№ 2996
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110140512 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар Б.Л.К.
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 40512 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. К. Д., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „...............“ № 20, против „............“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „............“, ул. „...............“ № ..........., представлявано от
управителя З.С.Р., за установяване по отношение на ответника, че клаузата, предвиждаща
такса за бързо разглеждане от договор за паричен заем № ********** от 25.05.2021 г. е
нищожна поради противоречие със закона, като противоречаща на добрите нрави,
заобикаляща закона, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 29,15
лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 20.07.2023 г. до
окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 25.05.2021 г. сключил с ответника договор за
заем в размер на 160 лв., която сума следвало да бъде върната до 02.06.2021 г. Съгласно
договора годишният процент на разходите бил в размер на 49,7 %, при лихвен процент от
40,49 % и размер на лихвата засрока на договора от 1,42 лв. В договора било записано, че
кредитополучателят дължи и сума в размер на 29,15 лв., представляваща такса за бързо
разглеждане. Излага твърдения, че е платил сумата по договора в размер на 189,33 лв., с
включена такса за експресно разглеждане. Излага съображения за нищожност на договора,
поради липса на съществен елемент от неговото съдържание – годишен процент на
разходите /ГПР/, като посоченият в договора ГПР не отговаря на действителният, който е
по-висок от действителния и е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че
невключването на допълнителни услуги в ГПР и уреждането им като допълнителен пакет
услуги представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и сключеният между
страните договор е нищожен. Излага съображения и за наличие на заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Оспорва клаузата за заплащане на
такса за експресно разглеждане на кредита като нищожна. Позовава се на чл. 10а, ал. 1 и ал.
2 от ЗПК, като твърди, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
кредита заобикаля закона. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика.
Ангажира доказателства-
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „............“ ЕООД, с който оспорва исковите
претенции като неоснователни. Твърди, че на 25.05.2021 г. между „.......................“ ЕООД и
2
ищеца бил сключен договор за кредит № **********, по силата на който на ищеца бил
предоставен кредит в размер на 160 лв. за 8 дни, с падеж 02.06.2021 г. По договора била
начислена лихва в размер на 1,42 лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за
бързо разглеждане в размер на 29,22 лв., като общият размер на кредита възлизал на 190,57
лв. При сключване на договора на ищеца бил предоставен стандартен европейски формуляр.
Сумата била предоставена на ищеца чрез Изипей. Сочи, че допълнителната услуга за бързо
разглеждане не била задлжително условие за получаване на заявената сума. Също така
твърди, че договорът бил сключен при общи условия, като по силата на сключения между
страните договор ищецът е разполагал с възможност да заяви и изтегли допълнителни суми,
като при заявяването на допълнитени суми се извършвала утановената процедура за
отпускане на кредит. Не спори, че задължението било изцяло погасено и в срок. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения за нищожност на договора, като се позовава на
предоставена предварителна информация. Твърди, че в ГПР не се включват заявяването на
допълнителни и незадължителни услуги, което било в съответствие със закона. Излага
подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира
направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл.
21, ал. 1 от ЗПК, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК,
както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за кредит №
********** от 25.05.2021 г. се установява, че същият е сключен между „.......................“
ЕООД и И. К. Д., по силата на който „.......................“ ЕООД предоставило на ищеца кредит в
размер на 160 лв. за срок от 8 дни, при договорен фиксиран лихвен процент от 40,49 % и
годишен процент на разходите от 49,7 %, като договорът е сключен при общи условия.
Преди сключване на договора на ищеца е била предоставена преддоговорна информация.
Като доказателства по делото са представени платежни документи за погасяване на
дължимата сума от ищеца.
От постъпилата по делото справка, изготвена от БНБ, се установява, че за периода от
30.09.2019 г. до 31.08.2024 г. „............“ ЕООД е предоставяло кредити на И. К. Д..
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от стпаните по делото, се установява, че по Договор за
потребителски кредит № ********** от 25.05.2021 г. ищецът е изплатил сума в общ размер
на 189,33 лв. на 26.05.2021 г., от която е погасена сумата от 160 лв. – главница, сумата от
3
0,18 лв. – договорна лихва и сумата от 29,15 лв. – такса за допълнителна незадължителна
услуга за бързо разгреждане на искането за кредит. Вещото лице също така установява, че с
включена такса бързо разглеждане ГПР върху пълния общ размер по договора е 871,72 %, а
ГПР съобразно с платената сума и брой дни на държане е в размер на 6 690,33 %.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „.......................“ ЕООД е бил
сключен Договор за кредит № ********** от 25.05.2021 г., който намира правното си
основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия, както и че ищецът е
погасил сумата от 189,33 лв. Не се спори, че „.......................“ ЕООД е с ново наименование
„............“ ЕООД. Спори се относно валидността на клаузата, предвиждаща такса за бързо
разглеждане, както и за извършено надплащане над дължимата сума въз основа на нищожна
клауза.
По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща такса за
бързо разглеждане, от Договор за кредит № ********** от 25.05.2021 г., поради
противоречие със закона, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, съдът
намира следното:
По делото се претендира нищожност на клауза от договора, предвиждаща такса за
бързо разглеждане, на различни правни основания, както следва: претендира се нищожност
на три самостоятелни основания: поради противоречие със закона, като противоречаща на
добрите нрави и заобикаляща закона. От така посочените основания съдът намира, че първо
следва да се произнесе по основанието заобикаляне на закона, което е специално такова и е
предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, който закон е специален спрямо ЗЗП и ЗЗД, а след това по
противоречие със закона, за което са предвидените специални основания в чл. 22 от ЗПК.
Накърняването на добрите нрави е порок, който води до нищожност на целия договор или на
отделна клауза в него, и като основание за нищожност е уреден от чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД. Тази норма е обща по отношение на специалните норми, предвидени в ЗПК. Ето защо
съдът намира, че първо следва да се произнесе по предявеното основание заобикаляне на
закона в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, и при неоснователност на иска на същото основание, да
разгледа отделните хипотези на противоречие със закона, предвидени в чл. 22 от ЗПК, които
дерогират общите разпоредби на ЗЗД. И едва накрая следва да се произнесе по наведеното
основание за нищожност - накърняване на добрите нрави. Тук именно съдът намира за
нужно да посочи, че по силата на правилото lex specialis derogat legi generali, като
евентуална остава претенцията за прогласяване нищожност на клауза от договора на някое
от предвидените в общия закон основания.
Клаузата за събиране на такса за бързо разглеждане, предвидена в частта относно
условията, при които се сключва договора, предвидена и в чл. 4.1 от общите условия,
предвижда, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично
бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, като услугата бързо
разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично
искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне
4
на отговор до 15 минути от изпращането му. В договора е уговорен размер на таксата за
бързо разглеждане от 29,15 лв.
По отношение на претендираната нищожност на клаузата за неустойка поради
заобикаляне на закона, съдът намира следното:
Заобикалянето на закона, предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, е едно от специалните
основания, на които договорът за потребителски кредит може да бъде прогласен за
нищожен. В конкретния случай се претендира прогласяване на нищожност на клауза за такса
за бързо разглеждане, договарянето на която законът не забранява. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Същевременно кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
съгласно ал. 2 на същия член. Така договорената клауза не е свързана с управление на
кредита, но същата е свързана с усвояване на кредита, част от действията на кредитора по
усвояването за което предвиждат разглеждане на искането за отпускане на кредит.
В договора е договорен годишен процент на разходите от 49,7 %. Съгласно чл. 19, ал.
1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно с член единствен,
ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в
размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли
на текущата година плюс десет процентни пункта. Считано от 01.01.2021 г. основният
лихвен процент на БНБ е 0,00 на сто, какъвто е и за времето на действие на сключения
между страните договор, прекратен с предсрочното му погасяване от потребителя на
Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 49,7 % е под
предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Същевременно от заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с включена такса
бързо разглеждане ГПР върху пълния общ размер по договора е 871,72 %, а ГПР съобразно с
платената сума и брой дни на държане е в размер на 6 690,33 %. Ето защо за съда се налага
извод, че размерът на договорения ГПР не съответства на реално начисления по договора, а
с получената такса за бързо разглеждане от 29,15 лв., която е начислена във връзка с
усвояване на кредита, се заобикаля закона. Ето защо съдът намира, че така договорената
клауза, с която е начислена такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит
заобикаля закона и цели получаване на сума многократно над размера на договорената
лихва, с която кредиторът се обогатява.
Исковата претенция като основателна и доказана на предявеното основание следва да
бъде уважена.
По отношение на останалите две основания, съдът намира, че искането следва да
бъде оставено без разглеждане.
5
По отношение на направените от ответника възражения за наличие на няколко
договора за потребителски кредит, сключени между същите страни, съдът следва да посочи,
че ответникът е разполагал с възможността или да откаже сключването на пореден договор
за кредит с ищеца, или да предложи договор с индивидуално определени клаузи, които са в
съответствие с изискванията на закона, така че да не дава възможност на другата
договаряща страна да се съмнява в равноправността на включените в договора клаузи и да
не предявява искови претенции.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен
да го върне. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК
ответникът не ангажира доказателства, установяващи начислена на валидно основание такса
по договора за кредит, сключен между страните.
По отношение на претенция за заплащане на сумата от 29,15 лв., с която ответникът
се е обогатил неоснователно, съдът намира следното:
С оглед установената и приета от съда нищожност на клаузата за бързо разглеждане
от договора, и видно от заключението на вещото лице, ищецът е изплатил сума в общ размер
на 189,33 лв. на 26.05.2021 г., от която е погасена сумата от 160 лв. – главница, сумата от
0,18 лв. – договорна лихва и сумата от 29,15 лв. – такса за допълнителна незадължителна
услуга за бързо разгреждане на искането за кредит. В случая договорната лихва е
договорената цена и се дължи на кредитора за предоставения от ответника на ищеца кредит.
С извършеното предсрочно погасяване на дължимия кредит ищецът е погасил кредита от
160 лв. и е платил на ответника цената по договора в размер на 0,18 лв. или сумата от 160,18
лв. е платена на годно правно основание. За разликата над тази сума до размера на общо
платената сума от 189,33 лв. ответникът не доказа в хода на процеса наличие на годно
правно основание, на което е платена сума от 29,15 лв. Ето защо съдът намира за доказана
исковата претенция по основание и размер, поради което същата следва да бъде изцяло
уважена.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
молба – 20.07.2023 г. до окончателното й плащане, поради което същата следва да бъде
уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъждени
направените по делото разноски в размер на 505 лв., от които: сумата от 105 лв . –платени
държавни такси и сумата от 400 лв. – платено възнаграждение за вещо лице. На ищеца се
дължат и разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищцата безплатна правна помощ по реда
на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител
6
на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в общ размер на 800 лв. или по 400 лв.
за всеки предявен иск, представляващо минималното такова. В конкретния случай съдът
намира направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, с
оглед на присъденото минимално възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ответника разноски не следва да бъдат
присъждани.
На основание чл. 77 от ГПК ответникът е останал задължен за сумата от 2,80 лв.,
представляваща дължима държавна такса по смисъла на чл. 128, т. 2 от ГПК във връзка с чл.
102з, ал. 3 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от И. К. Д., с ЕГН **********, от
гр. София, ул. „...............“ № 20, против „............“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „............“, ул. „...............“ № ..........., представлявано от
управителя З.С.Р., че клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане от договор за кредит
№ ********** от 25.05.2021 г. е нищожна поради заобикаляне на закона, като ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковите претенции за установяване по отношение на ответника, че
клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане от договор за кредит № ********** от
25.05.2021 г. е нищожна поради противоречие със закона и като противоречаща на добрите
нрави.
ОСЪЖДА „............“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „............“, ул. „...............“ № ..........., представлявано от управителя З.С.Р.,
ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „...............“ № 20, сумата от
29,15 лв. /двадесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща платена от ищеца
на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба - 20.07.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, а на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 505 лв. /петстотин и пет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „............“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „............“, ул. „...............“ № ..........., представлявано от управителя З.С.Р.,
ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с ЕИК *********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, бл. 112, вх. А, ет. 2, офис
11, представлявано от Д. М. М., сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
7
ОСЪЖДА „............“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „............“, ул. „...............“ № ..........., представлявано от управителя З.С.Р.,
ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Софийския районен съд, на основание чл. 77 от ГПК, сумата
от 2,80 лв. /два лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8