№ 1065
гр. Варна, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря СИЯНА К. КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20253100100253 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени искове от И. П. Т.,
ЕГН ********** от ***, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Т. Г. Г., ЕГН ********** от *** и Ж. П. Т., ЕГН
********** от ***, действаща чрез своята майка и законен представител
Т. Г. Г., ЕГН ********** от *** срещу „Ресурс Варна“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЗПЗ, ул. инж. П. Н.
№ 11, за осъждане на ответника да заплати сумата от по 46547 лева на всеки
един от ищците, представляваща неизплатена част по договор за спогодба от
04.01.2022г., с който е определено обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие настъпила трудова злополука с възходящ на ищците, ведно
със законната лихва върху главниците считано от депозиране на исковата
молба в съда – 07.02.2025г. до окончателно изплащане на задължението, както
и сумата от по 12457,95 лева на всеки един от ищците, представляващи
мораторна лихва върху всяка една главница за периода от изпадане в забава –
31.01.2023г. до депозиране на исковата молба в съда 06.02.2025г., на осн. чл.
79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са низходящи на П.И.
Т., б.ж. на гр. Варна, починал на 27.01.2021г., който приживе е бил служител
на ответника. С разпореждане №5104-03-59/14.04.2021г. на ТП Варна на НОИ
смъртта на възходящия на ищците е призната за трудова злополуки. Предвид
настъпилата смърт и доколкото ищците се явяват лица, на които се дължи
обезщетение за причинени неимуществени вреди, между ищците и ответното
търговско дружество на 04.01.2022г. бил сключен договор за спогодба. По
силата на посочения договор ответникът се задължил да заплати на всеки
един от ищците сумата от по 86547 лева, представляваща обезщетение за
причинените им неимуществени вреди. В изпълнение на договора ответникът
заплатил на всеки един от ищците част от задължението в размер от по 40 000
1
лева за всеки, като остатъкът в размер от по 46574 лева за всеки един от
ищците не бил заплатен.
Твърди се, че на 17.01.2023г. ищците са изпратили покана до ответното
дружество за заплащане на окончателния размер на уговорената в договора
сума, с която покана са предоставили на последния 14-дневен срок за
изпълнение. Срокът за изпълнение на паричното задължение поето по
договора изтекъл на 31.01.2023г., от която дата се претендира и мораторна
лихва върху всяка една главница, считано до депозиране на исковата молба в
съда.
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че уговорената в
процесния договор сума от 86547 лева – за всеки ищец се формира от сумата
представляваща дължимо застрахователно обезщетение от застрахователя
„Уника Живот“ АД, което било изчислено въз основа на застрахователна
полица № *** в размер от по 46547 лева за всеки, както и дължимото от
работодателя на наследодателя на ищците и ответник в производството по
делото обезщетение в размер от по 40 000 лева за всеки. Така определената
сума по договора е била приета като дължимо обезщетение за причинените
вреди от ищците, чрез тяхната майка и законен представител, при което
ищците са релевирали изрично волеизявление, че нямат други претенции за
заплащане на парично обезщетение в резултат на настъпилата трудова
злополука. Твърди се, че в договора страните уговорили клауза, съобразно
която при неплащане от страна на застрахователя на обезщетение в размер от
по 46547 лева, то ищците представлявани от своята майка – Т. Г. си запазват
правото да инициират преговори и да претендират обезщетение за вредите в
рамките на общо договорения размер от по 86547 лева.
Поддържа се, че със свое заявление от 21.11.2022г. ищците адресирано
до застрахователя е направено искане за заплащане на застрахователно
обезщетение по повод процесната трудова злополука, като на 09.01.2023г. е
постановен отказ от страна на застрахователя за удовлетворяване претенциите
на ищците. При тези съображения със свое писмо от 17.01.2023г. ищците
поканили ответното дружество да заплати остатъка от дължимото
обезщетение в размер от по 46547 лева. При изложеното твърдят, че
ответникът не изпълнява договорните си задължения, като не изплаща на
ищците посочените в споразумението суми, поради което желае да бъде
осъден да заплати същите, ведно със законната лихва считано от депозиране
на исковата молба в съда – 07.02.2025г. до окончателно изплащане на
задължението. Върху процесните главници се претендира и мораторна лихва
за периода от изпадане в забава след покана на кредитора до сезиране на съда.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който се релевират възражения за недопустимост на предявените искове, а в
условията на евентуалност се излагат доводи за неоснователност на същите.
В отговора на исковата молба се поддържат възраженията, че
ответникът не се е задължил да осъществи плащане на парични суми, които са
дължими от застрахователя. С изпълнение на задължението си по договора за
плащане на сумите от по 40 000 лева на всеки един от наследниците на
починалия служител, ответникът намира, че е изпълнил задължението си по
този договор. Други задължения за плащане отделно от така посоченото по
този договор не са поемани от него. Посочва, че действителната воля, която
страните са обективирали в процесния договор е включвала възможността да
бъдат водени преговори със застрахователя, като дори и след отказ от същия
2
срещу него да бъдат образувани съдебни производства.
Възразява, че отказът на застрахователя не изчерпва възможността на
ищците да удовлетворят претенциите си, доколкото отказът би могъл да бъде
основание за съдебно предявяване на претенция срещу застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение.
В евентуалност посочва, че за майката на ищците не произтичат права от
договора, доколкото същата няма качество на наследник на починалия
служител на ответника. Намира, че клаузата от договора – изречение второ от
IV, с която Т. Г. „си запазва правото“ е недействителна доколкото била неясна,
като наред с това излага и възражения, че същата била и унищожаема.
Излага възражения, като посочва, че по силата на договора основание за
евентуално плащане е воденето на преговори, доколкото в договора е
уговорена възможност за иницииране на такива. При така изложеното намира,
че евентуално плащане или изпълнение от ответника би било допустимо но
при изпълнение на посочените в договора условия, а именно водене на
преговори. Дори и воденето на преговори не обуславяло възникване
задължението за ответника за плащане на процесните суми доколкото и след
преговорите би могло да бъде заявен отказ от плащане или плащане на по-
малка сума от посочената в исковата молба.
По повод изпратената покана на 17.01.2023г. от ищците, се посочва, че е
обективиран писмен отговор с писмо № 230086/23.01.2023г., с което
последните са били уведомени за осъщественото прекратяване на наказателно
производство и мотивите за това, които се съдържат в постановление
№1451/2021г. на ВРП.
Намира, че със заплащане на обезщетението ищецът в качеството му на
работодател на наследодателя на ищците е изпълнил своето задължение да
обезщети последните за причинените им вреди, като за определяне на това
обезщетение е взета в предвид и съдебната практика, която е приложима за
определяне на обезщетения по справедливост при редукция в размер от 50%
до 80% с оглед наличието на конкретните обстоятелства визирани в не
обжалваното постановление № 1451/2021г. на ВРП.
В отговора на исковата молба се излагат възражения, като се посочва, че
процесния договор за спогодба, който е подписан от адв. Т. е подписан от лице
без учредена представителна власт от наследниците на починалия служител на
ответника. В евентуалност се излага, че процесуалния представител е нямал
права да договоря извън изрично посочените в пълномощното.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представени по делото за удостоверения за раждане на децата Ж. П. Т. и
И. П. Т., от които се установява, че същите са родени на 27.09.2011г., съответно
02.05.2008г., като тяхна майка е Т. Г. Т., а баща П.И. Т., б.ж. на гр. Варна.
С пълномощно от 04.09.2023г. Т. Г. в качеството й на законен
представител на детето Ж., съответно детето И., действащ със съгласието на
своята майка Т. Г. са учредили представителна власт на адвокат Д. и адв. Т. във
връзка с осъществяване на процедура по получаване на обезщетение от
ответното дружество и трето на спора лице –ЗК „Уника Живот“ АД в размер
от по 86547 лева за всяко едно от децата, във връзка с вреди настъпили за
3
същите с оглед смъртта П. Т. – баща на децата.
Представено по делото е споразумение от 04.01.2022г., по което страни
са ответното търговско дружество от една страна, а от друга децата, като
наследници на починалия си баща, представлявани от тяхната майка и законен
представител, по силата на което споразумение ответникът е поел задължение
да заплати на всяко от децата сумата от по 86547 лева, представляващи
обезщетение за вреди вследствие настъпилата смъртта на техния баща, която
смърт е призната за трудова злополука с разпореждане на НОИ. Съобразно
уговорките в споразумението, ответникът е поел задължение да заплати
сумата от по 40 000 лева от общо уговорената по пункт първи на всяко едно от
децата в срок до 3 работни дни от подписване на споразумението по посочена
в същото банкова сметка, по която титуляр е тяхната майка. Размерът на
уговореното обезщетение от по 86547 е посочено, че се формира от сумата от
46547 лева – застрахователно обезщетение дължимо по застрахователна
полица № *** сключена със застрахователя „Уника Живот“ АД, както и 40000
лева платимо от работодателя на починалия баща на децата и ответник по
спора. В пункт трети е уговорено условие, съобразно което, ако
застрахователя не заплати застрахователно обезщетение по посочената
застрахователна полица, то майката на децата си запазва правото от името на
наследниците да инициира преговори и да претендира обезщетение за вредите
в размер на договорения размер от по 86547 лева, а именно за остатъка от по
46547 лева.
С уведомление от 09.01.2023г. третото на спора лице „Уника Живот“ АД
е отказало да удовлетвори застрахователната претенция № **********,
образувана във връзка с настъпило застрахователно събитие – смърт на
наследодателя на ищците, като се позовава на извод направен в наказателно
постановление за прекратяване на досъдебно производство, което е било
образувано по повод смъртта.
Представена по делото е покана вх. /съобразно регистър на ответника/
№23-0002/17.01.2023г., с която майката на децата в качеството си на техен
законен представител, чрез процесуалния си представител е сезирала
ответното търговско дружество с искане за заплащане на пълния размер на
уговореното обезщетение от по 46547 лева, като е определен 14-дневен срок
за изпълнение считано от получаване на поканата.
Приета по делото е електронна кореспонденция между страните,
представена на хартиен носител и заверена от представящата й страна, видно
от която страните са осъществявали комуникация досежно параметрите на
подписаното споразумение за заплащане на обезщетение.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че ищците са низходящи на П. Т., б.ж. на гр.
Варна, който приживе е бил служител на ответното търговско дружество,
който е починал, което обстоятелство с разпореждане на НОИ е прието за
настъпила трудова злополука. Не е спорно също така, че между работодателя
на наследодателя и наследниците на последния е сключен договор,
наименувано споразумение от 04.01.2022г., както и че сумата от по 40 000
лева, която е уговорена с това споразумение е заплатена от ответника.
Спорните моменти по същество на спора са съсредоточени обобщено в
две направления. Първото е дали процесното споразумение е действително
4
при твърдения, че същото не е породило действие поради това, че
осъществените действия от процесуалния представител на страните са били
такива извършени без представителна власт, а в евентуалност поради
допусната очевидна фактическа грешка в частта на учреденото
представителството. Втората категория възражения за недължимост са
свързани с обстоятелства досежно наличните уговорки в споразумението и в
частност дали в него е уговорено и ако да, то при какви условия заплащане на
обезщетение за сумите над платените от ответника от по 40000 лева за всяко
едно от децата.
За да бъде прието, че сделката е недействителна следва да бъде доказано
в условията на пълно и главно доказване, че към момента на реализиране на
сделката, чиято недействителност се иска /чл. 42, ал.2 ЗЗД/, лицето, което е
сключило сделката не имало надлежно учредена представителна власт за
осъществяване на тази сделка. С Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г.,
постановено по тълкувателно дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС се дадоха
задължителни разяснения досежно тълкуване и прилагане на разпоредбата на
чл. 42, ал.2 ЗЗД, като изрично се посочи, че доколкото мнимо
представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен
от негово име без представителна власт, така и само той може да се позове на
недействителността по чл. 42, ал. ЗЗД. Другата страна по договора, която не
разполага с правото да го потвърди, няма право, респ. правен интерес да се
позовава на недействителността, като такъв правен интерес е отречен и за
третите на договора лица.
Видно от съдържанието на процесното споразумение от 04.01.2022г.,
децата И. и Ж. чрез техния законен представител, представлявани от адв. Т.
имат качество на страна по договора, който е сключен между страните с цел
уреждане на дължимото обезщетение за настъпилата смърт на техния баща,
поради което само последните могат да повдигат въпроса досежно
недействителността на сделката при доводи за липса на представителна власт.
С такава възможност ответното търговско дружество, което се явява насрещна
страна по договора не разполага.
На следващо място се излагат възражения за недействителност на
процесното споразумение поради това, че същото съдържа очевидна
фактическа грешка, доколкото от съдържанието на същото не ставало ясно
формалното представителство.
От съдържанието на процесното споразумение съдът приема, че страни
по него са настоящите ищци в качеството им на низходящи на починалия
техен баща, а насрещна страна по същото е бившият работодател на
починалия при трудова злополука служител. Детето И., роден на 02.05.2008г.
към момента на сключване на това споразумение е на 14 години, поради което
същият е непълнолетен, а детето Ж., родена на 27.09.2011г. е на 10 години, при
което тя е малолетна. Децата се представляват от техните родители, които по
силата на закона са техни законни представители, като процесуалните
действия от непълнолетните се извършват лично от тях но със съгласие на
законните им представители. Процесуалните действия от малолетните се
извършват чрез законните им представители. От съдържанието на
споразумение се установява, че уговореното обезщетение е платимо в полза
на децата, чрез тяхната майка, по банкова сметка, по която последната е
титуляр. Споразумението не съдържа грешки било то в предмета или лицата,
които да обосноват извод за недействителността му. Налице е категорично,
5
ясно и непротиворечиво индивидуализиране на страните в споразумението,
поради което и възраженията на ответника в насока на неговата
недействителност са неоснователни.
Спорен по същество е въпросът дали страните по процесното
споразумение са уговорили заплащане на сумите, които са предмет на
предявените главни искове от ищците. В обобщение ищците твърдят, че в
споразумението се съдържат уговорки, в насока че ответникът дължи
процесната сума от по 46547 лева за всяко дете, която е платима при условие,
че застрахователят откаже плащане на същата, а ответникът посочва, че той не
е поемал такова изрично задължение за плащане на тази сума, като излага, че
насрещното задължение за същия се състои само във водене на преговори.
Когато уговорките в договора са неясни, то съобразно правилата на чл. 20
ЗЗД следва да бъде издирена действителната воля на страните по този
договор. Уговорките в договора следва да бъдат тълкувани във връзка едни с
други, като бъде търсен смисълът, който страните са вложили, който
произтича от целия договор, като се вземе в предвид целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността.
От съдържанието на договора съдът приема, че същият има за предмет
уговаряне на обезщетение за настъпила смърт на служител, което
обстоятелство е признато за трудова злополука с акт на съответния
административен орган, което обезщетение е дължимо от работодателя на
наследниците на починалия служител. От изложеното следва, че целта на
договора е наследниците на починалия служител да бъдат обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, които вреди са настъпили при и по
повод смъртта на служителя на ответника, който се явява негов работодател.
При извършване на формален анализ на договора се установява, че той е
структуриран в пет отделни раздела, като в първи раздел ответното дружество
е поело задължение да заплати обезщетение в размер от по 86547 лева на
всеки един от наследниците на починалия служител, чиято смърт е настъпила
вследствие трудова злополука. В раздел втори ответникът се задължава да
заплати горепосочените суми, като поема задължение сумата от по 40000 лева
да бъде заплатена в срок до три дни от подписване на споразумението. При
анализ на уговорката съдържаща се в раздел втори, в който е използван израза
„посочените по-горе суми“, то следва извода, че страните с тази уговорка
препращат към съдържанието на раздел първи, в който раздел е поетото
задължение за плащане на парични суми от ответника в полза на ищците от по
86547 лева.
В раздел трети отново се посочва, че размерът на обезщетението за всеки
един от наследниците възлиза на сумата от по 86547 лева, което обезщетение
се формира от сумата от по 46547 лева дължимо застрахователно обезщетение
от трето на делото лице имащо качество на застраховател по договор за
застраховка, както и сумата от по 40 000 лева, която е платима от работодателя
и ответник по спора.
Уговорките съдържащи се в този раздел на договора напълно
кореспондират с правилата за определяне на дължимото от работодателя
обезщетение при смърт при настъпила трудова злополука, които се съдържат в
разпоредбата на чл. 200, ал.4 КТ, в която разпоредба се посочва, че дължимото
от работодателя обезщетение се намалява със сумата получена по договори за
застраховка.
6
От анализа на уговорката в раздел първи, втори и трети, съдът приема, че
е уговорено обезщетение, което работодателят на починалия служител следва
да заплати в полза на наследниците му, което обезщетение е в размер от по
86547 лева за всеки, която глобално уговорена сума е следвало да бъде
намалена с размера на очакваното застрахователно обезщетение в размер от по
46547 лева.
В раздел четвърти страните уговорят, че са съгласни с начина на
изчисляване на дължимото обезщетение, при което няма да имат претенции. В
този раздел се съдържа едно условие, което е уговорено, като същото касае
евентуален отказ за плащане от страна на застрахователя да заплати сумата от
по 47547 лева. В случай на такава хипотеза страните са посочили, че майката и
законен представител на децата „си запазва правото от името на наследниците
да инициира преговори и да претендира обезщетение на вредите в рамките на
договорената сума от 86547 лева, а именно за остатъка от 46547 лева“.
От анализа на уговорките в раздел четвърти с тези съдържащи се в
предходните три раздела на договора не се разкриват противоречия досежно
размера на уговореното обезщетение, което е договорено, именно сумата от
по 86547 лева за всяко дете. В четвърти раздел съдът намира, че се съдържа
модалитет на договора, кой е свързан с неплащане на застрахователно
обезщетение от трето на този договор лице. Такава уговорка е допустима и
съответства на правилата уредени в разпоредбата на чл. 25 ЗЗД, която
предпоставя действието на договора или прекратяването му в зависимост от
едно бъдещо несигурно събитие. Към момента на сключване на процесния
договор – 04.01.2022г. плащане на застрахователното обезщетение от трето на
спора лице е именно такова бъдещо несигурно събитие. Няма спор между
страните по делото, че застрахователят е отказал да заплати обезщетение, за
което ищците са били уведомени през 2023г. Сбъдване на условието, така,
както е било предвидено в договора свързано с отказ на застрахователя да
заплати обезщетение за причинените вреди, обуславя възможността, която е
предвидена в договора даваща право на законния представител на децата да
инициира преговори и претендира обезщетение в размер на остатъчната
стойност. Коя е остатъчната стойност страните изрично са посочили, а именно
тази в размер от по 46547 лева, която се явява разлика между уговорената от
по 86547 лева и заплатените от по 40000 лева. Не може да бъде споделено
възражението на ответника, че в полза на ищците при настъпване на това
условие посочено в договора се предвижда единствено възможност да
инициират преговори, чрез техния законен представител, при които преговори
ще се реши дали, и ако да, то в какъв размер се дължи окончателен размер на
обезщетението.
На първо време в тази част на уговорките страните изрично са посочили,
че остатъкът се следва при отказ от плащане на застрахователя след
иницииране на преговори и претендиране на този окончателен размер на
уговореното обезщетение. Уговорката тълкувана съобразно разпоредбата на
чл. 20 ЗЗД обуславя извода, че при отказ от плащане на застрахователно
обезщетение от трето на спора лице, което обезщетение намалява дължимото
от работодателя такова, то насрещните страни /децата, представлявани от
тяхната майка/ следва да имат активна позиция, като предприемат действия по
иницииране на преговори, включително и кумулативно с това да искат
заплащане на остатъка. Кумулативният характер на действията, които се
следват от наследниците на починалия работник, които следва да се извършат
7
от техния законен представител се извежда от използвания в договора съюз
„и“ – „да инициират преговори и да претендират обезщетение“. Какъв вид,
формат, срок е следвало да бъдат инициирани тези преговори, следвало ли е
да се извършат, доколкото се посочва, че единствено е следвало да се
инициират и ако „да“, то под каква форма е следвало да се извършат, как и в
каква форма е следвало да бъде поискано заплащане на остатъка от
уговореното обезщетение, в договора страните не уговарят изрично.
Доколкото липсва форма, в която следва да се инициират преговори и да се
претендира остатъкът от обезщетението, то съдът приема, че такава се следва
от формата на самия договор, а именно писмена форма. Именно в тази
хипотеза ищците са депозирали покана, която е получена от ответника на
17.01.2023г., с която релевира искане за заплащане остатъка от по 46547 лева
от уговореното обезщетение в общ размер от по 86547 лева. Поканата следва
да бъде приета за документ по смисъла на договора, с която се инициират
преговори и същевременно се претендира заплащане на окончателния размер
на задължението, което действие ищците са осъществили при изрично
уговорено и настъпило условие, а именно неплащане на застрахователно
обезщетение от трето на спора лице.
Съдът намира, че следва посочи, че обезщетението, което дължи
работодателят по силата на закона представляващо имуществена отговорност
при смърт на работник или служител, отговорят на размера на причинените
вреди. Ако обезщетение за същите тези вреди се дължи и по силата на
застрахователен договор, по който смъртта на работника или служителя се
явява покрит риск, то само в такава хипотеза с размера на това
застрахователно обезщетение се намаля дължимото от работодателя
обезщетение за вреди. Казано с други думи ако не бъде изплатено
застрахователно обезщетение за тази вреда, работодателят отговаря в пълния
размер за обезвредата на увредените вследствие настъпването й лица.
Дължимото от него обезщетение в тази хипотеза няма от какво да бъде
намалено, съобразно правилата на чл.200, ал.4 КТ. Няма пречка размерът на
дължимото обезщетение да бъде уговорено между задължения за това
работодател и увредените лица. Възможно е също така страните да уговорят и
намаление на обезщетението с определен процент с оглед допуснато от
починалия работник или служител съпричиняване стига по този въпрос да
постигнат изрично съгласие, което да намери място в самия договор, с който
те уговорят размера на обезщетението. При липса на такава изрична уговорка,
страната позоваваща се на този факт, който твърди, че е настъпил при
реализиране на вредоносното събитие, а в случая това е ответното търговско
дружество, не може да се позовава на това обстоятелство, независимо
констатациите на прокуратурата отразени в постановлението за прекратяване
на наказателното производство.
За пълнота на изложеното следва да бъде посочено, че действителната
воля на страните, които те са имали при договаряне може да бъде
установявана с всички доказателствени средства, в това число и с
предоговорената кореспонденция, която те са водили. В тази насока
ответникът ангажира такава, като посочи, че на 20.12.2021г., преди
подписване на процесния договор, ответникът е посочил, че ако
застрахователят откаже да плати обезщетение, то това следва да се счита като
основание за нови преговори с ответника за заплащане на обезщетението. На
първо време тези изявления са едностранни от ответника, като същевременно
липсва дословното включване на предложената от ответника уговорка в
8
съдържанието на процесния договор. Видно от предоговорената
кореспонденция ответникът е предложил включване на уговорката „нови
преговори“. В окончателния текст на споразумението е посочено „да
инициира преговори и да претендира обезщетение“, като в окончателния текст
„нови преговори“ не се предвиждат да се провеждат.
Обичаите в практиката при провеждане на преговори между страните
включват достигане да взаимни уговорки относно предмета, срока и
стойността на договора. В процесния договор предметът е ясно посочен,
размерът на обезщетение е изрично уговорен, като начинът на неговото
плащане е обусловен от настъпване на едно условие, а именно плащане или
неплащане на застрахователно обезщетение от трето на спора лице. В първата
хипотеза ответникът ще бъде изправна страна ако заплати единствено
обезщетение от по 40 000 лева на всеки от наследниците на починалия, но във
втората хипотеза неговата изправност ще се осъществи при изпълнение на
цялото поето от него задължение за заплащане на обезщетение в пълния му
размер.
По изложените съображения и доколкото съдът прие, че ответникът е
поел задължение за плащане на обезщетение за вреди в полза на ищците в
размер от по 86547 лева, като същевременно се установи, че той е изпълнил
частично това си задължение, като е заплатил сумата от по 40 000 лева за
всеки един, то за остатъчния размер от поетото парично задължение от по
46547 лева той се явява неизправна страна, поради което предявените главни
искове от всеки един от ищците се явяват основателни и като такива следва да
се уважат. Върху дължимите главници се дължат законна лихва считано от
депозиране на исковата молба в съда – 07.02.2025г. до окончателно изплащане
на задължението.
По предявените искове за заплащане на мораторни лихви:
Ако в договора страните не са уговорили падеж на задължението, то
неизправната страна изпада в забава от момента на поканата.
В случая страните в процесната спогодба не се посочили кога е платима
същата, поради което ищците са отправили това си искане за плащане, като са
изпратили на ответника покана. Поканата е получена от ответното дружество
на 17.01.2023г., като с последната е предоставен 14- дневен срок за плащане,
който срок за изпълнение е изтекъл на 31.01.2023г. /присъствен
ден/.Доколкото срокът за доброволно изпълнение е уговорен в дни, то денят
на събитие /получаване на поканата от ответника/ не следва да бъде включван,
при което и срокът за изпълнение тече от следващия ден. Считано от деня на
изтичане на предоставения срок, а именно от 01.02.2023г. до депозиране на
исковата молба в съда 06.02.2025г. върху всяка една незаплатена главница се
дължи мораторна лихва.
По отношение на размера съдът служебно и с помощта на програмен
продукт Апис „Финанси“ изчисли дължимата законна лихва върху всяка една
главница от 46547 лева за периода 01.02.2023г. – 06.02.2025г., като същата
възлиза на 12443,48 лева. При изложените съображения предявените искове за
дължимата мораторна лихва върху присъдената главница са основателни за
сумата от по 12443,48 лева, като за разликата над този размер до пълно
предявения размер от по 12457,95 лева, както и за периода 31.01.2023г. същите
подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските:
9
Претендира се присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство в полза на ищците в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
При осъществяване на процесуална защита в хипотезата на чл. 38, ал.1,
т.2 ЗА, съдът намира, че не е необходимо представяне на доказателства за
материално затруднение от страна на ответника, доколкото тази преценка за
наличието на финансова възможност или невъзможност да заплати
възнаграждението за процесуално представителство е предоставена не на
съда, а на процесуалния представител. За последния тежи риска в случай, че
производството по делото, по което е предоставил безплатна правна помощ
приключи с неблагоприятен за страната окончателен съдебен акт, да не
получи възнаграждение за вложения труд под формата на процесуално
представителство. Наред с това съдът приема и практиката по въпроса
съдържаща се в Определение № 643 от 07.12.2022г. по ч.т.д. № 2370/2022г. по
описа на I тръг. отделение на ВКС, с което е прието, че наличието на
основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при
произнасяне по отговорността за разноски.
Възнаграждението за процесуално представителство следва да бъде
определено съобразно материалния интерес, който се формира от предявените
от ищците искове, като съдът намира, че размерът на възнаграждението
следва да бъде определено в минимума на посочените размери в Наредба
№1/09.07.2024г за възнаграждение на адвокатската работа, които размери
съдът приема единствено за ориентир, съобразно формираната съдебна
практика по въпроса и в частност определение № 500015/16.02.2024г.,
постановено по гр. дело № 1908/2022г. на ВКС, I т.о. Производството по
делото не се отличава с фактическа и правна сложност на спора, същото
приключи в едно съдебно заседание, при което съдът намира, че не следва да
увеличава минималния размер на възнаграждението на процесуалния
представител.
Съдът уважи всеки от предявените от ищците искове за главница от по
46547 лева, съответно исковете за мораторна лихва се уважиха частично за
сумата от по 12443,48 лева. Минималното възнаграждение по главните искове
възлиза от по 4373,76 лева, а с ДДС /доколкото са ангажирани доказателства
за регистрация по ДДС на процесуалния представител/, същото следва да бъде
определено от по 5248,51 лева за всеки един от ищците.
По акцесорните претенции минималното възнаграждение възлиза от по
1519,91 лева, а с включен ДДС в размер на 1823,89 лева за всеки иск на всеки
ищец.
По изложените съображения в полза на адв. Н. Н. Д. от АК – София,
следва да бъде присъдено определено от съда възнаграждение за процесуално
представителство в размер на общо 14144,81 лева, което следва да бъде
заплатено от ответника.
Доколкото ищците са лица, които са освободени от съда от заплащане на
държавни такси и разноски в производството по делото, то с оглед изхода на
спора ответното търговско дружество следва да бъде осъдено да заплати
същите в общ размер от 4719,23 лева, формирани от сбора на сумите
изчислени на база 4% от цената на всеки един от четирите иска.
Водим от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ресурс Варна“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ЗПЗ, ул. инж. П. Н. № 11 ДА ЗАПЛАТИ на И.
П. Т., ЕГН ********** от ***, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Т. Г. Г., ЕГН ********** от *** сумата от 46547
/четиридесет и шест хиляди петстотин четиридесет и седем/ лева,
представляваща неизплатена част по договор за спогодба от 04.01.2022г., с
който е определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие настъпила трудова злополука с възходящ на ищеца, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в
съда – 07.02.2025г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 12443,48 /дванадесет хиляди четиристотин четиридесет и три
лева и 48 ст./ лева мораторна лихва върху уважената главница за периода
01.02.2023г. – 06.02.2025г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за мораторна
лихва в частта за разликата над уважения размер от 12443,48 лева до пълно
предявения размер от 12457,95 лева, като и за 31.01.2023г., на осн. чл. 79,
ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ресурс Варна“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ЗПЗ, ул. инж. П. Н. № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.
П. Т., ЕГН ********** от ***, действаща чрез своята майка и законен
представител Т. Г. Г., ЕГН ********** от *** сумата от 46547 /четиридесет
и шест хиляди петстотин четиридесет и седем/ лева, представляваща
неизплатена част по договор за спогодба от 04.01.2022г., с който е определено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпила
трудова злополука с възходящ на ищеца, ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 07.02.2025г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 12443,48
/дванадесет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и 48 ст./ лева
мораторна лихва върху уважената главница за периода 01.02.2023г. –
06.02.2025г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за мораторна лихва в частта за
разликата над уважения размер от 12443,48 лева до пълно предявения размер
от 12457,95 лева, като и за 31.01.2023г., на осн. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ресурс Варна“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ЗПЗ, ул. инж. П. Н. № 11 ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Н. Н. Д. от АК – София, адв. № ********** сумата от 14144,81
/четиринадесет хиляди сто четиридесет и четири лева и 81 ст./ лева
определено от съда възнаграждение за процесуално представителство в
производството по гр. дело № 253/2025г. на Варненски окръжен съд, в
качеството му на процесуален представител на ищците И. П. Т., ЕГН
********** от ***, действащ със съгласието на своята майка и законен
представител Т. Г. Г., ЕГН ********** от *** и Ж. П. Т., ЕГН ********** от
***, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Г. Г., ЕГН
********** от ***, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
ОСЪЖДА „Ресурс Варна“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ЗПЗ, ул. инж. П. Н. № 11 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд
сумата от 4719,23 /четири хиляди седемстотин и деветнадесет лева и 23 ст./
лева дължима по делото държавна такса, както и сумата от 5 /пет/ лева
11
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12