№ 10
гр. Ивайловград, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Христова
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно
наказателно дело № 20225650200007 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания .
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят ЯНЧ. Д. К. ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител – адв. С.Д. от АК – Пловдив обжалва наказателно
постановление (НП) № 19-0276-000192 от 08.01.2020 г. на Началник РУ към
ОДМВР Хасково, РУ Ивайловград, връчено му на 06.01.2022 г. като
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят К., редовно призован, не се явява,
не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния му представител –
адв. С.Д., в която се моли делото да се разгледа в тяхно отсъствие. Поддържа
жалбата срещу НП. Моли за отмяна на същото поради незаконосъобразност.
Моли по делото да се изискат и материалите по НАХД 10/2020 г. по описа на
РС – Ивайловград, с оглед преценка на правилото non bis in idem. Претендира
в тежест на ОДМВР – Хасково да бъде присъдено и заплащане на
възнаграждение в р-р на 300 лв. – разноски по делото в полза на адвокат С.Г.
Д. от АК – Пловдив, № 1**** с код по Булстат 1***61410, като упражняващ
процесуалното представителство на жалбоподателя безплатно, по реда на чл.
38, ал.1,т.2 от ЗАдв., на осн. чл. 78, ал.1 от ПК при следните предели:
адвокатски хонорар за безплатна правна помощ на упълномощения адвокат,
определен по реда на чл. 7, ал.2, т.5 от НМРАВ.
АНО - Началник РУ към ОД МВР Хасково РУ Ивайловград- редовно
призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
РП – Хасково, ТО – Ивайловград, уведомена на осн чл. 62 от ЗАНН, не
1
встъпва в процеса.
Факти от съдебното дирене.
С наказателно постановление № 19-0276-000192 от 08.01.2020 г.,
издадено въз основа на съставен АУАН с.АА, бланков № 066328 от
29.12.2019 г. на ЯНЧ. Д. К., с ЕГН ********** от гр. Ивайловград,ул. „П.” №
1** вх.А, ет.5, ап.15
- на основание чл.177 ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 лв.
- на основание чл.183 ал.1, т.1, пр.1,2 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лв.,
за това, че:
„На 29.12.2019 г. около 12.20 ч. в гр. Ивайловград, на ул.
„Възрожденска” („Комсомолска“),…… в посока кръстовището с ул. „П.”,
управлява мотоциклет „К*** Racing”, с неустановена собственост, което не е
регистрирано по съответния ред, без поставени регистрационни табели, без да
притежава СУМПС за управление , валидно за кат. „А“, към която е
управляваното от него превозно средство. Водача не носи и не представя
СУМПС и контролен талон.
е извършил:
1). УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, БЕЗ ДА
ПРИТЕЖАВА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ, ВАЛИДНО ЗА
КАТЕГОРИЯТА, КЪМ КОЯТО СПАДА УПРАВЛЯВАНОТО ОТ НЕГО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
2). НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС ОТ
СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ И КОНТРОЛЕН ТАЛОН КЪМ СУМПС ОТ
СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ., с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП.”
В съставения АУАН са посочени идентични обстоятелства.
В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели
полицейските служители Д. К. Д. и Н. ИЛ. К.. От показанията на двамата
свидетели се установява, че на 29.12.2019 г., свидетелят е бил наряд в смесен
автопатрул със служителя от ГПУ – Ивайловград И.Т.. По обяд, около 12.00
ч. се намирали в гр. Ивайловград, на ул. „П.”, като чули по ул.
„Възрожденска” към тях да идва мотоциклет. На кръстовището на ул. „П.” с
ул. „Възрожденска” спрели мотоциклета и установил водача – жалбоподателя
К.. Мотоциклетът бил без регистрационна табела. Водачът заявил, че не носи
никакви документи, нито лични, нито на мотоциклета. Запитан от св. К. дали
притежава категория "А", същият отговорил, че не притежава такава. Това се
потвърдило и от направената проверка в масивите на МВР. Поискали
съдействие от оперативния дежурен на РУ – Ивайловград и на място бил
изпратен св. Д., който установявайки нарушения, съставил съответните
АУАН.
По отношение искането на страната за допускане и прилагане на на
НАХД № 10/2020 г. по описа на РС – Ивайловград е допуснато прилагане на
2
делото, но доколкото същото, ведно ВНАХД № 298/2020 г. по описа на ОС –
Хасково са приложени в цялост по АНД № 6/2022 г. по описа на РС –
Ивайловград (разглеждано от същия съдия), по настоящото производство се
прилагат само копия от актовете, с които са решени ведно с мотивите към
тях.
Видно от Решение № 11/24.06.2020 г. по АНД 10/2020 г. по описа на РС
– Ивайловград, ЯНЧ. Д. К. е бил признат за виновен в това, че на 29.12.2019 г.
в гр. Ивайловград, обл. Хасково управлявал МПС – мотоциклет „К*** 520
ЕХС Rasing”, с номер на рама VBKRCA4****, което не е регистрирано по
надлежния ред за което и на основание чл. 78а, вр. чл. 345, ал.2, вр. с ал.1, вр.
с чл.54 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага
наказание „глоба” в р-р на 1000 лв.
Решението е било обжалвано пред ОС – Хасково, който с Решение №
260009 от 15.09.2020 г. по ВНАХД № 298/2020 г. по описа на ОС – Хасково е
отменил изцяло Решение № 11/24.06.2020 г. по АНД 10/2020 г. по описа на РС
– Ивайловград, вместо което постановява, че признава обв. ЯНЧ. Д. К. за
невиновен в това, че на 29.12.2019 г. в гр. Ивайловград, обл. Хасково
управлявал МПС – мотоциклет „К*** 520 ЕХС Rasing”, с номер на рама
VBKRCA4****, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което на
осн. чл. 304 от НПК го оправдава по предявеното му обвинение в
престъпление по чл. 345, ал.2,вр. ал.1 от НК. Решението на въззивната
инстанция е влязло в законна сила на 01.10.2020 г. В мотивите си въззивната
инстанция е приела, че са налице основания да оцени инкриминираното
деяние на обв. К. като малозначително и да сподели доводите и оплакванията
по въззивната жалба за основателни, а атакуваният съдебен акт за
необоснован и незаконосъобразен, поради което отменя същия и оправдава
обвиняемия. Въззивният съд е оценил деянието на обвиняемия като
малозначително и като административно нарушение, поради което не преценя
приложение на чл. 305, ал.6, вр. чл.301, ал.4 от НПК, на основание
обстоятелството, че обвиняемият не е адресат на задължението за
регистрация на мотоциклета по надлежния ред. В същите мотиви на
въззивната инстанция е посочена фактическа обстановка, че обв. К. бил
братовчед на собственика на мотоциклета И.К. и желаел да купи мотоциклета.
На 29.12.2019 г. поискал да пробва мотоциклета и К му го предоставил. К.
покарал няколкостотин метра в посока центъра на града, за да изпробва
всички скорости и се отправил обратно към дома си на ул. „П.”. На „Т” –
образно кръстовище на ул. „Възрожденска” и ул. „П.” бил спрян за проверка
от полицейски служители – И.Т. и Н.К.. Обвиняемият не носел у себе си нито
своите документи, нито тези на мотоциклета. Така полицейските служители
установили, че същият няма регистрационни табели, както и, че въобще не е
регистриран. Обвиняемият признал, че това обстоятелство му е известно, като
заявил, че е взел мотоциклета само, за да го изпробва.
Правни съображения.
3
Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се
явява процесуално допустима. Обжалваното НП № 19-0276-000192 от
08.01.2020 г. на Началник РУ- Ивайловград към ОД МВР Хасково, е
издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи.
НП е връчено на жалбоподателя на 06.01.2022 г., като жалбата е
постъпила в ОД МВР Хасково на 14.01.2022 г., като е заведена под вх.№
272000-820/14.02.2022 г.
АУАН е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите
правомощия, видно от служебна бележка, рег. № 272000-20404/20.12.2019 г.
АУАН съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Актът е връчен лично на К. на 29.12.2019 г.- датата на
констатиране на нарушението - срещу подпис, като нарушителят –
жалбоподател е посочил, че няма възражения. Издаденото въз основа на
АУАН наказателно постановление, е издадено в законния срок по чл.34 ал. 3
от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление са налице
задължителните реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН.
Поради тази причина деянията следва да се разглеждат по същество.
Жалбата преценена по същество е частично основателна.
Относно нарушението на принципът „нон бис ин идем“ - съдът счита,
че с издаденото НП не е нарушен принципа „нон бис ин идем“ (non bis in
idem), който по своята същност представлява правило, според което „не се
образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато
…. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено
наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в
сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.“
В постоянната си практика ВКС дава задължителни указания за
изясняване на определението за тъждеството на престъпленията (респ.
нарушенията), като приема, че „…същото престъпление ще е налице, когато
става дума за същата дейност, която е предмет на приключено или висящо
производство. Различната квалификация на деянието не го прави различно.“
(Решения №№ 553/1995 г. по н.д. № 463/1994 г., І н.о. и № 195/19.05.1997 г.
по н.д. № 656/1996 г. І н.о. и посочената там по-стара практика на ВС).
От съпоставка между АНД (НАХД) № 10/2020 г. по описа на РС –
Ивайловград и произнасянето по ВНАХД № 298/2020 г. по описа на ОС –
Хасково, с атакуваното в настоящия процес НП, става ясно, че няма
тъждество между деянието (дейността), предмет на горепосочените
производства и настоящия процес. Видно от мотивите на тези производства
на жалбоподателя К. е било повдигнато обвинение по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от
НК – за управление на МПС, което не е регистрано по надлежния ред. Следва
да отбележи, че съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
4
поставени на определените за това места …..“. Съгласно санкциониращата
норма на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.“. Това означава, че деянието „управление на
МПС, което не регистрирано по надлежния ред“ е инкриминирано както като
престъпление по НК, така и като нарушение по ЗДвП. Въззивният съд е
оценил това деяние като малозначително както като престъпление, така и като
административно нарушение. Не е обсъждал, обаче, и не се е произнасял по
отношение на административно нарушение свързано с управление на МПС
без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство или не носенето на такова и
контролен талон. Именно поради тази причина настоящият състав, счита, че
не е нарушен принципа „нон бис ин идем“.
Относно деянието по чл. 150, ал.1 от ЗДвП: От свидетелските
показания, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви,
безспорно е установено, че към 29.12.2021 г., нарушителят К. не е притежавал
СУМПС с нужната категория „А“ за управлението на МПС от този вид –
мотоциклет. Самият жалбоподател признал пред св. К., че не притежава
категория „А“. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя, не се е
оспорвало и по време на установяване на нарушението и съставянето на
АУАН и не се представят доказателства, които да аргументират противното.
Чл. 150а, ал.1 от ЗДвП гласи, че „за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на
чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“
За нарушение на тази разпоредба е предвидена и санкционираща
норма по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, според която се наказва с глоба от 100 до
300 лв.: ……….който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4,
или след като свидетелството му за управление на моторно превозно
средство е временно отнето по по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на
чл. 69а от НПК по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;
Водно от изложеното в НП, АНО правилно е преценил нарушението,
извършено от жалбоподателя и е наложил, съответстващо според
санкционната норма наказание – „глоба“ в р-р на 100 лв., която е предвидения
законов минимум.
5
Деянието е извършено виновно от страна на нарушителя-
жалбоподател, който е знаел, че не притежава СУМПС от съответната
категория.
Ето защо НП, в частта, относно извършено нарушение по чл. 150, ал.1
от ЗДвП, за което на Я.К. е наложена глоба в р-р на 100 лв., следва да бъде
потвърдено.
Относно деянието по чл. 100, ал.1 от ЗДвП:
Чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП гласи, че „водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него“.
Нормата на чл. 100, ал.1, т.1 вменява задължение на водача да носи
СУМПС от съответната категория и контролен талон към него. Очевидно
след като е установено, че водачът няма такова, той не може обективно да
изпълни това свое задължение, дори да притежава СУМПС за друга
категория и е ирелевантно дали ще го носи или не.
Санкцията по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, която се налага за това
нарушение е в р-р на 10 лв. Сравнително ниският й размер обуславя много
ниска степен на нарушение на установения ред на държавно управление и се
налага на нарушители, притежаващи СУМПС от съответната категория и
контролен талон, но по някакви причини не го/ги носят по време на проверка.
Ето защо съдът счита, че НП, в частта, относно извършено нарушение
по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на Я.К. е наложена глоба в р-р на 10
лв., следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
По разноските.
На осн. чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. В ал.2 от същия член се посочва, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата.
В конкретния случай, предвид потвърждаване на НП досежно едното
нарушение и отмяната по отношение на другото и двете страни имат право на
разноски, но такива са били поискани единствено от
процесуалния представител на жалбоподателя. Доколкото, обаче в
представеното по делото адвокатско пълномощно се сочи, че процесуалното
представителство се извършва при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. и се
претендира да бъде присъдено и заплащане на възнаграждение в р-р на 300
лв. – разноски по делото в полза на адвокат С.Г. Д. от АК – Пловдив, № 1****
с код по Булстат 1***61410, като упражняващ процесуалното
представителство на жалбоподателя безплатно, представляващи адвокатски
хонорар за безплатна правна помощ на упълномощения адвокат, определен по
реда на чл. 7, ал.2, т.5 от НМРАВ, то същият има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда в р-р не по – нисък от
6
предвидения в НМРАВ.
Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл. 18, ал.2, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал.2 от Наредбата върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, а чл. 7, ал.2 т.1, сочи, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв.
Независимо, че с оглед потвърдената и отменена част на НП защитимия
материален интерес е в р-р на 10 лв., то процесуалния представител на
жалбоподателя има право на сума в р-р на 300 лв. – възнаграждение за
безплатно представителство.
Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
В конкретния случай, разноските за адвокатско възнаграждение следва
да бъдат възстановени на процесуалния представител на жалбоподателя от
ОДМВР – Хасково, в чиято структура попада РУ – Ивайловград.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 и т.5, вр. чл. 58д, т.1 от
ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № 19-0276-000192 от
08.01.2020 г. на Началник РУ- Ивайловград към ОД МВР Хасково в частта, с
което на на ЯНЧ. Д. К., с ЕГН ********** от гр. Ивайловград,ул. „П.” № 1**
вх.А, ет.5, ап.15, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 лв.
за извършено нарушение по чл. чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 19-0276-000192 от
08.01.2020 г. на Началник РУ- Ивайловград към ОД МВР Хасково в частта, с
което на на ЯНЧ. Д. К., с ЕГН ********** от гр. Ивайловград,ул. „П.” № 1**
вх.А, ет.5, ап.15, на основание чл.183 ал.1, т.1, пр.1,2 от Закона за движение
по пътищата е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10
лв. за извършено нарушение по чл. чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на адв. С.Г. Д. от АК –
Пловдив, № 1**** с код по Булстат 1***61410, като упражняващ
процесуалното представителство на жалбоподателя безплатно сумата от 300
(триста) лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
7
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
8