Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 155 13.04.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІIІ състав, в публично съдебно заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при
секретар Стефка Христова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 47 по описа
за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И.Ж.Т. и К.И.-Т.,
подадена против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1228-000891 от 20.12.2021г., издадена
от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с
която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП
е наложена на К. НЕ И.–Т. принудителна административна мярка
–„прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца. Жалбоподателите
твърдят, че с оспорената заповед бил
нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК , тъй като с него
незаконосъобразно се нарушава правото на собственост на жалбоподателката И.-Т.. Мярката била наложена в нарушение на
материалния закон и тя можела да се наложи само когато МПС е еднолична собственост
на нарушителя. Заповедта била издадена и
в нарушение на изискванията за съдържание, при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. В разпоредителната й част не било индивидуализирано
МПС-то, чиято регистрация се прекратява - липсвало
описание на модела му. Мярката била наложена по отношение на К. НЕ И. – Т.
, а не спрямо К.И.-Т.. Заповедта била издадена въз основа на АУАН, който
страдал от пороци, а именно - чл.42, т.7 от ЗАНН. В него не били записани
имената и точните адреси на свидетелите по АУАН. Заповедта била издадена въз
основа на АУАН серия АВ № 131869/20.12.2021 година, като на жалбоподателя Т. му
бил връчен АУАН GA №
458006 от 20.12.2021. С подробно изложени в жалбата съображения е направено
искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник група в
сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, не се явява
в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административноправния спор:
С оспорената заповед
№ 21-1228-000891 от 20.12.2021 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, на К. Не И.Т. е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца, отнети са свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2
бр. регистрационни табели СТ1166РС. Заповедта е постановена на основание
чл.171, т.2а, б.“а“ като от фактическа страна е обоснована с обстоятелствата,
че на 20.12.2021г. в 13.30 часа в гр.Стара Загора по ул.“Христо Ботев“ до № 4 в
посока запад – изток лицето И.Ж.Т. управлява собствения на К. Не И. -Т. лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. №1166РС, на който е отнето СУМПС по административен
ред.
Заповедта е издадена
въз основа на съставен срещу И.Ж.Т. АУАН серия AВ № 15131869/ 20.12.2021 г. от
компетентния орган за нарушение на чл.150А,ал.1 от ЗДвП за това, че на 20.12.2021 г. в 13.30
часа в гр.Стара Загора по ул.“Христо Ботев“ до № 4 в посока запад – изток
лицето И.Ж.Т. управлява собствения на К.
И. -Т. лек автомобил – Мерцедес“
с рег. №1166РС, без да притежава СУМПС.
Същото му е отнето при съставяне на АУАН АА № 232644, издадена ЗППАМ №
21-0348-000169/28.11.2021 година по описа на РУ Дупница, ОДМВР Кюстендил по чл.
171т.1 Б. Б от ЗДвП.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната заповед.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от
легитимирани лица с правен интерес – К.И.Т.
е адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна
мярка, а И.Ж.Т. е съсобственик на процесното МПС, в законово установения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1228-000891/ 20.12.2021г. е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началник група в сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му
правомощия съгласно Заповед № 349з-723/ 06.03.2018 г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и
чл.43, ал.4 от ЗМВР са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора,
които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по
ЗДвП, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” към същата
дирекция.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на
собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
свидетелство за управление, тъй като същото е отнето по административен път.
Съдът не възприема възражението , че не е ясно кой е собственик на МПС –то, тъй
като мярката била приложена спрямо К. НЕ И. – Т., а де факто собственик била К.И.
– Т.. В заповедта изрично е записано, че собственик на автомобила е лице с ЕГН **********. Съгласно чл. 59,ал.2, т. 3 от АПК в индивидуалния
административен акт следва да се посочи адресатът на акта. Той се индивидуализира чрез трите му
имена и единен граждански номер. По аргумент чл. 8, ал. 1, т. 5
от ЗГР ЕГН на всяко физическо лице е сред основните данни за
идентификация. Съгласно чл. 11, ал. 1 от
ЗГР единният граждански номер е административен идентификатор
на подлежащите на регистрация физически лица съгласно чл. 3, ал. 2 от с. з.
Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. С
оглед на тези разпоредби се цели несъмнена идентификация на субекта, спрямо
което се прилага мярката. Наистина в
ЗППАМ е допусната грешка в изписване на имената на жалбоподателката, но тя не е
съществена.. Неправилното изписване на имената на собственика на МПС-то не води
до неяснота относно адресата на заповедта,
след като в нея е изписано вярното ЕТН на лицето К.И. – Т..
Не представлява и такова съществено нарушение и неизписване на модела на
автомобила. По силата на разпоредбата на чл. 140,ал.1 , изречение първо от ЗДвП,
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Съгласно §6,т.18а от ДР на ЗДвП
терминът "Регистрация"
означава административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер. Съгласно
§6. т. 61 идентификационен номер на превозното
средство" е подредена
комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел
идентифицирането му. От горното следва, че при вярното изписване на номера на автомобила
и извършена идентификация е достатъчно да се индивидуализира МПС-то, с което е
извършено нарушението в
достатъчна степен без посочване на модела на лекия автомобил.
Непосочване в
разпоредителната част на заповедта МПС-то, спрямо което се постановява
прекратяване на регистрация, не е съществено, след като в обстоятелствената
част на заповедта той е изписан вярно.
При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН,
съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието
му и процедурата за съставянето и връчването му. Съдът не споделя становището,
че номерът и серията на АУАН са невярно
посочени. От приложената преписка се установява, че това е акт с АВ №
131869/20.12.2021 година, а не както
твърди жалбоподателя И.Т. серия GA 458006/20.12.2021
г. година.
Още повече че номерът на АУАН е посочен сред задължителните му реквизити по чл. 42 от ЗАНН, за разлика от датата
на съставянето му – чл. 42,т. 2 от ЗАНН. Съдът не следва да изследва
възражението относно допуснати нарушения при съставяне на АУАН . Те следва да
се изследват при образуване на административнонаказателното производство по обжалване на издаденото въз основа на АУАН
наказателно постановление. Административният акт е постановен след изясняване
на фактическата обстановка, следователно се спазени всички процесуални
изисквания по чл.35 от АПК, при което не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Административният орган е изпълнил
задължението си по чл.36 от АПК
за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са
приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите
основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН,
случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както
и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е
уреден в чл.171
и чл.172 от ЗДвП,
като административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед
са спазени.
Според нормата,
посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт -
чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП в относимата
редакция /ДВ бр.2 от 2018 г., в
сила от 3.01.2018 г./, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик,
който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, се прилага принудителна административна
мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за
срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът, респективно
съсобственикът на управляваното превозно
средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът
му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази
нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи
управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.
Видно от
доказателствата по делото, оспорената заповед е постановена при правилно
приложение на материалния закон. На И.Ж.Т. е издаден АУАН серия АВ №1318698/20.12.2021
година за управление на МПС, без да притежава свидетелство за управление на
МПС, тъй като същото му е отнето по административен ред. Съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното,
т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за
налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по
смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. От акта се установява, че на 20.12.2021г.
съсобственият на К.И.-Т. лек автомобил е управляван от водача И.Ж.Т., чийто СУМПС е отнето по
административен ред. Всъщност жалбоподателят К.И.-Т. не оспорва наличието на
главния релевантен факт, а именно отнетото по административен ред СУМПС на И.Т. на посочената дата и управлението на
МПС, нейна собственост.
Спорът се концентрира
върху въпроса дали спрямо К.И.-Т. правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП, при положение
че същият по никакъв начин, с действия или бездействия, не е предизвикал
противоправния резултат – управление на собствения му автомобил от другия
съсобственик, чийто СУМПС е отнето по административен ред.
Приложимата правна
уредба не обвързва прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ с установяване на
вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали
жалбоподателката К.И.-Т. е предоставила управлението на собственото си МПС на
трето лице /в случая И.Т./ и дали е налице знание или предположение за това.
Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл.
171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.
Следователно оспорената заповед, с която ПАМ е наложена в
минимално предвидения от закона срок, е
съобразена с целта на закона и не засяга правата на адресата повече от
необходимото за тази цел. Невъзможността да се ползва автомобилът и свързаните
с това негативни последици за жалбоподателя К.И.-Т. не може да се
противопостави на обществения интерес управлението на МПС да се извършва само
от лица с неотнето по административен
ред СУМПС.
По тези съображения
съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата, че приложената ПАМ не е
съобразена с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. С издаването на оспорения
ИАА интересите на жалбоподателя не са засегнати в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която се издава актът, като по делото липсват
данни за причинени от акта вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед,
като издадена от компетентен орган и в
предвидената от закона форма, постановена в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби, при спазване на административнопроизводствените
правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата
се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК
и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
И.Ж.Т. и К.И. - Т. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228 -000891 от 20.12.2021г.,
издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена на К.И.–Т. принудителна
административна мярка –„прекратяване на регистрацията на ППС” лек автомобил „
Мерцедес“ с рег. № СТ1166РС, за срок от 6 месеца като неоснователна.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
СЪДИЯ: