Присъда по дело №628/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 1
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Милена Димитрова Петева-Георгиева
Дело: 20215600200628
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. ХАСКОВО, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-

ГЕОРГИЕВА
СъдебниГ. Д.К.

заседатели:Л.Ж.Ж.
при участието на секретаря В.И. К.
и прокурора Ив. Ст. Ст.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА
Наказателно дело от общ характер № 20215600200628 по описа за 2021
година
Като прецени доказателствата по делото,
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Н. Н., роден на ***година в *****, Област *****,
живеещ в *****, Област ****, ул.“*****“ № ***, **** гражданин, ****, ****, с **** , ****,
******“, гр.*****, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.07.2021 година на
територията на Община Димитровград, област Хасково, на третокласен път 506, км 16,
между селата Горски извор и Светлина, управлявал моторно превозно средство (лек
автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ****) с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 2,25 (две цяло и двадесет и пет) на хиляда, установено по надлежния ред -
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA-0055, поради което и на
основание чл.343б ал.1 вр. чл.54 и чл.58а ал.1 от НК му налага наказание „лишаване от
свобода за срок от една година“ и „глоба в размер на 700 лева“.
1
На основание чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия Н. Н. Н. от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от една година и три месеца.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Н. Н., със снета самоличност, за ВИНОВЕН и в
това, че на 12.07.2021 година на територията на Община Димитровград, Област Хасково, на
третокласен път 506, км 16, между селата Горски извор и Светлина, дал дар – парична сума
в размер на 50 лева (банкнота с номинал от 50 лева със сериен номер *****) на длъжности
лица – полицейски органи в *******, а именно: на Ж.Л.Д. - *********** и на К.Г.К.–
************, за да не извършат действия по служба, а именно: да не довършат полицейска
проверка, като не уведомят компетентните органи за установяване на извършено
престъпление или административно нарушение по ЗДвП, поради което и на основание
чл.304а вр. чл.304 ал.1 вр. чл.54 и чл.58а ал.1 от НК му НАЛАГА наказание „лишаване от
свобода за срок от десет месеца“, както и „глоба в размер на 700 лева”.
На основание чл.23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Н. Н. Н. едно общо
наказание измежду наложените му с настоящата присъда в размера на най-тежкото от тях, а
именно „лишаване от свобода за срок от една година“ и „глоба в размер на седемстотин
лева“.
На основание чл.23 ал.2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното
общо наказание наказанието „лишаване от правото да управлява моторно превозно средство
за срок от една година и три месеца“, от който срок на основание чл.59 ал.4 от НК
приспада времето, през което е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право, считано от 12.07.2021 г.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от „три години“, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.307а от НК ОТНЕМА в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно: една банкнота с номинал от 50 лева със сериен номер *****.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в
15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



Ср МОТИВИ: Срещу подсъдимия Н. Н. Н. от с.*****, община *******, е предявено
обвинение за това, че в това, на 12.07.2021 година на територията на Община
Димитровград, област Хасково, на третокласен път 506, км 16, между селата Горски извор и
Светлина, управлявал моторно превозно средство (лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№
******) с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,25 (две цяло и
двадесет и пет) на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA-0055 – престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Предявено е
против същия обвинение и за това, че на 12.07.2021 година на територията на Община
Димитровград, Област Хасково, на третокласен път 506, км 16, между селата Горски извор
и Светлина, дал дар – парична сума в размер на 50 лева (банкнота с номинал от 50 лева със
сериен номер *******) на длъжности лица – полицейски органи в РУ-Димитровград при ОД
на МВР-Хасково, а именно: на Ж.Л.Д. - ******-***** ****** в ******„****** *****“ на
****„***** *****“ в РУ-*****и на К.Г.К. – ***** *****-**** ***********в група „*****
*****“ на **** „**** **** “ в ** -******, за да не извършат действия по служба, а именно:
да не довършат полицейска проверка, като не уведомят компетентните органи за
установяване на извършено престъпление или административно нарушение по ЗДвП –
престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. В хода на проведеното
предварително изслушване той изрично заявява, че признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не бъдат разпитвани свидетелите,
в чиито показания се съдържат гласните доказателства, както и да не бъдат събирани други
доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Тези изявления на подсъдимия в съчетание с
установената от съда кореспонденция между самопризнанието и доказателствата в досъдебното
дело, съдът прие за запълващи хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и удовлетворяващи изискванията
за провеждане на съдебното следствие при условията на този диференциран ред.
След преценка на доказателствата, събрани в досъдебната фаза на производството в
аспекта на приетите в обвинителния документ фактически положения, се прие за установено
следното:
Подсъдимият Н.Н. е правоспособен водач на моторно превозно средство, притежаващ
свидетелство за управление № ********* Към месец юли на 2021 година той живеел
постоянно в с.**** *****, община *****. На 12.07. през същата година Н. посетил питейно
заведение в селото и в компанията на свои приятели употребил значително количество
концентриран алкохол – няколко питиета. След това решил да се отправи към с.Светлина,
където планирал среща с други свои познати. Така след 20,00 часа Н. привел в движение
собствения си лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ****** и отпътувал в намислената
посока. В същото време на пътния участък между селата Горски извор и Светлина своите
служебни задължения изпълнявали свидетелите Ж.Л.Д. – **** **** и К.Г.К. – **** ****
*****, и двамата към ****„**** *****“ на ****„***** *******“ в ** -****при **на ***-
****. Трудовите функции на двамата **** *****включвали охраната на обществения ред и
осигуряването на безопасността на движението, както и изпълнението на други възложени
им задължения. На 12.07.2021 година в периода 14,00-23,00 часа Д. и К. в изпълнение на
Заповед № 272з-1816/30.06.2021 година осъществявали възложените им по закон и
длъжностна характеристика задължения в района на селата Горски извор, Върбица,
Светлина и Бодрово, Община Димитровград. Около 20,40 часа те се връщали с
предоставения им служебен полицейски автомобил от с.Светлина, като се установили на
кръстовище между пътя с.Горски извор-с.Светлина и главен път за гр.Пловдив. Спрели
заради поставения знак „Стоп“ и докато изчаквали, забелязали, че срещу тях също на знак
„Стоп“ изчаква друг лек автомобил. Последният бил управляваният от подсъдимия „БМВ“ с
рег.№ ******. Когато двете превозни средства потеглили, свидетелката Д. чула звуков
сигнал, обърнала поглед назад и забелязала мотоциклетист, който ръкомахал в посока към
лекия автомобил. Д. преценила, че реакцията на управляващия мотоциклета са дължи на
отнето предимство от водача на лекия автомобил и затова двамата полицейски служители
решили да последват автомобила и да извършат проверка на водача. Включили светлинен и
1
звуков сигнал на полицейската кола и тръгнали след управляваната от подсъдимия, който
продължил към с.Светлина. Н. преустановил движението си след като напуснал територията
на с.Горски извор, на третокласен път – км. 16, между двете населени места. Полицейските
служители също спрели непосредствено до автомобила на Н., слезли от полицейската кола и
се отправили към подсъдимия. Започнали проверката съгласно регламентираните правила –
свидетелката Д. се представила, изискала от Н. документи /за регистрацията на автомобила,
свидетелство за правоуправление и контролен талон/. Подсъдимият предоставил тези
документи, но още преди това Д. забелязала, че реакциите му са забавени, както и че се
усеща мирис на алкохол. След като взела документите, Д. ги предала на К. с цел извършване
на проверка в електронната база с данни на МВР, като го уведомила, че следва да бъде
поискано съдействие от служители на „Пътна полиция“ с цел тестване на водача за употреба
на алкохол. Такова съдействие било изискано, а междувременно Д. отново са върнала до
автомобила на Н. и го поканила да представи документи, удостоверяващи сключването на
договор за гражданска отговорност и провеждането на технически преглед. В продължение
на няколко минути подсъдимият представял на свидетелката Д. различни от поисканите му
документи, като поведението му засилило подозренията за употреба на алкохол. В даден
момент в близост до колата на подсъдимия се установил и полицаят К., който също очаквал
представянето на изисканото от Д.. Докато ровел из книжата в автомобила, Н. преценил, че
вероятно концентрацията на алкохол в кръвта му надвишава допустимата, както и че
съществува опасност да му бъде наложено наказание, включително такова, свързано с
лишаване от правото да управлява моторно превозно средство. На поставения му от Д.
въпрос накъде пътува и дали е употребил алкохол подсъдимият отговорил „Отивам да спя
на вилите на с.*****и много съм пил“, а след това се обърнал към полицейските служители
с думите: „Но за 500 метра, дайте да Ви почерпя, за да не ме проверявате и да отивам да
спя!“. Непосредствено след това подсъдимият решил да даде на полицаите парична сума с
цел да ги мотивира да не довършат полицейската проверка, т.е. да не уведомят
компетентните органи, които разполагат с правомощието да установят административното
нарушение или престъплението, което Н. съзнавал, че е извършил. В изпълнение на взетото
решение подсъдимият сложил дясната си ръка в джоба на панталоните си и от там взел
банкнота с номинал от 50 лева, която прехвърлил в лявата си ръка. Стискайки в юмрук
банкнотата, подсъдимият насочил ръката си към полицаите и с думите „Хайде, почерпете
се!“ им подал парите. Банкнотата не била поета нито от свидетелката Д., нито от свидетеля
К. и затова тя паднала на земята. Веднага след това полицаите разпоредили на подсъдимия
да напусне автомобила, след което последният бил задържан. Известно време след това на
мястото пристигнали служителите в сектор „***** *****“ при **-*****– свидетелят В.В. и
***** ****** Р. И., които изпълнявали работна смяна в периода 20,30 часа на 12.07.2021 г.
до 08,30 часа на 13.07.2021 година. Именно те били изпратени за тестване на водача на
лекия автомобил след поисканото от Д. и К. съдействие. Свидетелят В. пристъпил към
проверката и след като се уверил в самоличността на подсъдимия приложил „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA-0055. Скалата на апарата отчела 2,25 на хиляда в издишания
въздух. Този резултат бил съобщен на подсъдимия и на свидетелката Д.. Свидетелят В.
съставил Акт за установяване на административното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП с
пореден № 360988, който подсъдимият подписал. Бил издаден и Талон за медицинско
изследване № 082869, препоръчващ явяване в медицинско заведение до 45 мин. след
връчването му. Талонът също бил подписан от подсъдимия, а той бил отведен в ЦСМП-
Димитровград, където обаче отказал вземане на кръвна проба.
На мястото произшествието, чието състояние било запазено от Д. и К., бил извършен оглед,
при който била установена на терена, а впоследствие иззета, банкнота с номинал 50 лева и сериен
№ ******** емисия 2006 г.
Със Заповед № 21-0254-000159 от 12.07.2021 г. спрямо подсъдимия била наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели, приложените по делото писмени доказателствени
средства /включително протокол за оглед на местопроизшествието/ и приобщеното веществено
доказателство. Информацията, съдържаща се в тези доказателствени източници, напълно
кореспондира с направените от подсъдимия Н.Н. самопризнания и с приетите от обвинението
2
фактически положения. В този смисъл, признанието на фактите в хода на проведеното
предварително изслушване не може да се счита за изолирано от цялостния доказателствен
материал, а следва да се приеме за изцяло консолидирано с изложените по-горе фактически
положения. Показанията на свидетелите Ж. Д., К. К. и В.В. са конкретни и ясни относно времето,
мястото и начина, при които те са изпълнявали вменените им функции, като несъмнено именно
във връзка с произтичащите от службата им задължения е бил посетен въпросния пътен участък и
предприета проверката на подсъдимия в качеството му на водач на лек автомобил. Точен е
разказът на свидетелите относно причините, заради които е било издадено разпореждането към Н.
за преустановяване на движението на управлявания от него автомобил, както и относно условията,
при които е протекъл пътният контрол. Както Д., така и К. са еднопосочни за това, че поведението
на подсъдимия е било объркано и неадекватно в момента, в който е бил поканен да представи
документите, удостоверяващи сключен договор за гражданска отговорност и преминал
технически преглед. Категорични са и относно изреченото от Н. след отправения му от Д. въпрос,
касаещ целта на пътуването му и употребата на алкохол. Така представеното от двамата
полицейски служители в дадените пред разследващия орган показания ясно илюстрира
състоянието на водача Н. – забавено в реакциите, несъответно на издадените разпореждания и
явно миришещ на алкохол, което всъщност е провокирало и изискването на съдействие от
служители на „Пътен контрол“ за тестване с техническото средство. Свидетелските показания
установяват и друго – че Н. сам е признал пред проверяващите предхождащата управлението на
автомобила употреба на алкохол, заявявайки „много съм пил“ в отговор на зададения му въпрос и
в момента, в който е осъзнал, че го грози най-малко налагане на административно наказание.
Детайлно свидетелите Д. и К. са описали и извършеното от Н. непосредствено след посочения
разговор – той поставил ръка в джоба на панталоните си, взел банкнота от 50 лева, поставил я в
лявата си ръка и я подал на двамата полицаи, които не направили дори опит да я вземат и затова
банкнотата паднала на терена пред тях. Така описаната в свидетелските показания
последователност в предприетите от подсъдимия действия и тяхното естество не пораждат
противоречиви, а напълно еднопосочни и взаимно допълващи се фактически заключения, които
информацията относно казаното от Н. /“Хайде, почерпете се“/ в момента, в който банкнотата е
била насочена към полицейските служители, допълнително и категорично потвърждава. Така
показанията на посочените свидетели обрисуват една ясна и детайлна картина на
инкриминираните събития, които останалите доказателства – протоколът за оглед на
местопроизшествието и иззетата и приобщена като веществено доказателство банкнота, логично
запълват. Точни и без съмнение за необективност са и показанията на свидетеля В.В. – служителят
тествал Н. с техническо средство, отчело 2,25 алкохолни промила в издишания въздух.
Последвалите действия – издаване на талон за изследване и отвеждане на подсъдимия в
медицинско заведение за вземане на кръвна проба, както и тяхното документиране, не сочи на
допуснати нарушения на правилата, регламентирани в Наредба № 1/19.07.2017 г. и затова следва
да се приеме, че процедурата е била проведена при съблюдаване на законовия императив, а от тук
и установената алкохолна концентрация за съответстваща на действителната.
За безспорно доказани, с оглед пълната консолидираност между гласните доказателствени
източници и резултатите от извършения оглед, следва да се приемат и действията, чрез които
подсъдимият е предоставил въпросната банкнота на полицейските служители Д. и К., а също и
думите, които едновременно с това той е отправил към тях, за да го подкани и мотивира да
преустановят развоя на предприетата проверка, за да бъде избегнато прилагането на тест за
алкохолната концентрация, респ. съставен акт за констатираното административно нарушение
(или разкриване на престъпление). Потвърждение на така преследваната от подсъдимия цел са
както адресираните към полицаите реплики, така и обстоятелството, че действията му /вземане на
банкнотата от дрехата му/ са били предприети, след като той е осъзнавал, че проверката за
употреба на алкохол предстои, а след като ясно е заявил, че е „пил много“, а също „но за 500 метра,
дайте да ви почерпя, за да не ме проверявате и да отивам за спя“. Фактът, че въпросната банкнота е
била подхвърлена, а не лично предоставена на полицаите, не опровергава резултата, към който
подсъдимият се е стремял, доколкото нито се установявят причини за облагодетелстване на
полицейските служители извън изпълняваната от тях служба, нито вербалната комуникация на
подсъдимия поставя въпроси относно предназначението на паричния дар. В този смисъл
несъмнено е, че целта, която Н. е искал да постигне, се е състояла в това Д. и К. да не изпълнят
задълженията си по служба, които съгласно представената по делото длъжностна характеристика и
издадената от Директора на ОД на МВР-Хасково Заповед № 272з-1816/30.06.2021 г. са им били
3
възложени, а именно осъществяването на дейности за превенция и осигуряване на безопасността
на движението.
Безспорно е също, че свидетелите Д. и К., на които подсъдимият е предоставил паричната
сума, притежават качеството „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК, тъй като
те са изпълнявали служба в държавно учреждение -****** „**** ****” при **-*****, като са били
назначени на длъжността „***** ****“ /Ж. Д./ и **** ***** ****/К. К./ в *** „***** *****“ .
Казаното дотук обуславя извода, че обективните признаци на престъплението по чл. 304,
ал. 1 от НК следва да се приемат за установени. Същото се отнася и за квалифициращия деянието
белег по чл.304а от НК, а именно – подкупът да е даден на „полицейски орган”. Свидетелите Д. и
К. са притежавали това качество и то също произтичаща от работата, с която са били натоварени
по силата на служебното назначение и която са изпълнявали към инкриминирания момент. Както
вече се посочи, Д. е била назначена на длъжността „**** *****“, а К. „****** **** **** “ към
**** „**** ****“ на **-******. От друга страна, към инкриминирания момент те са били в работна
смяна съобразно утвърдения график, като са осъществявали охранителна дейност, а по силата на
специалния закон /ЗМВР/, горецитираната заповед и одобрена длъжностна характеристика тази
дейност е включвала и съблюдаване на безопасното движение по пътищата. Охранителните
функции според разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и 2, както и чл. 30, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 8 от ЗМВР се
извършват само от полицейски органи. Дефиниция на понятието „полицейски орган” се съдържа в
разпоредбата на чл. 57 от ЗМВР, в която чрез метода на изброяването законодателят е
идентифицирал лимитативно кръга от лицата, имащи това качество, както чрез конкретно
посочване, така и с оглед вида и обема на служебната компетентност, като препратката е към
разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 1-3, т. 7 и т. 8 от същия закон, включващи и охранителната дейност,
с каквато са били натоварени Д. и К.. Към момента на деянието последните са изпълнявали именно
полицейска работа, която заради носеното облекло с характерни обозначителни знаци, а и с оглед
съдържанието на предприетата проверка, несъмнено са станали достояние на подсъдимия.
Последното, като кореспондиращо и обуславящо субективната страна на престъплението, е
показател за формираното отношение на подсъдимия към обективните параметри на поведението
му, т.е. същият е имал представа както за длъжностното качество на лицата, към които е насочил
имотния дар, така и за естеството на извършваната от тях служебна работа. Освен това,
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своите действия, предвиждал е
противоправните им последици и е искал тяхното настъпване. Ето защо, съдът прие, че
престъплението „подкуп“ е реализирано в условията на пряк умисъл като форма на вината, а в
допълнение на казаното по-горе, следва да се има предвид, че направеното от подсъдимия
вербално заявление в контекста на извършваната полицейска проверка илюстрира осъзната връзка
между даваната сума и преследваното неизпълнение на служебните ангажименти от полицейските
служители. При същата форма на вина е извършено и деянието, засегнало обществените
отношения по безопасност на транспорта. Както вече се посочи, подсъдимият е имал представа, че
предприема управлението на лекия автомобил след като е употребил значително количество
алкохол. При разговора с полицая Д. той сам е заявил, че е пил много, което кореспондира и с вида
на съобщените пред лекаря от ЦСМП консумирани напитки – бира и уиски, а от тук и с осъзнатото
надхвърляне на съвместимия с управлението на моторно превозно средство лимит.
Изложеното мотивира съда да признае подсъдимия за виновен и за двете престъпления, за
които му е повдигнато обвинение – по чл.343б ал.1 от НК и чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК. Относно
второто от тях е необходимо да се отбележи, че независимо от неприемането на имотния дар от
страна на полицейските служители, то не е останало във фазата на опита, защото фактическата
власт на дееца върху предмета на подкупа е била прекъсната, т.е. имотният дар е излязъл от
неговия патримониума и е бил предоставен в разположение на длъжностните лица, към които е
бил адресиран /ТР № 1/2021 г. на ОСНК на ВКС/.
При определяне на наказанието съдът отчете обществената опасност на извършеното и
сведенията за опасността на самия деец, смекчаващите и отегчаващите отговорността му
обстоятелства. Подсъдимият Н. е с чисто съдебно минало, макар по силата на Споразумение от
31.08.2011 г. по НОХД № 525/2011 г. на Районен съд-Димитровград да са му били наложени
наказания „пробация“ и „лишаване от правото да управлява МПС за срок от 10 месеца“ за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК. По това осъждане той е реабилитиран по право след
изтичането на предвидения в чл.86 ал.1 т.2 от НК срок от изтърпяването на наложените наказания.
Характеристичните му данни, извън тези, касаещи това осъждане, както и предхождащото го
4
административно наказание отново за деяние по чл.343б ал.1 от НК, са положителни.
Подсъдимият не е *********, работи като ******. За достоверни следва да бъдат приети и
останалите сведения за имотния му и социален статус, които той съобщава в дадените пред съда
обяснения. Съгласно тях Н. няма свое имущество (освен лекия автомобил), а с получаваните от
него доходи – около 1 500 лева месечно, осигурява единствено собствената си издръжка.
Обществената опасност и на двете деяния следва да се приеме за попадаща в обхвата на
обичайната за този род прояви, като е наложително да се отбележи, че установената алкохолна
концентрация е сравнително висока, а самото поведение на подсъдимия е създало опасност за
настъпване на пътен инцидент. Към смекчаващите отговорността обстоятелства следва да бъде
добавено и процесуалното поведение на подсъдимия, като в тази връзка съдът отчете оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина още в хода на досъдебното производство и
направеното самопризнание в този стадий на наказателния процес, разкриващо своевременно
проявената самокритичност към извършеното, която се поддържа и по време на съдебното
следствие. А съвкупната преценка на всички фактори, влияещи върху наказателната отговорност,
сочи превес на първата група – смекчаващите. Независимо от това, съдът прие, че при определяне
на наказанието за престъплението по чл.343б ал.1 от НК следва да отчете и това, че подсъдимият
вече е бил наказван и то два пъти за идентични прояви и макар последиците на понесената
наказателна отговорност да са заличени по силата на закона, то санкционираните деяния следва да
се включат в характеристичния обем и бъдат оценени като отрицателно рефлектиращи върху
степента на лична обществена опасност и затова налагащи по-сериозна интензивност на
превъзпитателните и превантивни мерки. А относно престъплението по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от
НК следва да се отчете това, че то е било в голяма степен провокирано от занижените задръжки в
резултат на употребения алкохол, но от друга страна, преследваната от подсъдимия цел е била да
избегне последиците на поведение, което сериозно е застрашило обществените отношения,
свързани с охраната на безопасното движение по пътищата.
Имайки предвид казаното, съдът прие, че наказание „лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца“ за престъплението по чл.343б ал.1 от НК и наказание „лишаване от свобода
за срок от една година и три месеца“ за престъплението по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК са
адекватни на извършеното и подходящи за постигането на преследваните от закона индивидуални
и превантивни цели. След редукция на посочените размери по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК,
съдът определи срок от една година „лишаване от свобода” за първото престъпление и срок от
десет месеца „лишаване от свобода“ за второто от тях. При налагане на кумулативно предвиденото
по-леко наказание „глоба“ се прецениха сведенията за имотното състояние на подсъдимия – тези,
отразени в приложената по делото декларация и тези, които самият той съобщи. При тези данни
беше направен извода, че подходящата имуществена санкция следва да бъде съответно в размер на
700 лв. и за двете деяния - размери, съобразени с доходите на подсъдимия, с имотното му и
семейно състояние. На основание чл.343г от НК съдът наложи и кумулативното предвидено за
престъплението по чл.343б ал.1 от НК наказание „лишаване от права“, като отчете необходимост
от сравнително по-голяма продължителност за постигане на целените от закона превантивни
резултати и затова постанови продължителност, равняваща се на „една година и три месеца“. На
основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание измежду наложените в размера
на по-тежкото от тях – „лишаване от свобода за срок от една година“ и „глоба в размер на 700
лева“, към което на основание чл.23 ал.2 от НК се присъедини наказанието „лишаване от правото
да се управлява моторно превозно средство за срок от една година и три месеца“. Като се отчете,
че в случая са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, включително липсата на необходимост
от ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът отложи изтърпяването на същото за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59 ал.4 от НК от наложеното
наказание „лишаване от права“ съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от
упражняването на правото да управлява моторно превозно средство по силата на издадената
Заповед № 21-0254-000159 от 12.07.2021 г.

На основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението,
а именно: 1 брой банкнота с номинал от 50 лева със сериен номер ********
Разноски по делото не са направени.

5
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.




Председател:
6
Съобщи за изтекли лични данни