№ 50520
гр. София, 09.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110144514 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 284107/26.08.2025
г., уточнена с молба с вх. № 308373/23.09.2025 г., от Г. С. Г., ЕГН: **********,
с адрес: град С* срещу „Е*“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: град София, район Мл*, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация,
както следва:
1. осъдителен иск, с който ответникът да бъде осъден да възстанови
електрозахранването на имот, на имот, находящ се в град Бо*, с
клиентски №*,, на следните кумулативни основания:
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 124 от ЗЕ , на
основание изпълнение на договор да продажба на електрическа енергия
при ОУ
негаторен иск чл.109 ЗС, на основание, че действията на ответника
пречат на собственика на имота да упражнява в пълен обем правото си на
собственост
чл.45 ЗЗД, на основание, че действията на ответника от 13.10.2023 г.
осъществява деликт – бездействие, непредприемане на мерки за
възстановяване на тока – ответникът да извърши съответните действия
като възстанови положение преди деликта (Решение № 195/04.04.2025 г.
по гр. д. № 3278/2023 г.)
2. чл.82 във вр. с чл. 92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.14 и чл.30 от Общите
условия за продажба на електрическа енергия за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1250 лева – договорна неустойка за
неправомерно прекъсване в периода от 13.10.2023 г. до 26.08.2025 год. на
електрозахранването в собствения му недвижим имот, находящ се в град
Бо*, ведно със законната лихва от 26.08.2025 год.-датата на подаване на
1
исковата молба, до окончателно изплащане на главницата
3. чл.45 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 1000 лева, /предявен като частичен от 5 000 лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и
страдания) – пряка и непосредствена последица от преустановяване на
електрозахранването, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба (26.08.2025 г.) до окончателното изплащане;
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ищецът е собственик
на недвижим имот, находящ се в град Бо*, а именно: ДВОРНО МЯСТО с
пространство от 1200 кв. м., заедно с построените в него едноетажна жилищна
сграда и лятна кухня, два гаража и една стопанска постройка. Имотът бил
електрозахранен и имал клиентски номер *.
Твърди, че на 13.10.2023 г.. е спряло електрозахранването и служители
на електроразпределителното дружество посетили адреса на 15.10.2023 г., но
не са отстранили проблема.
На 18.10.2023 год. подал жалба в електроразпределителното дружество с
вх. №********** от 18.10.2023 г. и помолил незабавно да бъде пуснат тока.
На 17.11.2023 г. ищецът получил следния отговор, че установили
обстоятелства, относно местоположението на захранващия обекта
трафопост. Дружеството е извършило проучване и е създало план за
техническо изпълнение. Били предвидени строително-монтажни дейности,
които включват изграждането на нов трафопост и мрежа ниско
напрежение.
Твърди, че към момента на подаване на исковата молба не е подадено
електрозахранването.
Счита, че ответникът не изпълня задълженията си по договора.
Ответникът по настоящата искова молба е в пълно неизпълнение на поетите
договорни задължения — да предостави електроенергия на посочения
недвижим имот, който е посочен в сключения между страните договор. Той не
осъществява никаква част от предметното съдържание на дължимата
престация. Твърди се, че ищецът е изпълнил общите условията, но ответникът
не е възстановил електрозахранването.
Твърди се, че електрозахранването е преустановено без посочена
конкретна причина през октомври 2023 година. Твърди, че иска ответникът да
бъде задължен да възстанови тока и да заплащи обезщетение за забавата,
предвидено в ОУ. Позовава се на чл.28, т.1, чл.30, ал.1 ОУ. Твърди, че
ответникът не е уведомил ищеца за причините, срока и времето, необходимо
за отстраняване на проблема.
Твърди, че от 13.10.2023 г. до 14.02.2024 г. са изминали 485 дни или това
се 19 400 лева.
Сочи, че на 04.12.2023 год. е отправена покана за доброволно плащане за
сума в размер 2040 лева, представляваща обезщетение за 51 дни без ток, както
2
и по 40 лева за всяко денонощие до дата на възстановяване на захранването.
Дружеството е поканено да заплати и сумата от 5 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди- стрес, безпокойство, безсъние,
разочарование.
Твърди, че ответникът изпратил отговор, че ищецът не е осигурил
достъп до имота и не могли да го намерят.
Твърди се че, вече две години ищецът живее без ток. Това предизвиква
силно чувство на гняв, раздразнение, стрес и безпокойство, а вече чувство на
безпомощност след многократните опити, чрез сигнали и жалби до
дружеството, за уреждане на проблема. През студените зимни месеци се
налага ищецът да отсяда при приятели и да търси подслон все едно е
бездомник. Спирането на електрозахранването в дома му е предизвикало
силен стрес, промяна на ежедневието му, довело е до влошаване на личния и
професионалния му живот- станал е по-избухлив и раздразнителен от
обикновено, което води до множество негативни преживявания и е основание
за заплащане на неимуществени вреди.
Сочи, че първите опити за уреждане на проблема с електрозахранването
са започнали от 13.10.2023, като до този момент промяна в положението няма.
Ищецът е крайно притеснен, защото отново идват зимните месеци и той
отново ще трябва да търси при кого да отседне, за да си осигури елементарна
човешка потребност в 21 век, а именно електрозахранване.
Твърди, че е налице деликт от ответника и моли да бъде осъден за
причинените неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД ведно със законната лихва от
датата на оставане без захранване от 13.10.2023 год. до окончателното
изплащане на обезщетението.
В допълнителна молба от 23.09.2025 г., уточнява, че предявява
осъдителен иск по трите основания, кумулативни, за възстановяване на тока –
чл.109 ЗС, чл.79 ЗЗД, чл.45 ЗЗД.
Твърди, че е потребител на електрическа енергия и е собственик на
цитирания имот, като от 13.10.2023 г. електрозахранването е прекъснато и не е
възстановено до ден днешен. Позовава се, че като потребител има право на
неустойка.
Сочи, че претенцията за неустойка се основава на преустановяването на
електроснабдяването по причина, за която ответникът отговаря. Претендираме
заплащане на договорна неустойказа продължително нерегламентирано
прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача за гореописания
недвижим имот, с клиентски №* за периода от 13.102023 год. до 26.08.2025
год., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В Общите условия е предвидена неустойка за вреди в случай на
неправомерно /нерегламентирано/ прекъсване на електрозахранването по вина
на продавача. Такава е уговорена в клаузата на чл. 30, ал. 1 от Общите условия
от 2007 г., одобрени от ДКЕВР, приети на основание чл. 98а ЗЕ, съгласно
3
която ако потребителите останат без електрическа енергия по вина на
продавача повече от 24 часа след получаване на уведомление от потребителя,
продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лв. и по 20 лв.
за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електроенергия.
Счита, че в настоящия случай се доказват правопораждащите
предпоставки на вземането за неустойка по обсъжданата клауза. Снабдяването
с електрическа енергия е било преустановено по причина, за която ответникът
отговаря, следователно е осъществено нарушение на задължението,
установено в разпоредбата на чл. 89, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Твърди, че прекъсването на електрозахранването е осъществено по
инициатива на продавача. Несъмнено е също така, че потребителят е останал
без електрическа енергия за период по-дълъг от 24 часа. Продавачът на
електрическа енергия отговоря за вредите на потребителя, причинени от
прекъсване на електроснабдяването в нарушение на сключения договор. Това
спиране на електроподаването е неправомерно, следователно доставчикът
отговаря за вредите и дължи обезщетение на общо основание съобразно чл.82
ЗЗД. /Вж. решение №9 от 20.02.2014 г. по гр. дело №4605/2013 г. на ВКС, III
г.о. и решение №366 от 30.12.2015 г. по гр. дело №2874/2015 г. на ВКС, IV
г.о./.
В уточнителната молба претендира обезщетение от вреди от датата на
предявяване на иска.
Моли съда да уважи исковете. Претендира обезщетение. Представя
съдебна практика.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Прави искането
делото да се гледа в негово отсъствие и за постановяване на неприсъствено
решение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото
следните документи: 1.Нотариален акт № 38, том II, дело № 530/1991 год., на районен
съдия при Сливнишки районен съд — Н., 2.Жалба в електроразпределителното дружество
с вх. №********** от 18.10.2023 год,; 3.Отговор на жалба от 17.11.2023 год.; 4.Покана за
доброволно плащане за прекъснто електроподаване за 51 дни от 04.12.2023 год. 5.Общи
условия за продажба на електроенергия 6.Становище във връзка с постъпила жалба от Г.
Г.. 7.Молба до „ЕРМ- ЗАПАД“ ЕАД от 17.01.2024 год. 8.Решение на КЕВР № Ж-221/
14.03.2024 год. 9.Фактури
Решение от 06.03.2015 год. по в. гр. дело №6347 по описа за 2014 год., ГО, ІV-В
въззивен състав на Софийски градски съд, • Решение от 28.03.2016 год. по гр. дело №
4164/2015 г , Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд, с което е
оставено в сила Решение от 06.03.2015 год. по в. гр. дело №6347 по описа за 2014 год., ГО,
ІV-В въззивен състав на Софийски градски съд
Моли да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, изпълнима от
вещо лице електроинженер, след като се запознае с материалите по делото,
извърши необходимите проучвания, и след като направи справка в
деловодството и регистрите на ответника, както и да извърши оглед на място
на процесния имот, да даде отговори на следните въпроси: 2)Кога е
4
преустановено електрозахранването? 3)Колко време липсва електрозахранване в процесния
имот? 4)Каква е дължимата сума, представляваща обезщетение за забава за липса на
електроенергия?
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва
исковата претенция. Ответникът оспорва да е преустановявал ел. захранването
на ищеца.
Твърди се, че обектът на ищеца е присъединен към МТП Ч*, който е
частна собственост на трето лице - Б*, с ЕГН **********, преди действаща
като *, ЕИК * /заличен търговец/. Твърди се, че ответникът е предлагал на
това трето лице да изкупи трафопоста, но от собственика не е имало
съдействие и към момента МТП Ч* не е собственост на „ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД и
последният няма достъп до него. Излага в тази връзка, че с Решение № Ж -
221/14.03.2024 г. на КЕВР, КЕВР е отхвърлила като неоснователна жалба на
ищеца, като в решението е посочено, че обект „къща“ в гр. Божурище, кв.
„Ч*“ с точка на доставка * и абонатен № * се захранва с електрическа енергия
чрез въздушна мрежа ниско напрежение от трафопост „Ч*“, трафопостът не е
собственост на електроразпределителното дружество и е разположен в имот
частна собственост. В решението е посочено, че обектът е посещаван
многократно, включително и по повод на жалбата, като достъп до имота не е
осигурен.
Ответникът посочва, че доколкото „ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД не е собственик
на енергийното съоръжение и няма достъп до него, вина не следва да се търси
и неустойка за преустановено захранване не следва да се дължи.
Възразява се, че ищецът не е конкретизирал какви действия са
извършвали натоварените лица, с което са причинили вредоносния резултат,
както и не е посочил конкретната работа, която им е възложил ответникът.
Навежда се довод, че деликтна отговорност би могла да се търси единствено
от собственика на трафопоста, а не от „ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД.
Твърди се, че липсата на ел. захранване би могла да се дължи и на
причини в съоръженията на ищеца след границата на собственост, по
отношение на които задължение на потребителя е да поддържа и експлоатира
технически безопасно и правилно собствените си уредби и съоръжения,
съобразно законодателството и приложимите общи условия.
Оспорва се наличието на вреди. Твърди се, че ищецът има и други
имоти, с оглед на което оспорва последният да е бил принуден да живее в
процесния имот в гр. Божурище или да търси подслон през зимните месеци.
Твърди се, че евентуално понесените от ищеца вреди са причинени от
собственика на МТП Ч*.
Оспорва се да дължи неустойка, както и се релевира и евентуално
възражение за прекомерност на претендирания размер. Твърди се, че
ответното дружество не е преустановявало ел. захранването и от него не
зависи неговото възстановяване поради липсата на достъп до МТП Ч*.
С оглед неоснователността на главния иск, се поддържа да е
5
неоснователен и искът за заплащане на лихви за забава.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски -
разноски по чл.78, ал.8 ГПК.
Представя и моли да бъде приети следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1.Препис от Решение № Ж -221/14.03.2024 г. на КЕВР;
2.Препис от Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди №
**********/ 12.10.2018 г. с приложено удостоверение за наследници; 3.Договор № ERMZ-
CON-117/ 11.08.2023 г. между „ЕРМ Запад“ ЕАД и „Застрахователно дружество *“ АД.
Ищецът моли съда да привлече като трето лице – помагач Б*, с ЕГН
**********, преди действаща като ЕТ „Б*“, с адрес гр. Божурище 2227, ул. „*
на основание чл.219, ал.1 ГПК. Твърди, че има правен интерес, тъй като
посоченото лице е собственик на трафопоста, който не осигурява достъп на
ЕРМ, въпреки че е длъжен да го прави.
Ищецът моли съда да привлече като трето лице – помагач
„Застрахователно дружество *“ АД. със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Х* на основание чл.219, ал.1 ГПК. Твърди, че има правен
интерес, тъй като при отхвърляне на иска може да предяви иск срещу него, в
случай на евентуален неблагоприятен изход на делото.
Прави искане по чл. 192 от ГПК да се изиска от третото лице Б* да представи
цялата документация относно МТП Ч*, включително кореспонденцията с „ЕРМ Запад“ ЕАД.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
материалите по делото, установи следното от фактически и правна
страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. А. Я., със съдебен адрес: град С* тел: *,
която представителна власт важи за всички инстанции (л.6 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 ГПК.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.1 ТДТССГПК. Ако общият им
размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира
държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай се защитават няколко интереса.
По иска за възстановяване на ток се защитават три интереса –
облигационен, вещен и извъндоговорно основание по чл.45 ЗЗД.
6
Искът на договорно основание е неоценяем. Следователно дължимата
държавна такса за него е 80.00 лева.
Искът по чл.109 ЗС е оценеямен и цената на иска е паричната оценка на
разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията,
върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката
представлява затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. В този
смисъл е т.1 от ТР 4/06.11.20147 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.
На този етап съдът приема, че таксата следва да е 80.00 лева, а за нейното
точно определяне ще се уточни в хода на процеса.
Искът по чл.45 ЗЗД за възстановяване на предишното положение на
деликта също е неоценяем. Следователно дължимата държавна такса за него е
80.00 лева.
Искът за неустойка е в размер на 1250.00 лева, поради което държавната
такса е в размер на 50.00 лева.
Искът за обезщетение за вреди по чл.45 ЗЗД е 1000 лева, поради което
държавната такса е в размер на 50.00 лева.
Налице е документ за внесени държавни такси 3х80 за възстановяване на
тока, 80.00 лева за неимуществените вреди и 50.00 лева за иска за неустойка
(молба с вх. № 343684/21.10.2025 г. и л.6 от делото).
По редовността на ИМ и доклада на делото
На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140
ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.
Съдът докладва, че искът за обезщетение от неимуществени вреди се
предявява ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба, а не от датата на прекъсване на тока 13.10.2023 г., тъй като така е
уточнена във втората молба (от дата на предявяване на иска), въпреки, че в
исковата молба е от датата на прекъсване на тока.
Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи
императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства за твърдяното
обстоятелство, че захранването на обекта му с електрическа енергия е
преустановено от ответника, както и за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК
Следва да се укаже ответника, че не сочи доказателства за твърдяното
обстоятелство, че обектът на ищеца е присъединен към МТП Ч*, който е
частна собственост на трето лице - Б*, с ЕГН **********, че трето лице е
собственик на трафопоста, че ищецът има и други имоти, като и по всички от
7
него направени възражения, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК.
По привличането на трето лице – помагач
Съгласно чл.219, ал.1 ГПК ищецът може привлече трето лице – помагач
в първото по делото заседание. С оглед изложените твърдения, както и
законовата обвързаност между производителя и доставчик на електроенергия,
от една страна и от друга – собственика на трафопоста. Отделно от това видно
от предмета на договора ответникът се е застраховал професионално и така
предявените искове попадат в приложното поле на застрахователния договор.
Ето защо съдът приема, че е налице правен интерес да се привлече трето –
лице помагач, поради което на основание чл.219, ал.1 ГПК следва да бъде
привлечено като трето лице – помагач - Б*, С ЕГН **********, преди
действаща като ЕТ „Б*“, с адрес гр. Божурище 2227, ул. „Х* и
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Х* на основание чл.219, ал.1 ГПК.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Не следва да се уважават доказателствените искания на ответната
страна за задължаване на трето лице - помагач - Б* да представи цялата
документация относно МТП Ч*, включително кореспонденцията с „ЕРМ
ЗАПАД“, тъй като не са индивидуализирани документите, чието представяне
се иска. Освен това ответникът е този, който следва да установи твърдените от
него възражения, поради което исканите документи могат да бъдат снабдени
от него чрез съдебно удостоверение от компетентните органи. Искането по
чл.190 ГПК следва да се остави без уважение.
По съдебно-техническата експертиза (СТЕ)
Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси необходими и
относими, поради което искането следва да бъде уважено.
Съдът служебно приема за изясняване на процесния случай следва да
зададе допълнителни въпроси към вещото лице, тъй като няма специални
познания от областта не електротехниката и електричеството, а именно:
1. Да извърши оглед на процесния имот с адрес: град Бо*, с клиентски №*, и да
отговори дали има ток към момента на възлагане на експертизата и към момента на
нейното изготвяне.
2. Да изготви отчет на консумираната електрическа енергия и постъпилите
плащания от ищеца за процесния имот за периода 13.10.2023 г. – 26.08.2025 г., като
отчетът да бъде разбит по месеци и фактури в табличен вариант.
3. Да отговори на въпроса кога е прекъсван тока на ищеца за периода от 2023 г. до
2025 г. за процесния имот.
4. кога е осъществено прекъсваното на електрозахранването към процесния имот
5. Каква е причината за прекъсването
8
6. Кога е възстановено
7. Какво трябва да се направи, за да се възстанови електрозахранването
8. От къде идва захранването и кой е собственик на трафопоста, който осигурява
електрозахранването
9. Кой е собственик на мрежата от трафопоста до къщата на ищеца
10. Каква е причината за липса на ток
11. Каква са разходите за възстановяване на електрозахранването
Експертизата е поискана от ищеца, поради което депозитът за изготвяне
и защита на СТЕ следва да бъде възложен на ищеца, като на основание чл.160
ГПК страната следва да бъде задължена да внесе депозит в общ размер на
1500 лева (хиляда и пестотин лева), в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение, по банкова сметка на СРС за вещи лица, преводачи,
свидетели, особени представители, гаранции, наречена „депозитна сметка“
(IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC: CECBBGSF), както и в същия
срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение на указанията
в срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от
разпределената доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за
установяване на тези факти.
За вещо лице следва да се назначи В* (*, ел.поща ******@***.**), което
да се призове след внасяне депозит.
Предварителни въпроси
Въпреки, че е предявен установителен иск, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора
(признаване на иска, признаване на факти, опрощаване или др.), като им
укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
9
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок, като първата свободна дата е 02.02.2026 година от 09.45 часа,, за която
дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
СТРАНИ, ПРЕДМЕТ И ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ, чл.146, ал.1, т.1
ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 284107/26.08.2025 г., уточнена
с молба с вх. № 308373/23.09.2025 г., от Г. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: град С* срещу
„Е*“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: град София, район Мл*, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация, както следва:
1. осъдителен иск, с който ответникът да бъде осъден да възстанови електрозахранването
на имот, на имот, находящ се в град Бо*, с клиентски №*,, на следните кумулативни
основания:
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 124 от ЗЕ, на основание
изпълнение на договор да продажба на електрическа енергия при ОУ
негаторен иск чл.109 ЗС, на основание, че действията на ответника пречат на
собственика на имота да упражнява в пълен обем правото си на собственост
чл.45 ЗЗД, на основание, че действията на ответника от 13.10.2023 г. осъществява
деликт – бездействие, непредприемане на мерки за възстановяване на тока –
ответникът да извърши съответните действия като възстанови положение преди
деликта (Решение № 195/04.04.2025 г. по гр. д. № 3278/2023 г.)
2. чл.82 във вр. с чл. 92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.14 и чл.30 от Общите условия за
продажба на електрическа енергия за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1250 лева – договорна неустойка за неправомерно прекъсване в периода от
13.10.2023 г. до 26.08.2025 год. на електрозахранването в собствения му недвижим
имот, находящ се в град Бо*, ведно със законната лихва от 26.08.2025 год.-датата на
подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на главницата
3. чл.45 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
1000 лева, /предявен като частичен от 5 000 лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания) – пряка и непосредствена последица от
преустановяване на електрозахранването, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба (26.08.2025 г.) до окончателното изплащане;
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ищецът е собственик на
недвижим имот, находящ се в град Бо*, а именно: ДВОРНО МЯСТО с пространство от
10
1200 кв. м., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и лятна кухня, два
гаража и една стопанска постройка. Имотът бил електрозахранен и имал клиентски номер *.
Твърди, че на 13.10.2023 г.. е спряло електрозахранването и служители на
електроразпределителното дружество посетили адреса на 15.10.2023 г., но не са отстранили
проблема.
На 18.10.2023 год. подал жалба в електроразпределителното дружество с вх.
№********** от 18.10.2023 г. и помолил незабавно да бъде пуснат тока.
На 17.11.2023 г. ищецът получил следния отговор, че установили обстоятелства,
относно местоположението на захранващия обекта трафопост. Дружеството е извършило
проучване и е създало план за техническо изпълнение. Били предвидени строително-
монтажни дейности, които включват изграждането на нов трафопост и мрежа ниско
напрежение.
Твърди, че към момента на подаване на исковата молба не е подадено
електрозахранването.
Счита, че ответникът не изпълня задълженията си по договора. Ответникът по
настоящата искова молба е в пълно неизпълнение на поетите договорни задължения — да
предостави електроенергия на посочения недвижим имот, който е посочен в сключения
между страните договор. Той не осъществява никаква част от предметното съдържание на
дължимата престация. Твърди се, че ищецът е изпълнил общите условията, но ответникът не
е възстановил електрозахранването.
Твърди се, че електрозахранването е преустановено без посочена конкретна причина
през октомври 2023 година. Твърди, че иска ответникът да бъде задължен да възстанови
тока и да заплащи обезщетение за забавата, предвидено в ОУ. Позовава се на чл.28, т.1,
чл.30, ал.1 ОУ. Твърди, че ответникът не е уведомил ищеца за причините, срока и времето,
необходимо за отстраняване на проблема.
Твърди, че от 13.10.2023 г. до 14.02.2024 г. са изминали 485 дни или това се 19 400
лева.
Сочи, че на 04.12.2023 год. е отправена покана за доброволно плащане за сума в
размер 2040 лева, представляваща обезщетение за 51 дни без ток, както и по 40 лева за всяко
денонощие до дата на възстановяване на захранването. Дружеството е поканено да заплати и
сумата от 5 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди- стрес,
безпокойство, безсъние, разочарование.
Твърди, че ответникът изпратил отговор, че ищецът не е осигурил достъп до имота и
не могли да го намерят.
Твърди се че, вече две години ищецът живее без ток. Това предизвиква силно чувство
на гняв, раздразнение, стрес и безпокойство, а вече чувство на безпомощност след
многократните опити, чрез сигнали и жалби до дружеството, за уреждане на проблема. През
студените зимни месеци се налага ищецът да отсяда при приятели и да търси подслон все
едно е бездомник. Спирането на електрозахранването в дома му е предизвикало силен стрес,
промяна на ежедневието му, довело е до влошаване на личния и професионалния му живот-
станал е по-избухлив и раздразнителен от обикновено, което води до множество негативни
преживявания и е основание за заплащане на неимуществени вреди.
Сочи, че първите опити за уреждане на проблема с електрозахранването са започнали
от 13.10.2023, като до този момент промяна в положението няма. Ищецът е крайно
притеснен, защото отново идват зимните месеци и той отново ще трябва да търси при кого
да отседне, за да си осигури елементарна човешка потребност в 21 век, а именно
електрозахранване.
Твърди, че е налице деликт от ответника и моли да бъде осъден за причинените
11
неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД ведно със законната лихва от датата на оставане без
захранване от 13.10.2023 год. до окончателното изплащане на обезщетението.
В допълнителна молба от 23.09.2025 г., уточнява, че предявява осъдителен иск по
трите основания, кумулативни, за възстановяване на тока – чл.109 ЗС, чл.79 ЗЗД, чл.45 ЗЗД.
Твърди, че е потребител на електрическа енергия и е собственик на цитирания имот,
като от 13.10.2023 г. електрозахранването е прекъснато и не е възстановено до ден днешен.
Позовава се, че като потребител има право на неустойка.
Сочи, че претенцията за неустойка се основава на преустановяването на
електроснабдяването по причина, за която ответникът отговаря. Претендираме заплащане на
договорна неустойказа продължително нерегламентирано прекъсване на
електроснабдяването по вина на продавача за гореописания недвижим имот, с клиентски №*
за периода от 13.102023 год. до 26.08.2025 год., както и законна лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
В Общите условия е предвидена неустойка за вреди в случай на неправомерно
/нерегламентирано/ прекъсване на електрозахранването по вина на продавача. Такава е
уговорена в клаузата на чл. 30, ал. 1 от Общите условия от 2007 г., одобрени от ДКЕВР,
приети на основание чл. 98а ЗЕ, съгласно която ако потребителите останат без електрическа
енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаване на уведомление от
потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лв. и по 20 лв.
за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електроенергия.
Счита, че в настоящия случай се доказват правопораждащите предпоставки на
вземането за неустойка по обсъжданата клауза. Снабдяването с електрическа енергия е било
преустановено по причина, за която ответникът отговаря, следователно е осъществено
нарушение на задължението, установено в разпоредбата на чл. 89, т. 2 от Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Твърди, че прекъсването на електрозахранването е осъществено по инициатива на
продавача. Несъмнено е също така, че потребителят е останал без електрическа енергия за
период по-дълъг от 24 часа. Продавачът на електрическа енергия отговоря за вредите на
потребителя, причинени от прекъсване на електроснабдяването в нарушение на сключения
договор. Това спиране на електроподаването е неправомерно, следователно доставчикът
отговаря за вредите и дължи обезщетение на общо основание съобразно чл.82 ЗЗД. /Вж.
решение №9 от 20.02.2014 г. по гр. дело №4605/2013 г. на ВКС, III г.о. и решение №366 от
30.12.2015 г. по гр. дело №2874/2015 г. на ВКС, IV г.о./.
В уточнителната молба претендира обезщетение от вреди от датата на предявяване
на иска.
Моли съда да уважи исковете. Претендира обезщетение. Представя съдебна практика.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Прави искането делото да се
гледа в негово отсъствие и за постановяване на неприсъствено решение. Прави възражение
по чл.78, ал.5 ГПК.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация,
както следва:
1. осъдителен иск, с който ответникът да бъде осъден да възстанови електрозахранването
на имот, на имот, находящ се в град Бо*, с клиентски №*,, на следните кумулативни
основания:
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 124 от ЗЕ, на основание
12
изпълнение на договор да продажба на електрическа енергия при ОУ
негаторен иск чл.109 ЗС, на основание, че действията на ответника пречат на
собственика на имота да упражнява в пълен обем правото си на собственост
чл.45 ЗЗД, на основание, че действията на ответника от 13.10.2023 г. осъществява
деликт – бездействие, непредприемане на мерки за възстановяване на тока –
ответникът да извърши съответните действия като възстанови положение преди
деликта (Решение № 195/04.04.2025 г. по гр. д. № 3278/2023 г.)
2. чл.82 във вр. с чл. 92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.14 и чл.30 от Общите условия за
продажба на електрическа енергия за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1250 лева – договорна неустойка за неправомерно прекъсване в периода от
13.10.2023 г. до 26.08.2025 год. на електрозахранването в собствения му недвижим
имот, находящ се в град Бо*, ведно със законната лихва от 26.08.2025 год.-датата на
подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на главницата
3. чл.45 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
1000 лева, /предявен като частичен от 5 000 лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания) – пряка и непосредствена последица от
преустановяване на електрозахранването, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба (26.08.2025 г.) до окончателното изплащане;
Възражения на ответника
1. Правопогасяващо – прекомерност на неустойката
2. Правоизключващо:
Обектът на ищеца е присъединен към МТП Ч*, който е частна собственост на трето
лице - Б*, и ответникът няма достъп до него
Липсата на ел. захранване е по причини в съоръженията на ищеца след границата на
собственост, по отношение на които задължение на потребителя е да поддържа и
експлоатира технически безопасно и правилно собствените си уредби и съоръжения
3. Правоотлагащо -
4. Правопрекратяващо
5. Оспорващи – касаят факти, които ищецът следва да установи. Оспорва се наличието
на вреди, противоправно деяние (прекъсвана на тока), причинно-следствена връзка,
размера на вредите, наличието на вина, то да е извършена от ответника, а не от
третото лице – помагач; ищецът има и други апартаменти, където е могъл да отседне.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства. ОБЯВЯВА, че те не подлежат на доказване в хода на
производството:
СЛУЖЕБНО извести на съда са следните факти – че отношенията между
доставчиците и потребителите на електроразпределителната мрежа се уреждат от общи
условия, които са одобрени от ДКЕВР /КЕВР/ и публикувани в един централен и едни
местен ежедневник, че в полза на ответника е издадена лицензия за разпределение на
електрическа енергия за процесния имот и за процесния период.
Не е спорно, че ответникът е оператор на електроразпределителната мрежа и има
задължение да предостави електроенергия за процесния имот и място. Ответното
дружество има лиценз за разпределение на електрическа енергия, поради което представлява
оператор на електропреносна мрежа. Задължение за заплащане на услугите по
разпределение имат крайните потребители, на основание чл.104а ЗЕ. Ответникът е оператор
на електроразпределителната мрежа, който факта не се оспорва от страните. Доставчикът
13
на електроенергия е „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, който има право да начислява
енергия, въз основа на измерена и консумирана електроенергия, на основание чл.98а ЗЕ.
Предишното наименование е „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД. Така разликата между
доставчик (търговец) на електроенергия и оператор на електроразпределителната мрежа са
дадени в даденото решение по отправеното преюдицилно запитване, за което е образувано
дело С-310/24 и има решение от 05.06.2025 г..
Не е спорно, че ищецът е собственик на процесния имот - находящ се в град Бо*, с
клиентски №*, е собственост на ищеца.
Не е спорно, че същият е потребител на електрическа енергия.
Не е спорно, че ответникът е имал право да начислява и търгува с електрическа
енергия за процесния период и място.
Не е спорно, че ищецът притежава обекти, които са присъединени към
електропреносната мрежа и ответникът е доставял електроенергия на обекта на ищеца.
Не е спорно, че за доставката на ел. енергия, достъп до енергия, до този имот има
открита партида - има облигационна връзка между страните по делото.
Не се спори, че от 13.10.2023 г. електрозахранването е било прекъснато.
Не се спори, че до датата на постановяване на този съдебен акт електрозахранването
не е възстановено за процесния имот.
Не се спори, че прекъсването на тока възпрепятства упражняване правото на
собственост.
Спорно остава дали ответникът трябва да възстанови електрозахранването, дали
дължи неустойка в претендирания размер.
Спорно остава дали е осъществен състава на деликта.
Спорно остава дали ответникът има вина за прекъсването на електрозахранването.
Спорно остава кой е собственик на трафопоста.
Спори между страните остават наличието на основание за временно преустановяване
захранването на обекта на ищеца с електрическа енергия.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По иска с правна квалификация - чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ,
вр. чл. 124 от ЗЕ, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи,
следните факти и обстоятелства:
1. валидно облигационно правоотношение по договор за
2. продажба на електрическа енергия между страните,
3. ответникът е имал право да начислява и търгува с електрическа енергия за процесния
период и място;
4. има открита партида на ищеца при ответника - наличие на облигационна връзка между
страните
5. преустановяване на захранването на обекта на ищеца с електрическа енергия от страна
на ответника.
При установяване на тази обстоятелства в тежест на ответника, при условията на
насрещно и пълно доказване, е да установи наличието на валидно правно основание за
преустановяване захранването на обекта на ищеца с електрическа енергия, включително
наличието на неплатени парични задължения на ищеца по договора съобразно разпоредбата
на чл. 123, ал. 1 ЗЕ
14
По иска с правна квалификация чл.109 ЗС, ищецът при условията на пълно и
главно доказване, следва да установи, следните факти и обстоятелства:
1. установи правото си на собственост върху имота
2. действия на ответника, представляващи пречка за упражняване на правото на
собственост на ищеца в пълен обем,
3. факта на преустановяване на захранването на обекта на ищеца с електрическа енергия
от страна на ответника;
4. ищецът е поискал от ответника да му възстанови ел. захранването в имота.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника, при условията на
насрещно и пълно доказване, е да докаже наличието на правно основание за тези действия,
респ. преустановяване на неоснователното си поведение чрез възстановяване на точка,
което прекъсване пречи на упражняване правото на собственост
По исковете с правна квалификация чл.45 ЗЗД, ищецът при условията на пълно и
главно доказване, следва да установи, следните факти и обстоятелства:
1. противоправно поведение на ответника – прекъсване на тока, бездействие,
непредприемане на мерки за възстановяване на тока - ответникът да извърши
съответните действия като възстанови положение преди деликта; задължение
ответникът да осигурява непрекъснато електроснабдяване в имота на ищеца;
2. вреда - липса на ток, както и задължение да го възстанови
3. причинно-следствената връзка между вредата и противоправното поведение на
ответника – вредата да е в следствие на противоправното поведение във връзка със
снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, при което на ищеца са
причинени вреди;
4. задължение да възстанови състоянието преди деликта
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи
възстановяване на вредите преди деликта.
По иска с правна квалификация чл.82 във вр. с чл. 92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.14 и
чл.30 от Общите условия, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да
установи, следните факти и обстоятелства:
1. наличието на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно
задължение, от което да възниква задължение за изпълнение;
2. кредиторът /ищецът/ да е изпълнил задълженията си по сключения договор, респ. да е
бил готов да ги изпълни;
3. уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на задължението за доставка
на електрическа енергия по вина на продавача/оператора/доставчика
4. неправомерното поведение на ответното дружество, като е преустановило подаването
на електричество към имота на ищеца;
5. размера на неустойката.
6. отпадане на причините за временното преустановяване на захранването;
7. период на прекъсване на електрическата енергия;
В тежест на ответника, при условията на насрещно и пълно доказване, е да установи
плащането на процесната сума
По иска с правна квалификация чл. 45 ЗЗД - с който ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, /предявен като частичен от 5 000 лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) - пряка и
15
непосредствена последица от преустановяване на електрозахранването:
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно следните факти и обстоятелства:
1. противоправно поведение на ответника – прекъсване на тока за определен
период, бездействие, непредприемане на мерки за възстановяване на тока - ответникът
да извърши съответните действия като възстанови положение преди деликта;
задължение ответникът да осигурява непрекъснато електроснабдяване в имота на
ищеца;
2. вреда - неимуществени вреди - неудобства, гняв, раздразнение, стрес и
безпокойство, а вече чувство на безпомощност и други посочени в ИМ;
3. размер на вредата – 1 000.00 лева, като частични от 5000
4. причинно-следствената връзка между вредата и противоправното поведение на
ответника – вредата да е в следствие на противоправното поведение във връзка със
снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, при което на ищеца са
причинени вреди;
На основание чл.45, ал.2 ГПК вината се предполага до доказване на противното.
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да обори презумпцията на
чл.45, ал.2 ГПК, а именно липса на вина, както и да установи погасяване на вземането.
С оглед въведените от ответника възражения, при условията на пълно и насрещно
доказване, в тежест на ответника е да установи, следните факти и обстоятелства:
1. наличието на валидно правно основание за временно преустановяване захранването на
обекта на ищеца с електрическа енергия, включително наличието на неплатени
парични задължения на ищеца по договора съобразно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗЕ
2. неосигуряване на достъп до имота
3. Правопогасяващо – неустойката е прекомерна
4. Правоизключващо:
Обектът на ищеца е присъединен към МТП Ч*, който е частна собственост на трето
лице - Б*, и ответникът няма достъп до него
Липсата на ел. захранване е по причини в съоръженията на ищеца след границата на
собственост, по отношение на които задължение на потребителя е да поддържа и
експлоатира технически безопасно и правилно собствените си уредби и съоръжения
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърдяното
обстоятелство, че захранването на обекта му с електрическа енергия е
преустановено от ответника, както и за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК
УКАЗВА ответника, че не сочи доказателства за твърдяното
обстоятелство, че обектът на ищеца е присъединен към МТП Ч*, който е
частна собственост на трето лице - Б*, с ЕГН **********, че трето лице е
собственик на трафопоста, че ищецът има и други имоти, като и по всички от
него направени възражения, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че служебно ще приложи императивна правна
норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на
сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават,
съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д.
16
№ 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1.Нотариален акт № 38, том II, дело № 530/1991 год., на районен
съдия при Сливнишки районен съд — Н., 2.Жалба в електроразпределителното дружество
с вх. №********** от 18.10.2023 год,; 3.Отговор на жалба от 17.11.2023 год.; 4.Покана за
доброволно плащане за прекъснто електроподаване за 51 дни от 04.12.2023 год. 5.Общи
условия за продажба на електроенергия 6.Становище във връзка с постъпила жалба от Г.
Г.. 7.Молба до „ЕРМ- ЗАПАД“ ЕАД от 17.01.2024 год. 8.Решение на КЕВР № Ж-221/
14.03.2024 год. 9.Фактури
Решение от 06.03.2015 год. по в. гр. дело №6347 по описа за 2014 год., ГО, ІV-В
въззивен състав на Софийски градски съд, • Решение от 28.03.2016 год. по гр. дело №
4164/2015 г , Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд, с което е
оставено в сила Решение от 06.03.2015 год. по в. гр. дело №6347 по описа за 2014 год., ГО,
ІV-В въззивен състав на Софийски градски съд
1.Препис от Решение № Ж -221/14.03.2024 г. на КЕВР; 2.Препис от Заявление за
продажба на електрическа енергия за битови нужди № **********/ 12.10.2018 г. с
приложено удостоверение за наследници; 3.Договор № ERMZ-CON-117/ 11.08.2023 г. между
„ЕРМ Запад“ ЕАД и „Застрахователно дружество *“ АД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл.190 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на ответника, след
представяне на проект за такива и документ по чл.23 ТДТССГПК.
КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на страната на ищеца Б*, С
ЕГН **********, преди действаща като ЕТ „Б*“, с адрес гр. Божурище 2227,
ул. „Х*, на основание чл.219, ал.2 ГПК.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка НБД за постоянен и настоящ адрес на Б*, С
ЕГН **********, на които адреси да се призове третото лице – помагач.
КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на страната на ищеца
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Х*-, на основание чл.219, ал.2 ГПК.
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), на която вещото лице електроинженер, след като се запознае с
материалите по делото, извърши необходимите проучвания, и след като
направи справка в деловодството и регистрите на ответника, както и да
извърши оглед на място на проесния имот, да даде отговори на следните
въпроси:
17
На въпроси на ищеца
1. Кога е преустановено електрозахранването?
2. Колко време липсва електрозахранване в процесния имот?
3. Каква е дължимата сума, представляваща обезщетение за забава за липса на
електроенергия?
На въпроси на съда
1. Да извърши оглед на процесния имот с адрес: град Бо*, с клиентски №*, и да
отговори дали има ток към момента на възлагане на експертизата и към момента на
нейното изготвяне.
2. Да изготви отчет на консумираната електрическа енергия и постъпилите
плащания от ищеца за процесния имот за периода 13.10.2023 г. – 26.08.2025 г., като
отчетът да бъде разбит по месеци и фактури в табличен вариант.
3. Да отговори на въпроса кога е прекъсван тока на ищеца за периода от 2023 г. до
2025 г. за процесния имот.
4. кога е осъществено прекъсваното на електрозахранването към процесния имот
5. Каква е причината за прекъсването
6. Кога е възстановено
7. Какво трябва да се направи, за да се възстанови електрозахранването
8. От къде идва захранването и кой е собственик на трафопоста, който осигурява
електрозахранването
9. Кой е собственик на мрежата от трафопоста до къщата на ищеца
10. Каква е причината за липса на ток
11. Каква са разходите за възстановяване на електрозахранването
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева)
по депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим от ответника, в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото определение, както и в същия срок да представи
доказателства за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок,
съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от
разпределената доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за
установяване на тези факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице В* (*, ел.поща ******@***.**), което да се
призове след внасяне депозит.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
18
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Н. на тел. 02/8955423 или
на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и
медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
19
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 02.02.2026 година от 09.45
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните и на
третите лица - помагачи.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20