Присъда по дело №984/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 16
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Мая Банчева
Дело: 20211230200984
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. Петрич, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
и прокурора Н. Вл. З.
като разгледа докладваното от Мая Банчева Наказателно дело от общ
характер № 20211230200984 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия И. А. К., роден на *** г. в гр.П., живущ в гр. П., ул.
“З.“ № ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, с начално образование, безработен, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че в началото на месец септември 2020 г., в гр. П., на ул.
„З.“ № ***, като пълнолетно лице, е заживял на съпружески начала с лице от
женски пол ненавършило 14 годишна възраст – с непълнолетната М. К. Н.,
ЕГН **********, родена на *** г., без да има сключен граждански брак по
между им, поради което и на основание чл. 191, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК във
връзка с чл.373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, във връзка с
чл.58а, ал.1 и ал. 4 НК, във вр. с чл.55, ал. 1, т. 1 НК го ОСЪЖДА и на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца.

1
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес
пред Б. окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 16/13.04.2022 година по НОХД № 984/2021 година по описа
на РС – П.

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от РП – Б., ТО – П., с
който е повдигнато обвинение срещу лицето И. А. К., от град П., за това, че в началото на
месец септември 2020 г., в гр. П., на ул. „З.“ №***, като пълнолетно лице, е заживял на
съпружески начала с лице от женски пол ненавършило 14 годишна възраст – с
непълнолетната М. К. Н. с ЕГН **********, родена на *** г., без да има сключен
граждански брак по между им – престъпление по чл. 191, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
В съдебна фаза, по молба на подсъдимия и неговия защитник бе проведено предварително
изслушване на страните, при което подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти.
Участващият в съдебното производство прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като
изразява становище, че деянието на подсъдимия е доказано от обективна и субективна
страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението. С оглед
обстоятелството, че делото приключи по реда на Глава 27 от НПК и при наличието на
смекчаващи вината обстоятелства, предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“, за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение на наказанието на
основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 /три/ години/.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен от ДП, защитник.
Признава се за виновен по повдигнатото обвинение, като признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тях, съжалява за постъпката си, моли съда за снизхождение.
Защитникът на подсъдимият пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 1 НК – „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, с три години изпитателен срок.
По реда на чл. 372, ал. 3 НПК /ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г./, бяха прочетени и приобщени към
делото показанията на свидетелите Н.С.А., В.Д.Т., А. А.К., М. К. Н., М.В.А. и К. Н. М..
По реда на чл. 372, ал. 4 НПК /ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г./, със съдебно определение съдът
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.

Съдът, като съобрази направеното признание от подсъдимият и след като установи, че
то се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. А. К. е на 22 години, роден е на *** г. в гр. П., български гражданин, с
начално образование, неженен, безработен, неосъждан. Живее в дома на своята майка
находящ се на ул. „З.“ №*** в гр. П..
Установи се по делото, че през лятото на 2020 г., подсъдимия К. и свидетелката М.Н.
започнали да поддържат близки приятелски отношения по между си. Двамата често
излизали заедно, разговаряли, разхождали се, като постепенно започнали да изпитват силни
взаимни чувства на обич един спрямо друг.
В началото на месец септември 2020 г., макар да знаел, че по това време М.Н. е едва на 13
години и 10 месеца, подсъдимият К. й предложил да заживеят заедно на съпружески начала,
1
без да сключват граждански брак. М.Н. се съгласила и уведомила за взетото решение своята
майка – свидетелката К. Н. М.. Първоначално М. не била съгласна с намерението на дъщеря
си, но в крайна сметка се примирила.
Така на неустановена дата в началото на месец септември 2020 г., свидетелката М.Н.
пренесла своите лични вещи в къщата на майката на подсъдимия И.К., разположена на ул.
„З.“ № *** в гр. П. и от тогава двамата с подсъдимия заживели заедно на съпружески
начала, в едно домакинство. По време на съвместното им съжителство, подсъдимият
работил и се грижил за осигуряването на необходимите финансови средства за издръжката
на себе си и на М.Н., като двамата живеели заедно в едно домакинство, грижили се взаимно
един за друг като съпрузи и осъществявали полови контакти по между си.
На 30.10.2020 г., М.Н. навършила 14 годишна възраст, но продължила да живее на
съпружески начала с подсъдимия в къщата на неговата майка находяща се на ул. „З.“ №***
в гр. П., където Н. живее и към настоящия момент. По време на съвместното им
съжителство непълнолетната М.Н. забременяла, но през месец октомври 2021 г.,
бременността й била преждевременно прекъсната в 7-ми месец, поради смъртта на детето.
Междувременно, през месец май 2021 г., служители на Дирекция „Социално подпомагане
гр. П.“ установили, че подсъдимия И.К. е заживял на съпружески начала с М.Н., поради
което бил изготвен социален доклад и уведомена Районна прокуратура гр. Б., Териториално
отделение - П., а след извършена от органите на РУП-П. проверка по случая, било
образувано и настоящото наказателно производство.

По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява при цялостната оценка на събраните по
делото доказателства, а именно обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и
писмените доказателствени средства. Изброените доказателствени източници подкрепят в
пълна степен признанието, направено от подсъдимият на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което е преодоляна забраната на чл.
116 от НПК.
Данните за личността, семейното и имущественото положение на подсъдимия се
установяват при съвкупна преценка на обясненията му и на депозираната декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние. Видно от изготвената справка за
съдимост, подсъдимият е осъждан за престъпления от общ характер.
Фактите, касаещи времето, мястото и обстоятелствата, при които подсъдимият К. е заживял
на съпружески начала с непълнолетната М. К. Н. се изясняват и от признанието на
подсъдимото лице, направено в хода на съкратеното съдебно следствие, както и от
подкрепящите го доказателствени източници. Относно установеното заживяване на
подсъдимия с малолетното лице се съдържат данни както в собствените му обяснения, така
и в показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели.

Правни изводи:
Съдът, вземайки предвид изложената фактическа обстановка и след съвкупен анализа на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност приема,
че с деянието си подсъдимият И. А. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Според съда в производството по безспорен начин бе установено и доказано извършването
на престъпление по чл. 191, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, като изпълнителното деяние на
престъплението се осъществило чрез заживяване на подсъдимия на съпружески начала с
непълнолетно лице от женски пол и в настоящия случай осъществяването му е установено
2
по несъмнен начин от всички събрани по делото гласни доказателства.
Жертва на престъпление по чл. 191, ал. 3 НК може да бъде само физическо лице от женски
пол, което не е навършило 16-годишна възраст. Съгласно разпоредбите на СК, брак може да
сключи лице, което е навършило 18 годишна възраст, като от това правило е налице едно
изключение, което позволява да бъде сключен граждански брак с лице, навършило 16
годишна възраст ако важни причини налагат това с разрешение на районния съдия по
постоянния адрес на лицето. Предвид на посоченото не може да бъде сключен граждански
брак с лице, което не е навършило 16 годишна възраст.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК се
осъществява само чрез действие и се изразява в установяване на фактическо съжителство
между субекта на престъплението и жертвата, която не е навършила 16-годишна възраст. По
своята същност това съжителство наподобява отношенията между мъж и жена, които
възникват при сключването на граждански брак.
Втората особеност на престъплението от обективна страна е, че заживяването на
съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст се
осъществява със съдействащо поведение от жертвата, като теорията и практиката приемат,
че лицето от женски пол участва съвсем доброволно при установяването на тези отношения.
В настоящия казус заживяването на съпружески начала е станало през месец септември на
2020 г., и от този момент подсъдимият с поведението си вече осъществява фактическия
състав на престъплението по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, като последният към
първоначалния момент на извършване на деянието е бил пълнолетен и е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. И двамата-
подсъдимият и непълнолетната М. К. Н. са демонстрирали официално връзката си в
обществото. Те са общували и полово помежду си. Към този момент пострадалата е била на
13 години, поради което деянието извършено от подсъдимия е съставомерно по текста на чл.
191, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
По своята същност престъплението по чл.191, ал.3, във връзка с ал.1 от НК е формално
престъпление на просто извършване. При него е достатъчно да бъдат установени
изискуемите от разпоредбата фактически отношения-заживяване на съпружески начала,
като законът не предвижда други последици.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл-подсъдимият пълнолетно
и вменяемо лице ясно е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е искал и
целял настъпването на престъпните последици. Последният е знаел добре, че заживява с
лице, което не е навършило 16-годишна възраст, а именно, че пострадалата е на 13 години.
Подсъдимият е съзнавал, че свидетелката Н. не е навършила 16 годишна възраст,
предвиждал е да заживеят на съпружески начала и е искал това да се случи, като двамата са
го реализирали през месец септември 2020 г., когато пострадалата не е навършила 14-
годишна възраст.
Обект на посегателство са обществените отношения, които засягат нормалните предбрачни,
брачни и семейни отношения, както и тези свързани с развитието на подрастващите.
Причина за извършване на престъплението е желанието на подсъдимия да осигури
пострадалата до себе си като негова жена.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
съдът съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
обстоятелството, че делото бе разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, при провеждане на съкратено съдебно
следствие, съдът следва да приложи нормата на чл. 55 НК в случаите, в които са налице
3
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и тази разпоредба е по-благоприятна за
дееца. В настоящия казус, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства младата
възраст на дееца, направеното самопризнание и проявеното съжаление за извършеното,
обстоятелството, тежкото му финансово положение. В конкретният казус, с оглед
гореизложеното и с оглед престъплението, в извършването на което подсъдимия бе признат
за виновен, това означава, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК, като предвиденото наказание „Лишаване от свобода” следва да се определи
в размер под минимално предвидения от 2 години „Лишаване от свобода”. Ето защо, за
деянието по чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца. Същевременно съдът намери, че така
определеното наказание „Лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпяно ефективно
като са налице предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което съдът
отложи изтърпяването на наложеното наказание за срок от 3 /три/ години от влизане на
присъдата в сила.

При съвкупна преценка на гореизложеното, съдът определи посоченото наказание, като
счете, че именно това наказание, в така определения размер, съответства в максимална
степен на обществената опасност на конкретното деяние и на самия деец, както и че именно
такова наказание ще въздейства поправително и възпитателно на подсъдимия и възпиращо
към останалите членове на обществото.

По делото не са сторени разноски, по които съдът да дължи произнасяне.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.



4