Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 07.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №1571 по описа за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20251319
от 13.11.2020г., постановено по гр.дело №64800/2019год. по описа на СРС, ГО, 32
с-в, е признато за установено, че ответника К.И.Я., ЕГН **********, дължи на
ищеца „Т.С.”ЕАД с ЕИК *******, сумите за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№49605 /2019г., а именно: сумата от 1580,27лв.- цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. в
топлоснабден имот на адрес: гр.София, жк. *******, абонатен №303747, ведно със
законна лихва от 28.08.2019 г. до изплащането, като искът е отхвърлен за сумата
над уважения размер до пълния предявен размер от 2571,15лв. и за периода от 01.05.2015г.
до 30.06.2016г.; сумата от 301,98лв.- обезщетение за забава за периода 14.09.2016г.-16.08.2019
г., като искът е отхвърлен за сумата над уважения размер до пълния предявен
размер от 491,33лв.; сумата от 28,27лв.- цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018г., ведно със законна
лихва от 28.08.2019г. до изплащане на вземането. Отхвърлен изцяло е предявения
иск за сумата 5,69лв.- обезщетение за забава в плащането на главниците за
дялово разпределение за периода от 30.08.2016 г. до 16.08.2019 г. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца 588,61лв разноски в исковото и заповедното
производство, а ищецът- да заплати на ответника 268,10лв разноски в исковото и
заповедното производство.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че тези задължения на ответника са погасени по
давност. Съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2014г.,
в сила от 12.03.2014г. купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат
месечните суми в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се дължат, а
в Общите условия от 2016г., в сила от 27.06.2016г. продавачът издавал за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една
обща фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период.
Клиентите не заплащали обезещетение за забава до изравняване на отчетния
период, а задълженията по общата фактура от 31.07.2016г. станали изискуеми на
15.09.2016г. и от този момента започвала да тече погасителната давност. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете-
уважени изцяло. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в
подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна.
Излага съображения за правилност на решението в обжалваната част и моли същото
да бъде потвърдено. Претендира се възнаграждение за един адвокат по реда на
чл.32 от ЗАдв.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
В случая се касае
за периодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна
погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо
и кога (ако изобщо) давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно
приложените по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на топлопреносното предприятие. Установено е от заключението на
вещото лице по ССЕ, че общите фактури за периода 2015- 2016г. са публикувани на
15.08.2016г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение (с което е прекъсната давността и е започнал да тече нов тригодишен
давностен срок) е подадено на 28.08.2019г. Погасени по давност са всички
вземания с настъпили падежи преди 28.08.2016г. Вземането за м.06.2016г. е
станало изискуемо на 31.07.2016г. и оттогава е започнала да тече тригодишната
погасителна давност, като същата е изтекла на 31.07.2019г.- преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение. Същото се отнася и за предходните по време задължения до м.05.2015г.
включително. Издаването на обща фактура на 31.07.2016г. не е обстоятелство,
което спира или прекъсва давността. Вземането за лихва е акцесорно и предвид
погасяването по давност на главното вземане, също следва да се счита за
погасено.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно в обжалваната му част.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. На процесуалния представител на
ответника по въззивната жалба следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 400 лева съгласно НМРАВ.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20251319 от 13.11.2020г., постановено по гр.дело
№64800/2019год. по описа на СРС, ГО, 32 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******* да заплати на адв.Н.К. от САК
сумата от 400 (четиристотин) лева- възнаграждение за въззивната инстанция по
реда на чл.32 от ЗАдв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/