№ 18083
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110109992 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.
В исковата молба, подадена на 24.02.2023г., ищецът М. Д. Г. твърди, че с ответника –
К. М. Г. сключили граждански брак на 09.12.2001г. в гр. София, за което обстоятелство бил
съставен Акт за граждански брак №567/09.12.2001г. на СО-Район „Подуене“. Страните имат
родени две общи деца – Крис К.ов Г., роден на 19.09.1996г. и Алекс К.ов Г., роден на
30.09.2002г. Ищецът твърди, че живеели в добре в наследствено жилище, нейна собственост
до лятото на 2022г. Тогава отношенията им се влошили поради коренна промяна в
поведението на ответника, същият станал нервен, умислен, изпаднал в гневни състояния
без да има конкретен повод. На въпроси на съпругата за причините за това, отговарял, че
имал проблеми в работата. В същото време й направило впечатление, че се увеличили
разходите на ответника, който оправдавал това с извършване на ремонт на автомобила. Това
обстоятелство съчетано със странното поведение на ответника накарали съпругата да се
съмнява във верността на своя съпруг. В началото на месец ноември 2022г. опасенията и се
потвърдили след като получила съобщение и снимка от колега на съпруга й, който я
уведомил, че той има връзка с колежка. Ищцата провежда разговор с ответника, който
признава това обстоятелство. Веднага след това се изнася от семейното жилище в края на
месец ноември 2022г. по изложените съображения намира брака си за дълбоко и
непоправимо разстроен и моли съдът да го прекрати по вина на ответника. Претендира
възстановяване на предбрачното си фамилно име – Найденова. Претендира разноски.
Ответникът К. Г. М. в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, в който оспорва
частично твърденията в исковата молба. Не оспорва, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, но твърди, че е резултат от поведението на съпругата. Същата
започнала да го тормози психически след получаване на съобщение от негов колега, че имал
извънбрачна връзка. Това поведение на съпругата, чрез което го злепоставяла пред колеги,
познати и пред децата им го принудило да се напусне семейното жилище. Ответникът не
оспорва, че страните са във фактическа раздяла от м. ноември 2022г. По изложените
съображения ответникът е съгласен, че бракът на страните е дълбоко е напоправимо
1
разстроен и моли за неговото прекратяване. Не възразява съпругата да възстанови
предбрачното си фамилно име. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено
следното:
Страните М. Д. Г. и К. М. Г. са сключили граждански брак на 09.12.2001г. в гр.
София. Това обстоятелство се установява от представения по делото Акт за граждански брак
№ 567/09.12.2001г. на СО-Район „Триадица“. При сключването на гражданския брак
съпругата е приела фамилното име на съпруга си Г..
От брака си страните имат родени две деца - Крис К.ов Г., роден на 19.09.1996г. и
Алекс К.ов Г., роден на 30.09.2002г, които са навършили пълнолетие.
По делото са събрани и гласни доказателства. За отношенията на страните е разпитан
сина им – свидетелят Алекс Г.. Пред съда същият разказа, че баща му започнал да има
съмнително поведение, постоянно си пишел с някого по телефона. На директен въпрос на
свидетеля баща му отговорил, че няма извънбрачна връзка. Свидетелят твърди, че по-късно
баща му бил признал на съпругата си,че има връзка и се изнесъл. Преди това отношенията
на родителите му били много добри. Твърди че винаги са обсъждали заедно текущи
проблеми, били сплотено семейство. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. в
частта, в която пресъздава чужди възприятия и впечатления /преразказ на майката за
разговор с бащата преди раздялата им/, както и в частта, в която пресъздава свои догадки и
предположения. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. в съответните части, в които
пресъздава собствените си впечатления и не пресъздават споделено й от страна по делото,
респ. не прави заключение въз основа на станали му известни факти и обстоятелства.
При така събраните по делото доказателства съдът достигна до следния правен извод.
Предявеният иск от съпругата за развод поради настъпило дълбоко и непоравимо
разстройство на брака е доказан по своето основание. Фактическата раздяла на съпрузите е
настъпила в края на месец ноември 2022г. без те да поддържат контакти като съпрузи през
този доста дълъг период от време, е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо
семейната общност. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от
закона и добрите нрави духовно съдържание, лишена е от взаимната привързаност между
съпрузите, от уважение, доверие, готовност за взаимопомощ и разбирателство. Между тях
липсват съпружески чувства, емоционална, духовна и физическа близост и всеки от
съпрузите води свой самостоятелен живот. Като останала да съществува само формално
между съпрузите, брачната връзка се явява напълно безполезна за страните по нея, лишена е
от социалната си функция. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за
прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т.3), както и че не всяка фактическа раздяла
между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящият
случай освен голямата давност на фактическата раздяла и прекъсването на всякакви
контакти между тях, довели до отчуждение на съпрузите един от друг, като помежду им
трайно са се настанили липсата на обич и взаимно уважение, в съвкупност дава основание
да се направи извода, че бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен по
смисъла на чл.49, ал.1 СК. Това трайно настъпило фактическо състояние следва да намери и
своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
Съгласно чл.49, ал.3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. С оглед
искането на ищеца в тази насока, заявено в исковата молба и поддържано в съдебно
заседание, съдът следва да се произнесе и относно вината за разстройството на брака,
въпрос, който не представлява самостоятелна искова претенция и не е обвързан с преклузия.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема, че основната
причина за установеното по-горе състояние на брачната връзка се корени в поведението и на
двете страни. От събраните по делото доказателства не се установи безспорно наличие на
извънбрачна връзка на ответника. Установи се обаче влошаване на отношенията между тях,
загубата на доверие и уважение, наличие на скандали и обвинения от страна на съпругата,
2
което е довело до напускане на семейното жилище от съпруга. От показанията на свидетеля
Г. се установи, че съществувалото в миналото разбирателство и хармония в отношенията на
членовете на семейството се е изродило до там, че да се позволи на децата да вземат
решение и да влияят върху брачната връзка на родителите. Това именно, според настоящия
съдебен състав, с оглед оскъдните данни по делото за брачните отношения между страните, е
довело и до последвалата фактическа раздяла. Жената се е подала на внушенията на сина им
и на сплетни на колеги на съпруга без да се опита да спаси семейството си. Мъжът от своя
страна не се установи да е положил дори и минимални усилия, за да запази брачната връзка
и след отправените обвинения от съпругата си е напуснал семейното жилище. От друга
страна, по делото не се установи поведение, на който и да е от съпрузите след фактическата
им радяла, насочено към запазването на брачната връзка и преодоляването на различията
между тях, точно обратното - демонстрирал нежелание и неумение да прави компромиси в
поведението си. Предвид изложеното следва да се приеме, че в случая са налице
обстоятелства, обуславящи взаимна вина за дълбокото и непоправимо разстройство, а и по
делото не се събраха достатъчно доказателства само един от съпрузите да е допринесъл за
разстройството на брачната връзка. По изложените съображения развод следва да се допусне
при вина и на двамата съпрузи.
Страните нямат родени от брака деца, които да не са навършили пълнолетие, не
претендират издръжка, нито ползване на семейното жилище, поради което и съдът не
дължи произнасяне по тези въпроси.
Съгласно чл.53 СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак”. По делото се установи, че жената е тази, която е променила фамилното си
име при сключването на брака, приемайки да носи фамилното име на съпруга си.
Последната изрично е заявила, че желае след развода да носи предбрачното си фамилно име.
Поради което съдът приема, че е налице хипотезата на чл.53 от СК и следва да бъде
постановено след развода тя да носи предбрачното си фамилно име Найденова.
По разноските:
С оглед изхода на делото относно вината на основание чл. 329, ал. 1, изр. ІІ ГПК
разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила, поради което и
искането на ищеца за присъждане на разноски, следва да бъде оставено без уважение.
Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50.00 лева, следва
да се възложи на двете страни поравно.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 09.12.2001г. в гр. София М. Д. Г.,
ЕГН ********** и К. М. Г., ЕГН ********** за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № 567/09.12.2001 г. на Столична община – Район „Триадица“, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ОБЩА ВИНА , на основание чл. 44, т.
3, във вр. с чл. 49, ал.1 и ал. 3 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата М. Д. Г., ЕГН ********** да възстанови
предбрачното си фамилно име – Найденова.
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Левски зона Г, бл. 7,
вх. Б, ет. 1, ап. 38 да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 25.00 (двадесет и пет)
лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА К. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Левски зона Г, бл. 7,
вх. Б, ет. 1, ап. 38, да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 25.00 (двадесет и пет)
лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
от ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4