№ 1214
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100507224 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 3163/08.04.2022 г., постановено по гр. дело № 33182/2021
г. по описа на Софийския районен съд, е отхвърлен предявеният от ищеца Ц.
Й. Г. отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за приемане на
установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, че не дължи
сумата от 1739,29 лв., представляваща главница за доставена топлинна
енергия през периода м. юни 2012 г. до м. април 2014 г., която сума е част от
вземанията по изп. лист от 23.03.2015 г., издаден по ч. гр. дело № 65840/2014
г. по описа на СРС и въз основа на който е образувано изп. дело №
20198440400206 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844, район на действие – СГС.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Ц. Й. Г. с
оплаквания за неправилност, противоречие с процесуалния и материалния
закон, както и практиката на съдилищата. В жалбата се поддържа становище,
че правото на принудително изпълнение на взискателя „Топлофикация
София“ ЕАД е погасено поради изтекла тригодишна давност, тъй като
процесният изпълнителен лист не е издаден след исково производство.
Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че за вземането намира
1
приложение разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД и същото не е погасено, тъй
като не е изтекъл петгодишния давностен срок. Предвид изложеното се иска
първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният от ищцата
иск изцяло уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК ответник по въззивната жалба – „Топлофикация
София“ ЕАД не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск по реда
на чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, че ищцата Ц. Й. Г. не дължи сумата от сумата
от 1739,29 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия през
периода м. юни 2012 г. до м. април 2014 г., която сума е част от вземанията по
изп. лист от 23.03.2015 г., издаден по ч. гр. дело № 65840/2014 г. по описа на
СРС и въз основа на който е образувано изп. дело № 20198440400206 по
описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844, район на действие – СГС. Ищцата твърди, че
ответното дружество – „Топлофикация София“ ЕАД е депозирало заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
по което е било образувано ч. гр. дело №65840/2014 г. по описа на СРС и въз
основа на което е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.03.2015 г. за следните суми: 1./ 1739,29 лв.
главница за доставена топлинна енергия през периода м. юни 2012 г. до м.
април 2014 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2./ лихва в размер на 114,70 лв. за
периода от 31.07.2012 г. до 17.11.2014 г. и 3./ разноски в размер на 337,08 лв.
Ищцата твърди, че не е подала възражение по чл. 414 ГПК и нова тригодишна
давност за вземането е започнала да тече от датата на издаване на
изпълнителен лист – 23.03.2015 г. Ищцата поддържа, че „топлофикация
София“ ЕАД е получило изп. лист на 27.11.2018 г., а в този период
дружеството не е предприело никакви изпълнителни действия срещу ищцата,
поради което правото му на принудително изпълнение се е погасило на
23.03.2018 г. Заявява, че взискателят е депозирал молба за образуване на изп.
2
дело в кантората на ЧСИ на 25.01.2019 г. - след погасяване на правото му на
принудително изпълнение въз основа на която е било образувано изп. дело №
20198440400206 и по което са били предприети изпълнителни действия, в
това число и наложен запор върху банковите сметки на длъжника. Предвид
изложеното се излага становище, че правото на принудително изпълнение на
ответника за процесното вземане е било погасено още към момента на
образуване на изпълнителното дело с изтичане на тригодишния давностен
срок, поради което ищцата моли да се приеме за установено, че процесната
сума не се дължи като погасена по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество –
„Топлофикация София“ ЕАД, с който подаденият срещу него иск се обжалва
като неоснователен и недоказан. Излага становище, че вземане, установено с
влязла в сила заповед по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД се погасява с изтичане
на петгодишен давностен срок. Поддържа, че давността за вземането е
прекъсната за първи път с подаване на молба за образуване на изп. дело №
20198440400206 по описа на ЧСИ С.Я., с която съдебният изпълнител е бил
овластен да избира начина на изпълнение и с образуване на изп. дело на
02.02.2019 г. е започнала да тече нова петгодишна давност. Предвид
изложеното ответникът моли съдът да постанови решение, с което да
отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендира разноски.
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по
делото писмени доказателства, че със заявление вх. №3161124/28.11.2014 г.
заявителят „Топлофикация София“ ЕАД е подал искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните
суми: 1./ 1739,29 лв. главница за доставена топлинна енергия през периода м.
юни 2012 г. до м. април 2014 г., ведно със законната лихва, считано от
28.11.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; 2./ лихва в размер на
114,70 лв. за периода от 31.07.2012 г. до 17.11.2014 г. и 3./ разноски в размер
на 337,08 лв. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 05.12.2014 г. по ч. гр. дело № 65840/2014 г. Срещу заповедта
не е подадено възражение от длъжника и същата е влязла в сила и е издаден
изпълнителен лист на 23.03.2015 г. По молба вх. №004185/25.01.2019 г. на
взискателя е образувано по описа на ЧСИ С.Я. изп. дело № 20198440400206.
3
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
439, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, поради новонастъпили факти. За да бъде уважен
предявеният иск трябва да е установен следният фактически състав: 1./да
съществува изпълнително основание и да е издаден изпълнителен титул
срещу ищеца; 2./да е образувано изпълнително дело от кредитора срещу
длъжника; 3./да са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, които
обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на
вземането – в конкретния случай да е изтекла претендираната от страната
погасителна давност. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно
прекъсване на погасителната давност относно вземането.
В конкретния случай ищцата е предявила отрицателен установителен
иск, с който отрича вземането на ответното дружество като погасено по
давност с изтичане на предвидената в чл. 111, б. "в" ЗЗД тригодишна
погасителна давност. Предвид така изложеното спорен между страните се
явява въпросът дали давностният срок, приложим по отношение на
вземанията на взискателя, е тригодишният по чл. 111, б. „в“ ЗЗД или
петгодишният, предвиден в чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
За да се отговори на този въпрос, на първо място следва да се отчете, че
в практиката на съдилищата, в това число и практиката на Върховния
касационен съд, са налице противоречиви правни становища. Въпреки това
през последните години трайно се налага становището, което се споделя и от
настоящия съдебен състав, че приложима по отношение на установените с
влязла в сила заповед вземания е петгодишната давност по аргумент от
4
разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно чл. 404, ал.1, т. 1 подлежат на принудително изпълнение както
съдебните решения, така и заповедните за изпълнение, които имат характер
на съдебни изпълнителни основания по смисъла на новия ГПК от 2008 г. На
изпълнение по този ред подлежат установените по основание и размер
безспорни вземания, каквито без съмнение са както вземанията, установени с
влязло в сила решение, така и вземанията, установени с влязла в сила заповед
за изпълнение на съдилищата. Така както длъжникът не може да оспорва
вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до
съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така
длъжникът не може да оспорва и вземането, установено с влязлата в сила
заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага извод, че
правилото следва да се прилага както по отношение на вземания, установени
с влязло в сила решение, така и по отношение на вземания, установени с
влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 3 от
04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение/.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. В т.10 на ТР № 2 от
2015 г. по т. дело №2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ прекъсва давността и от предприемането на последното
принудително действие започва да тече нова давност. Видно от изложеното
по-горе, в периода от датата на влизане на заповедта по чл. 410 ГПК в сила –
05.03.2015 г. до 25.01.2019 г., когато е подадена молба за образуване на изп.
дело, която съдържа и овластяване на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ да
определи начина на изпълнение не са изтекли пет години и следователно
вземането не е погасено по давност.
Предвид така изложеното, оплакванията във въззивната жалба за
неправилност на първоинстанционното решение са неоснователни. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че приложим по отношение на вземанията
на ответното дружество давностен срок е този по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а именно -
петгодишният. С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които
5
въззивният съд достига, съответстват на правните съждения на първата
инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба да бъде оставена без уважение.
По отговорността за разноски:
Страните са заявили своевременно искане за присъждане на разноски.
В конкретния случай разноски на въззиваемата страна не следва да се
присъждат, предвид обстоятелството, че по делото не е депозиран отговор на
въззивната жалба и е подадена единствено бланкетна молба преди датата на
откритото съдебно заседание.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3163/08.04.2022 г., постановено по гр.
дело № 33182/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6