№ 112
гр. Пазарджик , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200085 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „***“
№12, чрез пълномощника адв. К.У. от ПзАК, против Наказателно постановление
№ 20-1006-003521 от 21.12.2020 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна
полиция“ в ОДМВР гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП
на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и за нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. Претендират се и сторените
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага становище за
незаконосъобразността на НП, чиято отмяна се иска. Прави искане за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение,
1
съгласно представения договор за правна помощ.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
процесуален представител. Не се депозира и писмено становище. Не се прави
искане за разноски, нито възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
процесуалния представител на жалбоподателя и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят Н.Л. е санкциониран с атакуваното НП за това, че на
04.05.2020 г., в 11,30 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Христо КасабВ.“, е управлявал
лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Л. С. П., като МПС не е било
регистрирано по надлежния ред- със служебно прекратена регистрация на
23.05.2019 г. по чл.143 ал.15 от ЗДвП. По време на проверката е установено, че
водачът не носи СУМПС и КТ към него.
Това било установено от автопатрул на Сектор ПП в ОДМВР- Пазарджик, в
състава на който бил св. Л.П.- мл. автоконтрольор в сектора. По този повод той
съставил против жалбоподателя АУАН с бл.№ 102636/04.05.2020 г. за нарушение
на чл.140 ал.1 пр.1 и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, в присъствието на нарушителя, на
който бил предявен и връчен срещу подпис. При предявяването на акта
жалбоподателят заявил, че нямал възражения.
Впоследствие с мотивирана резолюция от 26.08.2020 г. на основание чл.33
ал.2 от ЗАНН поради наличието на данни за престъпление по чл.345 ал.2 от НК,
АНО прекратил АНП и изпратил преписката на РП- Пазарджик.
По случая била образувана прокурорска проверка по преписка с Вх. №
2844/2020 г. по описа на РП- Пазарджик, след приключването на която на база
събраните данни, прокурорът отказал да образува ДП с постановление от 10.11-
2020 г., като преценил, че извършеното от Н.Л. не съставлявало престъпление по
чл.345 ал.2 от НК. С посоченото постановление прокурорът изпратил материалите
по преписката на ОДМВР- Пазарджик с оглед преценка за евентуално извършено
адм. нарушение и ангажиране на административнонаказателната отговорност на
Л..
2
По този повод, след получаване на материалите и постановлението на
прокурора, АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като на 21.12.2020 г. срещу Н.Л. било
съставено атакуваното НП. Последното му е връчено лично на 06.01.2021 г.,
видно от разписката към НП. Жалбата против НП е подадена от надлежно
упълномощен от санкционираното лице пълномощник чрез АНО до съда, като
била входирана на 12.01.2021 г. в деловодството на ОДМВР- Пазарджик, поради
което съдът я намира за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, материалите по пр. преписка Вх. №
2844/2020 г. на РП- Пазарджик и показанията на св. Л..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които
по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По пункт 1- за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП:
Съдът намира на първо място, че е налице съществен процесуален порок на
НП в тази му част, т.к. не са спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП,
а именно не е дадено ясно и точно описание на нарушението. В НП, а и в
предхождащия го АУАН по отношение на нарушеният по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
буквално е записано, че жалбоподателят управлява МПС, което е със служебно
прекратена регистрация по чл.143 т.15 от ЗДвП на 23.05.2019 г. Не е посочено
обаче по какъв начин и с какъв акт е извършена дерегистрацията на автомобила,
нито поради каква причина е прекратена регистрацията на МПС. Посочването на
правната норма (чл.143 ал.15 от ЗДвП) за прекратяване на регистрацията на
автомобила не е достатъчна и не може да валидира липсата на обстоятелствата
елементи от фактическия състав на нарушението. Едва от приетите писмени
доказателства по делото- справка за промяна регистрацията на МПС (л.15 гърба) и
обясненията на Н.Л. (л.19), става ясно, че процесното МПС е било закупено от Л.
3
чрез бартер от лицето Б. Я., без сключване на писмен договор с нотариална
заверка, поради което и не го е регистрирал в законоустановения едномесечен
срок от придобиването му в службата за регистрация. Б. Я. също преди това е
придобил автомобила от друго лице без договор с нотариална заверка.
От цитираната справка пък става ясно, че още при придобиване на
автомобила от лицето А. В. на 22.03.2019 г. от собственика на автомобила Л. П.,
той не го е регистрирал, поради което на 23.05.2019 г. регистрацията на МПС е
била прекратена по служебен път.
Тези обстоятелства са съществени и съставляват елементи от фактическия
състав на нарушението и непосочването им в описанието на нарушението лишава
санкционираното лице от възможността да разбере какво точно административно
нарушение му се вменява и от там адекватно да организира своята защита. Налице
е нарушение на разпоредбите на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН при съставянето на
АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- при издаването на НП. Това нарушение на
процесуалните правила е съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част.
Според настоящия съдебен състав е налице още един порок, който също е
основание за отмяна на НП по отношение на нарушението по пункт 1. Няма спор
по делото, че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал процесното
МПС и че същото не е негова собственост. По несъмнен начин се установи, че
въпросното МПС към момента на проверката е било без регистрация, тъй като на
23.05.2019 г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно при
условията на чл.143 ал.15 от ЗДвП от Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик
(виж справката). От събраните писмени доказателства, се установи, че
регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, поради това, че след
придобиването на собствеността върху МПС от лицето А. В. същото не е било
регистрирано в срок. Установи се още от събраните доказателства и от
обясненията на Л. и Я., дадени по време на проверката, че жалбоподателят не е
бил уведомен нито от Я., нито от собственика на МПС и не е знаел че
автомобилът е с прекратена регистрация. Я., от който е закупен автомобила, също
не е знаел за това, че МПС е с прекратена регистрация. Няма доказателства за
това, че собственикът на автомобила е бил уведомен от Сектор ПП при ОДМВР-
Пазарджик за служебно прекратената регистрация на автомобила, тъй като
органът нямал задължение да стори това, още по-малко липсват доказателства
4
жалбоподателят да е уведомен и да е знаел за прекратената регистрация. Освен
това управляваният от Л. автомобил е бил с поставени рег. табели, което
предполага, че същият има регистрация.
От всичко това става ясно, че жалбоподателят не е знаел, че управляваният
от него автомобил е бил с прекратена регистрация поради това, че след предходна
покупко-продажба на автомобила, същият не е бил регистриран.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните
доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата
жалбоподателят е действал виновно, т.е. субективният елемент от състава на адм.
нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост. АНО не е
ангажирал доказателства за това, че жалбоподателят е съзнавал, че автомобилът е
с прекратена по служебен път регистрация. По делото липсва каквото и да е
доказателство, че към инкриминираната дата жалбоподателят е съзнавал, че
управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратно, че той
не е имал никакво знание и съзнание за извършената служебна дерегистрация на
автомобила. Вмененото административно нарушение на жалбоподателя би могло
да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на
чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по
силата на чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл в
поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми и при това
положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и поведението
му не може да бъде санкционирано.
АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя и е санкционирал същия за нарушение, което той не е
извършил, поради което и НП се явява незаконосъобразно, което пък неминуемо
влече неговата отмяна.
Всичко това е достатъчно основание за отмяна на НП в частта му за
нарушението на чл.140 ал.1 от ЗДвП като незаконосъобразно.
По пункт 2- за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че издаденото НП и в тази му част е незаконосъобразно. На
първо място е допуснато СПН при издаването на НП. Това е така, тъй като както
се посочи по-горе и видно от АУАН е, че първоначално образуваното АНП, в това
5
число и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е било прекратено от АНО и то в
цялост, независимо че материалите са изпратени в прокуратурата за наличието на
данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, което принципно касае
нарушението на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Поради тази причина и прокурорът е
възложил и е била извършена проверка единствено по повод наличието на данни
за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, които обаче касаят единствено направените
констатации за управление на МПС без регистрация (прекратена регистрация), но
не и тези че водачът на управляваното МПС не е носил СУМПС и КТ. При
положение, че АНП е било прекратено и АУАН е изгубил своето действие като
акт, с който се повдига адм. обвинение за това нарушение, то АНО не е имал
основание да санкционира жалбоподателя за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП нито базирайки се на АУАН, нито на прокурорското постановление. Като е
издал НП, той е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
водещо до незаконосъобразност на НП, което пък е основание за отмяната му.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските за
заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това е искане е направено
своевременно, а именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има
право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на
чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие (л.5), от който се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят Л.
е заплатил в брой на адвокат К.У. от ПзАК. При това положение ОД на МВР
Пазарджик, чието структурно звено е Сектор ПП (органът издал НП) следва да
бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-
горе съдебни разноски, като ЮЛ разполагащо със собствен бюджет. Затова и с
оглед разпоредбата на чл.37 ал.2 от ЗМВР следва разноските сторени от
жалбоподателя да бъдат възложени в тежест на ОДМВР- Пазарджик, която има
статута на ЮЛ. Поради липса на своевременно надлежно направено възражение
за прекомерност на претендираните разноски от страна на въззиваемата страна не
е налице възможност от страна на съда за коригиране на техния размер, но
принципно това и не би могло да бъде сторено при положение, че се претендира
минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл.8 ал.1 т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
6
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1006-003521 от 21.12.2020
г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР гр.
Пазарджик, с което на Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „***“ №12, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на Н. Г. Л., ЕГН **********,
с адрес гр. Б., ул. „***“ №12, разноски в размер на 300 (триста) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7