Решение по дело №561/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.149 и сл. от АПК вр. с чл.240,ал.1 от Закона за горите /ЗГ/.

Делото е образувано по жалба на А. М. А. от гр.Видин против Заповед № ЗАП - 1060/ 12.11.2024г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, гр.София.

Заповедта е издадена на основание чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ и чл.240,ал.1 от ЗГ и вр. с Протокол № 22 / 25.10.2024г. на комисия, назначена със заповед № 188 / 28.02.2023г. на Изпълнителния директор на ИАГ. С нея е постановено : 1. Отписване от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика по чл.235 от ЗГ на А. М. А. и 2. Обявено е за невалидно Удостоверение № 14292 / 15.09.2020г., ведно с всички права, произтичащи от него.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че при извършване на проверката и постановяване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяната ѝ. Твърди се също, че заповедта е издадена без да е изяснена фактическата обстановка.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като заявява, че изпълнителното деяние, за което е наказано лицето с НП е за „подаване“ , а законът в чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ предвижда отписване от регистъра за „издаване“, за каквото нарушение жалбоподателят не е наказан. Поддържа се, че обжалваната заповед няма мотиви.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на ИАГ, чрез процесуалния си представител, в писменото си становище, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна. Твърди се, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на всички процесуално - и материалноправни предпоставки за издаването ѝ. Претендира разноски за ю.к. възнаграждение.

От доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, Административният съд намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят А. е физическо лице, вписано в публичния регистър на ИАГ по чл.235 от ЗГ за извършване на дейностите по чл.233, ал. 1 от ЗГ и притежаващо удостоверение за това, видно от Удостоверение 14292/15.09.2020г. на Изпълнителния директор на ИАГ, находящо се по делото. На същия е издадено Наказателно постановление № 981/12.12.2022г. на Директора на РДГ- Берковица, влязло в сила на 12.03.2024г., като потвърдено с решение № 358 / 12.03.2024г. по кнахд № 81/ 2024г. на АС – Монтана. С него е установено, че като лице, упражняващо лесовъдска практика и получило Позволително за сеч № 0689429/ 29.09.2022г., в нарушение на чл.52,ал.1,т.2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ вр. с чл.108,ал.3 от същия закон, не е упражнил контрол, като е подал карнет – опис без на терена да е извършил маркиране с контролна горска марка на определените за сеч дървета и без поставени трайни знаци на сечището, и е издал превозен билет № 12199/ 00565 от 13.10.2022г. за 13м3 дърва – технологична дървесина от дървесен вид бук и зимен дъб, без в сечището да е извършена сеч. На основание чл.257, ал.1,т.2 от ЗГ – подаване на карнет - опис в нарушение на горните разпоредби, е ангажирана административно -наказателната отговорност на жалбоподателя и му е наложено административно наказание.

Поради очевидна фактическа грешка в решението на АС Монтана е постановено определение № 1269/07.10.2024г. по същото дело, с което е допусната поправка на същата. Влязлото в сила определение е неразделна част от решението.

С писмо изх. № РДГ01-08099/23.10.2024г. директорът на РДГ -Берковица, е сезирал Изпълнителния директор на ИАГ с предложение за отписване на жалбоподателя от публичния регистър на основание чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ. Комисията по чл.231,ал.2 от ЗГ, след като е анализирала фактите и намиращите се при тях преписки е отправила предложение за отписване на А. от публичния регистър. След разглеждане на предложението от Комисията, материализирано в Протокол № 22 / 25.10.2024г. Изпълнителният директор на ИАГ, като е приел, че са налице предпоставките на чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ, е издал обжалваната заповед за отписване на жалбоподателя от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и обявяване на удостоверение № 14292/15.09.2020г., за невалидно.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, които си кореспондират.

При така установената фактическа обстановка Съдът, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед и в законоустановения срок за това.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентния по чл.239 от ЗГ орган - Изпълнителния директор на ИАГ, в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно -производствените правила и в съответствие с материалния закон.

Безспорно е установено, че А. упражнява лесовъдска практика, за което има издадено, по надлежния ред, удостоверение № 14292 / 15.09.2020г.

Не е спорно също така, че с влязло в сила на 12.03.2024г., наказателно постановление той, в качеството си на длъжностно лице, е бил санкциониран за нарушение на чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ вр. чл.52,ал.1,т.2 от Наредбата за сечите в горите. Административното нарушение се изразява в това, че при изготвянето на карнет – опис е нарушил изискването подлежащите на отсичане дървета да бъдат маркирани с КГМ и да бъдат поставени трайни граници на сечището, извършено в периода 29.09.2022г. – 13.10.2022г., за което му е бил съставен АУАН и издадено НП № 981/12.12.2022г.

Не е спорно също, че наказателното постановление е обжалвано пред съда и при проведения контрол за законосъобразност съдилищата са потвърдили констатациите на административния орган, че А. е извършил вмененото му административно нарушение и правилно е бил санкциониран за това. Решението на съда е влязло в сила на 12.03.2024г., като неразделна част от него е и определението за поправка на очевидна фактическа грешка от 07.10.2024г.

Съгласно чл.239,ал.1,т.9“а“ от ЗГ физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва, когато с влязъл в сила акт на компетентен орган е установено някое нарушение на ЗГ или на подзаконовите актове по неговото прилагане, извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано, в случая по б.„а“ е изготвен карнет-опис, без насаждението да е маркирано за конкретния вид сеч. В случая с влязло в сила наказателно постановление е установено, че жалбоподателят като лице, упражняващо лесовъдска дейност, е подало карнет – опис, без на терена да е извършил маркиране с КГМ на определените за сеч дървета и без да са поставени трайни граници на сечището в нарушение на посочените по-горе разпоредби на Наредбата за сечите в горите, поради което са налице предпоставките на чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ за отписването му от публичния регистър. Влязлото в сила наказателно постановление е послужило за основание на административния орган да приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ, което е и основанието за издаване на процесната заповед.

Видно от разпоредбата на чл. 239 от ЗГ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като при настъпване на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата, е задължен да приложи последиците им.

Наведените доводи от процесуалния представител на жалбоподателя, че в разпоредбата на чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ е предвидено отписване при „издаване“ на карнет – опис в нарушение на законовите разпоредби, а не при „подаване“ на карнет - опис в нарушение на закона, са неоснователни. В случая е налице осъществено нарушение именно във връзка с издаването на карнет – опис, без да е било извършено маркиране на определените за сеч дървета с КГМ и без да са били поставени трайни граници на сечището, в нарушение на разпоредбата на чл.52,ал.1,т.2 от Наредба № 8 / 05.08.2011г. за сечите в горите. Според посочената разпоредба сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл.108,ал. от ЗГ въз основа на одобрен карнет-опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл.50 и границите на имота с други собственици са трайно обозначени на терена. По настоящото дело е безспорно установено извършването на това нарушение. Наказателното постановление е влязло в сила, при осъществен инстанционен контрол на същото. Нарушената разпоредба на чл.52,ал.1,т.2 от Наредбата, във връзка, с която е издадено НП регламентира именно и издаването на карнет - опис. В крайна сметка и подаването на карнет - описа става след издаването му от компетентното лице, в нарушение на закона и подзаконовите актове по прилагането му, какъвто е конкретния случай.

В случая административният орган ясно и конкретно се е позовал на разпоредбата на чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ - издаване на карнет - опис в нарушение на чл.52,ал.1,т.2 от Наредбата за сечите в горите – без да е маркирал насаждението, респ. определените за сеч дървета и без да са поставени трайни знаци на сечището, разграничаващи имота с тези на други собственици на терена. Както бе посочено това нарушение е установено с влязло в сила наказателно постановление. Видно от описаните обстоятелства в заповедта, неоснователни са и направените възражения за липса на описание на обстоятелствата, за непълнота на мотивите и за противоречие между описанието на нарушението и правната квалификация, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Административният орган е изложил релевантните факти и обстоятелства и е посочил приложимите правни норми, поради което и възражението на жалбоподателя за липсата на такива е неоснователно.

С оглед всичко описано по – горе се оказва, че в случая, с влязло в сила наказателно постановление, т. е. акт на компетентен орган, е установено, че А., за когото няма спор, че е физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, в това си качество, е нарушил изискването карнет - описът да бъде изготвен едва след като подлежащите на отсичане дървета да бъдат маркирани с КГМ и сечището да е с поставени трайни знаци.

Следователно материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ са осъществени и са налице основания за отписване от регистъра за упражняване на лесовъдска практика. Издадената заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, предмет на оспорване, е постановена при спазване на материалния закон.

С оглед на горното липсват основания за отмяна на заповедта по чл.146, т.1, т.2 и т.4 от АПК.

Неоснователно е и направеното възражение за нарушение на административно-производствените правила при издаването на заповедта. Административният орган въз основа на събраните доказателства е установил релевантните факти и въз основа на тях е постановил своя административен акт. Макар и да не са налице доказателства по делото за уведомление по чл.26,ал.1 от АПК до жалбоподателя за започване на производството, в случая липсата на такова не представлява съществено нарушение на административно -производствените правила, тъй като съществено е това нарушение, което ако не беше допуснато би могло да доведе до различен правен резултат. След като органът е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства и е извел фактическите си изводи в съответствие с тях, и след като в производството по оспорване не са събрани други доказателства, които да ги опровергават или разколебават, то и евентуалното нарушение на чл. 26,ал.1 от АПК не е съществено и не е основание за отмяна на акта, като незаконосъобразен по чл.146,т.3 от АПК.

Оспорената заповед съответства и на целта на закона - чл.146,т.5 от АПК - лесовъдска практика да се упражнява само от лица, спазващи разпоредбите, регулиращи и контролиращи добива на дървесина.

С оглед гореизложеното жалбата е неоснователна. Обжалваната заповед е законосъобразна и липсват основания за нейната отмяна по чл.146 от АПК.

Предвид изхода от спора и на основание чл.143,ал.3 от АПК жалбоподателят следва да понесе разноските на ответната страна за ю.к. възнаграждение в размер на 100 лева, определени на основание чл.144 от АПК, вр. с чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК , Административният съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. А. от гр.Видин против Заповед № ЗАП - 1060/ 12.11.2024г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, гр.София, с която е наредено отписването му от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение № 14292 / 15.09.2020г. ведно с всички права, произтичащи от него, като неоснователна.

ОСЪЖДА А. М. А. от гр.Видин да заплати на Изпълнителна агенция по горите, гр.София, сумата от 100 лева, разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.