Р Е Ш Е Н И Е
№588
Гр. П., 22.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05084/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-П.“ АД срещу В.С.А.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 888,46
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2003 г. до 31.08.2004 г. до топлоснабден недвижим имот,
находящ се в ***, с
абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 1450,51
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.11.2003 г. до 11.05.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед № 2631 от 29.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника В.А.,
в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение,
включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от
общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от
своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от
888,46 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като
потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 1 450,51 лв. за периода от 30.11.2003 г. до
11.05.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
С Разпореждане от 31.08.2018 г. съдът, след
като е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл.
127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови претенции са процесуално
допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от приложенията към
нея да се изпратят на ответника, указвайки му възможността в едномесечен срок
от получаването им да подаде писмен отговор, неговото задължително съдържание,
последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните права. Съдът
изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е
редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, съдът по искане на ищеца може да постанови неприсъствено решение.
Препис от разпореждането, заедно с преписи от исковата молба и останалите книжа
са получени от ответника В.А. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез друго лице от
адреса /съпруга на ответника/, приело съобщението със задължение да го предаде
на адресата на 22.10.2018 г. /видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща
получаването им – л. 27 от делото/, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същият не
е депозирал писмен отговор.
В
съдебното заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от
пълномощника си юрк. Е. М.. От името на доверителя си същата поддържа исковата
молба и отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
поддържайки, че са налице законоустановените предпоставки за това. Претендира
присъждане на разноските, сторени в производството, съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответникът
В.С.А., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.. Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение /съдържащо
общо оспорване за недължимост на удостоверените в нея вземания/ е подадено в
срока по чл. 414, л. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени му от съда указания по чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В
настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване
на неприсъствено решение, са налице: ответникът В.С.А. не е депозирал отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по
чл. 238 ГПК с разпореждането на съда от 31.08.2018 г., редовно призован за
първото по делото съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като
не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същевременно
в съдебно заседание ищецът е релевирал изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът намира, че от посочените в исковата молба
обстоятелства и от приетите по делото писмени доказателства – заверени копия от
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
П.“ ЕАД на потребителите в гр. П., като приложение от вестник „СъП.“, бр.
82/3959 от 29.04.2008 г. и от извлечение от сметка за абонатен № ***за имот,
находящ се в ***, с партида на името на ответника В.А., може да се направи
извод за вероятна основателност на предявените искове, а именно за наличието
през процесния период на облигационно отношение между ищеца и ответника с
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от
публично известни Общи условия, както и за реалната доставка на такава за исковия
топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума,
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
доказателственото значение на приетото извлечение от сметка при преценка наличието на
вероятна основателност на исковете следва и от разпоредбите на чл. 182 ГПК, вр.
чл. 55 ТЗ, предвид липсата на проведено оспорване от ответника на редовността
на воденото от ищеца счетоводство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни
искове да бъдат уважени изцяло, като бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумите за главница и лихва за забава, респ. за
периодите, предмет на исковите претенции, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и
за тези, направени в хода на ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. –
арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 96,78 лв. – платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 161,24
лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете
съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
На
основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу В.С.А., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В.С.А. *** АД сумата от 888,46 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до
31.08.2004 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, с абонатен № ***и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – П., НО е издадена Заповед № 2631 от 29.05.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу В.С.А., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.С.А. *** АД сумата от сумата от 1 450,51 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 11.05.2018
г., за която сума по ч. гр. дело № 03517 2018 г. по описа на Районен съд
– П., НО е издадена Заповед № 2631 от 29.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА В.С.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата
от 96,78 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., НО
състав и сумата от 161,24 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните – за сведение.
Ч. гр. дело № ***г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от
настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: