Р E Ш Е Н И
Е
№
21.10.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 6509
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК и с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във с чл.33, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Терра
Кредит“ ООД твърди, че има за основен предмет на дейност предоставяне на
потребителски кредити (заеми) на физически и юридически лица. По силата на
потребителски кредит № 5001911, сключен на 23.01.2018 г., „Терра
Кредит“ ООД предоставило на ответника К.Р.Д. кредит в размер на 1000.00 лв. при
следните параметри:
- срок - 4 месеца, крайна
дата за издължаване 23.05.2018 г.,
- годишен лихвен процент - 4%,
- брой погасителни вноски - 4 броя,
- месечна погасителна вноска - 100.00 лв.,
- последна вноска - 1100.00
лв.,
- годишен процент на
разходите - 48%,
- застраховка към кредита -
240.00 лв. Обща стойност на плащанията: 1400.00 лв.
Ищецът твърди, че
единствената направена вноска по издължаване на кредита била размер на 200.00
лв., с която били погасени половината от дължимата сума за застраховка - 120.00
лв. и лихва за два месеца в размер на 80.00 лв. Остатъка за плащане бил в
размер на 1200.00 лв.
Твърди, че още на падежа на
втората вноска, а именно 23.03.2018 г. кредитополучателя изпаднал в забава. Не
отговарял на посочения в договора телефон и не се явявал в офиса на кредитора
за внасяне на дължимите суми.
Поради тази причина, ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение по частно гр.дело № 4184/2018 г. на
Районен съд Стара Загора, но тъй като К.Р.Д. не бил открит на известните му по
делото адреси, в изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът предявявал
настоящите искове за установяване на вземанията му по заповедта.
Искането на ищеца до съда е
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К.Р.Д.,
че му дължи сумата в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лева, в това число
1000.00 лв. главница,120.00 лв. застраховка и 80.00 лв. договорна лихва,
законна лихва в размер на 21.11 лв. за периода 23.05.2018 г. - 06.08.2018 г.
както и дължимата законна лихва от датата на подаване на заявлението по 410 от
ГПК -14.08.2018 г. до окончателното й изплащане.Претендира разноски.
В законоустановения
срок по чл.131 ГПК ответникът К.Р.Д. не е подал писмен отговор на исковата
молба и не взема становище по иска.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа предявените
искове.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
се явява и не взема становище по исковете.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка
с чл. 12 ГПК, намира
за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 4184/2018г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на ищеца по настоящото дело срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата в размер на 1200
лева – главница по договор за потребителски кредит № 5001911 от 23.01.2018 г. и сумата в размер на 21.11
лв. – лихва за периода 23.05.2018 г. - 06.08.2018 г., ведно със законната лихва
от 14.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство: 625
лева. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението
до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и
съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд
указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията
по заповедта.
Видно от
представения по делото договор за потребителски кредит (заем) № 5001911,
сключен на 23.01.2018 г. между ищеца и ответника, ищецът е предоставил на
ответника заемна сума в размер на 1000 лева (чл. 1 и чл.3, ал.1 ), при месечен
лихвен процент от 4,00 %, при годишен процент на разходите 48,00 %, застраховка
в размер на 240 лева или общо посочено в договора задължение в размер на 1400
лева, платимо на 4 месечни вноски в размер на 100 лева и последна изравнителна
вноска от 1100 лева съгласно погасителен план. Видно от представения по делото
погасителен план (л.22), в същия е посочено, че първите три погасителни вноски,
всяка от които в размер на 100 лева, включват 40 лева –лихва и 60 лева - застраховка,
а последната погасителна вноска с падеж 23.05.2018г. включва 1000 лева - главница,
40 лева – лихва и 60 лева застраховка.
Ищецът признава, че
по горепосочения договор ответникът му е заплатил сумата в размер на 200 лева.
При така установеното
от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Представеният
по делото договор
за потребителски кредит (заем) № 5001911 от 23.01.2018 г., подписан от
ответника, установява възникналото заемно правоотношение между ищеца, като кредитор и ответника, като
кредитополучател. Предаването на заемната сума от 1000 лева е удостоверено с
подпис на ответника съгласно чл. 3, ал. 1 от договора.
Ищецът признава, че
по горепосочения договор ответникът му е заплатил общо сумата от 2000 лева.
В настоящото
производство ищецът наред с главница и мораторна
лихва върху нея, претендира и неплатени остатъци от договорна лихва в размер на
80 лева и застраховка в размер на 120 лева, твърдейки, че със заплатената от
ответника сума са заплатени 80 лева за договорна лихва и 120 лева за застраховка.
Настоящият съдебен
състав намира, че предявените искове за установяване на дължимост
на договорна лихва в размер на 80 лева и на застраховка в размер на 120 лева са
недопустими и в тази част производството следва да бъде прекратено, като няма
пречка това да бъде сторено с настоящия краен съдебен акт. Съображенията на
съда за това следните: Видно от съдържанието на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по приложеното ч. гр. д. № 4184/2018г. на РС – Стара
Загора суми за договорна лихва и за застраховка не са присъдени. Настоящото
производство е такова по реда на чл. 422 ГПК, което се явява продължение на заповедното производство и съвпада с
него по предмет, т.е. в настоящото производство не могат да се претендират нови
и различни суми, от тези по заповедното производство, каквито в случая се
явяват претендираните суми за застраховка и договорна
лихва. Вземания
с такива характеристики не са претендирани в
заповедното производство, поради което не могат да бъдат предмет на
установяване в производството по чл. 422, ал.1 ГПК. Всяко едно вземане се
характеризира със страни, правопораждащ факт и
съдържание. За да се индивидуализира конкретното спорно право трябва да се
посочи неговото съдържание (например вземане за 1000 лева, представляващо договорна лихва, произтичаща от договор за заем) –
виж проф. Живко Сталев, БГПП, §Предявяване на иск. Това че, както вземането за
главницата, така и вземанията за лихви и за застраховки
произтичат
от един и същ договор в случая не означава, че
са едно вземане, още по – малко могат да
се обозначат с понятието „главница“, както това е сторил ищецът в заповедното
производство. Аргумент в подкрепа на довода на съда е и самото „разбиване“ на
общата посочена като главница в заповедното производство сума от 1200 лева на
сума в размер на 1000 лева - главница,представляваща заемната сума, 80 лева -
договорна лихва и 120 лева - сума за застраховка, извършено с исковата молба.
Ето защо,
производството по делото по отношение на исковете за установяване на дължимост на сумите 80 лева - договорна лихва и 120 лева -
сума за застраховка, следва да бъде прекратено като недопустимо.
По отношение на
исковете за установяване на дължимост на главница в
размер на 1000 лева и на мораторна лихва в размер на
21,11 лева, съдът намира следното: Както бе посочено и по – горе, съдът приема
за установен факта на предоставяне на заемна сума на ответника в размер на 1000
лева. Предвид признанието на ищеца за заплатена му от ответника сума от 200
лева, съдът приема, че неплатеният остатък от главницата е в размер на 800
лева. Съдът не възприема довода на ищеца, че със заплатената сума от 200 лева
се погасяват частично сумите за договорна лихва и застраховка, защото приема,
че клаузата в договора, с която е уговорена възнаградителна
лихва в размер на 4,00 % месечно от стойността на главницата е нищожна. На
годишна база тази лихва възлиза на 48,00 %
от стойността на главницата и надвишава повече от три пъти размера на
законната лихва, което противоречи на добрите нрави, тъй като се получава
неравноправно третиране на кредитополучателя като икономически по-слаб участник
в оборота. В този смисъл са решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1106/2003 г., ІІ т.о., решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 г., ІІ г.о., решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 5093/2007 г., ІІ т.о. и др., в които се приема, че противно на добрите нрави е да
се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна
лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно
на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер
на законната лихва. А що се касае до сумата за застраховка, по делото не може
да се направи извод за сключен договор за такава, предвид липсата на представянето му. Това че в договора за
кредит е посочена обща сума за застраховка, не е достатъчно да се признае
възникване и съществуване на такова вземане в полза на ищеца.
Затова и съдът
приема, че с извършеното от ответника плащане в размер на 200 лева е погасена
главницата по горепосочения договор за кредит и неплатеният остатък е 800 лева.
Дължимата мораторна лихва върху неплатения остатък от
главница в размер на 800лева за претендирания период 23.05.2018
г. до 06.08.2018г. е 16,89 лева (служебно изчислена от съда).
Предвид горното,
следва, че в тези размери следва да бъдат уважени исковете за главница и мораторна лихва и над тях до пълните претендирани
с исковата молба размери следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в
исковото производство в размер на 16,72 лева за държавна такса, съразмерно с
уважената част от исковете. По настоящото дело не са представени доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение за представителя на ищеца, поради което
такова не се присъжда. Представеното пълномощно, на л. 4 от делото, в което е
вписано, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е с дата
26.07.2018 г. и е същото, каквото е било представено на заповедния съд и
съответно съгласно което заповедният съд е присъдил разноски в полза на
заявителя. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в размер на 418,11 лева, съразмерно с уважената
част от иска. Ответникът не е претендирал заплащане на разноски, поради което
такива не му се присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Р.Д., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на “ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.Арсеналски № 11, ет.8, ап.12, за следните
суми: сумата в размер на 800 лева –
главница по договор за
потребителски кредит (заем) № 5001911 от 23.01.2018 г. и сумата в размер на
16,89 лева – мораторна лихва за периода от 23.05.2018
г. до 06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по 410 от ГПК - 14.08.2018 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на дължимост
на главницата над установения размер до пълния претендиран
размер от 1000 лева и иска за установяване на дължимост
на мораторна лихва над установения размер до
пълния претендиран размер от 21.11 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
по ч. гр. д. № 4184/2018
г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ЧАСТТА относно исковете за установяване на дължимост на следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит (заем) №
5001911 от 23.01.2018 г., а именно: сумата в размер на 80 лева за договорна лихва и сумата в размер на 120
лева за застраховка, КАТО НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА К.Р.Д., ЕГН **********,***, да заплати на “ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.Арсеналски № 11, ет.8, ап.12, сумата от 16,72 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 418,11 лева - разноски по ч.гр.д. № 4184 / 2018 г. по описа на PC – Стара
Загора,
съразмерно
с уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка *** „ПИБ“АД, клон Стара Загора, посочена в заповедното производство, а
именно: IBAN: ***.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: