№ 15272
гр. София, 23.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Частно гражданско дело №
20241110157920 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от ДРУЖЕСТВО срещу М. К. И., ЕГН: **********, с което се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 111 634,92 лева., от
която 4000 лева главница, договорна лихва от 1 544,31 лева; услуга Фаст 1 600 лева, услуга
Флекси от 3 000 лева, 530 лева, представляващи уговорени такси, мораторна лихва в размер
на 524,09 лева и законна лихва в размер на 436,52 лева.
В конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към
потребителски договор по см. на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират
разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР 1/2020г. на ОСГТК на
ВКС, намира,че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузи от договора за кредит.
Съдът приема, че е налице вероятна недействителност на договора за потребителски
кредит по чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.1 9 ЗПК, поради което дължима е
единствено претендираната главница от 4 000 лева. ( с оглед чл.23 ЗПК), защото настоящият
състав приема, че е налице вероятна неравноправност на допълнителните услуги Фаст и
Флекси, като същите е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР като общ разход
по кредита, съответно невключването им води до недействителност по чл. 22 ЗПК, като в
Решение от 21.03.2024г. по С-714/22 на СЕС в т. 2 се приема, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, то е
допустимо този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването
на неговата недействителност да води единствено до връщане от страна на потребителя на
1
предоставената в заем главница. Съгласно чл. 19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят
дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на
основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК ГПК да
не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%).
Съдът приема, че споразумението за допълнителните услуги включени към договора
противоречат на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. чл.19, ал.4 ЗПК, които са императивни,
поради което и целият договор е недействителен. Това е така, защото в чл.10а, ал.2 ЗПК
изрично е уредена забрана да се изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в пакета услуги представляват
именно услуги във връзка с усвояване и управление на кредита, поради което не може да се
приеме, че за същите се дължи възнаграждение. На следващо място, същите по размер са в
общ размер на 3 600 лева. (при лихва от 41.17% в размер на 894,88лв. общо за периода), т.е.
сключени са при изначална липса на еквивалентност на престациите и има за цел единствено
да постави в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна, съответно
заобикаляне на чл.10а, ал.2 ЗПК, водещо до кумулиране на възнаграждение наред с
погасителните вноски по кредита (видно и от разсрочване на вноските по „допълнителните
услуги“ в основния договор наред с вноските по главница и възнаградителна лихва), което
води до скрито оскъпяване на кредита.
Съгласно чл.19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения), като
в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.
Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги
заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК ГПК да не е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва, т.е. 50%). С невключването на възнаграждението по пакета за
допълнителните услуги се постига заблуждаваща търговска практика по см. на С-453/10 на
СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки договорените „допълнителни услуги“ стига
до извод за неравноправния им характер, вкл. влечащо неравноправен характер на договора
относно цената на отпуснатия кредит. При включване на това скрито възнаграждение,
размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл.19, ал.4 ЗПК, следователно с оглед
чл.19, ал.5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни, то е налице нищожност на споразумението за допълнителен пакет от
услуги. Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин, т.е. договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което
ще е такова, ако съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията
на потребителя, неговите преки и косвени разходи. Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4
2
ГПК води до последиците на чл.22 (конкретно вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е.
договорът за кредит е недействителен и се дължи от потребителят само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. заявлението следва да се
уважи само за сумата от 400 лева главница, а се отхвърли за всички останали претендирани
вземания.
При издаване на заповедта по чл.410 ГПК, на заявителя следва да се присъдят и
разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 77 лева. за д.т.
и 25 лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 24 състав:
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 305935/30.09.2024 г., подадено от ДРУЖЕСТВО, В ЧАСТТА, с която се
иска М. В. З., да заплати сумите, както следва непогасено договорно възнаграждение в
размер на 1 544,31 лева за периода 20.05.2023 г. до 05.06.2024 г.; неплатено възнаграждение
за закупена и ползвана допълнителна услуга Фаст от 1 600 лева, неплатено възнаграждение
за закупена допълнителна услуга Флекси от 3 000 лева, лихва за забава от 524,9 лева, такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране в размер на 530 лева, и сумата от 436,52 лева -
законна лихва.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3