Решение по адм. дело №137/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба, предявена от В. Т. П., [ЕГН] с посочен в жалбата адрес : обл.Пловдив, общ.Хисаря, [населено място], [улица], чрез адвокат Д. Н. К., член на АК – [населено място] против Мълчалив отказ на Председателя на Народно читалище „Гео Милев-1907“ [населено място], [ЕИК] по Заявление за получаване на достъп до обществена информация, подадено от В. Т. П. с вх.№ 190/11.12.2014г. на Народно читалище „Гео Милев-1907“ [населено място].

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания мълчалив отказ и се иска неговата отмяна и връщане на административната преписка на ответния административен орган за произнасяне с решение по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Председател на Народно читалище „Гео Милев-1907“ [населено място], в нарочно писмено становище от процесуалния представител адвокат Ц. К. застъпва тезата за процесуална недопустимост на жалбата, евентуално за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

ІІ. За допустимостта:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

ІІІ. За фактите и за правото:

Административното производство е започнало по повод Заявление за достъп до обществена информация подадено от В. Т. П. до Кмета на Кметство [населено място], с вх.№ 706/04.12.2024г. на Кметство [населено място], с което е поискано предоставяне на следната информация:

„1.Съществува ли танцов състав „Староселче?

2.Ако съществува такъв танцов състав, известно ли ви е дали е регистриран?

3. Къде се провеждат репетициите на танцовия състав „Староселче?

4.Кой ръководи танцовия състав и заплаща ли се такса от родителите на децата?

5.Ако се заплаща такса, известно ли ви е какъв е нейния размер?“.

С писмо от Кмета на Кметство [населено място] на основание чл.32 от ЗДОИ заявлението е препратено до Народно читалище „Гео Милев-1907“ [населено място], където е заведено с вх.№ 190/11.12.2024., като заявителят е уведомен писмено за това.

От страна на представителния орган на Народно читалище „Гео Милев-1907“ [населено място] – неговия председател към дата 11.2.2024г. И. П. Ж. и неговия секретар към дата 11.2.2024г. В. Т. П., представляващи читалището заедно и поотделно, не е последвало произнасяне в предвидения в ЗДОИ срок. От представената по делото административна преписка се установява, че датата, на която заявлението за достъп до обществена информация е постъпило в Народно читалище „Гео Милев-1907“[населено място], е 11.12.2024 г. При това положение ответният административен орган е следвало да се произнесе най-късно до 25.12.2024г., а това в случая не е сторено и този факт не се оспорва от страните по делото.

По делото е представена и приета административната преписка, както са ангажирани и писмени и гласни доказателства от страните в подкрепа на твърдяните факти и обстоятелства.

С оглед разрешаването на административноправния спор, следва на първо място да се посочи, че правото да се търси и получава информация е конституционно признато от чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, като това т. нар. комуникационно право изисква насрещното и корелативното задължение на държавните органи и публичноправни субекти, включително публичноправните организации, да осигурят достъп до обществена информация, с изключение на нормативно предвидените хипотези на ограничения на това право. Един от регламентираните в действащото законодателство правни способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е реда по ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, определяща задължените субекти, гласи, че този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". Съгласно ал.2 този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. Легалната дефиниция на понятието "обществена информация" се съдържа в нормата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и съгласно същата обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Според легалното определение на понятието "официална обществена информация", дадено в чл. 10 ЗДОИ, това е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. А съгласно чл. 11 от ЗДОИ "служебна обществена информация" е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Гореописаната правна регламентация съдържа основните понятия в процедурата за достъп до обществена информация. След преценка на подаденото от жалбоподателя заявление през призмата на тази правна регламентация, съдът прави извода за неотносимост на предвидения в ЗДОИ ред към поставените от заявителя въпроси. При прочит на въпросите в заявлението е ясно, че заявителят не търси предоставяне на създадена или съхранявана от задължения субект информация с характер на обществена/официална или служебна/, а изисква обяснение на конкретни фактически обстоятелства като например: Съществува ли танцов състав „Староселче, ако съществува такъв танцов състав, известно ли е дали е регистриран, къде се провеждат репетициите, кой ръководи танцовия състав и заплаща ли се такса от родителите на децата, за които не е ясно въобще, дали има изготвени документи във връзка с тези обстоятелства. Така поставени въпросите в заявлението, не предполагат търсене на достъп до обществена информация, тъй като със същите не се търси информация, която попада в легалното понятие за обществена информация. Тези въпроси изискват обяснение от органа, до който са отправени, а не предоставяне на налична и създадена при последния информация. С тези въпроси заявителят цели да получи отговори на конкретно засягащи него самия проблеми, а не цели да си състави мнение за дейността на Народно читалище „ Гео Милев -1907“ [населено място]. Освен регламентацията на чл. 3 ЗДОИ ( съгласно който този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, публичноправни субекти, включително публичноправните организации), нормата на чл. 2, ал. 3 ЗДОИ предвижда, че информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. Обяснението за наличието, липсата на танцов състав „Староселче“ , провеждането на неговите репетиции и пр., категорично не е обществена информация по смисъла на посочените текстове от ЗДОИ, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че същата не е създадена предварително или вече съхранена на материален носител в Народно читалище „Гео Милев - 1907“ [населено място]. За да подлежат на достъп като обществена информация, съответните данни следва да позволяват съставяне на мнение относно дейността на задължените субекти и да бъдат събирани или създавани и съхранявани от този субект преди подаване на заявлението. В настоящия случай, както естеството на търсената информация, така и невъзможността за нейното създаване и съхранение в Народно читалище „Гео Милев - 1907“ [населено място], което се установява от събраните писмени и гласни доказателства по делото, водят до извода за това, че тя не представлява обществена информация, а това не предполага прилагане на реда по ЗДОИ. И след като не е приложим реда по ЗДОИ, то не може да се определи като мълчалив отказ по заявлението липсата на изрично произнасяне на субекта по чл.3 от ЗДОИ, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя.

В случая не са налице и хипотезите по чл. 32 ЗДОИ (когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, при която е длъжен да препрати заявлението на съответния задължен субект) или на чл. 33 ЗДОИ (когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, за които обстоятелства е длъжен да уведоми заявителя), тъй като, както се посочи, не се търси вече създадена и съхранявана от задължения субект информация на съответния материален носител, имаща характера на обществена.

Предвид изложеното съдът намира, че ответният административен орган не е дължал произнасяне по поставените в заявлението въпроси по реда на ЗДОИ, доколкото техният предмет не покрива признаците на обществена информация. В т. см. са и Решение № 13262 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4714/2017 г., V о., Решение № 7972 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1396/2017 г., V о. Изхождайки от разбирането, че въпросът дали търсената информация е обществена, респ. дали е приложим редът по ЗДОИ, е въпрос по основателността на жалбата, съдът прецени последната за неоснователна.

Впрочем и за пълнота на излежението следва да се отбележи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че, както председателят на Народно читалище „Гео Милев - 1907“ [населено място], който е изпълнявал тази длъжност към датата на подаване на заявлението за достъп – И. Ж., така и неговия секретар към този момент - оспорващата В. П., още през м.06.2024г. са отговорили напълно изчерпателно на поставените в заявлението въпроси (така писмо от секретаря Вълка Пройчева“ на Народно читалище „Гео Милев - 1907“ [населено място], до Ръководството на Вътрешен одит на Кметство [населено място], с изх.№ 183/07.06.2024г. и Сведение от И. Ж. – председател на Народно читалище „Гео Милев - 1907“ [населено място], до Ръководството на Вътрешен одит на Кметство [населено място], с изх.№ 76-00-4.9/1/ от 10.06.2024г.). Нещо повече, към датата на постъпване на заявлението за достъп до обществена информация в Народно читалище „Гео Милев - 1907“ [населено място] - 11.12.2024г., до 27.12.2024г., жалбоподателката В. Т. П. е изпълнявала длъжността „административен секретар“ на читалището, назначена като служител на трудово правоотношение. В това си качество, същата е отговаряла за деловодната дейност, в т.ч за изготвяне на документи и книжа до трети лица от името на читалището и в този смисъл същата е дължала произнасяне (на самата себе си) по заявлението за достъп до обществена информация, до датата на излизането й в платен годишен отпуск на 18.12.2024г. Казано с други думи, в случая към датата на постъпването на заявлението в Народно читалище „Гео Милев - 1907“ [населено място] се е явявала носител на правото на достъп до обществена информация и едновременно с това и субект на задължението за предоставяне достъп до обществена информация от страна на Народно читалище „Гео Милев - 1907“ [населено място]. Тези именно обстоятелства поставят основателно въпросът, дали въобще правото да достъп до обществена информация от жалбоподателката е упражнено добросъвестно и в съответствие със закрепения в чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България принцип за забрана със злоупотреба с права.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в случая не са установени нарушения на процесуалния и на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Предвид изложените съждения съдът приема, че направеното с жалбата оспорване е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, тъй като не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК.

IV. По отговорността за разноски:

Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. По настоящото дело жалбата е отхвърлена изцяло и ответната страна има право на присъждане на съдебни разноски. Те се констатираха в размер [рег. номер]. заплатено адвокатско възнаграждение. В случая, с оглед възражението на пълномощника на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че същото не е прекомерно, и съответства на фактическата и правна сложност на делото, на броя на проведените съдебни заседания, както и на активната позиция на процесуалния представител на ответника.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл., във връзка с 40 от ЗДОИ, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването по жалба на В. Т. П., [ЕГН] с посочен в жалбата адрес обл.Пловдив, общ.Хисаря, [населено място], [улица], чрез адвокат Д. Н. К., член на АК – [населено място] против Мълчалив отказ на Председателя на Народно читалище „Гео Милев-1907“ [населено място], [ЕИК] по Заявление за получаване на достъп до обществена информация, подадено от В. Т. П. с вх.№ 190/11.12.2014г. на Народно читалище „Гео Милев-1907“ [населено място].

ОСЪЖДА В. Т. П., [ЕГН] с посочен в жалбата адрес обл.Пловдив, общ.Хисаря, [населено място], [улица], да заплати на Народно читалище „Гео Милев-1907“ [населено място], [ЕИК], сумата [рег. номер]. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 40, ал. 3 ЗДОИ.