№ 218
гр. Варна, 18.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20233110204601 по описа за 2023 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Д. Г. Д. срещу наказателното
постановление, с което му е наложено административно наказание глоба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата въззивникът оспорва фактическата обстановка посочена в НП и я излага
такава, каквато е според него. Счита, че в АУАН и НП не се съдържа коректно описание на
фактическата обстановка в нарушение на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Счита за
нарушен чл.40 ал.3 от ЗАНН. Счита още , че виновно поведение за настъпване на ПТП има
друг водач - този на л.а. „Рено Меган“, който се движел с висока скорост, изгубил контрол
над превозното средство и причинил ПТП. За да е налице състав на нарушение, то трябва да
е причинено ПТП , което като съществен елемент от нарушението не е доказано. На
следващо място изразява позиция, че обвинението е неясно, доколкото в посочената
разпоредба на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП се съдържат различни хипотези. В конкретния случай
не е приложима хипотезата на „изпреварване“, тъй като е вменен факт на извършване на
маневра с навлизане в съседна пътна лента. На последно място изразява становище за
наличие на маловажен случай на нарушение. Моли съда да отмени наказателното
постановление.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По същество моли за отмяна на наказателното постановление като поддържа
доводите за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за
1
неоснователност на жалбата и претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 23.10.2022г. въззивника Д. управлявал лек автомобил «****» с рег. № ***,
собственост на юридическо лице, в гр. Варна, по бул. «****», като се движел в посока към
центъра на града. В автомобила се возела св. Д. – сестра на въззивника Д..
При управлението на автомобила въззивникът достигнал до кръстовището с ул.
«Проф. Н. Державин». Пътното платно в този участък се състои от две ленти за движение в
една и съща посока, като автомобила на въззивника Д. се движел в лявата пътна лента.
В дясната пътна лента се движел л.а. «Рено Веган» с рег. №****, управляван от св.
П.. В автомобила на св. П. като пътник се возел св. С..
В един момент въззивникът Д. предприел маневра, при което частично навлязъл в
дясната пътна лента за движение, където се намирал автомобила, управляван от св. П..
За да избегне удар между двата автомобила св. П. извила волана на управлявания от
нея автомобил вдясно и задействала спирачната му система. Св. П. не успяла да спре
автомобила, той се ударил вдясно в бордюра, след което продължил движението си,
отклонявайки се вляво и блъснал намиращия се в лявата пътна лента л.а. «Опел Астра» с
рег. №В3533ТК, управляван от св. Н..
Вследствие на ПТП били причинени материални щети. Св. Н. не останал на място ,за
да изчака пристигане на полицейски служители, а си тръгнал, като се върнал на мястото на
ПТП по – късно.
Междувременно, по постъпил в КАТ сигнал, полицейски служители, сред които св.
В. и св. Г. пристъпили към установяване на механизма на произшествието, като след оглед
на автомобилите и пътния участък, достигнали до извод , че навлизането в съседната пътна
лента от страна на автомобила, управляван от въззивинка Д. е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Съставени били протокол за ПТП и акт за установяване на
административно нарушение срещу въззивника. В съдържанието на акта били описани
обстоятелствата на извършване на нарушението и била посочена правна квалификация на
същото по ЗДП. Акта бил надлежно предявен на въззивника, който не вписал в
съдържанието му възражения. Такива постъпили в срок по административнонаказателната
преписка, но били преценени като неоснователни.
На 23.02.2023г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, като видно от
съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.25 ал.2 от ЗДП
като било наложено съответно административно наказание, съобразно чл.179 ал.2 вр. ал.1
т.5 пр.4 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
2
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
Показанията на св. П. и св. С. са такива на преки очевидци на нарушението. Св. П. и
св. С. сочат на посоката и скоростта си на движение, както и на извършената внезапна
маневра с навлизане в тяхната пътна лента на движение на управлявания от въззивника
автомобил. И двамата свидетели са категорични досежно предприетите действията по
осуетяване на ПТП и настъпването на такова.
Посредством показанията на св. В. и св. Г. се установяват действията на
полицейските служители по установяване на механизма на ПТП. По отношение движението
на превозните средства и механизма на ПТП св. В. и св. Г. депозират ясни и категорични
показания.
Съдът кредитира изцяло съставените протокол за ПТП, обяснения и АУАН, които са
годни доказателства, установяващи отразените в тях обстоятелства по настъпване на ПТП.
Пред съда депозира показания св. Н., който е водач на л.а. „Опел“, но същия не е
възприел факти от настъпването на ПТП и по тази причина показанията му не внасят яснота
при изясняване на фактическата обстановка по делото, а изясняват единствено, че в
следствие на ПТП на неговия автомобил е нанесена незначителна щета – ожулване на врата
и закачено огледало. След ПТП св. Н. напуснал същото, без да изчака пристигането на
полиция.
В съдебно заседание е разпитана и св. Д., чиито показания по естеството си не внасят
яснота в механизма на настъпване на ПТП. Св. Д. възприела движение вдясно и вляво, после
видяла автомобил, който профучал вдясно, като се чули спирачки, колата минала рязко
надясно и после наляво. Така описания механизъм на настъпване на ПТП, макар и
изключително лаконичен, напълно съответства на възприетото с АУАН и НП, че от страна
на въззивника Д. е била предприета маневра надясно, насочена към пътното платно за
движение на автомобилите вдясно от това на движение на въззвиника Д., както и че от
страна на водача на л.а. в дясното пътно платно е била предприета маневра надясно, за да се
избегне ПТП, настъпил е удар в дясно и движението на автомобила се е отклонило вляво.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение
по ЗДП, като е посочил правилна правна квалификация.
При определяне на наказанието глоба административно наказващия орган правилно
3
е съобразил приложимата законова разпоредба и е определил наказанието „глоба“ в
предвидения в чл.179 ал.2 от ЗДП размер.
Що се отнася до възраженията на въззивинка, наведени с жалбата и поддържани в
съдебно заседание, съдът намери същите за неоснователни, предвид на следното:
Въззивникът оспорва фактическата обстановка посочена в НП.
Доколкото анализът на доказателствения материал по делото извежда фактическа
обстановка, идентична с твърдяната с НП, съдът намери възраженията за неоснователни.
Предвид на факта, че анализ на доказателствата бе извършен по- горе, съдът намери
за ненужно да го преповтаря.
Следва да се отбележи, че не възниква каквото и да било съмнение по отношение на
механизма на пътнотранспортното произшествие и местоположението на нанесените щети
върху двата автомобила, доколкото е налице надлежно отразяване на щетите в изготвения
протокол за ПТП, както и са депозирани показания от свидетелите по делото, анализирани
по- горе, които категорично установяват механизма на причиняване на ПТП и настъпилите
вследствие на него щети по превозните средства.
Счита се, че в АУАН и НП не се съдържа коректно описание на фактическата
обстановка в нарушение на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът, противно на изразената позиция, намери че в АУАН и НП се съдържа пълно
описание на нарушението, дата и място на извършване и обстоятелства на извършването му.
От обстоятелствената част на АУАН и НП са изводими всички признаци от състава на
вмененото нарушение, като обвинението е точно и ясно формулирано и позволява
организирането на адекватна защита.
Счита се още за нарушен чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Съдът не констатира да е налице нарушение на закона, доколкото св. В. и св. Г. са
свидетели, пряко установили нарушението и в този смисъл АУАН е съставен в съответствие
с чл.40 ал.1 от ЗАНН.
Изразява се позиция че, за да е налице състав на нарушение, то трябва да е причинено
ПТП , което като съществен елемент от нарушението не е доказано.
Доколкото фактът на настъпване на ПТП е безспорно установен в настоящия казус,
съдът не възприема подобна позиция.
Счита се, че обвинението е неясно, доколкото в посочената разпоредба на чл.179 ал.1
т.5 от ЗДП се съдържат различни хипотези. В конкретния случай не е приложима хипотезата
на „изпреварване“, тъй като е вменен факт на извършване на маневра с навлизане в съседна
пътна лента.
Съдът констатира правилно приложение на закона по отношение на квалификацията
на деянието и приложената санкционна разпоредба. Правилно е било прието, че действията
на въззивника припокриват фактически състав на нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДП ,
4
предвиждащ, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея.
Като не е спазил правилата за предимство и е причинил настъпването на ПТП,
въззивникът подлежи на санкциониране именно по реда на чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр. 4 от
ЗДП и в този смисъл правилно е било конкретизирано обвинението.
На последно място изразява становище за наличие на маловажен случай на
нарушение.
Въззивният състав на съда намира, че настоящия случай не показва по- ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. Напротив - в
настоящия казус е факт справката за нарушител, видно от която въззивникът Д. е
извършител на множество нарушения на правилата за движение по пътищата, с което
степента на обществена опасност на дееца се завишава, изключвайки квалификация
„маловажен случай“.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление.
С решението си съдът присъди юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №22-0819-007033/23.02.2023г. на началник група в ОДМВР –
Варна, сектор ПП Варна, с което на Д. Г. Д. е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 200 лева на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5