№ 256
гр. Козлодуй, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20251440100193 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От С. М. П., ЕГН:********** от ......, чрез процесуалния й представител
адв.П. В. П. от АК – София против „ Лендиво „ ООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл.“ Оборище „ №13Б,
представлявано от Стефан Николаев Топузаков е предявен иск с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19,
ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК за провъзгласяване нищожността договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние №113061/05.12.2024г.,
сключен между ищцата и ответното дружество.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба се прави искане съдът да постанови решение, с което
да признае наличието на неравноправни клаузи в договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние №113061/05.12.2024г., сключен между
ищцата и ответното дружество, да обяви същите за нищожни, а самият
договор да бъде обявен за недействителен съгласно чл.22 от ЗПК, както и да се
установи дължимостта само на чистата стойност на кредита.
Счита се, че процесния договор противоречи на добрите нрави и
императивните разпоредби на закона, създаден е в ущърб на потребителя, като
създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на
ищцата, произтичащи от договора.
Сочи се, че процесният договор представлява стандартизиран бланков
формуляр, чието съдържание е предварително изготвено, поради което
следвало да се приеме, че същият не е бил предмет на предварително
договаряне между страните и ищецът не е имал възможност да влияе върху
1
съдържанието му.
Отразено е, че неравноправната клауза, върху която ищцата не е могла
да влияе е неустойката при непредоставено обезпечение.Счита се, че така
уговорена неустойката излиза извън присъщите й функции, заобикаля чл.33
от ДПК, както и чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като въвеждала допълнителен разход
за потребителя, който би следвало да бъде включен при изчисляването на
ГПР.Сочи се, че непосочването на действтелния размер на ГПР в договора
съставлявало нелоялна търговска практика, в нарушение на европейското и
националното законодателство.
Посочено е, че в договора за потребителски кредит, в посочения ГПР, не
били посочени взетите допускания, използвани при изчисляване на ГПР, като
този пропуск водел до неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.Счита се, че това нарушение на закона било достатъчно да обоснове
недействителността на процесния договор на основание чл.22 от ЗПК.
Сочи се още, че възнаградителна лихва в размер над 30% била в
противоречие с добрите нрави и същата се явявала прекомерна, поради което
на това самостоятелно основание клаузата, определяща лихвата била
нищожна.
Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства -
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№113061/05.12.2024г. и ОУ на ответното дружество.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество, чрез
процесуалния му представител адв.Х. Н. от АК – Разград, е постъпил писмен
такъв.Сочат се следните аргументи:
- счита се, че предявеният иск е допустим но неоснователен.Счита се, че
макар и предвидената в договора неустойка да не е била начислявана и
събирана от ответното дружество, то клаузата която е уговаря, е валидна и
отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.В тази
връзка се сочи, че неустойката представлявала самостоятелно съглашение,
което в случая било обективирано в един и същ документ с договора за
потребителски кредит, поради което се счита, че по отношение на нейната
действителност, не се прилагали разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а
ОУ на ЗЗД;
- сочи се, че неустойката се дължала от неизправната страна по
договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е
уговорена, а именно – не предоставяне на обезпечение по договора;
- неустойката се дължала единствено за периода, в който заемателя
реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъдело предоставено в
последствие – същата спирала да се начислява, т.е. причината за
начисляването на такава неустойка била единствено виновното поведение на
ищеца;
- сочи се, че с оглед на не предоставянето на обезпечение, кредиторът
2
бил лишен от гаранция, че вземането му някога ще бъде удовлетворено, което
засягало неговия интерес;
- доколкото по – големият размер на неустойката бил обусловен от
бездействието на длъжника, същият не можело да се приеме като изначало
договорен в противоречие на добрите нрави, а ако се приемело, че е в
прекомерно голям размер, същият би следвало да бъде намален, а не цялата
клауза да бъде обявена за недействителна;
Към отговора са приложени следните писмени доказателства – СЕФ;
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№113061/05.12.2024г., погасителен план и ОУ на ответното дружество;
платежен документ за предоставяне на сумата по кредита на ищеца.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.За
ответното дружество също не се явява представител.От страните преди
първото по делото съдебно заседание са постъпили молби, в които се взема
становище относно хода на делото.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 05.12.2024г., ищцата С. П. в качеството си на кредитополучател
сключила с „ Лендиво „ ООД в качеството му на кредитодател договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние №113061 по смисъла на чл.9
от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора „ Лендиво „ ООД е
предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 150.00 лева, а
кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
- сума на кредита / главница / – 150.00 лева;
- срок за погасяване на кредита – 30 дни;
- брой вноски – 1 брой – с падеж 04.01.2024г.;
- ГПР – 49.50%;
- фиксиран ГЛП – 42.58%;
- обща дължима сума по кредита, изчислена към момента на
сключването на договора за кредит– 154.50 лева;
- обезпечения – поръчител или банкова гаранция;
Видно от представената информация в СЕФ към договора е, че при
изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания – договорът ще е
валиден за посочения в него срок, като всяка от страните ще изпълнява точно
и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от
задълженията по договора.
В чл.17, ал.1 от договора било уговорено, че заемателят се задължавал в
3
тридневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения за задълженията му по договора – поръчител-
физическо лице, който да отговаря на точно определени изисквания или
банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката
да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /
главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други / в срок от
един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът
на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най – малко 30 дни след
падежа на последната вноска.
В чл.27, ал.1 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в чл.17,
заемателят дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено уговореното
обезпечение.Отразено е, че страните са се съгласили, че неизпълнението на
задължението по чл.17, причинявало на кредитора вреди, в размера на
договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на
потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че
последният ще предостави в срок договореното обезпечение.В чл.27, ал.2 от
договора е отразено, че страните се съгласявали, в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично
начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.
Видно от представения от ответното дружество погасителен план към
договора, по същия е била начислена неустойка по чл.27 от договора в размер
на 40.50 лева.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
4
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до
недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
5
148 от ЗЗП.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.Неустойката съставлява установена отговорност на длъжника
за неизпълнение на задълженията си.Една от нейните цели съгласно чл.92 от
ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на задължението, като с оглед
уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да изпълни точно и
качествено.Също така неустойката обуславя и заплащане на обезщетение на
кредитора без доказване на вредите за него.
Съдът намира, че така уговорената неустойка, предвидена в договора за
кредит е нищожна на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК,
вр.чл.22 от ЗПК, чл.143, ал.1, вр.чл.146, ал.1 от ЗПК, тъй като законът не
допуска заплащането на такси и комисионни за извършване на действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Допълнителните такси по процесния договор по естеството си
представляват такси и поради накърняването на принципа на „ добрите нрави
„ по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, се достига до значителна неравностойност
на насрещните престации.
В случая страните са уговорили неустойка за предоставяне на
обезпечение – за задълженията му по договора – поръчител, който да отговаря
на точно определени изисквания или банкова гаранция с бенефициер -
заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора за целия срок на
договора.Поради неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение от страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, на
същия е била начислена неустойка за неизпълнение на задължение в размер на
40.50 лева.Така уговорена тази неустойка не е обоснована от вредите за
кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга от размера
на насрещната престация, от която кредитора би бил лишен при неизпълнение,
а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника,
като заплащането й не е свързано с изпълнение на основното задължение на
длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение от
поръчителство, банкова гаранция или запис на заповед.
В тази връзка съдът намира, че уговорената неустойка по чл.27 от
договора, произтича от неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради
което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.В случая
страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в определен срок, като при
неизпълнение са предвидили неустойка, в размер на 40.50 лева, която
следвало да се заплати заедно с погасителната вноска, съобразно уговорения
погасителен план.Уговорената неустойка в случая е във вреда на потребителя,
същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя,
6
тъй като кредиторът е прехвърлил отговорността си за дължимата
професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя.От своя страна
потребителя е задължен в необосновано кратък срок да осигури обезпечение,
което да отговаря на многобройни условия, изпълнението на които от своя
страна изискват време и съдействие от частни лица и държавни органи, което
прави обективно невъзможно спазването на този срок.Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.Съдът
намира, че задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия, както и, че непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия.
Също така, макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е включена в
погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита.Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора.Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, тъй като ще увеличи подлежаща на връщане сума.
С оглед гореизложеното, уговорена по този начин, неустойката излиза
извън присъщите функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, и цели само неоснователно обогатяване.Именно поради това
клаузата по чл.27 от договора, с която същата е уговорена е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД.Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР №1 от 15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
С уговорената неустойка се накърнява принципа на „ добрите нрави „ по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като се достига до значителна
неравностойност на насрещните престации.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като
уговорената неустойка, такси за извънсъдебно събиране и такса за експресно
разглеждане, предвидени в договора за кредит са нищожни на основание чл.
146, ал.1 от ЗЗД.В случая такава неравностойност е налице, тъй като сумата,
която се предоставя по така уговорената неустойка и такси, представлява
допълнителна сума, която с оглед размера на отпуснатия кредит е в значителен
размер.По този начин се нарушава принципа на добросъвестност и
7
справедливост, и така уговорените неустойка и такси са във вреда на
потребителя и водят до неравновесие в правата на страните по договора.
Също така, така уговорената неустойка е нищожна и поради това, че се
стига до нарушение на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне
на закона на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК.В
процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен
разхода за заплащане на неустойката, предвидена в договора за кредит, поради
което съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочена
само общата сума, която потребителя дължи.Размерите на посочените в
договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на действителните
такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел, тъй като
процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи
процесната неустойка, ще бъде в доста по - голям размер.В конкретния случай
възнаграждението, което следва да се заплати по така уговорената неустойка е
трябвало да бъде включено в ГПР.В този смисъл е и разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗПК и §1 от ДР на ЗПК, а невключването му е единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК и ще се получи общ ГПР,
надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за забава.При
това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй
като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на
задължението му и каква е общата стойност на кредита.Разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя характер е в защита на обществения
интерес и цели потребителят да не бъде поставен в положение, при което
договорът за кредит да се явява свръх обременителен за него.
Също така, непредставянето на процесната неустойка не води до
претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди
сключването на договора за кредит, трябва да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави
кредит спазвайки изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане
на кредита да се генерира в уговорената по договора лихва.
Договорката за заплащане на процесната клауза за неустойка, при която
е сключен договора за заем са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същите
представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на ищеца с оглед неговата търговска или професионална дейност,
в рамките на която да е сключен процесния договор.Напротив, ищецът попада
в приложното поле на §13, т.1 от ЗЗП, поради което се ползва с потребителска
защита.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
8
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорената
процесна такса в полза на заемодателя под формата на скрит разход по
кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като се касае за
договор, с размер на действително ГПР по – висок от размера на законната
лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на потребителя в
действителния му размер, а включва само и единствено възнаградителната
лихва, по който договор потребителят е икономически по – слаб субект и не е
могъл да влияе върху съдържанието на договора, а рискът от
неплатежоспособност остава единствено за него.Свободата на договарянето
съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно
обогатяване на едната страна по договора за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, включително и на добрите нрави.В
случая уговорката за заплащане на процесната неустойка не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата
на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, като се дължи от
кредитополучателя при всички положения – независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността му или не.С оглед гореизложеното искът по
чл.26 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
Също така съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22,
неточното посочване на размера на ГПР се приравнява на липса на ГПР, което
както беше отбелязано съгласно чл.22 от ЗПК, води до нищожност на
договора.При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него липсва
действителния процент на ГПР.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило в
настоящия случай ищцата ще дължи само чистата стойност на кредита в
размер на 150.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва, неустойката,
както и други такси, предвидени в договора, поради което процесният иск за
нищожност на договора за кредит се явява основателен.
Съдът намира направеното от страна на ответното дружество
възражение, че по отношение на процесния договор на основание чл.4, ал.1,
т.6 от ЗПК били неприложими правилата на ЗПК за неоснователно.Съгласно
чл.4, ал.1 от т.6 от ЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат за договори за
кредит със срок на погасяване на задължението до три месеца и при които се
дължат незначителни разходи.Процесният договор за кредит действително е
със срок за погасяване до три месеца.За да се изключи обаче процесния
договор от приложното поле на ЗПК, следва да са налице и двете
предпоставки от горецитираната разпоредба на закона, а именно не само
9
срокът на договора да е до три месеца, но и да се дължат незначителни
разходи.В случая предвидената в договора неустойка е в размер на 40.50 лева,
което представлява близо 1/3 от размера на главницата, като съдът не приема
този размер на разхода по кредита за незначителен, поради което счита, че не
са налице предпоставките на чл.4, ал.1, т.6 от ЗПК.С оглед гореизложеното
следва да се приеме, че процесният договор за кредит попада в приложното
поле на разпоредбите на ЗПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора в тежест на ответното дружество следва да бъде
присъдена и дължимата се по делото държавна такса по предявения иск в
размер на 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки /, която следва да бъде
внесена по сметка на РС - Козлодуй.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.П. В. П. от АК - София, адвокатското възнаграждение да бъде определено
при условията на чл.38 от ЗА.По делото не е било уговорено възнаграждение
за процесуално представителство, а безплатна правна помощ, поради което
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.Основанията, при които
адвокатът може да оказва безплатна правна помощ и съдействие, са
предвидени в чл.38, ал.1 от ЗАдв..Преценката дали да се окаже безплатна
правна помощ, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода
между адвоката и клиента.Договорката по чл.38 от ЗА касае вътрешните
отношения между адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да
се доказва.
В случая определеното възнаграждение следва да се определи с оглед на
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие при дела с интерес до 1000.00 лева,
минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева.С оглед цената на
иска, на процесуалния представител на ответника се дължи възнаграждение в
размер на 400.00 лева / четиристотин лева и нула стотинки /.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОВЪЗГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл.10а, вр.чл.19,
ал.4, вр.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП на
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№113061/05.12.2024г., сключен между С. М. П., ЕГН:********** от ...... и „
Лендиво „ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Шумен, пл.“ Оборище „ №13Б, представлявано от Стефан Николаев
Топузаков.
ОСЪЖДА „ Лендиво „ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, пл.“ Оборище „ №13Б, представлявано от Стефан
10
Николаев Топузаков ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Козлодуй сума в размер
на 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки / - държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ Лендиво „ ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл.“ Оборище
„ №13Б, представлявано от Стефан Николаев Топузаков ДА ЗАПЛАТИ на
адв.П. В. П. от АК - София, сума в размер на 400.00 лева / четиристотин лева
и нула стотинки /, представляваща адвокатско възнаграждение.
ЗАДЪЛЖАВА адв.П. В. П. от АК – София в двуседмичен срок от
съобщението да представи по делото банкова сметка, по която да му бъде
изплатено адвокатското възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
11