл.93 т.9 от
НК.Обществената му опасност с оглед събраните гласни и писмени
доказателства е типичната за този вид посегателства.
От субективна страна деянието е осъществено чрез пряк умисъл като
форма на вината.Подсъдимата е съзнавала неговия общественоопасен
характер,предвиждала е обществено опасните му последици и е искала
тяхното настъпване.
Отегчаващи вината обстоятелства-не намери.
Смекчаващи вината обстоятелства-добрите характеристични данни
за подсъдимата,чистото й съдебно минало,добросъвестно процесуално
поведение в хода на производството по делото.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.323 ал.1 от НК се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“до 5 години и глоба до 1000 лв. Намира,че наказанието
,което подсъдимата следва да понесе за това престъпление следва да бъде
при приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК.Налице са
многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства.Степента на
обществена опасност на деянието и на подсъдимата не са високи.Тази
преценка изхожда от вида на засегнатите с деянието обществени отношения
,причините и условията ,способствали за извършването му.Подсъдимата е
човек в напреднала възраст с добри характеристични данни. Процесуалното
поведение на подсъдимата категорично може да бъде отчетено като
добросъвестно и в досъдебната и в съдебната фаза на производството по
делото.Няма обстоятелства,които да бъдат отчетени като отегчаващи.При тези
доказателства и най-лекото ,предвидено за извършеното престъпление в
закона наказание се явява несъразмерно тежко.Водим от горното съдът замени
предвиденото за извършеното деяние по чл.323 ал.1 от НК наказание
„Лишаване от свобода“ до пет години и наложи на подсъдимата наказание
„Пробация“ с пробационни мерки,както следва:“Задължителна регистрация по
6

настоящ адрес“,изразяваща се в явяване и подписване на осъдената пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично с продължително на пробационната мярка 6/шест/ месеца и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с
продължителност на пробационната мярка 6 /шест / месеца.
На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не наложи по-лекото
наказание,което законът предвижда ,наред с наказанието лишаване от
свобода,каквото се явява наказанието глоба.
С оглед личността на подсъдимата и анализ на събрания
доказателствен материал този вид и размер наказание от системата на
наказанията в НК в най- пълен обем би спомогнало за нейното
поправяне.Същевременно това наказание би оказало и предупредително-
възпиращо въздействие спрямо останалите граждани на обществото,насочено
към спазване на законите и добрите нрави.
Водим от гореизложеното съдът постанови диспозитива на
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	21
Дата:	19 май 2025 г.
Съдия:	Христина Христова Ангелова

Дело:	20241720200672
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 май 2024 г.

Присъда по дело №672/2024 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите