РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Сандански, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20231250100876 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Н. Б., с ЕГН-**********,
и Е. М. И., с ЕГН-**********, и двете с адрес- гр.С. ****, ул.”Г.А.” *, вх.*, ет.*, ап.*, срещу
К. Г. Т., с ЕГН-**********, и С. К. Т., с ЕГН-**********, двамата от гр.С., ул.”С.”, № **,
ет.*, ап.*, с която са предявени искове за обявяване за относително недействително по
отношение на ищците извършеното от ответника К. Г. Т. дарение на ½ ид.ч. от недвижим
имот, предмет на нотариален акт № 179, т.ІІ, рег.№5170, д.№357/20**г. по описа на
нотариус Е.Д. с рег.№ *** на НК.
Правно основание-чл.135 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че К. Г. Т. е осъден да заплати на М. Н. Б. обезщетение в
размер на 55000 лева за претърпени от нея неимущетвени вреди от престъплението в
резултат на смъртта на съпруга й М.С.И., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2011
година, както и разноски в съдебното производство в размер на 1500 лева -заплатено
възнаграждение за адв. И. К., за което е издаден изпълнителен лист №9273 от 26.05.2022 г.
от ОС- Благоевград въз основа на присъда №904188 от 04.11.2020 по н.о.х.дело №662/2018 г.
по описа на ОС-Благоевград, и въз основа на Решение №177/03.06.2021 по в.н.о.х. дело №
89/21 г. по описа на САС, и Решение №8/21.02.2022 по к.н.о.х. дело 1141/2021 на ВКС.
Твърди се, че К. Г. Т. е осъден да заплати на Е. М. И. обезщетение в размер на 50000 лева за
претърпени от нея неимущетвени вреди от престъплението в резултат на смъртта на баща й
М.С.И.,ведно със законната лихва, считано от 06.04.2011 година, както и разноски в
съдебното производство в размер на 1500 лева -заплатено възнаграждение за адв. С. Г., за
което е издаден изпълнителен лист №9274 от 26.05.2022 г. от ОС-Благоевград въз основа на
същите присъда и решения. Твърди се, че за събиране на присъдените с горепосочения
1
изпълнителен лист № 9273 от 26.05.2022г., издаден от ОС-Благоевград, е било образувано
изпълнително дело № 621/2022 г. по описа на ЧСИ Б.В., per. No *** на КЧСИ, срещу
длъжника К. Г. Т., с взискател М. Н. Б., а за събиране на присъдените с горепосочения
изпълнителен лист №9274 от 26.05.2022г., издаден от ОС-Благоевград, е било образувано
изпълнително дело № 620/2022г. по описа на ЧСИ Б.В., per. No 890 на КЧСИ, срещу
длъжника К. Г. Т., с взискател Е. М. И.. Твърди се, че впоследствие изп.д.№ 621/2022г. е
присъединени към изп.д.№620/2022г., и двете по описа на ЧСИ Б.В., по които има
неизплатени суми както следва: главница в размер на 55 000лв., законна лихва за периода
06.04.2011г.-12.07.2023г. в размер на 69487,21лв. и разноски в съдебното производство в
размер на 525лв. за вземането на М. Н. Б., и главница в размер на 55000лв., както и законна
лихва за периода 06.04.2011г.-18.07.2023г. в размер на 59127,39лв. за вземането на Е. М. И..
Твърди се, че на 22.07.2022 г. К. Г. Т., заедно със съпругата си М. А. Т., е прехвърлил на
дъщеря си С. К. Т. собствеността върху самостоятелен обект в сграда с предназначение:
жилище, апартамент, с идентификатор 65334.300.303*****, чрез дарение, материализирано
в нотариален акт № 179, т.ІІ, рег.№5170, д.№357/20**г. по описа на нотариус Е.Д. с рег.
№*** на НК. Твърди се, че дареният имот е притежаван от К. Т. в режим на СИО, заедно със
съпругата му М. А. Т.. Твърди се, че дарението е извършено с цел да се увредят ищците като
кредитори, като К. Т. умишлено се лишава от имущество, което на по-късен етап да даде
възможност на взискателите по изпълнителното дело да удовлетворят вземането си чрез
принудително изпълнение. Пи изложените съображения ищците предявяват настоящите
искове, в подкрепа на които представят писмени доказателства.
Ответниците К. Т. и С. Т. са депозирали отговори на исковата молба, в които
оспорват основателността на исковете. Същите оспорват, че К. Т. притежава ½ ид.ч. от
процесния апартамент. Ответниците оспорват, че апартаментът е бил семейна имуществена
общност, като твърдят че апартаментът е лична собственост на съпругата М. Т., тъй като
продажната цена за придобиването на имота е заплатена изцяло с нейно лично имущество. В
тази връзка твърдят, че апартаментът е бил закупен от М. А. Т. на 13.08.2014г. за продажната
цена от 49000евро, равняваща се на 95991лева, която цена е заплатена от личната банкова
сметка на съпругата. Относно произхода на средствата, с които е платена продажната цена
на процесния апартамент се твърди, че една част от средствата, а именно в размер на 56
000лв., са постъпили в банковата й сметка на 23.07.2014г. от усвоен кредит по договор за
кредит№ **********/*********; че друга част от средствата, в размер на 35251,06лв. са
постъпили в банковата й сметка на 13.08.2014г. на основание договор за поръчка за обратно
изкупуване на дялове, и трета част от средствата, в размер на 8735лв., са постъпили в
банковата й сметка на 13.08.2014г. с основание захранване на сметка от С. Т.. Твърди се, че
горепосочената кредитна сума от 56 000лв. съпругата е получила от „Банка ДСК“-ЕАД по
силата на договор за кредит от 22.07.2014г., както и че тази сума е изцяло погасена на
30.03.2017г. чрез рефинансиране с втори договор за кредит, сключен на 31.03.2017г., който
кредит продължава да се изплаща от съпругата от личната й банкова сметка, като тя е
учредила и съответните залози в полза на банката-кредитор. Твърди се, че горепосочената
сума от 35251,06лв. съпругата е получила от продажбата на свои лични дялове от договорен
фонд „ДСК Фонд на паричния пазар“, които дялове тя е закупила с три броя поръчка-
договор за покупка на дялове от договорен фонд, сключени съответно на 10.10.2013г., на
17.03.2014г. и на 30.06.2013г. Твърди се също, че сумите за погасяването на отпуснатия
кредит в размер на 56 000лв. и за закупуване на дялове от договорния фонд, както и за
погасяване на втория кредит от 55000лв. са от получени възнаграждения по договор за
управление и контрол и получени дивиденти от дейността на М. Т. като едноличен
собственик и управител на „М. Т.“-ЕООД с ЕИК:*********. Твърди се, че горепосочената
сума от 8735лв. е дарена на съпругата от С. К. Т. по сключен между тях договор за дарение
от 13.08.2014г. Оспорва се, че дарението е извършено с цел увреждане на кредиторите и че с
това действие К. Т. е създал пречки за удовлетворяването им, както и размера на остатъка от
техните вземания. К. Т. твърди, че ежемесечно от банковата му сметка се извършват парични
преводи към ЧСИ Б.В. по посочените от ищците изпълнителни дела, които парични преводи
представляват секвестируема част от трудовото му възнаграждение, а впоследствие
2
секвестируема част от пенсията му. В подкрепа на становището си ответниците представят
писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
К. Г. Т. е осъден да заплати на М. Н. Б. обезщетение в размер на 55000 лева за
претърпени от нея неимущетвени вреди от престъплението в резултат на смъртта на съпруга
й, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2011 година, както и сумата от 500лева-
заплатено възнаграждение на адв. И. К. в съдебното производство пред
първоинстанционния съд и сумата от 1000лв., съставляваща разноски във въззивното
производство, а на Е. М. И. е осъден да заплати обезщетение в размер на 50000 лева за
претърпени от нея неимущетвени вреди от престъплението в резултат на смъртта на баща й,
ведно със законната лихва, считано от 06.04.2011 година, както и сумата от 500лева-
заплатено възнаграждение на адв. С. Г. в съдебното производство пред първоинстанционния
съд и сумата от 1000лв., съставляваща разноски във въззивното производство (изпълнителен
лист № 9273 от 26.05.2022г. на Окръжен съд-Благоевград и изпълнителен лист №9274 от
26.05.2022 г. от ОС-Благоевград, двата издадени въз основа на присъда №904188 от
04.11.2020 по н.о.х.дело №662/2018 г. по описа на ОС-Благоевград и въз основа на Решение
№177/03.06.2021 по в.н.о.х. дело № 89/21 г. по описа на САС, и Решение №8/21.02.2022 по
к.н.о.х. дело 1141/2021 на ВКС по НОХД№ 622/2018г.). Въз основа на тези изпълнителни
листове са образувани съответно изпълнително дело № 621/2022 г. и № 620/2022г., и двете
по описа на ЧСИ Б.В., peг. No 890 на КЧСИ, по които има неизплатени суми към
18.07.2023г. както следва: главница в размер на 55 000лв., законна лихва за периода
06.04.2011г.-12.07.2023г. в размер на 69487,21лв. и разноски в съдебното производство в
размер на 525лв. за вземането на М. Н. Б., и главница в размер на 55000лв., както и законна
лихва за периода 06.04.2011г.-18.07.2023г. в размер на 59127,39лв. за вземането на Е. М. И.
(представените молби с вх.№ 11082/04.08.2022г. и вх.№ 11081/04.08.2022г., представените
удостоверения от ЧСИ Б.В. с изх.№ 07388812.07.2023г. и изх.№ 07580/18.07.2023г.). Видно
от удостоверение изх.№ 07358/26.06.2024г. на ЧСИ Б.В. е, че до 26.06.2024г. по
изпълнително дело 620/2022г. са постъпили 18856,06лв. Видно от удостоверение изх.№
07357/26.06.2024г. на ЧСИ Б.В. е, че до 26.06.2024г. по изпълнително дело 621/2022г. са
постъпили 3515лв.
На 22.07.2022г. М. А. Т. и К. Г. Т. са дарили на дъщеря си С. К. Т., притежавания от
тях недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ съпружеска имуществена
общност, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.3037.1.3 по
КККР на гр.С., с предназначение на обекта- жилище, апартамент, със застроена площ от
88,98кв.м., ведно с прилежащите части: склад № 3 с площ от 4,69кв.м. и съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото (нотариален
акт № 179, т.ІІ, рег.№5170, д.№357/20**г. по описа на нотариус Е.Д. с рег.№*** на НК и
справка от Служба по вписвания). Този имот е бил закупен от М. А. Т. на 13.08.2014г. за
сумата от 49 000 евро, която сума е била изплатена от купувача на продавачите по банков
път /чрез превод на средства от банковата сметка на купувача/ преди сключването на
нотариалния акт за продажба (представения нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 16, т.II, рег.№ 2068, д.№ 196 от 2014г. по описа на нотариус Р. Б., вписана в регистъра на
НК под № *** операционна бележка от 13.08.2014г. за извършена транзакция на сумата от 95
991лева, равняващи се на 49000евро, с основание за плащане-покупка на имот на ул.”П. м.”
** в гр.С., 65334.300.3037.****). Същия ден по банковата си сметка, открита в „Банка
ДСК”-АД с IBAN- BG90STSA9300000417*****, М. Т. е получила от С. К. Т. като дарение
сумата от 8735 лева, както и е получила от ДСК „Фонд Паричен пазар”, на основание-
обратно изкупуване на дялове, сумата от 35 251,06лв. (представения договор за дарение от
13.08.2014г.; справка за IBAN на клиент; удостоверение изх.№14-ИСК-14971/08.11.2023г. на
„Банка ДСК”-АД и извлечение на „Банка ДСК”-АД за периода 23.07.2014г. до 13.08.2014г.
по сметката на М. Т.). М. Т. е притежавала дялове от „Фонд Паричен пазар” към ДСК
„Управление на активи”, закупени чрез разплащателната й сметка, както следва: на
3
10.10.2013г.-закупени дялове за сумата от 5000лв., на 17.03.2014г.-закупени дялове за сумата
от 5000лв. и на 30.06.2014г.-закупени дялове за сумата от 25450лева (удостоверение изх.
№14-ИСК-14971/08.11.2023г. на „Банка ДСК”-АД и представеното извлечение по сметката
на М. Т.).
На 22.07.2014г. М. Т. е сключила с „Банка ДСК”-ЕАД договор за кредит в размер на
56000лева, обезпечен с договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК”-ЕАД
(представения договор от 22.07.2014г.), като заемната сума е постъпила по банковата й
сметка на 23.07.2014г. (представеното извлечение на „Банка ДСК”-АД за периода
23.07.2014г. до 13.08.2014г. по сметката на М. Т.). Предоставеният кредит е погасяван чрез
ежемесечни плащания на суми от банковата й сметка и погасен окончателно на 31.03.2017г.
(извлечение на „Банка ДСК”-АД за периода 01.08.2014г. до 25.10.2023г. по сметката на М.
Т.). Същия ден М. Т. е сключила нов договор за кредит в размер на 55000лв., обезпечен също
с договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК”-ЕАД (представения договор от
31.03.2017г.). Предоставената в кредит сума е преведена по банковата сметка на М. Т. и е
изплащана чрез ежемесечни преводи на суми от същата банкова сметка (извлечение на
„Банка ДСК”-АД за периода 01.08.2014г. до 25.10.2023г. по сметката на М. Т.).
М. А. Т. е управител и едноличен собственик на капитала на „М. Т.”-ЕООД
(представената справка от ТР). Същата е получавала доход по договор за контрол и
управление на това дружество и като самосигуряващо се лице, както и дивиденти, които в
периода от 13.08.2014г. до 25.10.2023г. възлизат общо на 196 935,40лева, от които 51
365,56лв. са възнаграждения по договор за контрол и управление, изплатени по банков път
по личната й банкова сметка, 69825лв. са дивиденти, платени в брой и 75 744,84 лева са
дивиденти, изплатени по банков път по личната й банкова сметка (удостоверение №
1/26.10.2023г. , издадено от ”Шопов консулт”-ЕООД).
М. А. Т. е съпруга на К. Г. Т., а С. К. Т. е дъщеря на последния (удостоверение за
семейно положение, съпруга и деца с изх.№ ГСР-914/19.04.2024г. на община С.).
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че ищците са кредитори по парично вземане на ответника К. Т., който заедно със съпругата
си е договорил с ответницата С. Т. разпоредителна безвъзмездна сделка със собствено
имущество, която сделка уврежда ищците.
Предявените искове са неоснователни:
За да бъдат уважени исковете е необходимо да са налице следните предпоставки:
1.ищците да имат качеството кредитор на първия ответник, 2.да е извършено действие от
първия ответник-длъжник, което да уврежда ищците-кредитори, 3.длъжникът да е знаел за
увреждането при дарението на имота на трето лице.
Безспорно се установи, че въз основа на присъда №904188 от 04.11.2020 по
н.о.х.дело №662/2018 г. по описа на ОС-Благоевград, решение №177/03.06.2021 по в.н.о.х.
дело № 89/21 г. по описа на САС и решение №8/21.02.2022 по к.н.о.х. дело 1141/2021 на ВКС
по НОХД№ 622/2018г. са издадени на 26.05.2022г. изпълнителни листове, с които К. Г. Т. е
осъден да заплати на М. Н. Б. обезщетение в размер на 55000 лева за претърпени от нея
неимущетвени вреди от престъплението в резултат на смъртта на съпруга й, ведно със
законната лихва, считано от 06.04.2011 година, както и сумата от 500лева-заплатено
възнаграждение на адв. И. К. в съдебното производство пред първоинстанционния съд и
сумата от 1000лв., съставляваща разноски във въззивното производство, а на Е. М. И. е
4
осъден да заплати обезщетение в размер на 50000 лева за претърпени от нея неимущетвени
вреди от престъплението в резултат на смъртта на баща й, ведно със законната лихва,
считано от 06.04.2011 година, както и сумата от 500лева-заплатено възнаграждение на адв.
С. Г. в съдебното производство пред първоинстанционния съд и сумата от 1000лв.,
съставляваща разноски във въззивното производство. Следователно, ищците има качеството
кредитор, тъй като са носители на парични вземания спрямо първия ответник към момента
на сключване на атакуваната сделка (22.07.2022г.).
Установи се от представения нотариален акт № 179, т.ІІ, рег.№5170, д.№357/2022г.
по описа на нотариус Е.Д. с рег.№512 на НК и от представената справка от Служба по
вписвания-С., че на 22.07.2022г. ответникът К. Г. Т., заедно със съпругата си М. А. Т., са
надарили дъщеря си-ответницата С. К. Т., с недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 65334.300.3037.1.3 по КККР на гр.С., ведно с прилежащите
му части.
Ответниците оспорват, че К. Г. Т. е бил собственик на ½ ид.ч. от дарения имот, като
оспорват, че имотът е бил семейна имуществена общност, навеждайки възражение, че
имотът е придобит с лични средства от съпругата-недлъжник и е нейна изключителна
собственост. Това възражение на ответниците е допустимо в производството по предявен
Павлов иск, поради което следва да бъде разгледано. Настоящият съдебен състав споделя
практиката на ВКС, че съдът е длъжен при предявен иск по чл.135 от ЗЗД и надлежно
въведено възражение, че съпругът - длъжник не е собственик на имота, предмет на
атакуваната сделка, тъй като този имот, макар да е придобит по време на брака чрез
възмездна сделка, не представлява съпружеска имуществена общност, да изследва
собствеността на имота / момента на придобиване на имуществото и вида на придобивното
основание с оглед установяване липсата или наличието на съвместен принос между
съпрузите/ и дали длъжникът се разпорежда със свое имущество при участието си в
атакуваната сделка (така напр.решение № 50190 от 10.02.2023г. на ВКС, ТК, I о. по т.д.№
1953 по описа за 2021г., постановено по реда на чл.290 от ГПК и цитираните в него други
решения на ВКС). Това е така, тъй като, както е посочено в решение № 50190/10.02.2023г. на
ВКС и в цитираното в него решение № 229 от 08.06.2010г. на ВКС, IIт.о. по т.д.№37/2009г.,
значението на Павловия иск не се изчерпва само с обезпечаване на вземането на кредитора,
тъй като последица на решението, с което този иск се уважава е и обезпечаването на
материалноправните предпоставки за законност на последващия изпълнителен процес,
каквато е тази за принадлежността на обекта, към който е насочено изпълнението към
имуществето на съпруга-длъжник.
Установи се от събраните по делото доказателства, че процесният имот е бил
придобит от М. Т. по време на брака й с К. Т. чрез възмездна сделка /покупко-продажба/,
цената за която /в размер на 49000евро, равняващи се на 95991лв./ е била заплатена на
продавачите със средства от банковата сметка на М. Т. в деня на покупката. Установи се
също от представените по делото документи /неоспорени от ищците/, че средствата по
банковата сметка на М. Т. произтичат от следните постъпления: от обратно изкупуване на
5
дялове от „Фонд Паричен пазар” към ДСК „Управление на активи” в размер на 35251,06лв.;
от дарение на средства в размер на 8735лв. и от взети кредити от Банка ДСК в размер на
56000лв. /по първия кредит/ и на 55000лева /по втория кредит/, за които М. Т. е учредила
съответните залози в полза на банката и за погасяването на които са усвоявани от сметката й
месечни погасителни вноски (след като не се твърди, нито се установи, че К. Т. е поел
солидарно задължение за връщане на взетите от М. Т. кредити, нито че и той е изплащал
изтеглените кредити, то получените в заем суми са лична собственост на М. Т.), по която
сметка са постъпвали възнагражденията й по договор за управление и контрол и получени
дивиденти от дейността на „М. Т.”-ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на
капитала е М. Т..
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че процесният имот е
бил закупен изцяло с лични средства на М. Т., поради което е изключена презумпцията за
съвместен принос по 21, ал.3 от СК, респ. основателно е възражението на ответниците за
пълна трансформация на лично на М. Т. имущество в придобиването на процесния имот.
Следователно, процесният имот не е придобит от съпрузите К. и М. Т.и в режим на
съпружеска имуществена общност, респ. съпругът-длъжник К. Т. не е собственик на ½ ид.ч.
от него, поради което с извършеното на 22.07.2022г. дарение в полза на С. К. Т. К. Т. не е
отчуждил своя идеална част от имота. След като К. Т. не е притежавал право на собственост
върху процесния имот, то атакуваната сделка няма увреждащ характер за ищците.
Доводът на ищците, изложен в писмената им защита, че от самия нотариален акт за
дарение се опровергава само по себе си възражението на ответниците, че имотът е бил
изключителна собственост на съпругата на К. Т., е неоснователен, тъй като нотариалният
акт за дарение няма характер на установителен договор в отношенията между
прехвърлителите, а от друга страна, както оборването на презумпцията за съвместен принос,
така и възражението за трансформация на лично имущество не може да се прави
извънсъдебно /т.е. в нотариалното производство/, а само по съдебен ред. Следва да се
отбележи за прецизност, че нотариалният акт се изготвя от нотариуса, който проверява дали
прехвърлителите са собственици на имота на база на притежавания от тях документ за
собственост и като се ръководи от разпоредбите на закона /в случая чл.21, ал.1 от СК, който
предполага, че придобит по време на брака имот чрез възмездна сделка е съпружеска
имуществена общност/, като не може той сам да проследява източниците на средствата за
придобиване на имота и на база на тях да анализира фактите и да обоснове характера на
собствеността върху имота-предмет на сделката, поради което, за да се прехвърли един такъв
имот, при изповядване на сделката пред нотариуса следва да участват и двамата съпрузи,
независимо, че в отношенията между тях имотът може да не е в режим на съпружеска
имуществена общност /както бе посочено по-горе, това може да се установява само по
съдебен ред/.
Предвид изложеното исковете за обявяване за относително недействително по
отношение на ищците М. Н. Б. и Е. М. И. на извършеното дарение на ½ ид.ч. от недвижимия
имот-предмет на нотариален акт № 179, т.ІІ, рег.№5170, д.№357/20**г. по описа на нотариус
6
Е.Д. с рег.№ *** на НК, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да
заплатят на ответницата С. Т. направените от нея разноски, а именно сумата от 1812 лева-
платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.135 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователeн иска за обявяване за относително недействително
по отношение на М. Н. Б., с ЕГН-**********, с адрес- гр.С. ****, ул.”Г.А.” *, вх.*, ет.*, ап.*,
извършеното от К. Г. Т. с ЕГН-********** в полза на С. К. Т., с ЕГН-**********, дарение на
½ (една втора)ид.ч. от недвижим имот, предмет на нотариален акт № 179, т.ІІ, рег.№5170, д.
№357/20**г. по описа на нотариус Е.Д. с рег.№*** на НК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователeн иска за обявяване за относително недействително
по отношение на Е. М. И., с ЕГН-**********, с адрес- гр.С. ****, ул.”Г.А.” *, вх.*, ет.*,
ап.1* извършеното от К. Г. Т. с ЕГН-********** в полза на С. К. Т., с ЕГН-**********,
дарение на ½ (една втора)ид.ч. от недвижим имот, предмет на нотариален акт № 179, т.ІІ,
рег.№5170, д.№357/20**г. по описа на нотариус Е.Д. с рег.№ *** на НК.
ОСЪЖДА М. Н. Б., с ЕГН-**********, и Е. М. И., с ЕГН-**********, и двете с
адрес- гр.С. ****, ул.”Г.А.” *, вх.*, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТЯТ на С. К. Т., с ЕГН-**********,
с адрес- гр.С., ул.”С.”, № **, ет.*, ап.*, сумата от 1812 лева (хиляда осемстотин и дванадесет
лева) за направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7