№ 16
гр. Варна, 31.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20243000500272 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:16 часа се явиха:
Въззивникът „Роса Фероса“ ЕООД, редовно уведомен, се явява
адвокат И. З. от АК-С., редовно упълномощен и приет от първата инстанция.
Въззиваемият Р. Д. Я., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адвокат Б. Ж. от АК-В., редовно
упълномощен и приет от първата инстанция.
Вещото лице инж. Т. Х. О., редовно уведомено по телефона, явява се.
АДВ. З.: Няма пречки по хода.
АДВ. Ж.: Няма пречки, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва депозираната на днешна дата молба от въззивното
дружество, представлявано от управителя М. С., с искане за отвод на съдебния
състав на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, като са изложени подробни
съображения, които могат да бъдат обобщени по следния начин: заради
участието на съдия Милен Славов в други цитирани съдебни производства,
1
които се считат свързани с предмета на настоящото дело и биха обусловили
неговата заинтересованост при произнасянето със съдебния акт по
настоящото дело. Освен това поради обстоятелството, че съдията М. Славов е
административен ръководител на участващите в състава, който
председателства, са налице други обстоятелства, които пораждат основателни
съмнения в безпристрастието на целия съдебен състав, формиращо отделно
основание за отвода на целия въззивен състав на основание чл. 22, ал. 1, т. 6
ГПК.
АДВ. З.: Това, което желая да добавя е, че аз лично намирам, че освен
доводите, изложени от довереното ми дружество, са налице и други
обстоятелства, които обосновават извода за наличие на други обстоятелства
по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, но може би в конкретния момент същите
не е необходимо да бъдат споменавани, предвид обстоятелството, че същите
ще бъдат протоколирани, съответно ще добият някаква публичност, и е по-
добре в този случай да бъдат спестени, вместо да бъдат публично
оповестявани. Едно от тези обстоятелства, без да го конкретизирам, е
свързано със скорошна публикация в сайта „afera“, но не искам да влизам в
детайли по вече изложени съображения.
Председателят на съдебния състав дава възможност на адв. З., ако желае
да конкретизира становището си поради обстоятелството, че настоящият
състав не е запознат със съдържанието на посочената публикация.
АДВ. З.: Публикацията е от 20.01.2025г., сайтът е публичен, достъпен е
отвсякъде, така че от тази гледна точка считам, че всеки би могъл да се
запознае с нея, включително и съставът, ако проявява любопитство, можем да
направим пауза и да се запознае с това съдържание. Другият вариант е да
намеря статията в телефона си и да Ви я покажа.
АДВ. Ж.: Молбата за отвод е неоснователна, включително и на
основание сега добавеното твърдение за някаква статия. Споменава се, че сте
участвал и в състава в постановяване на определение по дело от 2015г. срещу
„Роса Фероса“ от доверителя ми. Първо, не е по постановяване на решението,
на второ място, искът сега се основава на нови обстоятелства и участие в
предходно дело, което е било водено при различни обстоятелства, не може да
обуслови принципно извод за някаква преднамереност или заинтересованост
на състава на съда, доколкото сега искът се разрешава при различни
обстоятелства. Съвършено непонятна е връзката на делото срещу
дружеството „Роса Фероса“ с жалби и действия от страна на В. Бл. и нейният
синдик, няма как да направим някаква връзка.
След като разгледа депозираната в днешно съдебно заседание молба и
2
изслуша становищата на процесуалните представители на страните,
настоящият състав на съда намира, че не са налице основанията за отвод по
смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като в молбата са посочени съдебни
дела, по които целият или част от съдебния състав са взели участие, но те
касаят или произнасяне по частни процесуални спорове, или произнасяне по
друго дело с различен предмет на иска, между същите или други страни по
делото, което се различава от предмета на настоящото производство. Освен
това, поради незнанието на съдържанието на посочена в днешно съдебно
заседание от процесуалния представител на въззивника публикация, съдът
още по-малко може да се чувства заинтересован. Поради това, че не са налице
никакви обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение в
безпристрастността настоящия съдебен състав, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдебния състав по
настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.
СЪДЪТ докладва, че производството по делото е отложено с оглед
необходимостта от изслушване на заключението на вещото лице по
допуснатата от съда съдебно-оценителна експертиза.
СЪДЪТ докладва депозираното в срока по чл. 199 от ГПК заключение
вх. № 367/21.01.2025г. на вещото лице инж. О..
АДВ. З.: Нямам възражения по изслушване на вещото лице.
АДВ. Ж.: Нямам възражения по изслушване на вещото лице.
СЪДЪТ намира, че следва да ПРИСТЪПИ към снемане самоличността
и изслушване на вещото лице:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. Х. О. – * г., български гражданин, неосъждан, без
дела и родство със страните по делото. Съдът предупреди вещото лице за
наказателната отговорност по чл. 291 НК, същото обещава да даде вярно и
безпристрастно заключение.
ВЕЩО ЛИЦЕ О.: Поддържам заключението.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. З.: По отношение на първия обект -ателие с
гараж, сте предложили аналози едностайни жилища. Нямаше ли аналози със
3
същото предназначение на имота - гараж или ателие, или някаква комбинация
между гараж и ателие, които да ползвате, а сте ползвали такива аналози,
касаещи жилище? Т.е означава обекти, изначално въведени в експлоатация с
предназначение жилища, съответно построени, изградени със законовите
изисквания за жилища, а не законово изискване за самостоятелни обекти на
собственост с друг вид предназначение – гараж или ателие, или гараж с
ателие?
В. Л. О.: Не съм търсил такива аналози за гараж и ателие, тъй като
когато един наемател пристигне в един обект, той гледа какво вижда насреща
си, какво ще наеме и как ще го ползва. Това, което аз видях в моите очи, е
едностаен апартамент, който си има кухня, спалня и тоалетен възел, той не се
ползва като гараж. Може би, в началото когато е въведен в експлоатация
сградата, е бил с това предназначение, но след това не знам кой и кога, това
предназначение е било изменено, и в момента то изглежда точно по този
начин, поради това ползвам аналози за едностайни апартаменти.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Изобщо може ли да се използва като гараж
понастоящем?
В. Л. О.: Не може. Отпред има и дограма, която е монтирана и отпред
има ролетна щора от някога, когато е било гараж, може би. По тази причина не
съм търсил други аналози, защото го уподобявам на едностаен апартамент,
затова съм търсил и такива аналози. Ако бях търсил, например аналози за
гараж и за ателие, и ги съчетая, то тогава според мен наемът би бил доста по-
висок от този, който е в момента, тъй като гаражите са по-атрактивните
обекти и в този район има голямо търсене, съответно имал съм такива
подобни и там наемите вървят от 250 - 300 и нагоре само за гаража.
НА ВЪПРОС НА АДВ. З.: Тази цена, която сте определили за
аналогична на едностайно жилище, поради това че в момента на огледа така
сте преценили, че изглежда обитаем обект, има ли и ползвахте ли някакви
данни, с които да получите извод за тъждествено подобна и назад в целия
период, за който сте оценявали? Аналогията трябва да е съответна към
съответния момент, тука се оценява период, не момент, а период. Т.е тази
аналогия била ли е налице в целия оценяван период?
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Т.е. в сегашния му вид ли е бил имотът за
целия оценяван период?
НА ВЪПРОС НА АДВ. З.: Аналозите, които е ползвало вещото лице на
базата на момента на огледа налично ли е било към целия период, за който се
оценява имота, т.е от 2014г. - 2022г., това са 8 години?
В. Л. О.: Добивам представа от обекта така, както го виждам към
момента на огледа и точно кога са направени тези преобразувания не мога да
кажа, но той според мен отдавна е бил в този си вид този апартамент и в един
по-заден период, според мен е изглеждал и в по-добро състояние, тъй като
сега към този момент той е използван за определен период от време. Колко е
този период не мога да кажа. Аналозите, които ползвам са за целия процесен
период като за едностаен апартамент.
4
НА ВЪПРОС НА АДВ. З.: По отношение на другия оценяван имот,
според заключението в момента на огледа имотът е неизползваем. На базата
на този критерий ли определихте обезщетението в размер на наема за целия
период, за който е оценката? Приложили ли сте същия подход, както сте
приложили при оценката на гаража – ателие и за другия обект, изхождайки от
моментното му състояние към момента на огледа?
В. Л. О.: Тук ми бяха поставени задачите в два варианта, единият
вариант е според свидетелските показания на двама от свидетелите, които
казват, че имотът не е бил в бляскаво състояние, но е бил годен за
експлоатация и в него са живели техни близки, и вторият вариант – по
свидетелските показания на другия свидетел, който казва, че имотът е в
катастрофално състояние, така както го видях и аз към момента на огледа.
Изготвил съм го в два варианта, при първия вариант са 2 малки сградички,
които са били в нормално що-годе състояние, годни за обитаване и при този
вариант съм получил съответните наеми към определените периоди. Във
втория вариант казвам, че наемът би бил „0“, тъй като е невъзможно да бъде
обитаван.
НА ВЪПРОС НА АДВ. З.: По отношение на недвижимия имот,
дворното място, там какъв подход използвахте?
В. Л. О.: При дворното място по същия начин, това е обратна задача на
приходния метод - изхождаме от стойността на имота и от нея вече извеждаме
какъв би следвало да бъде наемът, за да може да бъде оправдано отдаването
под наем на един такъв имот.
НА ВЪПРОС НА АДВ. З.: В този случай за този имот, дворното място,
установихте ли наличието на аналози, т.е дворни места, предлагани под наем?
В. Л. О.: Не, за дворни места отдаване под наем няма, поради което
използвах приходния метод.
НА ВЪПРОС НА АДВ. З.: Т.е да приемем ли, че в този район не се
предлагат имоти под наем, дворни места?
В. Л. О.: В България такива наемни отношения са изключително рядко
срещани. По принцип, когато се отдава дворно място, най-вече овощни
градини под наем, то е във вид на бартер, отдава се като съответно се дава част
от реколтата на този, който отдава под наем.
НА ВЪПРОС НА АДВ. З.: Според Вас, има ли характер на овощна
градина както казвате, давате пример с овощна градина? В случая как
изглеждаше този имот? Имаше ли плодни дървета, поддържани ли бяха?
В. Л. О.: Не, имаше единични дървета, за които не може със сигурност
да се каже дали са саморасли или са били част от някакви овощни насаждения,
но така подредени в редове нямаше, то в момента е като „джунгла“,
самозалесено.
НА ВЪПРОС НА АДВ. З.: Може ли този имот в това състояние да бъде
ползван, тази „джунгла“? Това означава ли толкова много саморасли растения,
които правят да кажем или затрудняват по някакъв начин ползването на
5
имота, или го правят невъзможно?
В. Л. О.: В това състояние не може да бъде ползван, трябва да бъде
почистен, да бъде оправен и чак тогава да бъде ползван. Аз съм го изработил
по втория вариант, по свидетелски показания на последния свидетел и съм дал
„0“, както за двора, така и за сгради.
НА ВЪПРОС НА АДВ. З.: Установихте ли в имота да има ток, вода?
В. Л. О.: Имало е ток и вода, тъй като там е имало тоалетен възел, видях
електромера в една от стаите, значи е имало ток и вода, докога не мога да
кажа.
НА ВЪПРОС НА АДВ. З.: Установихте ли на място наличие на дворна
тоалетна, септична яма?
В. Л. О.: Да, имаше и дворна тоалетна, една метална клетка във
вътрешността на двора.
НА ВЪПРОС НА АДВ. З.: Достъпът до нея беше ли възможен, до тази
дворна тоалетна, можеше ли същата да се ползва видимо?
В. Л. О.: Не, труден беше достъпът, всичко е захрастено и обрасло.
АДВ. З.: Нямам други въпроси към вещото лице.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: Само един въпрос и той сега, от
обясненията на вещото лице произтича. Казахте, че с течение на времето
назад е бил в по-добро състояние имотът, специално за ателието говорим, би
бил може би и по-висок наемът. В момента заключението Ви за средната
пазарна стойност на наема би ли се променило, ако се приеме, че е бил в по-
добро състояние преди време, за част от периода?
В. Л. О.: Промяната ще е незначителна.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Ж.: По отношение на дворното място, горе в
„С. К.“, когато става въпрос за свободни площи, дворни места и отдаване под
наем, възможността примерно да си паркираш автомобила, струва ли пари, от
гледна точка да наемеш място, за да си държиш колата?
АДВ. З.: Вещото лице е нямало такава задача.
АДВ. Ж.: Питам, защото се питаше за принципните възможности да се
ползва празно дворно място, освен овощна градина.
В. Л. О.: Един автомобил най-много да влезе, вратата се стеснява там и
има подпорни стени.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Ж.: Въпросът е възможността, ако съм
примерно трето лице, чуждо на имота и искам да ми позволи собственикът да
си вкарам автомобила, може ли да доведе до извличане на граждански плод,
т.е да си дам под наем за тази цел имота?
6
В. Л. О.: Абстрактно е и трудно за възприемане, но по принцип е
възможно.
АДВ. Ж.: Нямам други въпроси към вещото лице.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. З.: Подходът към имота откъде е в момента
възможен и Вие откъде всъщност влязохте в имота, за да извършите оглед?
Откъде е достъпът? Има ли достъп за автомобил въобще този имот, предмет
на огледа?
В. Л. О.: Към момента няма как да влезе автомобил, но по принцип е
възможно един автомобил да влезе през една двукрила врата, през която би
могъл да мине един нормален автомобил.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: А до тази двукрила врата подход с автомобил
възможен ли е от път?
В. Л. О.: Автомобил би могъл да влезе само и да паркира, по-нататък в
двора няма как да влезе.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: А има ли достъп до мястото с автомобил
откъм път?
В. Л. О.: И до път, да, има достъп.
НА ВЪПРОС НА АДВ. З.: Тази врата в имота, предмет на огледа ли е
или в съседния имот? Къде е разположена тази врата, за която говорите?
В. Л. О.: Тази врата е в югоизточния край, може би, в долния край.
НА ВЪПРОС НА АДВ. З.: На кой имот, на оценявания или на съседния
имот?
В. Л. О.: Не мога да кажа двукрилата врата дали се намира на съседен
имот или на процесния, тъй като няма ограда, която да обособи имотите.
НА ВЪПРОС НА АДВ. З.: Замерване на площта на имота направихте
ли, за да разберете докъде са границите на оценявания от Вас имот?
В. Л. О.: Не, замерване не съм направил. Интересуваха ме сградите да
ги видя как изглеждат.
НА ВЪПРОС НА АДВ. З.: Данни за разделяща имота ограда има ли?
Видяхте ли остатъци?
В. Л. О.: Не обърнах внимание да има ограда, разделяща имота на две.
Процесуалните представители заявяват, че нямат други въпроси към
вещото лице.
СЪДЪТ намира, че вещото лице е изпълнило задачата си, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
7
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА заключение вх. № 367/21.01.2025г. на
вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза.
Съобразно представената справка-декларация ОПРЕДЕЛЯ окончателно
възнаграждение на вещото лице в размер на 820.00 лв. (осемстотин и двадесет
лева), платими от бюджета на съда.
Към настоящия момент СЪДЪТ ИЗДАВА и ВРЪЧВА на вещото лице
разходен касов ордер в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева), платими
от бюджета на Апелативен съд – Варна, като допълнително ще бъде издаден
разходен касов ордер за още 470.00 лв. (четиристотин и седемдесет лева), за
което вещото лице ще бъде уведомено.
АДВ. З.: Оспорвам заключението на вещото лице предвид
обстоятелството, че методиката, подходът изначално за даване отговор на
поставените задачи, е грешен, чисто логически. Вещото лице е изхождало от
моментното състояние на имотите към момента на огледа и е разпростирало
тази даденост като положено за вярно за целия оценяван период, който е от 8
години, което очевидно няма как да е практически вярно. По отношение на
дворното място, което е оценявано, очевидно, че вещото лице не е съобразило
конкретиката на имота, дотолкова доколкото същият в момента е обединен в
общ имот със съседен имот, разположен от южната страна, с общ подход през
този обединен южен имот с общ идентификатор към настоящия момент, с
отделни идентификатори по предишната ситуация и който е процесен като
реална част от този обединен имот на базата на предходния идентификатор.
Освен това, по отношение на така извършеното оценяване са ползвани
някакви хипотетични стойности, получени на базата на теоретични подходи,
които обаче влизат в колизия с фактическото положение, дотолкова доколкото
в този район няма аналози за предлагани имоти под наем от същия вид. Т.е
има нулево предлагане, съответно какъвто и да е теоретичен подход в тази
посока, няма как да е приложим, ако дава резултат, различен от нула. Затова
считам, че заключенията по тази експертиза са нереални и това са
съображенията ми, поради което я оспорвам. Няма да правя искане за
повторна експертиза.
АДВ. Ж.: Представям списък на разноски за оказана безплатна
адвокатска помощ поради затруднено материално положение на моя
доверител.
АДВ. З.: С определение по доказателствата сте приели, че
представеният с въззивната жалба договор за наем от 01.06.2012г. се явява
преклудирано доказателство. Само че този договор за наем е част от молба с
приложения, представени от въззиваемата страна, която молба обаче е
представена без съответни приложения, едно от които е договорът за наем.
8
Затова, ви моля да го приемете като относимо доказателство по делото, което
не е преклудирано, след като сте приели, че представените от въззиваемата
страна доказателства не са преклудирани и са допустими за приемане по
делото. Преклузия не е настъпила предвид обстоятелство, че договорът за
наем е приложение към молбата на въззиваемата страна, която е приета за
непреклудирана и за която съдът е дал възможност да бъде приета, това е част
от приложенията към същата тази молба. Другите приложения, които са към
молбата не намираме, че имат релевантност към настоящото производство и
затова настояваме само това приложение към молбата да бъде прието. Т.е
преклузия не е настъпила, тъй като насрещната страна е представила молба,
към която е приложен този договор. Всъщност не е представен с въззивната
жалба договорът за наем, на практика е бил представен, когато вече е бил в
държане на въззивника.
СЪДЪТ намира, че искането за приемане като доказателство на договор
за наем от 01.06.2012г., сключен между лицата В. Н. и В. П. за отдаване под
наем на ПИ с идентификатор 10135.2564.1530, основано на твърдението, че не
е налице преклудиране на това искане поради обстоятелството, че договорът е
бил посочен в молбата на „Роса Фероса ЕООД от 30.08.2024г., адресирана до
Районен съд - Варна във връзка с искането му по чл. 524 ГПК за спиране на
изпълнителното дело и предоставяне на срок за предявяване на иск, е
неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 или 3
ГПК. Това е така, защото този договор не е бил представен от въззивника с
въззивната му жалба, нито е бил представен от насрещната страна като
доказателство по делото. Представянето на договора е станало едва с
допълнителна молба от въззивника при липсата на наведени твърдения за
наличие на факти от хипотезата на чл. 266, ал. 2 или 3 ГПК, поради което и е
налице хипотезата на чл. 266, ал. 1 ГПК.
По тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане като
доказателство по делото на договор за наем от 01.06.2012г., сключен между
лицата В. Бл. Н. и В. Д. П. за отдаване под наем на ПИ с идентификатор
10135.2564.1530.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.
АДВ. З.: Други доказателствения искания нямам. Представям списък на
всички сторени до момента разноски. Делото е обжалвано пред Върховен
касационен съд по производствата по обезпечителните мерки.
АДВ. Ж.: Нямам възражения, освен изложеното в предходно съдебно
заседание, че плащания в брой над 10 000 лв. е противоречащо на закона.
9
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъци на разноските, представени от
процесуалните представители на всяка от страните в днешно съдебно
заседание.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. З.: Уважаеми господин Председател, уважаеми апелативни съдии,
моля да уважите въззивната жалба като обезсилите обжалваното решение,
като постановено по недопустим главен иск и обуславящи такива, с
присъждане на разноските за трите инстанции, сторени от довереното ми
дружество.
По отношение на допустимостта на исковото производство две думи
искам да кажа, по отношение на останалите аргументи, в условия на
евентуалност ще ви помоля за писмени бележки. Може би не само на състава,
ами на целия съд, Окръжен и Апелативен във Варна, е ясно, че настоящият
ревандикационен спор е повторен между същите страни, на същото основание
и въз основа на едни и същи правопораждащи факти. При предходното
разглеждане на делото на първа инстанция съставът на съда е приел, че искът,
предявен от Р. Д. срещу „Роса Фероса“ е приет за неоснователен и искът е бил
отхвърлен. На втора инстанция, друг състав на Апелативен съд, не Вашият
състав, е приел обратното, приел е, че първоинстанционното решение е
неправилно, отменил го е, за мен с преписване на едни мотиви от едно
изолирано решение на Върховния съд спрямо общовъзприетата практика,
което е довело до решение на Върховния съд, с което се отменя въззивното
решение на Апелативен съд - Варна и окончателно със сила на пресъдено
нещо се отхвърля ревандикационният иск, предявен от Р. Д. Я. срещу „Роса
Фероса“ ЕООД, със същите правопораждащи факти, които са и предмет на
настоящия процес. Това са два нотариални акта, нотариален акт № 109/2007г.
за ателието с гараж и един алеаторен договор № 116/1993г. за дворното място
с постройките, двете сгради в него. В настоящото дело не се твърдят нови
правопораждащи юридически факти, обуславящи придобиване правото на
собственост на друго основание освен тези, които вече цитирах и които са
били разглеждани. Като нови юридически факти се твърдят два други
неправопораждащи юридически факти, а именно два приключили съдебни
спора, които обаче са по облигационни претенции, едната - кондикционен иск,
другата - за нищожност на една разпоредителна сделка. И едната, и другата
обаче не създават новопридобиване на собственост, т.е. ново придобивно
10
основание, нов правопораждащ юридически факт, по смисъла на чл. 77 ЗС.
Обратната логика, че тези новопосочени два юридически факта от страна на
ищеца са правопораждащи, всъщност е невярно, защото най-малкото, ако
приемем, че те са породили правото на собственост, то тогава означава, че
правото на собственост по нотариалните актове е било погасено или загубено
от страна на Р. Д., и наново е придобито, след влизане в сила на тези 2 съдебни
решения, едното - по иск по чл. 55 ЗЗД, другото - по чл. 26 от ЗЗД, което
очевидно не е правилно. Т.е. правопораждащият факт за правото на
собственост на процесните имоти са тези два нотариални акта, които вече
цитирах, налице е от тази гледна точка пълна идентичност по отношение на
правопораждащите факти.
След като е налице такава идентичност по силата на пресъдено нещо на
съдебното решение № 105/2016/06.01.2017г. по гр.д. № 1090/2016г. на ВКС,
ГК, ІІ-ро ГО, с което финишира първоначално образуваният спор по гр.д.№
882/2015г. на Окръжен съд – Варна, означава, че е пречка наново да бъде
предявен същият иск. Би могъл да бъде предявен отново ревандикационен
иск, но при всички положения въз основа на правопораждащи собствеността
юридически факти и то, настъпили след постановяване на това решение №
105/2016/06.01.2017г. Безспорно тези юридически факти, които твърди
ищецът, въззиваема страна в настоящото производство, в исковата си молба са
настъпили след тази дата, след 06.01.2017г., но тези юридически факти нямат
характера на правопораждащи правото на собственост, затова и същите не
могат да доведат, да обосноват правото на нов ревандикационен иск по
отношение на същите имоти, между същите страни. Допълнителни аргументи
в тази посока, наведени заради по-късно постановеното тълкувателно
решение на Върховния касационен съд, досежно привидния кредитор в
изпълнителното производство какво е придобил, какво не е придобил,
всъщност нямат отношение към силата на пресъдено нещо. С тълкувателно
решение не може да се преодолее силата на пресъдено нещо. Вярно е, че
тълкувателните решения в общия случай имат обратна сила, защото тълкуват
норма, която е съществуваща. По изключение, имаше в рамките на
изпълнителното производство случай, в който тълкувателното решение
нямаше такава обратна сила, имаше действие от момента на постановяването
напред, но това всъщност е изключение от общия принцип. В конкретния
случай обаче това тълкувателно решение, на което се позовава ищецът,
въпреки обратната си сила, не може да преодолее силата на пресъдено нещо.
Напрактика тези два юридически факта, които сочи, две влезли в сила съдебни
решения след 06.01.2017г., биха могли да послужат като нови обстоятелства и
нови факти за формиране основание по чл. 303 ГПК, извънреден способ за
отмяна на влязло в сила решение, но не и без такова производство без отмяна
на влязло в сила съдебно решение да се повтаря един и същи процес при
тавтология на страни, предмет, правопораждащи основания и всъщност
налице при пълна идентичност между двата спора. Затова считам, че
първоинстанционното решение е недопустимо, както и обусловените от него
искове. Тук следва да се подчертае обстоятелството, че в обжалваното
решение първоинстанционният съд, въпреки претенциите за преподавателски
11
капацитет на състава, на практика няма какъвто и да е довод по отношение на
силата на пресъдено нещо, и това че с тази сила на пресъдено нещо на
предишното решение не може да бъде преодоляна с юридически факти, които
не са правопораждащи на правото на собственост, а някакви други. Нови
юридически факти след 06.01.2017г. може да има безкрайно много, но
единствено онези правопораждащи юридически факти, които обосновават
новопридобиване право на собственост, могат да послужат като основание за
нов ревандикационен иск между същите страни за същия имот. Аз се надявам,
че Апелативният съд в този състав е на достатъчна висота, за да разграничи
тези т. нар. „нововъзникнали юридически факти“, които са предмет на
исковата молба спрямо онези, които биха могли да обосноват нов
ревандикационен иск между същите страни. В този смисъл, моля за Вашето
решение. Моля за писмени бележки в подходящ срок.
АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което при съобразяване на сега събраното заключение да потвърдите
решението по всички искове на първата инстанция. Моля да ми присъдите
разноските при определяне на възнаграждението ми по оказаната безплатна
правна помощ и при спазване на правилата за определяне на този размер.
Този път ще бъда кратък. Спекулира се тук, че това не бил нов
правопораждащ факт – отхвърлянето на иска на В. Бл. срещу моя доверител,
отмяната и затвърждаването на тази отмяна на вече постановеното решение
поради отхвърляне на иска в крайна сметка и лишаване на проведеното
изпълнение през 2013г. от материалноправна основа, което според
тълкувателното решение означава едно – недействителност, няма
вещнотранслативен ефект това прехвърляне, когато на несъществуващо
изпълнително основание имот на длъжника по такова изпълнение е възложен
на взискателя по парично вземане. Точно поради тази причина, след влизане в
сила на решението по иска по чл. 108 ЗС, преждевременно заведено от Р. Я.,
беше издаден обратен изпълнителен лист, в който освен осъждането на В. Бл.
да върне всички парични средства от един продаден апартамент, който
човекът загуби окончателно, защото беше закупен в тази форма от трето лице,
тя беше осъдена да предаде владението върху двата имота, които е получила в
качеството си на мним взискател.
По отношение на придобиването на правото на собственост от страна на
Р. Я., те са същите нотариални актове, с които той е придобил. Но отмяната на
решението въз основа на което е издаден изпълнителен лист по проведено
принудително изпълнение, ако трябва да я приведем като аналогия в
гражданскоправния оборот по сделките, ще означава, че след влизане в сила на
това решение по чл.108 ЗС имаме влязло друго решение, с което нека да
приемем все едно, че е извършено разпореждане от Р. Я., а не от съдебен
изпълнител, е унищожено поради порок във волята или пък договорът е
развален с обратна сила. Това е факт, който ако не е правопораждащ, той е
правозапазващ и правоунищожаващ, и в този смисъл като настъпил след
постановяване на предходното решение, е съвършено нов материалноправен
12
факт, на който се основава заедно с документите, легитимиращи доверителя
ми като собственик в настоящия иск в настоящото производство. Т.е в случая
при обратен изпълнителен лист предаване обратно владението на един имот,
ние сме изправени точно пред това и въз основа на тълкувателното решение,
само че това унищожение или разваляне, за което казвам, настъпва в рамките
на един цялостен съдебен процес. Постановено е решение, което се изпълнява
преди да влезе в сила, след това обаче отменено, постановява се обратен
резултат, нищо не се дължи на ищеца по това дело и следователно вътре в
този процес е затворен въпросът за това унищожение на правното основание,
на което пряко волята му с имота е разпоредено по принудителен ред и
заличаване на това нетърпимо положение, след като вече искът на В. Бл. е
отхвърлен. Това са факти, настъпили след постановяване на предходното
решение и затова ще обърна внимание на последния абзац от мотивите към
това решение на ВКС, в което се казва следното: „вярно е че, правата на ищеца
Р. Я. ще бъдат определени в техния обем в бъдеще, след като приключи
производството по иска на В. Бл.“. Това е указанието, което се съдържа в
решението на Върховния съд по това дело, на което се основават сега всички
тези възражения.
Искам да обърна внимание върху нещо много съществено във връзка с
облигационните искове за обезщетението. На първо място, когато се издава
обратен изпълнителен лист за парични суми, които някой мним взискател е
получил без основание след отмяна на решение, отхвърляне на иска,
естествено, че тези парични суми се дължат с лихви от момента на
получаването им без основание, където няма нужда някакви допълнителни
изявления и искове да ангажират отговорността на взискателя за дължимостта
на тези обезщетителни лихви. Сега обаче този въпрос тук ние по
необходимост, понеже са получени от взискателя имотите, го поставяме във
връзка с това какво обезщетение се дължи на страната, която 10 години дори в
един имот още не е влязла във владение, е била лишена от това да ползва
собствените си имоти, и има ли тук място възражение за погасяване на такова
вземане по давност при положение, че легитимацията по този иск за това
обезщетение ищецът придобива едва след като е влязло в сила решението, с
което иска на В. Бл. е отхвърлен, преди това всичко е преждевременно. Тук
намира приложение едно твърдо постановено друго положение, че „за лице,
на което ръцете са вързани и не може да действа поради някакви причини, за
него давност не тече.“ Давност тече от момента, в който аз мога да застана с
легитимацията и с обосноваването на моите права, и да поискам да ми се
плати или да защитя моето право. В момента, в който нямам възможност
процесуално да поискам това, няма и не може да има давност. И понеже тук
става въпрос за прекратяването на принудително изпълнение за някакво
договорно или друго опорочено някакво разпореждане, което впоследствие е
отменено със съдебно решение, естествено, че това обезщетение, което е
точният еквивалент на законовата лихва, когато става въпрос за пари, а тук е
за лишаването от ползите, само че при недвижим имот средният пазарен наем,
се дължи за целия период. Независимо от това, че владението по време на
цялото това развитие на тези отношения е предадено от длъжника В. Бл. по
13
изпълнителния лист на трето лице, това трето лице също не разполага с такова
възражение, каквото се опитва да направи в това производство, защото то не
може да придобие и да има на разположение възражения, които не са на
разположение на неговия праводател, при това по една установена с влязло в
сила съдебно решение нищожна изначално сделка между В. Бл. и ответникът
по сегашния иск „Роса Фероса.“ В този смисъл, именно по тази причина
намирам, че облигационните искове в тази хипотеза са напълно основателни.
Във връзка със състоянието на имотите, което е също принципно
положение, което моля да съобразите. Когато става въпрос за съсобственост,
когато става въпрос за неполагане на грижа от собственика на имота към
неговия имот и докарването му до плачевно състояние, от което не може да се
извлича доход, вероятно всички тези съображения ще имат своето място и
няма да има възможност да се иска кой знае каква цена или пропусната полза
за такъв имот. Но когато владението е отнето принудително и оттам нататък
собственикът няма възможност да поддържа своя имот, а за неговото
състояние е отговорен този, който без никакво основание е отнел владението,
и го упражнява 10 години, не може да се каже и с такова възражение не може
да се оспори, да се отбива претенцията за заплащане на обезщетение. Това е
все едно някой незаконно да вземе владението на Вашия имот 10 години, да го
разруши и да го приведе в неузнаваемо състояние, след което да каже „имотът
е в такова състояние, не може да се дава под наем и ти не си пропуснал
никакви ползи.“ Точно затова, когато става въпрос за лишаване от ползи за
неоснователно владение на действителния собственик, там законът казва нещо
важно в тази насока: „от ползите, които е можело да бъдат извлечени“, което
с тази норма ни кара да се абстрахираме до известна степен от реалното
състояние на този имот, защото видът му и това какво е правил владелецът
докато е там, стават неотносими към дължимото обезщетение. Когато аз имам
властта да упражнявам фактическа власт върху имота, тогава могат да се
поставят тези въпроси. Когато положението, в което е изпаднал, се дължи на
поведението на другата страна, която неоснователно владее, тези въпроси са
съвършено неотносими. Това бяха важните неща, които имах да кажа.
И отделно по фактическата власт. Настъпиха факти по време на
производството след като вече беше образувано въззивното производство.
Оказа се, че твърдението на ответника „Роса Фероса“, че не владее имота и по
отношение на двата имота се оказа напълно неоснователно, и вероятно може
да бъде окачествено като недобросъвестно. Беше поканен да предаде
предварителния договор, по силата на който бил предал владението -
естествено не последва предаване на такъв договор. Знаеше, че ще се сблъска
с възражението за достоверност на датата му. Отделно от това, оказа се, че при
въвода „Роса Фероса“ е сварена в имота на „С. К.“, излезе управителят, каза:
„аз владея имота“, т.е. „Роса Фероса.“ Подаде молба след това, развива се
производство, иска спиране на принудителното изпълнение, но така или иначе
пасивната легитимация по отношение на владението е установена. А по
отношение на владението, представих жалбата на „МА-БС“, което се оказа в
имота и беше отстранено, но това дружество твърди в тази жалба, че
владението му е предадено от ответника „Роса Фероса.“ Има такова твърдение
14
на това трето лице в жалбата и се мъчеше да доказва в производството. Тази
жалба беше отхвърлена, но то няма значение за настоящото производство.
Важното е, че по време на делото е предадено това владение от „Роса Фероса“
на „МА-БС“, следователно изначално искът правилно е насочен към „Роса
Фероса“ и поради това става въпрос за безспорно действие между свързани
лица по някакъв начин, които свободно си предават владение, купуват го в
несъстоятелност от един длъжник, друго лице му предава услужливо
владението. Моля решението, включително като осъдително, да бъде
потвърдено срещу „Роса Фероса“ и за ателието, доколкото има данни да е
предало владението по време на делото, и доколкото това ще предотврати
водене на последващи процеси с третото лице, защото това предаване на
владение по време на делото ще покрие и него със силата на пресъдено нещо
по осъдителния иск.
АДВ. З. (реплика): Цялата пледоария беше основана на
псевдоюридически доводи. Ще почна първо от претенцията за разноски по
реда на чл. 38 ЗАдв. На практика същата е взаимоизключваща се претенция,
защото от една страна страната твърди, че била собственик на процесните
имоти, от друга страна се твърди, че била социално слаба, което очевидно е
невярно твърдение. На следващо място, смятам, че съдът е абсолютно наясно
какво означава силата на пресъдено нещо и че тази сила на пресъдено нещо е
очертана в диспозитива на съдебното решение. Тази сила на пресъдено нещо
не може да бъде преодоляна с някакви изречения в мотивите на съдебния акт,
до което се домогва процесуалният представител на въззиваемата страна да
обоснове довод, пишело било в мотивите. Това, което се цитира от мотивите е
част от общия смисъл на съдебното решение. По-важно е друго кардинално,
че диспозитивът на този съдебен акт на Върховния касационен съд е приел със
сила на пресъдено нещо, че ищецът Р. Д. Я. е загубил правото на собственост
по смисъла на чл. 99 ЗС, загубил го е. Т.е не може сега да се развива тезата, че
имало някакви нови правозадържащи, правовъзстановяващи юридически
факти, които възстановявали правото на собственост на Р. Д. Я. към момента
на нотариалните му актове, това е абсурд да го говорим това нещо сега, трябва
да напишем нова правна теория в тази посока!
Същото се отнася и за другите аргументи, почиващи на т. нар. „обратен
изпълнителен лист.“ Всички състави на този съд, на Окръжния съд, пък и на
Районния съд са се занимавани с този правен парадокс - по изпълнително дело
за парично притезание да бъде изваден обратен изпълнителен лист за
непарично притезание (предаване на владение). В материалното основание,
т.е съдебното удостоверение, което е издадено по изпълнителното дело, не
фигурира предаване на владение, защото не е било предмет на изпълнението.
Предмет на изпълнението е било присъждане на събирането на парична сума.
Оттам нататък този обратен изпълнителен лист не почива на решение със сила
на пресъдено нещо. Няма такъв диспозитив. Решението е Ваше, с което
отхвърляте кондикционния иск по чл. 55 ЗЗД, този диспозитив казва:
„отхвърлям иска на Н..“ Оттам нататък как да изкараме обратен изпълнителен
15
лист за предаване на владение, няма как да излезе такова нещо?! Въззиваемата
страна твърди, че било присъдено владение, няма присъдено владение. С
молбата до съда е искано възстановяване на собственост, а не присъждане на
владение. Присъждането на владението е съвсем друг вид притезание, то даже
не е поискано това нещо. В момента служебно може да видите, че има
определение на Апелативния съд, в друг състав, с което е поправено
определението въз основа на което би следвало да е издаден този
изпълнителен лист, макар че той вече е бил издаден, когато е постановено
окончателното определение на Апелативния съд по инстанционния контрол, и
съдържанието на обратния изпълнителен лист не съответства на окончателния
съдебен акт, когато е бил издаден, и не съответства и на този, който в момента
е поправен, самото му съдържание на изпълнителния лист. Даже за каква сила
на пресъдено нещо да говорим на описаното в изпълнителния лист и
осъждането вътре в изпълнителния лист, то просто не съществува такова
нещо, това е една химера. Оттам нататък всички останали надграждания,
базирани на хипотезата, че този обратен изпълнителен лист е издаден по
влязло в сила съдебно решение със сила на пресъдено нещо, няма как да бъдат
верни, това е една глинена кула, на първия етаж основите са дефектни! Затова
и в тази посока всички разсъждения, колкото и да са привидно юридически,
всъщност са грешни като крайни правни изводи.
АДВ. Ж. (дуплика): Моля да съобразите всичко, изложено в отговора
на въззивната жалба и писмените бележки пред Окръжния съд. Всъщност,
моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на двете страни, в срок до 05.02.2025г.
включително, да депозират в писмен вид съображенията си по съществото на
спора.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 11:31 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16