№ 926
гр. В. , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20203100102763 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба В. М. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес в **** против З. Р. Г., с ЕГН ********** и постоянен
адрес ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД и цена на иска 30
000 лева, предявен като частичен иска от иск за сумата 175 447,28 лева.
В исковата си молба ищеца твърди, че ответницата и Г. Р. Н. са съсобственици
на недвижими имоти, представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.,
находящ се в гр. В., ****, представляващ Кафе-бар с площ от 242.20 кв.м. с открита
тераса с площ 38.50 кв.м. и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., находящ се в гр. В., ****, за
търговска дейност с площ от 45.71 кв.м. с прилежащите им идеални части от общите
части и от правото на строеж в поземления имот.
С Нотариален акт № 76 том 66 дело 13978/2016г. вх. peг. № 24996 на СВ ищеца
продал притежаваните от него идеални части в описаните по-горе имот за сумата от
370 000 /триста и седемдесет хиляди/ лева, която е платена от купувачите по начина,
описан в нотариалния акт, както следва-Покупната цена в размер на 175 447.28 лв. /сто
седемдесет и пет хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет и осем
стотинки/ е платена от купувачите директно по банкова сметка в Обединена Българска
банка за погасяване на вземанията на банката по договор за кредит *** от 28.09.2007
1
год., с кредитополучател ответницата, обезпечен с договорна ипотека върху
съсобствения имот.
Плащането е извършено, за да може да се изпълни изискването за прехвърляне
на имота на купувачите без вещни тежести.
Ответницата обещала да върне парите в срок от два месеца. В този срок сумата
от 175 447.28 лв. не е върната.
След изтичане на срока ищеца поканил ответницата с писмена покана да му
върне парите, което до момента не е сторено.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответницата да заплати на
ищеца сумата в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди/, като част от общата сума в
размер на 175 447.28 лв., с които ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със
законната лихва върху главницата от 30 000 от датата на поканата - 06.12.2016 год. до
окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото съдебно - деловодни разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищеца редовно призован явява се лично и се представлява
от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска. Моли съда да го
уважи. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил от отговор от ответницата, по делото, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението за наличие на
неоснователно разместване на имуществени блага.
В отговора си оспорва изцяло въведената в исковата молба фактическа
обстановка. Твърди, че процесния кредит е изтеглен за ремонт и строителство на
ипотекирания имот, което е видно и от представения по делото НА за договорна
ипотека № 84, том.II, peг. №1864, дело № 284 от 2007 год. Сума е била необходима за
реализация строителни подобрения и модернизация, които значително са завишили
наемната цена на съсобствения имот. Ответницата е била кредитополучател, защото
само тя е отговаряла на условията на банковата институция по предоставяне на банков
заем. Заемната сума е разходвана по посоченото в договора за кредит- предназначение.
В отговора се твърди, че за ищеца е бил налице правен интерес от изплащане на
остатъка по кредита.
2
Оспорва получаването на покана с Телепоща с изх. № 8/1612.2016 год. тъй като
не е доведен до знанието на ответника.
Оспорва твърдение за наличие на уговорка по връщане на претендираната от
ищеца сума.
Оспорва факта постъпването на процесната сума по сметка за обслужване на
кредит на ответницата.
Моли съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана,
като претендира направените по делото съдебни разноски. В отговора не са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание ответницата редовно призована не се явява, но се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора.
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Страните по делото, В. М. Д., З. Р. Г. и лицето Г. Р. Н. са съсобственици на
недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***
по КК и КР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-1212/14.05.2013г. на
началник на СГКК В., самостоятелен обект с адрес гр. В., ****, който се намира в
сграда № 6, разположена в поземлен имот иденф. № *** с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, с брой нива на обекта 1, с площ 242,20
кв.м., заедно с открита тераса с площ 38,50 кв.м., по документ за собственост 314 кв.,
стар идентификатор № ***.6.1, ведно с отстъпено право на строеж, при съседи на
обекта: на същия етаж: ***.6.2, под обекта няма, над обекта няма, заедно с
прилежащите му части представляващи покрит английски двор, при права на ищеца в
размер на ½ идеална част за ищеца и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 1035.1502.8.1.41 по КК и КР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-
98/10.11.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед
№ КД-14-03-1118/25.08.2010г. на началник на СГКК В., самостоятелен обект с адрес
гр. В., ****, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот иденф. № ***
с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, с брой нива на
обекта 1, с площ 45,71 кв.м., заедно с 1,5221 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху поземления имот, стар идентификатор
1035,1502.8.1.39, при съседи : на същия етаж – ***.1.40, под обекта няма, над обекта -
1035.15.02.9.1.7 при права за ищеца 36,21/137,71 идеални части видно от Нотариален
3
акт за покупко продажба № 22 том.II, дело № 357 от 03.10.2016 год. на нотариус П. С. с
Рег. № 335 на НК и район на действие РС-В..
Ответницата З. Р. Г. е сключила Договор за кредит № М007299800012 от
28.09.2007 год., който е обезпечен с ипотека обективирана в Нотариален акт №30 том
XXIV дело 24368, вх. рег.31396/22.10.2007г., върху описаните по-горе имоти. За
сключване на ипотеката ищеца е подписан нотариалния акт като ипотекарен длъжник.
С договор обективиран в Нотариален акт за покупко продажба № 22 том.II, дело
№ 357 от 03.10.2016 год. на нотариус П. С. с Рег. № 335 на НК и район на действие РС-
В. ищеца, със съгласието на своите съсобственици е продал на трети лице В. Й. Й., И.
В. Г. и И. К. Р., извън кръга на съсобствениците притежаваните от него идеални части.
В описания нотариален акт ответницата и третия съсобственик са дали изрично
съгласието си за продажбата
В договора като клауза е заложено, че поради тежест - наличието на ипотека
върху имота, част от продажната цена в размер на 175 447.28 лева, купувачите по
договор, следва да преведат по сметка на ответницата в ОББ, и да погасят
задължението й по кредита в ОББ, който е обезпечен с ипотеката, за да могат
купувачите да придобият имота необременен с тежести.
Сумата от 175 447,26 лева е постъпила на 05.10.2016 год. по сметка на
ответницата, с три отделни платежни нареждания от по 58 482,42 лева, с които е
погасено задължението на ответницата към ОББ изцяло на 14.10.2016 год.
Съдът е допуснал в полза на ищеца свидетел, относно обстоятелството изрично
посочени в определението си – относно факта, че ответницата е знаел за плащането на
заема й, направила е признание затова, че дължи сумата и че ще я плати в срок. За тези
обстоятелства съдът е разпитал свидетелката Я. Й.а К., която свидетелства, че ищеца
многократно е искал от ответницата да му върне парите. Тя не е отказвала, че дължи но
е и предприемала действия по плащането. Не искала да подпише документ, че дължи
сумата.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото писмени
доказателства, които кредитира.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Претенцията е за неоснователното обогатяване основание чл. 59 ЗЗД.
По въведеното от ищеца твърдение, че искът за недопустимост на иска по чл.59
4
от ЗЗД, поради субсидиарния му характер.
Субсидирания характер на иска означава, че иск по чл.59 от ЗЗД е недопустим,
при наличие на друг способ за правна защита или с други думи, ако ищеца разполага с
друг иск за защита иска с правно основание чл.59 от ЗЗД е недопустим.
Ответника е изложил в защитата си, че на разположение на ищеца е иск с правно
основание чл.74 от ЗЗД и поради тази причина иска по чл.59 от ЗЗД е недопустим.
Настоящия съдебен състав намира въведеното възражение, като средство за
защита против иска за неоснователно.
Суброгацията залегнала в нормата на чл.74 от ЗЗД има сложен фактически
състав, чиито елементи са наличие на правен интерес от плащане на чужд дълг и
реално изпълнение на чуждо задължение.
Преди да обсъди елемента от фактическия състав на чл.74 от ЗЗД, относно
наличието на правен интерес, съдът намира, че за ищеца не съществува правен интерес
от встъпване в правата на удволетворения кредитор като елемент от фактическия
състав на чл.74 от ЗЗД- плащане на чужд дълг.
В случая не е безспорно установено, ищеца да е изпълнил задължение на
ответницата към кредитната институция ОББ, за погасяване на нейно задължение по
кредит обезпечен с ипотека. По делото се събраха безспорни доказателства сочещи
обратното, а именно, че трети за процеса лица /купувачите по договора В. Й. Й., И. В.
Г. и И. К. Р./ са платили задължение на ответницата в свой интерес - да получат имот
без вписани вещни тежести „ипотека“. Този факт е категорично установен от
представения по делото Нотариален акт за покупко продажба № 22 том.II, дело № 357
от 03.10.2016 год. на нотариус П. С. с Рег. № 335 на НК и район на действие РС-В. и
справката за постъпилите суми по кредита на ответницата в ОББ. За да встъпи в
правата на удовлетворения кредитор и да разполага с иска по смисъла на чл.74 от ЗЗД,
ищеца следва да е заплатил задължението ответницата към кредитната институция.
При така изложеното се налага извод, че за ищеца липсва правен интерес от
изпълнението на задължение на ответницата, чуждо за него задължение по см. на чл. 74
от ЗЗД, след като е отчуждил правото на собственост върху процесния имот.
Правния интерес ответницата въвежда с оглед бъдещо принудително
изпълнение върху имота, от което ищеца ще търпи вреди. Съдът не споделя тези
изводи на страната. След договор за продажба ищеца не притежава в този имот право
на собственост. След като това е така той няма как да бъде застрашен от принудително
изпълнение върху него тъй като не притежава права. В този смисъл липсва и правен
5
интерес ищеца да встъпи в правата на ответницата
В този смисъл възражение е неоснователно, а искът по чл.59 от ЗЗД е допустим.
Предявения иск е основателен.
При хипотезата за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 ЗЗД, следва да се
изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един
общ факт или от обща група факти./ Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС т.5/
Без спорно по делото е установена, че ищеца е собственик на идеални части от
недвижим имот описан подробно в Нотариален акт за покупко продажба № 22 том.II,
дело № 357 от 03.10.2016 год. на нотариус П. С. с Рег. № 335 на НК и район на
действие РС-В..
Ответницата е сключила Договор за кредит № М007299800012 от 28.09.2007
год., който е обезпечен с ипотека обективирана в Нотариален акт №30 том XXIV дело
24368, вх. рег.31396/22.10.2007г., имоти в съсобственост между ищеца, ответницата и
трето лице. Единствено и само ответницата кредитополучател. Договора за кредит
обвързва в облигационна връзка само страните по него. Възникнала е облигационна
връзка между ответницата и кредитната институция, по силата на която ответницата в
качеството на кредитополучател е получила за временно и възмездно ползване сума в
пари, като се е задължила да ги върне в определения срок.
Задължението на ответницата е към кредитната институция е погасен с три
вноски по 58 482,42 лева или общо в размер на 175 447,26 лева, от купувачите по
договора В. Й. Й., И. В. Г. и И. К. Р. от 05.10.2016 год., съгласно уговореното в
Нотариален акт за покупко продажба № 22 том.II, дело № 357 от 03.10.2016 год. на
нотариус П. С. с Рег. № 335 на НК и район на действие РС-В..
С погасяване на вземането на кредитната институция за ответницата е настъпила
имотна облага, тъй като поетото от нея задължение към банката е погасено и тя не
дължи връщане на паричната сума, която е получила. Ищеца е обеднял със сумата,
защото не е получил договорената от него цена за собствената си част от имот.
Погасената част от вземането е в размер на 175 447,26 лева, от 05.10.2016 год. по
сметка на ответницата в ОББ, която ответницата се обогатила, за сметка на ищеца,
който е обеднял.
В този смисъл предявения иск в размер на 30 000 лева, предявен като частичен
от иска в размер на 175 447,28 се явява основателен и следва да се уважи.
6
По иска за обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Съгласно закона чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение за забава, в размер на законната лихва от деня на
забавата. В случай на неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД, длъжника изпада в
забава, след покана по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД. Доказателства, че ищеца е връчил
покана ответницата да върне сумата предмет на иска не се доказа. В този смисъл
предявения иск, за обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата от 30 000 лева, считано от 02.12.2016 год. до датата на завеждане на иска
29.09.2020 год. се явява не основателен е следва да се отхвърли, като такъв.
Съдът следва да присъди законната лихва, върху главницата от 30 000 лева,
считано от датата на предявяване на иска 30.09.2020 год., до окончателното й
изплащане, тъй като исковата молба се счита за покана.
По въведените възражения.
Ответницата е въвела възражение, че с получаваната от кредита сума е извършен
ремонт и строителство на ипотекирания имот, с който се е увеличила неговата
стойност.
Това възражение не е подкрепено с доказателства. Това обстоятелство не
установява приложения по делото договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство. По делото се установява, че процесните имоти са били отдадени под
наем и ползването им от наемателите не е преустановявано за ремонт.
Относно разноските по производството.
При този изход на спора съдът следва да присъди в тежест на ответницата да
заплати на ищцата сумата от 2 447,40 лева, от които 1 200 лева, адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Р. Г., с ЕГН ********** и постоянен адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на В. М.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в ****, сумата от 30 000 лева /тридесет хиляди/,
предявен като частичен иск от сумата в размер на 175 447.28 лв., с които ответницата се е
обогатила неоснователно за сметка на ищеца, с погасяване на задълженията й по договор за
кредит *** от 28.09.2007 год. с ОББ АД, ведно със законната лихва върху главницата от
30 000, считано от датата на предявяване на иска 30.09.2020 год. до окончателното й
7
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск от В. М. Д.
против З. Р. Г., за присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на поканата -
06.12.2016 год. до датата на предявяване на иска 29.09.2020 год.
ОСЪЖДА З. Р. Г. ДА ЗАПЛАТИ НА В. М. Д., направените по делото разноски в
размер на 2447,40 лева.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване
на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд пред Варненски апелативен
съд.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
8