РЕШЕНИЕ
№ 2754
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20221100110563 по описа за 2022 година
Предявен e иск от Р. А. С. срещу А. Г. С. с правно основание чл. 23, ал.
2 СК за признаване правото му на собственост върху 75 % от недвижими
имоти, представляващи апартамент № 35 и подземен гараж № 20, находящи
се в град София, ж.к. "*********
В исковата молба са изложени съображения, че ищецът и ответницата се
развели през 2020 г., като по време на брака придобили процесните
недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност. Една
значителна част от имотите, според ищеца, е придобита с негово лично
имущество, изразяващо се в командировъчни при работа в международна
организация, трансформация на получен дял от наследство и изплатено
обезщетение при уволнение. Поради това счита, че е налице основание да
бъде признат за собственик на 75 % от придобития по време на брака
недвижим имот.
Ответницата А. Г. С. оспорва предявения иск. Не оспорва, че страните
по настоящото дело са имали сключен граждански брак, който е прекратен със
съдебно решение, както и че процесните недвижими имоти са придобити по
време на барака. Оспорва наличието на трансформация на лични средства за
придобиването на имотите, относно начина на придобиване и произхода на
1
средствата за двата имота. Счита, че недвижимите имоти са придобити в СИО
в резултат от съвместния им принос, а лично нейният принос се изразява във
влагане на средства, труд и работа в домакинството. Отделно, родителите на
ответницата участвали с лични техни средства в закупуването на имотите,
като й дарили 3 000 лв. лични средства. Излага, че цената на имотите следва
да бъде намалена, тъй като в периода 2003-2005г. страните водили две дела
срещу продавача на апартамента и гаража, предмет на настоящото дело, като
продавачът е осъден да заплати на купувачите сумата от около 12 000 долара
обезщетение за забавено изпълнение по предварителните договори. Оспорва
твърдението, че посочените от ищеца негови лични средства -
командировъчни от работа за международна организация, трансформация на
получен дял от наследство и изплатено обезщетение при уволнение, са
използвани за закупуване на въпросните имоти. Твърди, че всички средства, с
които са закупени имотите, придобити в режим на СИО, са били общи на
двамата съпрузи и посочените от ищеца средства изобщо не следва да бъдат
приемани като платена от него част от цената. Ответницата редовно
заплащала всички консумативни разходи за имота, който бил семейното
жилище през време на брака на страните. Разходите за храна са поемани
изцяло от нея по време на брака. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните и от доказателствата се установява, че по
време на брака си са придобили с договор за покупко-продажба на право на
строеж, оформен в нот.акт№5/1997г., и договор за покупко-продажба на
недвижим имот в груб строеж, оформен в нот.акт №47/1998г., процесните
недвижими имоти.
С влязло в сила на 05.11.2020г. решение №20226073/15.10.2020г. по
гр.дело №40697/2019г. бракът между страните е прекратен, като е
предоставено семейното жилище, представляващо ап.43, находящо се в
гр.София, ж.к. „*********, за съвместно ползване на съпрузите.
С писмо на НАП с вх.№83151/15.09.2023г. е предоставена информация,
че в периода от м. 01.1996г. до м.12.2005г. няма регистрирани трудови
договори на А. С..
2
От удостоверение, на лист 50 от делото, се установява, че ищецът е
участвал в мисии в Камбоджа в периода 08.06.1992г. до 28.07.1993г. и мисия в
Босна и Херцеговина в периода 06.04.1996г. до 06.10.1997г. От удостоверение,
издадено от Организацията на обединените нации, на лист 69 от делото, се
установява, че в периода от 18.12.2003г. до 18.12.2004г. ищецът е член на
българския контингент и докато е нает на работа в Полицията на мисията на
ООН в Косово получава компенсации в размер на 85 щатски долара дневно.
Представени са доказателства от ищеца, с данни за получаваните от него
доходи – командировъчни, обезщетение при уволнение в размер на 10 275
500,00лева на 15.12.1998г., решение на РС Варна от 10.11.1995г., от което се
установява, че се съдържа осъдителен диспозитив в полза на ищеца за сумата
от 1520,00лева, но същият е осъден да заплати държавна такса в размер на
6538лева, както и на страна в процеса 3450,00лева за извършени подобрения.
Приета е ССЕ, по която са дадени следните отговори на поставените
въпроси:
- За периода от 1996 г. до 2005 г. ищецът Р. А. С. е получил
доходи/приходи в общ размер на 43 313,67 щатски долара и 21 063,57 лева.
За периода от 01.01.1996 г. до 31.12.2005 г. в информационната система
на НАП няма данни за декларирани трудови договори на физическото лице А.
Г. С., както и за други договори, различни от трудовите правоотношения.
- За целите на експертизата са установени публикуваните от НСИ
статистически данни за общия разход по групи разходи и размер на
домакинството, средно на лице за двучленно семейство, които за 2004 г. и за
2005 година са съответно 2 208 лева и 2 294 лева. За предходните години от
анализирания период – от 1996 г. до 2003 г. включително, в ИС „Инфостат“
понастоящем не са достъпни данни.
-Освен общите разходи за издръжка на домакинството, през периода от
1996 г. до 2005 г. включително са извършени и плащания по договорите за
покупка на процесните недвижими имоти.
-Съобразно приложените по делото документи е констатирано, че като
получател на доставката по издадените от продавача на процесните
недвижими имоти фактури е посочен ищецът Р. А. С., чиито приходи през
периода от 01.01.1996 г. до 31.12.2005 г., пак според наличните по делото
3
доказателства, са в значително по-голям размер от тези на ответника А. Г. С..
Приета е съдебно-техническа експертиза, според която стойността на
извършеннте СМР към 2005г. възлиза на 9544.54 лв., а повишената стойност
на анартамента към този момент е 14316.81 лв.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
Свидетелката Т. Г.а Г.а, майка на ответницата, дава показания, че
страните имали сключен брак в продължение на четиридесет години, след
което се развели, но имат две деца-син и дъщеря. Момчето е на 30 години,
момичето е по - малко. Знае, че по време на брака Р. и А. са купили четири
апартамента, един от които е продаден. Не знае кой го е продал, но вероятно са
двамата. Помагала им по малко за всички апартаменти, защото Р. учел, А. се
занимавала с децата и парите не им стигали. На първия апратамент, който
взели, е направен ремонт, синът й и М. винаги били там да работят, а тя
чистела.
Свидетелят М. Р.ов С.-син на страните, знае че родителите му са
разведени и имат четири апартамента, придобити по време на брака, като
единият го продали. Тоя живял от 2010г.до 2015 г. в него и искал да го купи,
имал събрани някакви пари, идеята била да го продадат и парите да бъдат за
него, за да си купи апартамент, но не станало така. Продали апартамента,
родителите му си разделили парите, като баща му си прибрал неговия дял, а
майка му дала нейните пари, за да има апартамент, като след 6-7 години ги
върнал. Тези четири апартамента се намират в София, единият, който
продали, се намира в „Красна поляна“, а другите три апартамента се намират в
ж.к.“Младост 1“ и са купувани със семейни средства. Първият апартамент,
който закупили бил в „Красна поляна“ в началото на деветдесетте години,
преди това на зелено е купен апартамента в Младост, с кредит, банков заем,
или нещо подобно. За останалите два апартамента не знае, тъй като било в
началото на 90 - те години. Майка им ги отглеждала, а баща им учел за
дисертация вкъщи, за второ висше. Много често бил в библиотеката да чете,
като си стоял вкъщи пак четял и били главно с майка им. Разходите за тези
апратаменти се делели на две, както разходите така и приходите, например
така плащали данъци. За апартамента, където живеели е плащан данък по
същия начин-единия данък плащал баща му, а другият майка му.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
4
следното от правна страна:
От доказателствата по делото се установява и не е спорно между
страните, че процесните недвижими имоти са придобити по време на брака
между страните в режим на СИО. След прекратяване на брака, съгласно чл. 28
от СК, дяловете на съпрузите са равни.
Доколкото ищецът поддържа, че средствата за закупуване на
процесните имоти представляват негово лично имущество, представляващо
командировъчни при работа в международни организации, средства от
получен дял от наследство и изплатено обезщетение при уволнение, то за да
се обори законовата презумпция за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от СК е
необходимо да се установи, че тези средства представляват лично имущество
по смисъла на чл.22 от СК.
В съдебната практика се приема по установителния иск за
трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на
брака на страните недвижим имот, че в тежест на ищеца е да докаже следните
факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка
с вещно-правен ефект); 2) размерът на вложените средства, които имат личен
по смисъла на чл. 22 СК произход и са еквивалентни на придобивната
стойност на имота и 3) влагането на тези средства при придобиването на
имота" (Решение № 249/27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на ВКС, ГПК).
По отношение на придобивната цена на имота са представени
доказателства, че процесният апартамент е придобит с договор за покупко-
продажба на право на строеж за сумата от 4 000 000лева, а процесният гараж с
договор за покупко-продажба на недвижим имот на груб строеж за сумата от 5
888 000лева. Според вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и обосновано, довършителните работи по апартамент № 35 са
извършени през 2005 г. и са на обща стойност от 9 544,54 лв.
В т. 8 на ППВС № 5/31.10.1972 г. по гр. д. № 5/1972 г. е прието, че за
определяне на неравни дялове от общото имущество се изхожда от наличието
на две предпоставки: да се касае до изключителни случаи и приносът на
единия съпруг явно и значително да надхвърля приноса на другия.
Тълкуването на ВС е дадено при действието на чл. 14, ал. 4, изр. 2 от
СК от 1968 г., но нормата на чл. 29, ал. 3 от СК от 2009 г. е идентична, без да е
предвидена изключителност на случая. Независимо от това, практиката на
ВКС по прилагането на тази норма за определяне на по-голям дял от общото
5
имущество е в насока, че такъв дял може да се определи само в изключителни
случаи, отчитайки общите принципи на СК, въз основа на които е уреден
режима на СИО – равни права и задължения на съпрузите в брака и общи
усилия за осигуряване благополучието на семейството. Практиката на ВКС е
доразвила указанието по т. 8 от ППВС № 5/1972 г. с примери за наличие на
изключителен случай (например, единият съпруг е работил и пестил, а
другият или не е работил, без да е бил нетрудоспособен, или е разпилявал
систематически придобитите от него средства). Наличие на по-голям принос
от придобитото по време на брака в режим на СИО имущество се приема не
само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а се държи
сметка и за полагания труд в домакинството, отглеждането на децата,
създадената от единия съпруг спокойна обстановка за другия, който е
съсредоточил усилията си в осигуряване материалното благополучие на
семейството. Явното и значително несъответствие в приноса трябва да се
установява чрез съпоставяне стойността и значението на доказания принос със
стойността на придобитото общо имущество като цяло, а несъответствието в
приноса може да бъде осъществено чрез труд, чрез парични и други средства
и по други подобни начини. В този смисъл са решение № 74/29.05.2019 г. по
гр. д. № 5842/2015 на ВКС, І г. о., решение № 136/11.07.2016 г. по гр. д. №
607/2016 г. на ВКС, І г. о., решение № 73/13.07.2015 г. по гр. д. № 4874/2014 на
ВКС, І г. о., решение № 117/22.12.2020 г. по гр. д. № 780/2020 г. на ВКС, ІІ г.
о., решение № 215/23.06.2011 г. по гр. д. № 1014/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.).
В настоящото производство се установява, че страните са сключили
брак на 07.11.1978г., като от брака им са родени две деца, които са пълнолетни
към датата на неговото прекратяване. Процесните имоти са придобити през
1997г. и 1998г., като с първия е закупено право на строеж, а с втория е
извършена покупко-продажба на груб строеж, което предполага разходи за
довършването им. Според вещото лице довършителните работи по
апартамент № 35 са извършени през 2005 г. и са на обща стойност от 9 544,54
лв, а повишената стойност на апартамента към този момент е 14 316.81 лв.
Установява се, че в периода от 1996г. до 2005г. няма регистрирани
трудови договори на името на ответницата, но няма спор, че през този период,
както и след сключване на брака и от раждане на децата до навършване на
пълнолетие, същата е полагала грижи за домакинството и ги е отглеждала.
Това обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели,
6
които съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК, и кредитира, тъй като са
логични и съответстват на установените по делото факти. Този извод се налага
поради това, че в периода в който ищецът е получавал командировъчни за
участието си в мисии зад граница, съпругата е отглеждала децата и се е
грижила изцяло за домакинството.
Явното и значително несъответствие в приноса трябва да се
установява чрез съпоставяне стойността и значението на доказания принос със
стойността на придобитото общо имущество като цяло. В настоящото
производство не се установява такова явно несъответствие в приноса, което да
обоснове уважаване на иска за установяване на по-голям дял на ищеца в
придобитите по време на брака недвижими имоти, тъй като приходите му са
от командировъчни за работа в чужбина, което предполага, че през този
период съпругата сама е отглеждала децата и се е грижела за домакинството,
без помощта на съпруга си. След служебна справка в НБДН съдът констатира,
че синът на страните е роден на 30.03.1979г., а дъщеря им на 20.01.1981г., от
което следва, че към датата на сключване на договорите за покупко-продажба
на процесните имоти едно от децата не е навършило пълнолетие. На следващо
място в периода, когато ищецът твърди да е получил значително
възнаграждение от командировъчни за участие в мисии в чужбина, а именно
мисия в Камбоджа в периода 08.06.1992г. до 28.07.1993г. и мисия в Босна и
Херцеговина в периода 06.04.1996г. до 06.10.1997г., двете деца са били
непълнолетни и няма спор, че са отглеждани от ответницата, която изцяло се е
грижела за тях с оглед отсъствието на съпруга й и баща на децата
продължително време. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че
именно ищецът е плащал сумите за довършване на процесните недвижими
имоти, тъй като съпругата му е имала значителен принос за отглеждане на
децата, поддържане на домакинството и осигуряване на условия, при които
ищецът спокойно да работи в чужбина, да отсъства продължително и да
получава командировъчни.
С поддържане на домакинството и отглеждане на общите деца, за
което задължение имат двамата родители, ответницата е осигурила на съпруга
си спокоен живот и възможност да работи по трудово правоотношение в
страната и в чужбина, за което е получил съответно обезщетение при
уволнение. Доходите на ищеца са от трудова дейност, които е получил докато
7
ответницата се е грижела за децата и за домакинството, което логично
включва и разходи за закупуване на продукти, приготвяне на храна,
задоволяване нужди от допълнително обучение и спорт на децата, за които
родителите са равно отговорни.
Недоказани са твърденията, че ищецът е получил лични средства от
изплащане на наследствен дял по решение на РС-Варна, тъй като от
съдържанието му е видно, че присъдените в полза на ищеца суми са по-малки
от тези, които е осъден да заплати като държавна такса и обезщетение за
подобрения на друг съделител, поради което не се установява да са получени
суми за уравняване на дела му, в какъв размер са и дали са вложени в
покупката и довършването на процесните недвижими имоти.
Предвид изложеното съдът приема искът за неоснователен, поради
което следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
дължи на ищцата направените по делото разноски. Представени са
доказателства за направени разноски в размер на 5,00лева такса за съдебно
удостоверение и 3450,00лева аддвокатско възнаграждение.
С оглед цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото,
както и неговата продължителност, съдът приема възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. С. с ЕГН********** срещу А. Г. С. с
ЕГН********** иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК за признаване по
отношение на ответницата, че ищецът е собственик на 75 % от недвижим
имот, представляващ апартамент № 35 и подземен гараж № 20, находящи се в
град София, ж.к. "*********
ОСЪЖДА Р. А. С. с ЕГН********** да заплати на А. Г. С. с
ЕГН********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото
разноски в размер на 5,00лева такса за съдебно удостоверение и 3450,00лева
аддвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
8
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9