№ 11232
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110107855 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на М. Й. Н. срещу А. С. В. с правна квалификация чл. 2, ал. 1,
предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.
Молителката твърди, че е била във фактическо съпружеско съжителство с ответника в
продължение на 5 години и 6 месеца, след което са се разделили в края на месец януари
2022г. След това ответникът А. В. започнал да упражнява психически тормоз на
молителката с постоянни съобщения от негов профил в социалната мрежа „Фейсбук“ със
заплашителен характер. На 07.02.2022г. след извършена сделка за покупко-продажба, с
която молителката продала на ответника лекия си автомобил, пред нотариалната кантора
той й казал, че ще я унищожи – физически и психически. На 16.02.2022г. ответникът
отишъл на работното място на молителката – магазин в гр. София, по ул. „Ами Буе“ № 51 и
направил знак с ръка като прерязване на гърлото и се отдалечил. Свидетел на
заплашителния жест станал нейн колега, който се намирал по това време в магазина. От това
действие на ответника, придружено от постоянните съобщения със заплашителен характер
молителката се изплашила изключително много и депозирала молба за защита по реда на
ЗЗДН и жалба за заплаха с убийство в 9 РПУ София. Моли съда да наложи мерки за защита
по ЗЗДН за себе си и за малолетното си дете. Претендира разноски.
Ответникът А. В. твърди, че жалбата на молителката е неоснователна. Излага своите
доводи, че след като двамата са живели заедно шест години, по време на които той е
издържал молителката, в момента, в който по банковата му сметка са останали 600 лв. тя го
напуснала и отказала да му върне парични средства, които му дължала. Според ответника в
основата на настоящите проблеми между бившите партньори са неуредени финансови
взаимоотношения, от които молителката си притеснявала и затова депозирала различни
жалби срещу него. Твърди още, че жестът, който отправил към молителката в магазина не
бил заплаха за прерязване на гърлото, а въздушна целувка, защото предходния ден тя му
изпратила съобщения с любовно послание. Моли за отхвърляне на молбата за защита.
1
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
В молбата си от 16.02.2022г. молителката М. Й. описва два акта, извършени от
ответника, които според нея са израз на насилие - на 07.02.2022г. след сделката, с която
прехвърлила на ответника собствеността на личното си МПС той заплашил, че ще я съсипе
физически и психически и на 16.02.2022г. дошъл в магазина,в който работи - в гр. София,
ул. „Ами Буе“ № 51 и от вратата направил жест с пръст че ще й пререже гърлото. Тези два
акта, извършени от ответника предизвикали у нея страх за живота й, защото живеела сама, а
и в същото време ответникът постоянно й изпращам текстови съобщения със заплашителен
характер. Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителката
декларира, че ответникът е извършил спрямо нея актове на домашно насилие, без да ги
посочи или конктретизира.
С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че страните са се намирали във фактическо съпружеско съжителство в
продължение на шест години до месец януари 2022г.
Към молбата за защита е приложена разпечатка на текстови съобщения от ответника
до молителката от 09 до 15 февруари 2022г. От тях се установява, че между страните има
неуредени финансови отношения и ответникът отправя покани и напомняния на
молителката за превод на парични средства. В едно от последните приложени съобщения
/приложено на л. 13 от делото/ ответникът споменава, че молителката му е изпратила
съобщение със сърчица с цел да го провокира.
По делото е приложена и пр. преписка № 8961/2022г. по описа на СРП. Сред
извършената проверка е издадено Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 15.04.2022г. От приложените към нея материали се установява, че страните
като бивши партньори след раздялата си са имали неуредени финансови отношения, по
повод на които са всички конфликти и отправени покани от страна на ответника.
По делото е приобщен и доклад от Център за превенция на правонарушенията, който
ответникът В. е посещавал редовно след издавен на заповед за защита. От доклада става
ясно, че ответникът има сравнително ниско ниво на агресивно поведение. Имал специфично
чувство за хумор, понякога си служел с нотки на сарказъм, които могат да бъдат възприети
като израз на гняв или конфликт към другата страна.
По делото е разпитан като свидетел Георги Венелинов Вачков - племенник на
молителката и очевидец на твърдения акт на насилие на 16.02.2022г. Той разказва, че леля
му и ответника имали връзка в продължение на 6-7 години до началото на 2022г. Понеже
работил заедно с леля си в един магазин бил свидетел на постоянните текстови съобщения
със заплашителен характер, които ответникът отправял до молителката всеки ден след
раздялата им. Свидетелят Вачков бил очевидец и на заплашителния жест, извършен от
ответника на 16.02.2022г. в магазина на ул. „Ами Буе“ № 51. Видял е, че ответникът
прокарва пръст през гърлото си, от който леля му изпаднала в шок и извикала полиция.
Твърди, че жестът не бил изпращане на въздушна целувка както показва ответникът в
залата, въпреки, че на свидетеля му е известно, че леля му е изпратила по погрешка
съобщение със сърчица на В.. Съдът цени показанията на свидетеля при условията на чл.
172 ГПК.Съдът като взе предвид обстоятелството, че свидетелят е племенник на
молителката не кредитира показанията му в частта, в която описва жеста на ответника. В
останалата част показанията му се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства, поради което съдът няма основание да не ги кредитира. Независимо от
показанията на свидетелката Вачков, че ответникът е отправял заплахи към молителката, в
настоящия случай с неговите показания не се установява ответникът да е осъществил спрямо
молителката актове на домашно насилие на посочените от нея дати.
В настоящия случай остана недоказано авторството на твърдяните актове на домашно
насилие. Молителката не ангажира доказателства за твърдяните актове на домашно насилие,
въпреки указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
2
Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН няма характер на
годно доказателствено средство, тъй като не съдържа никакво описание на твърдените от
нея актове на насилие, посочени от молителката и отразени в доклада на съда по § 1 от ЗР
на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
При това положение, съдът намира, че в производството не са събрани нужните
доказателства, от които да може да бъде направен категоричния извод за осъществено от
ответника деяние, което да изпълнява фактическия състав на чл.2 от ЗЗДН и да може да се
квалифицира като акт на домашно насилие и то да е осъществено на твърдените от
молителката дати.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителката против
ответника.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителката да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по молбата за
защита в размер на 25 лева.
Претенция за разноски от ответника не е заявена, поради което съдът не се произнася
по този въпрос с решението си.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Й. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 805, вх. В, ет. 5, ап. 68 за издаване на заповед за съдебна защита
срещу А. СВИЛЕОВ В., ЕГН **********, от гр. София, ул. „Калиманци“ № 7, ет. 4, ап. 14
и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. Й. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 805, вх.
В, ет. 5, ап. 68, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ УВЕДОМИ 09 РУП-СДВР, след влизане в сила на настоящото решение, че
издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3