РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1052/21.5.2021г.
гр. Пловдив, 21 май 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 147
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък
добавена стойност.
Образувано е по жалба на „ДАР-А.А.“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от А.А.А., със седалище и адрес на управление: гр.***, адрес за
кореспонденция: с.***, против заповед за налагане на ПАМ № ФК-596-0382068/08.10.2020
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП,
потвърдена с решение № ГДФК-145/27.10.2020 г. на директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Твърди се неправилност и незаконосъобразност
на заповедта.
Посочено е, че се продават дребни стоки за бита на ниски и достъпни цени, като във
връзка с пандемията оборота на магазина е драстично спаднал. Твърди се, че по време
на проверката при извършване на контролната покупка продавачката е издала касов
бон, но с друга стойност и по-ниска цена (вместо 7,80 лв. е маркирала цена от
2,80 лв.), което отдава на умора, натовареност и объркване. Според
жалбоподателя затварянето на търговския обект за срок от 14 дни е неправилно и
прекомерно спрямо констатираното нарушение, както и нецелесъобразно. Твърди, че
описаното в решението не отговаря на действителното положение, тъй като
магазинът е с неголяма търговска площ, едноетажен със складово помещение и
въобще не е на голяма търговска улица. Изтъкнато е, че със запечатването на
търговския обект ще пострада и дейността на ЕТ „Р.А.– А.А.“ ЕИК ***, тъй като
ползват една и съща търговска площ и един и същ вход за клиенти. Твърди липса на конкретни съображения относно
продължителността на наложената мярка, която не е съразмерна. Моли за отмяна на
заповедта.
Ответната страна – Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител
юриск.П., излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения са изложени в постъпили по делото писмени бележки.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е
допустима като подадена от адресата на
постановената заповед за налагане на ПАМ, който е засегнат неблагоприятно от
наложената му забрана и при спазване на
законоустановения срок за целта – заповедта е връчена на 11.10.2020 г., жалбата
срещу нея е подадена на 23.10.2020 г., потвърдителното решение е връчено на 17.12.2020
г., а жалбата пред Административен съд – Пловдив е подадена чрез органа на 31.12.2020
г. (дата на пощенско клеймо на лист 6 по делото) отново в 14-дневния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Предмет на настоящото оспорване е заповед за налагане
на ПАМ № ФК-596-0382068/08.10.2020 г., издадена на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началник отдел “Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
До налагането на тази ПАМ се е стигнало в резултат на
извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ЗДДС-магазин
за промишлени стоки, находящ се в гр.Асеновград, ул.“Цар Иван Асен II“ №15,
стопанисван от „ДАР-А.А.“ ЕООД. При проверката е извършена контролна покупка на
2 бр. кашпи на обща стойност 7,80 лв. заплатена в брой от Лиляна Каламова –
проверяващ, като Р.А.(продавач-консултант) приела плащането не е издала
фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство модел eXpert SX с рег.№ 41629557 с ИН на ФУ: DY461367 и ФП № 36619403 или от кочан
с ръчни касови бележки отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ. След легитимацията от проверяващите е изведен дневен отчет с №
018061/02.10.2020г. под който номер е следвало да бъде регистрирана контролната
покупка. Съгласно изведения дневен отчет отразените продажби на ФУ били в
размер на 64,30 лв., в това число 50 лв. служебно въведени пари в касата. Нарушението е
установено и документирано с ПИП сер.АА № 0382068/02.10.2020 г. Прието е, че е
осъществен състава чл.3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ. Приложени са: дневен отчет; контролен фискален бон;
съкратен отчет на фискалната памет; опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката; декларация от лице работещо по трудово/гражданско
правоотношение; справка актуално състояние на всички действащи трудови
договори; декларация от продавач консултант; печат клен от дата 02.10.2020г.;
съкратен отчет на фискалната памет.
Така описаното
нарушение е послужило като основание за издаване на процесната Заповед за
налагане на ПАМ, видно от приложените доказателства към административната
преписка.
Заповедта е обжалвана по административен
ред, в резултат на което с решение № ГДФК – 145/27.10.2020г. , директора на
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Административната преписка по налагането на процесната
ПАМ е събрана като доказателство по делото.
По делото от страна на жалбоподателя е
представена декларация, според която в търговски обект - магазин за промишлени
стоки с адрес:
гр.Асеновград, ул.“Цар Иван Асен II“ №15 се помещава търговската
дейност на ЕТ
„Р.А.– А.А.“, както и на „ДАР-А.А.“
ЕООД. Пак там е посочено, че магазинът е с един вход, който обслужва
търговската дейност и на двете фирми и затварянето на едната, ще доведе до
спиране на търговската дейност и на другата.
Като взе предвид представените по делото писмени
доказателства и доводите на страните, съдът намери жалбата за основателна.
Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, съгласно заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП (л.9), в рамките на предоставените му правомощия, в условията на обвързана компетентност. Видно
от посочената заповед на изпълнителния директор на НАП, Началник отдел
„Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е упълномощен
да налага ПАМ запечатване на обект на основание чл. 186 ЗДДС.
С чл.186, ал.1, т.1, б "а" във вр. с ал. 3
във вр. с чл.118, ал.1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки.
Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции според чл.186, ал.1,
т.1, б."а" (в приложимата редакция), се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. "
В нормата на чл.118, ал.1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от
тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ. Така според чл.3 ал.1 от цитираната наредба, всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
От изложеното следва, че при
установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на
продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният
орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ –
"запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага
спрямо обектите, където е извършено и установено нарушението. Органът
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на
срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва
и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В конкретния случай,
принудителната административна мярка е наложена на "КА-КА 2016"ЕООД
за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, поради неиздаване на
фискален бон от ФУ или от кочан с ръчни касови бележки при извършено и получено
плащане в брой. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не е безспорно
установено извършването на нарушението, доколкото видно от приложения по
преписката печат клен от дата 02.10.2020г., на същата дата в 10:29 часа е
издаден фискален бон за сумата от 2,80 лв. В съставения от проверката на същата
дата протокол е посочен час 10:30, т.е. една минута преди съставянето на
протокола от търговския обект е издаден фискален бон за сумата от 2,80 лв. Тук
е мястото да се отбележи, че не само с жалбата пред административен съд, но и с
жалбата пред горестоящия административен орган жалбоподателят излага твърдения,
че по време на проверката при извършване на контролната покупка продавачката е
издала касов бон, но с друга стойност и по-ниска цена (вместо 7,80 лв. е
маркирала цена от 2,80 лв.), което отдава на умора, натовареност и объркване.
Това изобщо не е обсъдено и не е коментирано от директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Възможно е
издаденият касов бон за сумата от 2,80 лв. да касае друга покупка, различна от
контролната, но доколкото същия е издаден една минута преди съставянето на
протокола от извършената проверка, това буди сериозни съмнения, че при
контролната покупка не е издаден касов бон изобщо. Както е посочил и
жалбоподателят, възможно е погрешно посочената сума (вместо 7,80 лв. е 2,80
лв.) да се дължи на объркване или грешка на продавача. От изложеното следва, че
нарушението в случая не е доказано по несъмнен начин, което е самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на наложената ПАМ.
От друга страна, дори и да с
приеме, че все пак нарушение е извършено и изобщо при извършената контролна
покупка не е издаден касов бон, то следва да се отбележи, че в нарушение
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в процесната заповед липсват мотиви
относно срока за който е наложена ПАМ. Тук е мястото да се отбележи, че при
определянето на срока на запечатване на търговския обект административните
органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния
контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от
административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат
определяне на 14 – дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в
различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите,
за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи
сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни
критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде
наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този
размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено
нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при
определянето на срока, а това в случая не е сторено.
В оспорената заповед по
отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат
характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на
ПАМ в конкретния случай.
В случая съразмерността на
мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и
обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за
налагането й не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на
адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се
налага.
В тази връзка в мотивите на
заповедта е посочено: "... вида на дейността и големината на търговския
обект от 100 кв.м., разположен на оживена улица с множество търговски обекти на
близо, с възможност за реализиране на не малки обороти…“. Единствения конкретен
факт е посочването на големината на обекта(100 кв. м.), но и това не е
закрепено в съставения констативен протокол чрез нарочно измерване (най-вероятно
извършено на око от екипа проверяващи). В решението на директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП пък допълнително е
посочено, че магазинът разполага с две места за консумация на закрито и 4 места
– на открито, за което по делото няма доказателства, а още повече, че се касае
за магазин за домашни потреби, а не заведение. По отношение на всичко останало
липсва конкретност – по отношение на време, място и лица, за да може въобще за
бъде отнесено към реален факт от социалната действителност. Дали мястото е
оживено, може само да се предполага. Нещо повече наличието на "потенциални
клиенти" всъщност сочи на възможност, но не и за реални клиенти, които са
пазарували в обекта, като няма данни същият да е наблюдаван.
Изобщо не става ясно как е
формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер,
респ. кои конкретни обстоятелства са от значение, освен площта на търговския
обект, за който оказа се помещава и от друг търговец ЕТ „Р.А.– А.А.“, което е
изрично посочено в протокола от извършената проверка. Не е посочено дали търговецът
е извършвал друго нарушение по Наредбата. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани
с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено
нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в
случая е "надлежно мотивиран". Единствено местоположението и
големината на обекта, вида на предлаганите стоки и възможността за реализиране
на значителни обороти не обосновават определянето на продължителност от 14 дни
за налагане на мярката.
В случая налагането на ПАМ
не съответства на предвидените в чл.22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл.6 АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява
незаконосъобразна. При тази продължителност на срока – 14 дни се засяга
съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от
необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за
защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението
мерки, което е в пряко нарушение на чл.6, ал.2 от АПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на „ДАР-А.А.“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от А.А.А., със седалище и адрес на управление: гр.***, адрес за
кореспонденция: с.***, Заповед за налагане на ПАМ № ФК-596-0382068/08.10.2020
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП,
потвърдена с решение № ГДФК-145/27.10.2020 г. на директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Административен съдия: