РЕШЕНИЕ
№ 16438
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110128465 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 173357/19.06.2024
г. от ******, ЕИК: *********, със седалище и адрес: ********,
представлявано от М. Н. Д. срещу , ЕГН **********, ********* с имейл
адрес: **********, тел.:+******, с която е предявен осъдителен иск с правна
квалификация чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД за сумата 1730.00 /хиляда
седемстотин и тридесет/ лева, представляваща получена от ответника и
подлежаща на връщане сума въз основа на развален договор за покупко-
продажба № 1552 от 26.06.2024г. за мобилен телефон (смартфон) Iphone 15
Pro Max, 256 GM, цвят Blue Titanium, c IMEI *********, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба (19.05.2025г.) до
окончателното заплащане на сумата по иска.
В исковата молба се твърди, че на 26.06.2024 г. между страните бил
сключен Договор за покупко-продажба № 1552, по който ищецът имал
качеството на купувач, а ответникът имал качеството на продавач, по силата
на който продавачът се е задължил да прехвърли в полза на купувача правото
на собственост върху употребяван мобилен телефон (смартфон) Iphone 15 Pro
Max, 256 GM, цвят Blue Titanium, c IMEI *********. Твърди, че задължение на
ответника по договора било да прехвърли собствеността върху телефона и да
1
осигури неговата безпрепятствена употреба или последваща продажба, а
задължение на ищеца било да заплати продажна цена в размер на 1 730.00
лева, която сума ищецът заплатил на 27.06.2024 г. Съгласно клаузата на чл.
8.2. от договора, ответникът се задължил да носи отговорност, в случай че
трети лица имат право на собственост или други върху телефона, които могат
да се противопоставят на ищеца, както и при наличие на други обективни
пречки за прехвърляне на правото на собственост върху телефона и неговата
последваща употреба и/или препродажба.
На 09.07.2024 г. ищецът сключил договор за покупко – продажба за
посочения мобилен телефон Iphone 15 Pro Max, 256 GM, цвят Blue Titanium, c
IMEI *********, с трето за спора лице - К. П. П., ЕГН **********, за сумата
от 1859.00 лева, за която сума била издадена фактура №
**********/09.07.2024 г.
На 24.02.2025 г. К. П. П. предал закупения от ищеца телефон на Й. А. -
младши разследващ полицай при 04 РУ – СДВР във връзка с образувано и
висящо към подаване на исковата молба досъдебно производство № 377/2024
г. по описа на 05 РУ - гр. Пловдив, образувано за престъпление с правна
квалификация по чл. 206 НК (обсебване).
Ищецът предоставил на лицето К. П. П. друг употребяван мобилен
телефон с със сходни технически характеристики, стойност и състояние -
Iphone 15 Pro Max, 256 GB, цвят Blue Titanium, c IMEI ***** на стойност
1859.00 лева. За извършената рекламация по предходния договор за продажба
с К. П. П. бил съставен констативен протокол от 27.02.2025 г.
Излага, че доколкото фактът, че телефонът е предмет на престъпление,
препятства неговата нормална употреба, поради което от страна на ответника
е налице неизпълнение на задължение по договора от 26.06.2024г., което се
изразявало в обстоятелството, че последният е поел задължение по чл. 8.2. от
договора да носи отговорност, в случай че има обективни пречки, които водят
до препятстване на употребата на телефона от страна на ищеца или трето
лице, което го е придобило от него.
Ищецът провел множество разговори с ответника с искания за връщане
на заплатената сума по първия договор за продажба, както и на 28.04.2025 г. на
посочената от ответника в договора електронна поща за кореспонденция
ищецът отправил волеизявление за разваляне на договора и за връщане на
заплатената продажна цена, като в предоставения от ищеца срок от 5 (пет)
работни дни ответникът не възстановил продажната цена по сключения с
ищеца договор. Ищецът поддържа, че е развалил валидно договора от
26.06.2024г.с отправеното волеизявление по електронна поща, евентуално с
депозиране на исковата молба, която има функция на уведомление за
разваляне.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в производството.
.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава, че е
2
продал вещта си на ищеца. Признава, че е имало сключен договор с ищеца за
продажба на вещ. Твърди, че договорът не е развален. Твърди, че ищецът не
притежава собствеността върху вещта, тъй като също я продал, поради което
не може да развали договора. Посочва, че ищецът не се позовава, че вторият
продавач е развалил договора с него. Твърди, че вещта е взета като веществено
доказателства по досъдебно производство. Твърди, че след като няма
произнасяне на съда досежно собствеността на вещта, то няма основание за
разваляне на договора (евикция). Едва след евикцията, отстраняването от
вещта, то са налице предпоставките за разваляне на договора.
Моли съда да отхвърли исковата претенция.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), управителят на ищцовото
дружество се явява лично и чрез процесуални представители. Поддържа иска.
Моли съда да ги уважи. Твърди, че ищецът е бил изрядна страна по договора
за покупко-продажба, като ответникът не е изпълнил задълженията и
телефонът, който го е продал е обект на престъпление. Това възпрепятствало
неговата нормална употреба и представлява неизпълнение на сключения
договор. Твърди, че договорът е надлежно развален и получената цена
подлежи на връщане. Претендира разноски. Представя списък по чл.50 ГПК.
Ответникът се явява лично в о.с.з. Моли съда да отхвърли иска.
Поддържа отговора на исковата молба. Твърди, че няма доказателства какво
ще се случи с телефона, защото е обект на разследване. Няма доказателства
дали е върнат и кому принадлежи собствеността.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е редовна.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
3
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е редовна и
следва да бъде разгледана.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 29680/11.07.2025 г., съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 40-44 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужда
да го повтаря в решението по същество.
Не е спорно, че страните са сключили договор за покупко-продажба на 26.06.2024 г.,
съгласно който ответникът продава на ищеца процесния телефон, за чиято
индивидуализацията страните не спорят. Не се спори, че ответникът е предал фактическата
власт по смисъла на чл.187 ЗЗД върху вещта е предадена на ищеца (л.8-9 от делото).
Не е спорно, че съгласно чл.8.2 от договора продавачът носи безсрочна отговорност,
в случай че трети лица имат право на собственост или други права върху устройството,
които могат да се противопоставят на купувача, както и при наличие на други обективни
пречки за прехвърляне правото на собственост върху устройствата и неговата последваща
употреба и/или препродажба (л.9 от делото).
Съгласно чл.11 от договора страните са се съгласили, че комуникацията по електронна
поща също е валидна (л.9 от делото).
Не е спорно, че ищецът е заплатил на ответника продажната цена в размер на
1 730.00 лева на 27.06.2024 г. по банков път (л.10 от делото).
Не е спорно, че на 09.07.2024 г. тази вещ е продадена от ищеца (купувач по първия
договор) на трето за делото лице, а именно К. П. П..
На 24.02.2025 г. К. П. П. е предал доброволно на разследващите органи процесния
телефон като веществено доказателство предмет на престъпление „обсебване“, за което е
образувано ДП 377/2024 г. по описа на 05 РУ – Пловдив (л.12-13 от делото).
Не е спорно, че на 27.02.2025 г. ищецът и третото по делото лице К. П. П. са
съставили констативен протокол за релацията по договора за продажба, а ищецът заменя
процесния телефон с друг употребяват телефон, като за сметка на това третото по делото
лице не дължи заплащането на допълнителна цена за придобиване на употребявания
телефон. Заменянето е станало въз основа на констативен протокол, тъй като вторият
купувач е лишен от възможносттта да ползва по предназначение телефона, поради което с
тази замяна е извършена рекламация (л.14-15 от делото).
Не е спорно, че на 28.04.2025 г. ищецът е изпратил на ответника уведомление за
прекратяване на договора за продажба, сключен с ответника на имейл********* (л.16 от
делото).
Страните спорят дали е прекратен договора между ищеца и ответника. Дали са
налице предпоставките за прекратяване, както и дали може да се прекрати с ИМ. Страните
спорят дали ответникът е получил уведомлението за прекратяване.
4
По делото е разпитан свид. Й., който е служил при ищцовото дружество. От неговите
показания се установи, че дейността на ищеца е да купува стари телефони и след това да ги
преподава. При получаване на телефона извършват външен оглед на него, както и неговото
техническо състояние. Извършили проверка в черни списъци дали телефонът не е обявен за
откраднат и установили, че не е. Свидетелства, че не е присъствал при продажбата на
телефона от ответника. Установява факти и обстоятелства, които са досежно процеса на
сключване на продажби. От тях се установи, че механизма на сключване на договори, какви
действия се извършват, включително и за процесния. Установи се, че по втората продажба,
телефонът е предаден на органите на ДП (л.64-65 от делото).
По реда на чл.176 ГПК управителят на ищцовото дружество дава обяснения.
Същият установява, че ищцовото дружество се занимава с купуване на стари телефони от
ФЛ и последващо препродаване. Твърди, че ответникът признал, че е закупил телефона от
друго лице и имал задължения ответникът да провери произхода на устройството.
Установява, че прави проверка за телефоните в черни списъци, интернет платофрми, които
не са официални. Те се подават от телекомите и други институции, и дават информация дали
телефонът е изгубен, откраднат, спряна е да се плаща вноска по него или друго (л.65 от
делото).
По реда на чл.176 ГПК ответникът дава лични обяснения, поддържа това, което е
написал (л.65 от делото)..
Съдът кредитира показанията и обясненията на страните в частта, с която се
установява механизма на сключване на договора, както и дейността на ищцовото дружество.
В останалата част показанията и обясненията съдът не кредитира, защото не са относими и
не съответстват на императивни правни норми и по доказателствата по делото.
По отношение на уведомяването за прекратяване
Следва да се отбележи, че страните са се договорили уведомяването да
бъде по електронната поща, съгласно чл.11 от договора, като страните не са се
договорили за обратни разписки по смисъла на чл.8, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Ето защо с
изпращането на електронното писмо същото се смята за получено.
Следователно ответникът е получил уведомлението за прекратяване на
28.04.2025 г.
По отношение на това дали е налице основание за прекратяване
С исковата молба ищецът доказа, че между страните е сключен договор
за покупко-продажба (ДПП) на процесната вещта, а след това процесната вещ
е продадена на трето по делото лице. Ищецът се опитва да докаже, че по
втория договор не е предадена вещта, поради което е развален и вещта не
може да се ползва доброволно. Въз основа на неизпълнение на втория
договор, ищецът се опитва да прекрати първия договор и да ангажира
отговорността на продавача по първия договор, тъй като продавачът – ищецът,
не си е изпълнил задължението по договора и го е нарушил. Твърди, че
основанието за прекратяване е именно чл.8.2 от договора.
Договорът за покупко-продажба е двустранна сделка, двустранен
договор, възмезден, консенсуален (с изключение за някои видове вещи),
комутативен, неформален. С постигането на съгласие договорът се смята за
сключен. Съгласно чл. 78, ал.1 ЗС, който придобие по възмезден начин
владението на движима вещ, макар и от несобственик, но без да знае това,
придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността
5
върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на
подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права
върху движима вещ.
Следователно с осъществяването на продажбата, сключването на
договора, правото на собственост е преминало при ищеца.
При вторият ДПП, вещно-транслативният ефект също е настъпил със
сключването на договора за покупко-продажба. Следователно с втората
продажба ищецът е прехвърлил собствеността върху вещта чрез продажба.
Собствеността е преминала към третото неучастващо лице.
Ищецът се опитва да се докаже, че съглашението е прекратено на
основание чл.8.2 от договора.
Съгласно чл.8.2 от договора продавачът носи безсрочна отговорност, в
случай че трети лица имат право на собственост или други права върху
устройството, които могат да се противопоставят на купувача, както и при
наличие на други обективни пречки за прехвърляне правото на собственост
върху устройствата и неговата последваща употреба и/или препродажба (л.9
от делото).
Първата хипотеза е когато трети лица имат право на собственост върху
устройството, което може да се противопостави на купувача. За да бъде
налице тази хипотеза трябва да има безспорни доказателства, че трети лица са
собственици на процесния телефон и това да е установено с влязло в сила
решение по петиторен иск. Такива доказателства не са ангажирани и не са
представени по делото от ищеца. Ето защо не е налице прекратяване на
първия ДПП.
Втората хипотеза е когато, трети лица имат други права върху
устройството, които могат да се противопоставят на купувача. С оглед
принципа по чл.20 ЗЗД, а именно действителната воля на страните, съдът
приема, че под други права върху устройството следва да се разбират вещни
права. Това е така, защото изразът е в алтернатива на първата хипотеза „право
на собственост“, което е доказателства за конкретизация, т.е. касае вещни
права. Освен това словосъчетанието „права върху устройство“ акцентира
върху вещта, т.е. права върху вещ. Ето защо следва да се приеме, че това
следва да се тълкува всякакви други вещни права. В противен случай страните
щяха да се договорят за права изобщо, а не права върху устройството, предмет
на продажбата. Щом е върху устройство, т.е. вещта, правата касаят правото на
собственост. Следователно облигационните права във втората хипотеза на
чл.8.2 от договора не са мислими. По делото не се установи някой друг да има
вещни права върху устройството и това да бъде противопоставимо срещу
ищеца като купувач. Доказателства в този смисъл не са поискани и не са
събрани. Ето защо не е налице втората предпоставка за прекратяване на
договора по чл.8.2 от договора.
Третата хипотеза на чл.8.2 от договора касаят други обективни пречки за
прехвърляне правото на собственост и неговата последваща
6
употреба/препродажба. Същата изисква наличието на две кумулативно дадени
предпоставки – пречки за прехвърляне право на собственост и последваща
употреба/препродажба. Съществуването и на двете е третата алтернативна
предпоставка за прекратяване на договора съгласно чл.8.2.
Както съдът написа по-горе със сключване на договора правото на
собственост е прехвърлено, на основание чл.78, ал.1 ЗС. Следователно не е
налице едната от двете кумулативно договорени предпоставки. Това е така,
защото собствеността е прехвърлена. Ето защо няма как да е развален
договорът, на основание чл.8.2 и да се ангажира отговорността на ответника.
Не е налице и втората предпоставка - употреба и/или препродажба. Това
е така, защото ДПП като цяло е консенсуален, поради което правото на
собственост е прехвърлено на третото лице от купувача на първата сделка, т.е.
ищеца. Следователно с включване на втория ДПП ищецът е упражнил правото
си на собственост, прехвърлил е правото на собственост на трето за делото
лице. При това положение същият е упражнил последваща препродажба. При
това положение не са били налице никакви предпоставки за прекратяване на
договора, за това, че ищецът не е могъл да упражни правата за препродажба и
да прехвърли правото на собственост.
Съгласно чл.21 ЗЗД договорът поражда действие между страните, а
спрямо трети лица – само в предвидените в закони случай. В процесния
случай страните по делото са се договорили за отговорност, ако ищецът не
може да прехвърли собственост и: 1)да препродаде или 2)употреби вещта.
Доказа се, че ищецъл е продал вещта. Тъй като е продал вещта, той не я
употребил, т.е. не е изпълнил правото си на ползване. В исковата молба не се
излагат твърдения, че докато е бил собственик на вещта, не е могъл да я
ползва, да я употребява. Твърди, че след втората продажба, вторият купувач не
е могъл да я ползва. С осъществяването на втората продажба, ищецът вече не е
собственик и не може да прекрати договора за това, че не може да употреби
вещта, защото несобственик няма как да ползва вещта. Същият може да
употребя вещта само когато е собственик. След като се е разпоредил с нея, той
няма как да я ползва и да се позове на това основание за прекратяване на
договора.
Освен това съгласно чл.21 ЗЗД, представеният между страните по делото
договор не поражда действия за последващия приобретател, т.е. втория
купувач. Липсва такава разпоредба в закона, а не може да се договоря от
страните, че техният договор ще обвърже трето лице, без неговото съгласие
или ще ги обвърже от действията на трето лице, при все че не е при
отлагателно условие. Следователно, правата на третото лице по втория
договор (че не може да ползва уреда) не могат да се противопоставят като
права на ищеца по първия ДПП. Ето защо ищецът няма как да е развалил
договора на това основание. Затова последваща употреба по смисъла на чл.8.2
от договора не следва да се тълкува в смисъл, че представлява употреба от
следващия приобретател, а само от купувача по този първия договор.
7
С предявената правна конструкция ищецът се опитва да обвърже
продавача по първия договор за неизпълнение на втория договор. Това е
недопустимо, съгласно чл.21 ЗЗД, а такава уговорка с ответника и третото
лице няма, не е предвидено в закона. С оглед факта, че договорите са точни
между страните няма как неизпълнението по втория договор да е основание за
прекратяване, поради неизпълнение, по първия договор.
Освен тов,а ищецът не представя доказателства за втория договор, т.е.
същият развален ли е, прекратен ли и т.н. Какви са неговите параметри, какви
са неговите клаузи и т.н. Ангажиран е един протокол за замяна продадения
телефон по втория договор. От него се установи, че ищецът като продавач е
признал рекламационната си отговорност пред купувача. Но това е
задължение по втория договор и то въз основа на Закона за защита на
потребителите, а не по ЗЗД. Изпълнението по рекламационното производство
по втория договор не е основание за прекратяване на първия договор. В
допълнение, след като се е развило рекламационно производство, то вторият
договор е в сила, поради което няма как да се прекрати първия договор по
някое едно от основания по чл.8.2 от него. След като вторият договор е в сила,
то и първият не е прекратен и не може да се иска връщане на сумата на
отпаднало основание.
Освен това, ищецът представя протокол по НПК, с който третото лице е
предало доброволно вещта, предмет на двата договора, за нуждите на ДП.
Налице е доказателство, че се води ДП за това, че процесният телефонен
апарат е предмет на престъпление – „обсебване“. Следва да се отбележи, че
ако една вещ е иззета като предмет на престъпление не пречи на правото на
собственост, освен, че е ограничена фактическата власт. Но липсата на влязла
в сила осъдителна присъда по чл.300 ГПК е пречка да се възприеме, че
първият продавач не е собственик на вещта и са налице предпоставките по
чл.8.2 от договора. Първо, защото няма влязла в сила присъда да установи,
дали в действителност вещта е обсебена и от кого. Второ, съгласно чл.78, ал.1
ЗС първият приобретател и последващите са станали собственици на движима
вещ, макар и техният праводател да не е собственик. Не се установи
недобросъвестност, поради което е налице добросъвестност и разпоредбата е
произвела действие. Трето, обсебването е деяние на разпореждане с чужда
вещ, която деецът я е получил вещта на годно правно основание, но се е
разпоредило с нея, без да има тези права, на основание чл.209 ГПК. При това
положение деецът винаги е държател на вещта, защото го е получил от
собственик на годно правно основание (залог, обезпечение, пазене и т.н.). Но
това не решава кому принадлежи вещта и дали ответникът е собственик на
вещта, за да се установи, че същият не е изпълнил задължението по
облигацията. С присъдата се установява, че лицето, което има качеството
държател на вещта, се е разпоредило с него без да има право за това. Но това
не е едно от основанията по чл.8.2. от договора. Ето защо ищецът няма право
да развали договора.
С така предявената правна конструкция ищецът цели да се прекрати
8
договор и да се върне по него нещо, за факти и обстоятелства, които са
станали по втория договор. С оглед осъществената продажба, правото на
собственост е преминало по чл.78 ЗС, с което на което ищецът няма правата по
чл.8.2 от договора, защото е ползвал вещта и е упражнил правомощието
разпореждане с вещта. Не са налице обективни пречки. Освен това,
неизпълнението по втория договор не може да се противопостави по първия,
след като страните по него изцяло са били изрядни. На основание чл.21 ЗЗД
ищецът не може да обвърже ответника със случилото се по втория договор,
още повече, че същият не е прекратен и не са ангажирани доказателства за
него.
Съгласно ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът е дал указания, че ще изследва нищожността на клаузи от
договора.
Съгласно ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 на ОСГТК на
ВКС, както и установеното между страните факти и обстоятелства, съдът
приема, че сделката е потребителски. Спорът е потребителски, защото
извършената продажба от ответника касае сделка за задоволяване на свои
лични, а не търговски или професионални интереси. Ето защо същият има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗПотр./. Освен това с
оглед приложение на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за потребителски
права. Съгласно чл. 143, ал.1 ЗЗПотр. неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Съгласно чл.143, ал.2, т. 14 ЗЗПотр. неравноправна клауза дава право на
търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на
посочените в договора условия или му предоставя изключително право да
тълкува клаузите на договора.
Съгласно чл.143, ал.2, т. 7 ЗЗПотр. неравноправна клауза позволява на
търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без
предизвестие, освен когато има сериозни основания за това.
Съгласно чл.143, ал.2, т. 9 ЗЗПотр. неравноправна клауза предвижда
автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви
желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е
прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор.
Съгласно чл.143, ал.2, т. 17 ЗЗПотр неравноправна клауза изключва или
възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други
средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително
задължава потребителя да се обръща изключително към определен
арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано
средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага
9
тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да
бъде за сметка на другата страна по договора.
Съгласно чл.143, ал.2, т. 18 ЗЗПотр неравноправна клауза ограничава
обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови
представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от
спазването на определено условие.
А съгласно чл.143, ал.2, т. 20 ЗЗПотр. поставя други подобни условия.
По аргумент от противното и на по-голямото основание, следва, че
неравноправна клауза е такава, която предвижда безсрочна отговорност на
потребителя от неизпълнение на договор, защото по този начин изключва или
възпрепятства правото на защита на потребителя и въвежда прекалено голяма
тежест за него, което не е в съответствие с принципа за реципрочност към
търговеца. С тази клауза е неограничена обвързаността на потребителя във
времето. Неравноправна клауза е и така, която обвързва потребителя по
изпълнението на другия договор.
При тези изводи, съдът приема, че клауза чл.8.2 от договора е
неравноправна, тъй като въвежда безсрочен срок за отговорност на
потребителя и евентуална обвързаност от последващи сделки, без да е страна
по него. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗПотр. неравноправната клауза е нищожна. По
делото не се установи, че договорът е индивидуално сключен, а напротив –
той е стандартен, бланкетен. Ето защо следва да си приложи чл.146, ал.1
ЗЗПотр. съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД тази клауза не поражда действия, замества се
от чл.87 ЗЗД и без нея страните биха сключили договор, защото е важно
прехвърлянето на собствеността, а не отговорността. Ето защо същата не
поражда действие и ищецът не може да се позове на нея като прекратяване на
договора.
С оглед изложеното съдът приема, че искът е неоснователен, защото
ищецът не е прекратил договора, не са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответника по чл.8.2 от договора, за което твърди ищецът.
Исковата молба следва да се отхвърлил изцяло като неоснователна и
недоказана.
С оглед изложеното по-горе, възраженията на ответника са основателни.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Същият не претендира и не представя списък по
чл.80 ГПК, поради което не следва да му се присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
******, ЕИК: *********, със седалище и адрес: ********, представлявано от
10
М. Н. Д. срещу Б. Ц. Д., ЕГН **********, ********* с имейл адрес:
**********, тел.:+******, с осъдителен иск с правна квалификация чл.55,
ал.1, предл. 3 ЗЗД за сумата 1730.00 /хиляда седемстотин и тридесет/ лева,
представляваща получена от ответника и подлежащи на връщане сума въз
основа на развален договор за покупко-продажба № 1552 от 26.06.2024г. за
мобилен телефон (смартфон) Iphone 15 Pro Max, 256 GM, цвят Blue Titanium, c
IMEI *********, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба (19.05.2025г.) до окончателното заплащане на сумата по иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11