Присъда по НОХД №316/2025 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 19
Дата: 13 октомври 2025 г. (в сила от 29 октомври 2025 г.)
Съдия: Анелия Димитрова
Дело: 20251450200316
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 септември 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 19
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Димитрова
СъдебниМ. В. Д.

заседатели:Т. В. И.
при участието на секретаря Е. М. Д.
и прокурора Н. Кр. К.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Наказателно дело от общ
характер № 20251450200316 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Н. К. – роден на ... г. в гр.В., жител и
живущ в с. Т., общ.М., българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, работещ като личен асистент, неосъждан-
реабилитиран, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.10.2024 г. в с.
С. с., общ. М., като помагач, в съучастие с неизвестно лице - извършител, с
цел да набави за себе си и неизвестното лице имотна облага - да се сдобият с
парични средства, отишъл до дома на Н. П. Ц. от с. С. с., общ. М., взел
паричната сума от 3900 лева и занесъл същата до посочено от неизвестното
лице място, умишлено е улеснил извършителя да причини на Н. П. Ц. имотна
вреда в размер на 3900 лева, след като неизвестното лице чрез телефонна
връзка е възбудило и поддържало заблуждение у Н. П. Ц., че сина му е
1
пострадал в автомобилна катастрофа и се нуждае от пари за лечение -
престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 20 ал.4 вр. с чл.54 ал.1, вр. с чл.58а ал.1
от НК ГО ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така
определеното наказание Лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ от
влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК, веществените
доказателства по делото, а именно: 1 брой CD диск с надпис maxell със
записи от камера в с.С. с., 1 брой CD диск с надпис Verbatin със записи от
камери на община М., 1 брой CD диск с надпис Verbatin с данни по ЗЕС от В.
и 1 брой CD диск с надпис Verbatin с данни по ЗЕС от Й. , да останат на
съхранение по делото, като същите се УНИЩОЖАТ при унищожаване на
делото.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК веществените
доказателства по делото, а именно: 1 брой мобилен телефон С 21 с IMEI
...../18 и IMEI 2:...../18, да бъдат върнати на собственикът им А. Н. К. от с. Т.,
общ. М.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Н. К. да заплати по сметка на ОД на МВР
гр. В. направените по делото разноски в размер на 623.38 лева.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред ВрОС от Районна Прокуратура гр. В., ТО- М., подсъдимия А. Н. К.
и служебен защитник адв. Н. П. от ВАК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308 ал.2 от НПК 15-дневен срок за
изготвяне на мотивите на присъдата.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НОХД № 316/2025 година

Против подсъдимия А. Н. К. от с. Т., общ.М. е внесено
обвинение от Районна прокуратура гр.В. – ТО гр.М. за извършено
престъпление по чл.209 ал.1 вр. с чл. 20 ал.4 от НК затова, че на
11.10.2024 г. в с. С. с., общ. М., като помагач, в съучастие с неизвестно
лице - извършител, с цел да набави за себе си и неизвестното лице
имотна облага - да се сдобият с парични средства, отишъл до дома на
Н. П. Ц. от с. С. с., общ. М., взел паричната сума от 3900 лева и
занесъл същата до посочено от неизвестното лице място, умишлено е
улеснил извършителя да причини на Н. П. Ц. имотна вреда в размер
на 3900 лева, след като неизвестното лице чрез телефонна връзка е
възбудило и поддържало заблуждение у Н. П. Ц., че сина му е
пострадал в автомобилна катастрофа и се нуждае от пари за лечение.
Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така,
както е внесено с обвинителния акт.
Подсъдимият в съдебно заседание се представлява от служебен
защитник адв. Н. П. от ВАК. Процесуалният представител на
подсъдимия взема становище последния да бъде признат за виновен и
се определи наказание при условията на чл.66 ал.1 от НК.
Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е
пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на
подсъдимия, свидетелите и вещото лице. На основание чл.372 от НПК
при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на
страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по
делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички
свидетели и вещите лица и са заявили, че при постановяване на
присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие
на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че
съответните действия по разследването са извършени при условията и
реда, предвиден в НПК.
Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал
своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият А. Н. К. от с. Т., общ. М., работел като личен
асистент, за което получавал възнаграждение в размер на 790 лв.
Същият живеел със съпругата и петте си деца в с. Т., общ. М., и
постоянно търсел начин за допълнителни доходи. В началото на м.
октомври 2024 година във Фейсбук намерил обява за работа за
шофьор, категория „В“, „с много добро заплащане“. Обявата била
публикувана от профил „I. A.“. Ha 10.10.2024 г. обвиняемият написал
съобщение в мобилното приложение „Месинджър“, като искал
подробности относно обявата за работа. Получил обаждане от
телефонен номер **********, който не е установен по делото, тъй
като нито един от мобилните оператори, развиващи дейност на
територията на страната не е разпознал същия, като част от
номерационното си пространство. Обяснено му било, че работата е
като „куриер“. Взема багаж от точка А и го кара до точка Б. В
следващите дни последвали множество телефонни обаждания от
мобилни номера, регистрирани в Р. Обаждал му се непознат мъжки
глас, който на български език го разпитвал от къде е; има ли
автомобил; кои населени места са в близост и т.н. На 11.10.2024 г. в
следобедните часове, отново от румънски номер, на обвиняемия се
обадил непознат мъж, който му казал, че трябва да пътува за с. С. с.,
общ. М. Обяснил му, че трябва да намери „бай Н.“, живущ на улица
„Д." в селото. Подсъдимият К. получил и точни обяснения как
изглежда къщата на бай „Н.“. От него трябвало да вземе документи и
багаж, които да закара до Р. Подсъдимият тръгнал от дома си.
Управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег. № ...,
собственост по регистрация на И. П. И. от гр. В. Около 16.00 часа
пристигнал в с. С. с., общ. М. На влизане в селото, подсъдимият спрял
до паркиран лек автомобил. Попитал водача му дали познава „бай Н."
и къде живее. Тръгнал в указаната посока, като стигнал до завой и
намиращата се в близост сграда на старото ТКЗС. Видял друг мъж на
улицата и спрял при него. Попитал го къщата на бай „Н.“, след което
продължил. Около 16.25 ч. спрял в близост до дома на св. Н. П. Ц.. По
време на пътуването от дома си до с. С. с., общ. М., разговарял по
телефона с неизвестното лице, като го уведомявал докъде е стигнал.
Когато спрял пред дома на с. Ц., казал на лицето, че отпред няма
никой. Междувременно чувал от вътрешността на къщата мъжки глас,
който разговарял по телефона. Чул и в своя телефон, че мъжа от
отсрещната страна разговаря с някой - чувало се еxo.Свидетелят Н. П.
2
Ц. живеел сам в дома си в с. С. с., общ. М. Същият имал двама сина,
които живеели в други населени места. На 11.10.2024 г. около 15.00 ч.
свидетелят бил в дома си. На стационарния му телефон с №
**********, се обадил непознат мъж. Телефонният номер, от който
звънял бил регистриран в Р. Мъжът казал, че сина на свидетеля е
пострадал при катастрофа и трябват пари за лечението му. Тъй като
единият от синовете на свидетеля бил международен шофьор и
постоянно пътувал в различни държави, св. Ц. възприел казаното като
истина. Разплакал се. Първоначално непознатият му поискал сумата от
10 000 лв., но свидетелят казал, че не разполага с толкова пари. Когато
го попитали с каква сума разполага, той казал, че има три хиляди лева,
които може да даде. Тогава мъжът му казал да ги сложи в найлонов
плик, и да ги предаде на човека, който той ще изпрати. Едно от
указанията към свидетеля било и да приготви отделно сумата от 900
лв., която да даде на шофьора, за услугата. Свидетелят Ц. бил много
притеснен и натъжен. Веднага приготвил сумата от 3000 лв., която
била разпределена в три пачки, завързани както си ги вземал от
пенсията. Непознатият продължил да разговаря със свидетеля по
телефона, докато пристигнел куриера. Около 16.25 часа на портата на
дома на свидетеля спрял обвиняемият А. К.. Свидетелят го видял.
Излязъл навън. През това време, обвиняемият продължавал да
разговаря по телефона с непознатото лице, което му казвало да не
затваря телефона. Свидетелят попитал обвиняемия кой го изпраща, и
той му предоставил телефона си. Непознатият разговарял известно
време със свидетеля, като му обяснил, че това е човека, на който
трябва да предаде парите. Тогава свидетелят предоставил найлоновия
плик със сумата от 3000 лв. на подсъдимия. Отделно, в ръката му дал
и сумата от 900 лв., така, както му било казано по телефона.
Подсъдимият веднага усетил на пипане, че в найлоновия плик има
пачки с пари, а не документи, както очаквал. Въпреки това, взел
плика. Качил се в лекия си автомобил и тръгнал. Казал на непознатия,
с който продължавал да поддържа връзка по телефона, че в плика
няма документи или друг багаж, а пари. Непознатият му отговорил да
не се интересува какво прекарва, а да продължи пътя си към Р., през
П. и Р. Подсъдимият казал, че ще предаде парите в полицията, но
непознатия му казал, че вече е късно и да продължи по пътя си.
Подсъдимият съзнавал, че извършва нещо нередно, но продължил
пътя си. През по-голяма част от времето разговарял по телефона с
непознатото лице. По време на пътуването осъществил няколко
разговора със съпругата си, като й казал, че кара пари до Р., а след
това и до Р. Казал й, че е получил на ръка сумата от 900 лв., за
3
работата. Позвънил и на свой приятел - свидетелят Ц. Х. от с. Т., общ.
М., пред когото споделил, че е взел пари, които трябва да пренесе през
граница. Пред приятеля си не споменал да се страхува от някого, да го
заплашват него или семейството му. След като минал гр. П.,
непознатото лице му указало да включи камерата на телефона и да го
обърне така, че да може лицето да наблюдава пътя. Получил указания
по телефон, че на границата няма да има проблем; да каже, че пътува
за летището в Б., за да посрещне съпругата си. Действително на
въпроса на граничните власти за къде пътува, обвиняемият обяснил,
че отива до летището в гр. Б. Проверка на автомобила му не била
извършена и обвиняемият преминал спокойно граничния пункт. По
телефона получавал указания накъде да пътува, докато в един момент
му казали да спре. Подсъдимият К. спрял автомобила. Казали му да се
огледа за два малки зелени контейнера; да слезе и да остави парите
върху единия от тях. Подсъдимият това и направил. Оставил парите, и
според указанията на непознатия направил обратен завой и тръгнал по
обратния път. На границата отново го попитали за къде пътува, като
той казал, че е изпратил съпругата си на летището в Б. и сега се
прибира в България. Извършена била проверка на автомобила му.
Нито на излизане от страната, нито на влизане в нея, обвиняемият не
споделил пред граничните власти какво се случва. По път отново
разговарял с непознатото лице, което му казвало, че за следващият
курс ще получи още по-добро заплащане. Тогава обвиняемият му
казал, че се отказва, защото го кара да краде. Въпреки това
продължили разговорите с неизвестното лице. На следващият ден,
след като се прибрал в дома си, обвиняемият заплатил вересиите си в
магазина на селото. Направил покупки за себе си и семейството си.
След установяване на деянието, и издирване на автомобила, съответно
установяване на съпричастността му към деянието, при извършено
претърсване и изземване в дома на обвиняемия била открита сумата
от 200 лв. - остатък от дадените от свидетеля Ц. пари. Същата била
върната на пострадалия свидетел.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства:Разпитан на
досъдебното производство в качеството на обвиняем, А. К. признава
вината си и дава подробни обяснения за деянието. Самопризнанията
му се подкрепят от събраните по делото доказателства: показанията на
св. Н. Ц. /л.31; л.32-34/; св. Д. Ц. /л.35/; св. В. С. /л.36/; св. Ц. Х. /л.37/;
протокол за претърсване и изземване в дома на подсъдимия К. и
фотоалбум към него /л.46-49; л.50-53/; протокол за претърсване и
4
изземване в автомобила на обв. К. и фотоалбум към него /л.61-64;
л.65-67/; компютърно-техническа експертиза /л.68-97/; справка ОИМ
/л.98-99/; справка за движение на лек автомобил от камери на БГ-ТОЛ
и АПИ /л. 101-102/; справка за регистрация на лек автомобил /л. 103-
106/; справка за съвместни пътувания с данни за повторяемост /л. 107-
108/; протокол за доброволно предаване /л. 109/; записи от камери на
Община М. /л. 111/; справки от В. ЕАД /л. 121; л.143; л. 158/; справки
от Й. България ЕАД /л. 124; л. 147/; справки от А. България ЕАД /л.
129; л. 151/; анализ на данни по ЗЕС /л. 131-133/; справка от Дирекция
„Киберсигурност“ - ГД БОП /л.160-164/; разписка /л. 167/;
характеристични данни /л. 173/; справка за съдимост /л. 177-178/;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
/л. 184; л. 189/, както и Актуална справка за съдимост, касаеща
подсъдимия, Справка от Началника на РСИН В. под вх.
№4584/16.09.2025 г., Справка от ТД НАП – офис В. под вх.
№4624/17.09.2025 г. и Справка от Началника на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР В. под вх. №4725/24.09.2025 г. събрани на
съдебното следствие.
От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдим А.
К. от с. Т., общ. М., е извършил престъпление против собствеността -
измама. На 11.10.2024 г. в с. С. с., общ. М., като помагач, в съучастие с
неизвестно лице - извършител, с цел да набави за себе си и
неизвестното лице имотна облага - да се сдобият с парични средства,
отишъл до дома на Н. П. Ц. от с. С. с., общ. М., взел паричната сума
от 3900 лева и занесъл същата до посочено от неизвестното лице
място, умишлено е улеснил извършителя да причини на Н. П. Ц.
имотна вреда в размер на 3900 лева, след като неизвестното лице чрез
телефонна връзка е възбудило иподдържало заблуждение у Н. П. Ц.,
че сина му е пострадал в автомобилна катастрофа и се нуждае от пари
за лечение. Подсъдимият К. е действал като помагач. Участието му се
изразява във вземане на паричната сума от пострадалия свидетел, и
доставянето и до място и по начин, посочени от извършителя -
неизвестно лице, което е въвело и поддържало у пострадалия
заблуждение. Съучастническата дейност на подсъдимия е съпътствала
изпълнителното деяние на извършителя, дори без неговото участие
деянието би останало във фазата на опита, и имотната вреда не би
настъпила. Подсъдимият К. е действал умишлено. Всичките му
действия са били насочени към получаване на имотната облага, като
същият е съзнавал неизбежността на настъпилата вреда за
пострадалия свидетел. От обективна и субективна страна е
5
осъществил състава на престъпление по чл. 209 ал.1 вр. чл. 20 ал. 4
НК.
Подсъдимият е действал умишлено, с пряк умисъл. Съзнавал е
общественоопасните последици на деянието и ги е желаел.
Причини за извършване на престъплението от страна на
подсъдимия са ниското правосъзнание, незачитане на чуждата
собственост и стремежа да се облагодетелствуват по лесен и
неправомерен начин.
Подсъдимият А. Никоалев К. е роден на 20.11.1976 г. в гр.В.,
живее в с.Т., общ.М., българин, български граждани, с основно
образование, неженен, работещ като личен асистент и неосъждан-
реабилитиран.
При определяне на наказанието за подсъдимия се отчете наличие
на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в
действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е
извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия,
бе отчетен един превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
а именно: чистото съдебно минало- неосъждан-реабилитиран,
тежкото социално положение, а именно получаващ ниски доходи,
неженен, с две деца, без никакви допълнителни средства, доходи и
имущество, пълните самопризнания и критичното отношение,
изразено още на досъдебната фаза, а отегчаващи такива са лошите
характеристични данни. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства не може да се отчете невъзстановяването на
причинените имуществени вреди от подсъдимия, тъй като безспорно
както самото материално и имотно състояние на последния, така и на
цялата Държава е изключително тежко.
Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 НК и на
основание чл.209 ал.1 вр. с чл.20 ал.4 от НК, съдът определи
наказание от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода. На
основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така
определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда
наказание Лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА за
подсъдимия, което следва да се отложи за изтърпяване на основание
чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в
сила. Следва да се отбележи, че към момента на извършване на
настоящето деяние подсъдимия А. К. е с чисто съдебно минало.
Видно от приложената Актуална справка за съдимост и от изисканите
6
справки от Началника на Сектор „Пътна полиция“ В. от Началника на
РС „ИН“ В. и от ТД на НАП-В. Т. се установява, че по отношение и
на четирите осъждания по АНХД №386/2003 г. по описа на РС-В.,
НОХД №762/2006 г. по описа на РС-В., НОХД №844/2007 г. по описа
на РС-В. и НОХД №58/2020 г. по описа на МРС са изтърпени всички
наказния и са настъпили реабилитационните сорокове по смисъла на
чл. 88а от НК към 20.10.2022 г., поради което настоящият съдебен
състав намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на осъдения не е необходимо наложеното наказание
Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.
С така определеното наказание, съдът отчита, че ще бъдат
изпълнени целите, визирани в чл.36 НК – личната и генералната
превенция.
Със своя съдебен акт съдът постанови на основание чл.301 ал.1
т.11 от НПК, веществените доказателства по делото, а именно: 1 брой
C D диск с надпис maxell със записи от камера в с.С. с., 1 брой C D
диск с надпис Verbatin със записи от камери на община М., 1 брой C
D диск с надпис Verbatin с данни по ЗЕС от Виваком и 1 брой CD диск
с надпис Verbatin с данни по ЗЕС от Йеттел , да останат на съхранение
по делото, като същите се унищожат при унищожаване на делото.
Със своя съдебен акт съдът постанови на основание чл.301 ал.1
т.11 от НПК веществените доказателства по делото, а именно: 1 брой
мобилен телефон С 21 с IMEI 1:..../18 и IMEI 2:..../18, да бъдат върнати
на собственикът им А. Н. К. от с. Т., общ. М.
Със своя съдебен акт съдът осъди подсъдимия А. Н. К. да заплати
по сметка на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски в
размер на 623.38 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни