№ 1756
гр. Плевен, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря Наталия Ст. Николова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20254430103805 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от М. Р. Г. с ЕГН **********, от гр.Плевен, жк. „***“, бл. ***, чрез адв.
Д. М. от САК, против „Фератум България" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“***“, бул.“***“ № ***, представлявано от
*** и ***.
Ищецът твърди, че на 11.05.2021 г. е сключил с ответника договор за
предоставяне на потребителски кредит №***, съгласно който договор е
приложим ЗПФУР. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в
размер на 2000лева. Съгласно договора, ищецът е следвало да погаси заема
като е следвало да върне сумата с лихва 700лева. Посоченият годишен
процент на разходите е в размер на 49.66%.
Твърди се, че при сключването на договора за потребителски кредит
никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора
дружество, поради което след като ищцата е усвоила сумата от 2000лв., е
установила, че освен заемната сума от 2000 лева, „Multitude Bank" са
начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от
1
партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 1980 лева. Към датата на
подаване на иска М. Р. Г. с ЕГН: ********** твърди, че е погасила
задълженията си по договора за потребителски кредит.
Ищецът счита, че процесният договор е недействителен, като излага
следните съображения в тази връзка:
Дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в
договора за кредит, нито било посочено в ОУ, че сключването на договор за
гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е
посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и
вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за
кандидатстването, каквото се явява всъщност. Договорът се твърди, че не бил
подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради
което липсвало съгласие. Твърди се, че ищцата не е подписвала договор за
поръчителство, както и че такъв не й е бил представян.
Сочи се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр.
чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на
евентуалния договор за допълнителна услуга
На следващо място ищецът твърди, че е посочен грешен ГПР, като
сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а
това е следва да бъде направено, като в тази връзка. Твърди се, че посоченият
в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят
на действителните такива. Изложени са доводи, че претендираната от
ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде
включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по
смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. Излага подробни аргументи в подкрепа на тази
теза, като цитира и съдебна практика.
Предвид изложеното ищецът счита, че целият договор за потребителски
кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в
него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването на договора;
начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е
включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме
клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на
2
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки
изключително висока такса за допълнителна услуга.
В заключение ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК,
както и че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски
кредит № *** е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и
като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
Отправено е искане да бъде осъден ответника да върне на ищеца сумата
от 5 лева / частичен иск от 2680 лева/ представляваща недължимо платена
сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на
исковата молба в Съда до окончателното й изплащане.
Направени са доказателствени искания. Претендират се съдебно
деловодни разноски.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор, ответникът чрез ***
*** твърди, че предявеният иск е неоснователен.
Излага съображения, че твърдението на ищеца, че поръчителството от
Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен
договор, е неоснователно. Сочи, че кредитополучателят може да избере свой
поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум
България“, потребителят сам избира обезпечението. Прави извод, че
сключването на договор за гаранция не е задължително.
Намира, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за
гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна
— Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД. Сочи, че Мултитуюд
Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в
Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по
силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното
признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния
регистър на БНБ.
Ответникът излага теза, че Договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ не е страна.
3
Счита, че прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно
унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да
произведе сила на присъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така
няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца. Намира, че исковете са
заведени срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да
бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Излага доводи, че
доколкото ищецът ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като
поръчител в електронния формуляр, то не може да се говори за заблуждаваща
търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Сочи се, че ответникът не е въвел ищеца
в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми и на всеки
етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор.
По отношение на твърденията в исковата молба за нарушение на чл. 143
от ЗЗП, намира същите за неоснователни, като отбелязва, че в чл. 5 от
договора ясно се посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без
задължение за сключване, а в СЕФ и договора за гаранция са подробно
описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд
Банк, които ищецът е приел доброволно.
По отношение на твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК посочва,
че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея
не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна.
В заключение моли Съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен на основанията, изложени писмения отговор и да присъди на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, направените по делото разноски.
Не са направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С
молба взема становище по хода на делото. Исковата молба се поддържа по
изложените съображения. Прави изменение на иска по чл. 55 ЗЗД, като
същият да се счита предявен за сумата от 57,55 лева. С Молба Вх.
№32392/14.10.2025г. прави уточнение, че сумата, която ищцата е заплатила по
договора е както следва: 2000 лева главница, 13,48 лева лихва, 10 лева такса
за предсрочно погасяване, и 34,07 лева такса обезпечение. Моли да му бъдат
присъдени направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. С молба
взема становище по хода на делото. Отговорът на исковата молба се поддържа
4
по изложените съображения. С Молба Вх. №32765/16.10.2025г. прави
уточнение, че сумата, която ищцата е заплатила по договора е общо 2057,55
лева, от които: 2000 лева главница, 13,48 лева лихва, 34,07 лева гаранция, 10
лева такса за предсрочно погасяване. Моли да му бъдат присъдени
направените разноски.
С Протоколно определение №2510/08.10.2025г., на осн. чл. 214 ГПК
Съдът е допуснал изменение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, като
същият се счита предявен за сумата от 57,55 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало
между ищцата и ответника „Фератум България“ ЕООД правоотношение по
силата на сключен между тях договор за паричен заем от разстояние по реда
на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични
кредити от разстояние. Според чл.18 ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията
между страните е осъществена посредством електронната страница на
кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на
кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да
получи заем.
Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален
договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума
от 2000 лева в случая не се оспорва от страните.
Съдът намира за основателни доводите на ищеца за нищожност на
процесната клауза на чл. 5 от договора за кредит, обективираща поетото от
длъжника задължение за учредяване на обезпечение, като противоречаща на
добрите нрави и като неравноправна.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който следва
да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на
договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора
поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното
задължение. Възможността за ползване на професионален поръчител се явява
обременително, тъй като неизменно е свързано с допълнителни разходи, а
изборът е ограничен от факта, че гарантът е предварително посочен от
кредитора. Липсват данни дали алгоритъмът за сключване на договора от
разстояние позволява потребителят да бъде информиран предварително за
размера на дължимото възнаграждение за поръчителя, за да е в състояние да
5
вземе информирано решение. От друга страна, за потребителя не е осигурена
възможност за избор на друго лице, вместо предложеното от кредитора. При
това положение не би могло да се приеме, че договорът за поръчителство е
резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива. След като
поръчителят е предварително посочен от кредитора, длъжникът не е имал
възможност за индивидуално договаряне. Налага се изводът, че уговорките за
поръчителство по Договора за кредит и респективно свързания с него Договор
за предоставяне на поръчителство противоречат на добрите нрави и са
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда
на потребителя. Касае се за вземане, основано на неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на
"потребител", от което следва, че Съдът е задължен да провери дали
договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. За да бъде нищожна една
клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде
неравноправна. Клаузите на общите условия на договорите са неравноправни,
ако предвиждат санкциониране на потребителя без вина. Съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП включените в потребителските договори
неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно, за да бъде нищожна съответната договорна клауза, е
необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна;
същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл.143 ЗЗП
законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи
неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза,
сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят
интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл.143 т.1 - т.19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни
клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските
договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата на доставчика и потребителя.
Съобразно изрично уговореното в чл.5 от Договора за кредит, заемът е
обезпечен с поръчителство от "Multitude Bank" в полза на кредитора. Предвид
това Съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил
включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски
кредит и общата дължима сума по същия. Съгласно § 1 т.1 от ЗПК към общия
разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
6
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
При кандидатстването за кредит при "Фератум България" ЕООД
потребителят няма възможност за избор на обезпечение и за да получи
кредит, единствена възможност е да сключи договор за гаранция с "Multitude
Bank". " Multitude Bank " е посочен за възможен поръчител от самия кредитор
"Фератум България" ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с
условията за предоставяне на поръчителство от "Multitude Bank" и в частност
с възмездния характер на договора за гаранция. Насочвайки потребителя към
въпросното дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с
разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с
договора за кредит, поради което тези разходи освен че са пряко свързани с
договора за кредит, също така са и известни на кредитора още при
сключването му.
Тази конструкция от сделки води до скрито оскъпяване на кредита чрез
сключване на привидно самостоятелен договор за поръчка, при незачитане на
правото на избор на потребителя относно личността на поръчителя.
В тази връзка и без ползването на специални познания е видно, че
посочения в договора годишен процента на разходите / ГПР/ не съответства
на действително приложимия между страните. Последното мотивира извода за
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на
самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи.
Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г.,
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в
друга и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на
ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже
разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена
сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на
обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на
доказване от ответника.
7
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Както
бе прието по- горе в изложението, процесния договор за потребителски
кредит е нищожен, а нищожното правно основание се приравнява на липса на
основание.
В случая чистата стойност на кредита възлиза на 2000 лева, колкото е
размера на главницата и ищцата е дължала връщане само на тази сума.
От депозираните от страните молби с Вх. №32392/14.10.2025г. и Вх.
№32765/16.10.2025г. се установява, че няма спор, че ищцата е заплатила по
договора освен главницата от 2000 лева и следните други суми: 13,48 лева
лихва, 10 лева такса за предсрочно погасяване, и 34,07 лева такса
обезпечение, които сумарно дават претендираната от ищеца сума от 57,55
лева след допуснатото изменение на иска. С оглед на това исковата претенция
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателна и доказана до предявения
размер и следва да бъде уважена.
Останалите възражения на ищеца и ответника са неотносими към
правния спор.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 50 лева за
държавна такса, и 2200 за лева адвокатско възнаграждение, за реално плащане
на което са представени доказателства, а ответникът не е направил възражение
за прекомерност. Претендираните разходи за банкова такса и за куриерска
услуга, не са деловодни разноски по производството по смисъла на чл.78, ал.1
от ГПК и не подлежат на присъждане по това правило. Под „разноски“ в
процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от
страната във връзка с извършването на определени процесуални действия като
напр. депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице за
изготвяне на експертиза, адвокатски хонорар за представителство в процеса.
Съответно, таксите за банков превод и разход за куриерски услуги нямат
характер на разноски и не следва да бъдат присъждане в полза на страната,
която ги е направила, при благоприятен за нея изход от спора
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“***“, бул.“***“ №
8
***, представлявано от *** и ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. Г. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.Плевен, ж.к.„***“ бл.***, сумата от 57,55
лева, от които: 13,48 лева лихва, 10 лева такса за предсрочно погасяване, и
34,07 лева такса обезпечение, представляващи недължимо платени суми,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба- 18.06.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „Фератум България“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“***“, бул.“***“
№ ***, представлявано от *** и ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. Г. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.Плевен, ж.к.„***“ бл.***, сумата от 50 лева
за държавна такса, и 2200 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9