МОТИВИ към Решение № 284 от 09.10.2018г.
по АНД № 571/2018г. по описа на Районен съд-гр.Несебър
Производството по делото е по
реда на чл.375 и сл. от НПК.
Образувано е по повод постъпило в
съда постановление на Районна прокуратура – гр.Несебър от 28.06.2018г., с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия П.П.И. с ЕГН **********, с налагане на
административно наказание ЗА ТОВА, ЧЕ
- В периода от 21.03.2016 г. до 17.09.2016 г.
в гр. Свети Влас, след като е бил осъден с Решение № 977 от ...06.2016 г.,
постановено по гр. дело № ..82/2016г. по описа на Районен съд гр.Бургас, влязло
в законна сила на 30.06.2016г., да издържа свой низходящ - Б.П.И. с ЕГН **********,
като заплаща месечна издръжка на същия в размер на 140,00 /сто и четиридесет/
лева, чрез неговата майка и законен представител П.Х.З.с ЕГН **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно- в размер на седем месечни вноски, като общият размер възлиза
на сумата от 839.72 /осемстотин тридесет и девет лева и седемдесет и две
стотинки/ И
-В
периода от 21.03.2016 г. до 17.09.2016 г. в гр. Свети Влас, след като е бил
осъден с решение № 977 от ...06.2016 г., постановено по гр. дело № ..82/2016г.
по описа на Районен съд гр.Бургас, влязло в законна сила на 30.06.2016г., да
издържа свой низходящ -Р.П.И. с ЕГН **********, като заплаща на същия месечна
издръжка в размер на 140,00 /сто и четиридесет/ лева, чрез неговата майка и
законен представител П.Х.З.с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на
седем месечни вноски, като общият размер възлиза на сумата от 839,72
/осемстотин тридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/ - престъпление
по чл.183, ал.1 от НК.
За Районна прокуратура – гр.Несебър, в
съдебно заседание представител не се явява, за да изрази становище по
повдигнатото срещу обв.И. обвинение. Не сочат нови доказателства.
В съдебно заседание, обвиняемият И. се
явява лично и признава вината си. Изразява съжаление за стореното. Представя
доказателства за заплатена издръжка за двете си деца за периода от 17.09.2016г.
до 30.09.2016г. Моли съда да му наложи наказание в предвидения от закона
минимум.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Обвиняемият П.П.И. и свидетелката П.Х.З.сключили граждански брак на
27.03.1997 г. в гр.Варна. От брака си имат родени две деца Б.П.И. и Р.П.И.,
които към настоящия момент са пълнолетни.
С решение № 301/25.10.2005г. по описа на РС-Бургас, влязло в законна сила на 25.10.2005г., сключеният между обвиняемия И.
и свидетелката Зафирова брак бил прекратен, а
обвиняемият бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 50 /петдесет/
лева за всяко от
двете им деца, считано от
01.09.2005г.
След прекратяване на брачната си връзка, обвиняемият
И. не поддържал близки отношения с децата си, като се срещал с тях веднъж
годишно. Не изплащал редовно дължимата издръжка за отглеждането на децата, така
както било постановено с решението за прекратяване
на брака. По тази причина, било образувано ДП
№14-351/2014 г. по описа на РУ Несебър, пр. пр. №767/2014 г. по описа на РП
Несебър, водено за това, че обвиняемият И. не е изпълнил задължение за
изплащане на издръжка в размер на 400 лева. В
хода на досъдебното производство обвиняемият И. изплатил сумата в размер на 400
лева на свидетелката Зафирова, в качеството й
на законен представител на малолетните Божидар и Радослав, поради което
наказателното производство било прекратено на основание чл.183, ал.3 от НК.
През 2016г., Б.П.И. и Р.П.И., със
съгласието на тяхната майка, подали искова молба до PC Бургас, въз основа на
което съдът постановил решение
№977/...06.2016 г., с което изменил размера на определената с решение №301/25.10.2005г. месечна издръжка, като същата била увеличена от 50 лева на 140 лева за
всяко дете, считано от 21.03.2016г.
След месец април 2016г., обвиняемият П.И. не заплащал никакви суми за издръжка
на родените от брака му деца и не поддържал лични отношения с тях и майка им, поради което свид.П.З.отново
депозирала сигнал до РП-Несебър, по повод на който е образувано настоящото ДП. В хода на разследването по настоящото
досъдебно производство, обвиняемият П.И. е
изплатил в пълен размер дължимите суми за издръжка на двете деца, за
инкриминирания период, за което същият е приложил
платежни документи.
В обясненията си пред
разследващите органи, обв.И.,
заявява, че разбира обвинението, но възползва
се от правото си да не дава обяснения.
Изложеното се подкрепя изцяло от
материалите по досъдебно производство № 304 ЗМ-132/2017г. по описа на РУ на МВР
- гр.Несебър, приети като доказателства по делото.
При така изяснената фактическа обстановка
по делото, съдът счита за безспорно установено, че извършеното в периода от
21.03.2016г. до 17.09.2016г.
деяние от обвиняемия
И. осъществява признаците на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК. От
обективна страна, престъплението по чл.183, ал.1 от НК засяга обществените
отношения, свързани със семейството и осигуряването на ежедневните нужди на
децата. В рамките на тези отношения, до навършване на пълнолетие, децата са
неработоспособни, а родителите са длъжни да ги издържат т.е. да осигуряват
средства и да задоволяват ежедневните нужди на ненавършилите пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си
(арг. чл. 125 ал.1 и чл. 143 ал.2 от СК). Издръжката трябва да им се доставя
периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й,
поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно (арг. чл. 146
ал.1 от СК), като прекратяването на брака не освобождава родителя от това
задължение (арг.чл.59 от СК). Предвид това, престъплението по чл.183 ал.1 от НК
намира обективен израз в неизпълнение, чрез съзнателно бездействие, на влязло в
сила решение за плащане на издръжка, ако това неизпълнение е в размер на две
или повече месечни вноски. Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е типично продължено престъпление, чието
изпълнително деяние се осъществява трайно и непрекъснато чрез бездействие,
докато не настъпят обстоятелства, които го прекратяват, независимо дали са
настъпили поради волята или не на дееца. В конкретния случай, престъпното
бездействие, е продължило непрекъснато седем
месеца и е приключило с изплащане от страна на обв.И. на сумата от 1679,44 лева чрез пощенски запис до свид.Зафирова.
От субективна страна деянията са извършени
от подсъдимия Ж. при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
им характер, предвиждал е общественоопасните им последици и е целял
настъпването им. Умисълът е обективиран с обстоятелството, че подсъдимият е
знаел за наличието на съдебно решение, установяващо задължението му за
заплащане на издръжка на децата му А. и Б., и въпреки това е проявил престъпно
бездействие, като е отказал да изпълни периодичните плащания. Обстоятелството,
че през инкриминирания период подсъдимият не е разполагал достатъчно средства,
който да му позволят регулярното плащане на издръжката, не го освобождава от
задължението да издържа децата си. Съгласно нормата на чл. 143 ал. 2 от СК,
родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Подсъдимият е физически и психически здрав, в трудоспособна възраст, работи,
собственик е на капитала, респ. участва като съдружник в няколко търговски
дружества, притежава движими и недвижими вещи и поради това е бил в обективна
възможност да осигури необходимите парични средства и да изплаща издръжката. От
друга страна, той не е бил освободен от задължението да доставя издръжка на
децата си и е следвало да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение на
гражданския съд, като тук следва да се отчете и обстоятелството, че размерът на
месечната издръжка, дължима на двете му малолетни деца, е бил определен при
взаимното съгласие и на двамата родители т.е. подсъдимият е преценил
финансовите си възможности. Същият умишлено не е изпълнил задълженията си по
заплащане на издръжката на децата си, които са в нетрудоспособна възраст и сами
не могат да се издържат от имуществото си. Финансовите затруднения не изключват
съзнание относно обективните елементи на състава на чл. 183, ал. 1 от НК.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост,
обвиняемият И. не е осъждан за престъпление от общ характер и не са
освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел четвърти
от Наказателния кодекс. За извършеното от него престъпление се предвижда
наказание – лишаване от свобода до една
година или пробация.
Отчитайки гореизложеното, съдът
намери, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемия И. от наказателна отговорност, като за извършеното от него деяние му
бъде наложено административно наказание “глоба”.
При
определяне размера на предвидената в текста на чл.78а от НК санкция на
обвиняемите, съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на
извършеното от тях престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя
наказание и разновидността на формата на вината. От друга страна, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на личността на дееца – чистото му
съдебно минало, признанието на вината и оказаното съдействие на разследващите
органи, както и изразеното от него съжаление за стореното.
При
тези данни, съдът счете, че наказателната отговорност на обвиняемия И. следва
да се реализира при превес на смекчаващите вината му обстоятелства, като му се
наложи наказание “глоба” в размер на 1000 /осемстотин/ лева в полза на
Държавата.
Съдът
счете, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на
обществена опасност на обвиняемата, като личност и напълно достатъчни по размер
да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: