Присъда по дело №301/2025 на Районен съд - Враца

М О Т И В И
по НОХД №301/2025 г. по описа на ВрРС, НО, 3-ти с-в
Врачанска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу В. И. М. ЕГН:
********** от гр. *** за това, че от м.Септември 2024г. до м.декември 2024г., включително,
в с.***, обл.***, ул.„***“ №42, след като е осъдена с Решение №508 от 07.08.204г., по
гр.дело №20241420101219/2024г. по описа на Районен съд гр.***, влязло в законна сила на
22.08.2024г да издържа свои низходящ - дъщеря си П. Д. М., род. на ***г., съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на две и повече вноски, а именно 4 месечни вноски,
всяка в размер на 233.25 лева или общо сумата от 933.00 лева.- престъпление по чл.183 ал.1
НК.
В хода на откритото заседание, подсъдимата и нейният служебен защитник направиха
искане производството да протече при условията на Глава XXVII, чл.371 т.2 НПК, като
подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, депозирайки съгласие да не се събират други доказателства относно тези факти. Като
съобрази, че изявлението на подсъдимата за разглеждане на производството по реда на Глава
XXVП НПК е направено в законоустановения срок и като отчете, че самопризнанията се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, на основание чл.372
ал.4 НПК съдът допусна производството по делото да се развие по реда на Глава XXVII,
чл.371 и сл. НПК.
В съдебно заседание представителят на ВрРП поддържа внесеното обвинение. Счита,
че същото е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Пледира
съдът да постанови осъдителна присъда, като не наказва подсъдимата, тъй като същата е
платила дължимите суми за издръжка, предмет на обвинението.
Служебният защитник на подсъдимата- адв.Г. А. от ВрАК не оспорва факта, че
подсъдимата дължи сумите, предмет на обвинителния акт, но излага, че същата е заплатила
дължимата издръжка за инкриминирания период. Излага доводи, че подсъдимата не следва
да бъде наказвана, тъй като сме пред хипотезата на чл.183 ал.3 от НК. Представя в с.з.
вносна бележка, от която е видно, че дължимата издръжка е платена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемата В. И. М. и св.Д. М. Д. от брака си имали непълнолетна дъщеря П. Д. М.,
родена на ***г.
С Решение №781 от 30.09.2019г., по гр.дело №2833/2019г. по описа на Районен съд
гр.***, влязло в законна сила на 30.09.2019г, бракът им бил прекратен по взаимно съгласие.
Родителските права за детето били предоставени на бащата св.Д. Д., а обв. В. М. била
осъдена да заплаща на дъщеря си П. М., чрез баща и св. Д.а Д., като неин законен
представител, ежемесечна издръжка в размер на 140лв / сто и четиридесет лева/.
След развода им, детето с баща си живеели в с. ***.
С решение № 508/07.08.2024г. по гр.д. 20241420101219 / 2024г. по описа на Районен
съд - ***, влязло в сила на 22.08.24г. издръжката за детето П. Д. М., лично и със съгласието
на бащата Д. М. Д., била изменена от 140лв на 233,25лв, считано от 23.04.2024г.
Въпреки съдебното решение и задължение да заплаща месечна издръжка, обв. В. М.
не го правела. Така тя не платила повече от две месечни вноски, а именно общо 4 месечни
вноски, считано от м. септември 2024г. до м. декември 2024г., включително, с общ размер на
1

дължимата сума от 933 лв.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по
делото при условията на чл.373 ал.4 НПК доказателства. Съдът взе предвид
самопризнанието на подсъдимата относно авторството на инкриминираното деяние, както и
подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство по
предвидения в НПК ред, а именно: показания на Д. Д. и П. М., характеристика на
подсъдимата, справка родственост, справка НОИ, справка ЧСИ, свидетелство за съдимост,
както и другите събрани по реда на НПК доказателства.
При анализа на доказателствената съвкупност съдът констатира, че самопризнанието
на подсъдимата напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
гласни доказателства, на които съдът дава вяра, тъй като са логични, последователни и
безпротиворечиви. От показанията на горепосочените свидетели и от покрепящите ги
писменни доказателства, по категоричен начин се установява авторството на деянието от
страна на подсъдимата, както и предмета на инкриминираната престъпна деятелност. От
доказателствената съвкупност се установява и времето, мястото и начина на
осъществяването на деянието.
Съдът кредитира и останалите, необсъдени доказателства, които намира, че са в унисон
с кредитираната доказателствена съвкупност.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът прие че подсъдимата В. И. М.
ЕГН: ********** от гр. *** е осъществила състава на престъплението по чл.183 ал.1 НК.
От обективна страна събраните доказателства сочат, че за времето от м.Септември
2024г. до м.декември 2024г., включително, в с.***, обл.***, ул.„***“ №42, след като е
осъдена с Решение №508 от 07.08.204г., по гр.дело №20241420101219/2024г. по описа на
Районен съд гр.***, влязло в законна сила на 22.08.2024г да издържа свои низходящ -
дъщеря си П. Д. М., род. на ***г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
две и повече вноски, а именно 4 месечни вноски, всяка в размер на 233.25 лева или общо
сумата от 933.00 лева. С това от обективна страна Д. е осъществила състава на чл.183 ал.1
НК.
От субективна страна подсъдимата е извършила деянието при форма на вината пряк
умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите
общественоопасни последици, и е искала настъпването на тези последици (чл.11, ал.2 НК).
Като извършител е имала представа, че неизпълнявайки задължението си да заплаща
издръжка на детето си, тя не осигурява средства за отглеждането му - т.е. налице е
интелектуалния момент на вината. Едновременно с това е искала, пряко се е стремяла към
настъпването на причинените вреди - т.е. реализиран е и волевият момент на умишлената
вина. Изводът за волевия елемент на вината съдът извежда от механизма на извършване на
деянието, което сочи на желание у подсъдимата за причиняването му, както и води до
причиняване на реализирания вредоносен резултат.
Ето защо настоящият състав прие, че подсъдимита Д. е извършила от обективна и
субективна страна състава на чл.183 ал.1 НК и я призна за виновна по повдигнатото й
обвинение.
2

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл.183 ал.1 НК законодателят предвижда наказание лишаване от
свобода до 1 година или пробация.
По делото, обаче безспорно се установи и, че в рамките на образуваното съдебно
производство, подсъдимата е изпълнила задължението си за издръжка в цялост, като няма
данни да са настъпили други вредни последици за пострадалата. Същевременно до този
момент, спрямо подсъдимата не е прилагана привилегията на чл. 183, ал. 3 НК. Затова и на
това основание, след като я призна за виновна по повдигнатото обвинение по чл. 183 ал. 1
НК, съдът с присъдата си не й наложи наказание.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на делото подсъдимата следваше да се осъди и да заплати направените
по делото разноски, но доказателства за сторени такива не се съдържат в книжата по делото.
Ето защо в присъдата не се съдържа изрично произнасяне по въпроса за разноските.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	21
Дата:	10 юли 2025 г. (в сила от 26 юли 2025 г.)
Съдия:	Гергана Руменова Петрова

Дело:	20251420200301
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 април 2025 г.

Присъда по дело №301/2025 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите