Р Е Ш Е Н И Е
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………..…..,
гр.София, 18.10.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл.съдия Боряна Петрова
при участието на
секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 15235 по описа за
2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК .
Обжалва
се решение № 145263 от
13.06.2017г.
на СРС, 128 състав,
постановено по гр.дело № 54046/2016г., с което са отхвърлени , като неоснователни, исковете с правно
основание чл.45 от ЗЗД, предявени от К.И.Н.
срещу Я.В.С., както следва: 1/ за сумата от 5 000,00лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от ищеца като последица от твърдяно нарушение, извършено от ответника
на чл.30 от Етичния кодекс на адвоката, вр. с чл.139,т.9 от Закона за
адвокатурата /ЗА/, в резултат на което
от клиента на ищеца – А.Й.Т.са оттеглени пълномощията от ищеца по изп.дело №
20167870400044 по описа на ЧСИ М. Д. и 2/ за сумата от 3 900,00лв.,
претендирана като обезщетение за имуществени вреди, представляващи неполучено
от ищеца адвокатско възнаграждение по горепосоченото изпълнително дело в
резултат на същото твърдяно нарушение от ответника, ведно със законната лихва
върху тези суми от 29.02.2016г.- до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта, с която К.И.Н.
е осъден да заплати на адв.К.М.М., в качеството му на процесуален представител
на ответника Я.В. С.- сумата от
780,00л., на основание чл.38,ал.2 от ЗА, вр. с чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението
се обжалва от ищеца по делото К.И.Н..
Въззивникът
поддържа доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, произтичаща от
неправилната преценка на първата инстанция на събраните по делото
доказателства. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява
противоправното поведение на ответника, под давлението на който клиентът на
ищеца - А.Т.е оттеглил пълномощията си от ищеца по процесното изпълнително дело
и е взел обратно изпълнителния лист, с
цел получаване на присъденото застрахователно обезщетение
доброволно от застрахователя. Счита, че този факт се доказва от показанията на
разпитания по делото свидетел- ЧСИ М. Д., който установява, че именно
ответникът се е намирал в кантората на свидетеля при получаване от страна на
третото лице- клиент на ищеца – А.Т., на
изпълнителния лист. Моли настоящата
инстанция да съобрази, че свидетелят Д. нито е
потвърдил и не е заявил ответникът да е правил справки в кантората му по
други изпълнителни дела, образувани при него. Твърди, че това потвърждава
обстоятелството, че ответникът е съпровождал и е чакал третото лице- А.Т., за
да вземе изпълнителния лист по процесното изп.дело. Намира, че неправилно от
първата инстанция не са кредитирани показанията на свидетелката В.П.относно
установения от нея факт, че ЧСИ М. Д. лично й се е обадил по телефона, за да я
уведоми, че третото лице А.Те посетило кантората му , заедно с ответника и е
прекратил изп.дело, като е получил обратно изпълнителния лист. С изложените доводи въззивникът – ищец мотивира
искането си за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с
което предявените искове да бъдат уважени.
Въззиваемият,
Я.В.С. оспорва въззивната жалба, като неоснователна и заявява искане за
потвърждаване на атакуваното решение, като законосъобразно и правилно. Прави
искане за присъждане на разноските по делото, направени във въззивното
производство- адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено на
процесуалния му представител, на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
Софийският градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на
правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът
е сезиран с два обективно съединени иска с правно основание чл.45 от ЗЗД , с
които се претендират обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,
настъпили за ищеца в резултат на твърдяно извършено от ответника нарушение по
смисъла на чл.132,т.9 от ЗА и по-конкретно -
на нормата чл.30 от Етичния кодекс на адвоката.
С
обжалваното решение исковите претенции са отхвърлени като неоснователни, като е
прието, че по делото не е доказано от страна на ответника да е реализирано
твърдяното противоправно поведение.
Настоящият
съдебен състав споделя, изводите на първата инстанция, с които е мотивирана
неоснователността на предявените искове, ето защо и на основание чл.272 от ГПК
– препраща към тях. В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд и във
връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема
следното:
Основателността на претенцията по
чл.45 от ЗЗД изисква установяването от страна на ищеца, в съответствие с
носената от него доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, /правилно
разпределена от първата инстанция с доклада по делото/, на следните елементи от
фактическия състав:
противоправно деяние /действие или бездействие/
на ответника, настъпили за ищеца вреди и причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на ответника и вредите, като вината на
ответника се презюмира от нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. С оглед законоустановената презумпция за
наличието на последния елемент, в доказателствена тежест на ответника е
оборването на тази презумпция.
Настоящият съдебен състав приема, че от
ищеца не е доказано наличието на първия елемент от фактическия състав по чл.45
от ЗЗД- противоправността на поведението на ответника Я.С. , а именно-
нарушението по смисъла на чл.132,т.9 от ЗА , изразяващо се в нарушение на
забраната, установена с нормата на чл.30 от ЗА. Настоящият съдебен състав
приема, че по делото не се установява твърдяният от ищеца факт, че
изпълнителният лист по процесното
изпълнително дело е оттеглен /получен обратно/ от взискателя – като клиент на
ищеца, поради това, че ответникът е
влязъл в контакт с третото лице А.Т., представлявано до този момент от
ищеца, без знанието на ищеца и го е убедил да получи обратно изпълнителния
лист, за да събере вземането си доброволно от длъжника- застраховател. Единственото доказателство за този факт са
показанията на свидетеля В.Н., която заявява, че е лично ЧСИ М. Д. й се е
обадил лично по телефона, за да я уведоми, че ответникът , заедно с клиента на
нейния съпруг- А.Т., са оттеглили изпълнителния лист по процесното изпълнително
дело. Настоящият съдебен състав приема, че показанията на св.В.Н. относно този
установен от нея факт не следва да бъдат кредитирани, като отчита
заинтересоваността на свидетелката по реда на чл.172 от ГПК- като съпруга на
ищеца, както и обстоятелството, че относно този факт те не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства, включително показанията на св.Д..
Свидетелят Д. не потвърждава факта на
проведен със свидетелката В.Н. телефонен разговор, още повече със съдържанието,
посочено от последната свидетелка. Действително, от показанията на св.Д. се
установява, че в момента, в който от третото лице- клиент на ищеца А.Т., е взет
обратно изпълнителния лист по процесното изпълнително дело в кантората е
присъствал и ответникът. Свидетелят Д., обаче, изрично уточнява, че на зададен
от него въпрос към ответника дали е пълномощник на третото лице, му е било
отговорено от ответника, че не е представител на третото лице. Също така, св.Д.
изрично уточнява, че едновременното присъствие на ответника и третото лице А.Т.чисто
субективно /“емоционално“/ от негова страна е било възприето и оценено като „съвместно посещение“ на посочените две
лица, но от последните не са били извършени никакви действия, които да сочат ,
че те са „заедно“. На последно място,
свидетелят Д. потвърждава факта, че ответникът в качеството му на адвокат, има изпълнителни дела, образувани при него,
но не може да отговори дали в процесния ден е правил справка по тях, като
уточнява, че той е влязъл в деловодството на кантората му след като вече е бил
уведомен от негови служители, че третото лице желае да си получи обратно
изпълнителния лист. Настоящият съдебен
състав приема, че от показанията на св.Д., /които кредитира като почиващи на
негови преки и непосредствени впечатления и дадени в качеството му на
незаинтересовано лице/, не се установява твърдяното ищеца противоправно поведение
на ответника. След като самият свидетел Д. потвърждава, че ответникът има
висящи дела при него, както и че от страна на третото лице и ответникът не са
извършени никакви действия, от които да се направи извод, че посещението им е
съвместно, а оценката, че са „заедно“ е направена чисто субективно от
свидетеля, без да почива на каквито и да било обективни данни /признаци/, съдът приема за недоказан
твърдяния от ищеца факт, че именно в резултат на действия на ответника,
извършени в нарушение на нормата на чл.30 от Етичния кодекс на адвоката, от
страна на третото лице А.Т.е оттеглен изпълнителният лист по процесното
изпълнително дело. Като последица от
недоказаността на първия елемент от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД- наличие
на противоправни действия, които да са реализирани от ответника, съдът приема,
че предявените искове са недоказани и неоснователни и като такива- следва да
бъдат отхвърлени.
На последно място, настоящият съдебен
състав намира за неоснователно заявеното от ищеца с въззивната жалба твърдение
за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение- отказ за допускане на
поискан от ищеца свидетел, в резултат на което ищецът твърди, че исковите му
претенции са останали недоказани. Както е посочено и в постановеното от
настоящата инстанция определение по чл.267 от ГПК, в рамките на
първоинстанционното производство /с исковата молба/ от ищеца е заявено
доказателствено искане за допускане само на двама души свидетели при довеждане, което е уважено от
първата инстанция с определението по чл.140 от ГПК и свидетелите са разпитани в
съдебното заседание на 19.05.2017г. Искане за допускане на трети свидетел от
ищеца не е направено, както неоснователно се поддържа от него с въззивната
жалба. Ето защо и неоснователно се явява възражението на ищеца, заявено с
жалбата – за допуснато от пъроинстанционния съд процесуално нарушение, основано
на твърдението за отказ за събиране на своевременно заявено гласно
доказателство.
Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата- обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение, като
неоснователна.
При
този изход на делото и на основание чл.
78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника направените от последния разноски по
делото- адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на процесуалния
представител на последния- адв.К.М., на основание чл.38,ал.2 от ЗА в размер
на 775,00лв.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 145263 от
13.06.2017г.
на СРС, 128 състав,
постановено по гр.дело № 54046/2016г.
ОСЪЖДА К.И.Н.
да
заплати на основание чл.78,ал.3 от ГПК на адв.К.М.М.- в качеството му на
процесуален представител на Я.В.С. - сумата от 775,00лв. – адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.