Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 20.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 171/2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод подадена искова молба от Р.Д.Р. *** за заплащане на левовата и равностойност на храна и обезщетение за забава.

Ищецът твърди, че работи по служебно правоотношение при ответника на длъжност „главен юрисконсулт”. До м. февруари 2017 г. редовно получавал равностойността на храна, предвидена за лица, работещи в системата на МВР, в размер на 120,00 лв. месечно, определени в заповед на министъра на вътрешните работи. За периода 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. ищецът отрича да е получавал суми на посоченото основание, като размерът на вземането му за периода е 4 320,00 лв. /36х120/. Поради забавата на ответника при заплащане на вземането, за което се търси присъждане, ищецът твърди, че има вземане за заплащане на обезщетение.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4 320,00 лв. – сбор то дължими сума за заплащане на левова равностойност на храна в размер на 120,00 лв. на месец за периода 01.02.2017 г. до 21.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането и 677,89 лв. – обезщетение за забава за периода 01.02.2017 г. до 01.02.2020 г.

Ответникът не ангажира отговор на исковата молба. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника не оспорва, че за процесния период не е предложил изпълнение на ищеца за претендираните от него вземания за заплащане на левовата равностойност на храна.

По делото ищецът участва лично, а по същество излага становище за основателност на заявените от него искове, като излага съображения.

Ответникът се представлява по делото от адв. Ст. Тихолов, който по същество излага становище за неоснователност на исковете, като съображение за това излага в писмени бележки, заявява искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събрание по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заповед на министъра на вътрешните работи от 01.04.2004 г. Р.Д.Р. е назначен на длъжност „юрисконсулт” в „Право осигуряване” при РДВР Ловеч, като му е присвоено званието лейтенант от МВР, считано от датата на встъпване в длъжност /л. 25 от делото/.

През 2006 г. Р. е преназначен на длъжност „старши юрисконсулт” към същия отдел /л. 26 от делото/. Със Заповед от 29.07.2016 г., на основание чл. 159, ал. 1 т. 3и чл. 164, ал. 1 ЗМВР, вр. § 86 и 87 от ПЗР на ЗИДЗМВР/обн. в ДВ № 14 от 20.02.2015 г./, ищецът е преназначен от длъжност „главен юрисконсулт” при ОД на МВР Ловеч на изпълнителска длъжност главен юрисконсулт в сектор „Координация, административно и правно обслужване на човешки ресурси” към отдел „Административен” на ОД на МВР Ловеч със специфично наименование „инспектор” от датата на встъпване в длъжност /л. 33 от делото/.

Със заповед от 02.02.2017 г., издадена на основание чл. 9 ЗДСл и § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР /бр. 81 от 14.10.2016 г. на ДВ/ ищецът е назначен за държавен служител на длъжност „главен юрисконсулт” в сектор „Координация, административно и правно обслужване на човешки ресурси” към отдел „Административен” на ОД на МВР Ловеч /л. 34 от делото/.

Видно от Заповед от 01.07.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, със същата е определен размера на левовата равностойност на храната на служителите на МВР през 2015 г. в размер на 120,00 лв. Със същата заповед е утвърден препоръчителен състав на денонощната норма на хранителните продукти и левовата им равностойност в приложения, неразделна част от нея /л. 14 и 15 от делото/.

Със заповеди, издадени в периода 2016 г. до 2019 г., министъра на вътрешните работи е определи размер на левовата на равностойност на храна за съответната година на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР и § 86 от ПЗР ЗИДЗМВР в размер на 120,00 лв. Заповедите са издавани ежегодно, като всяка следваща е отменяла предходната С тях е утвърден препоръчителен състав на денонощната норма на хранителните продукти и левовата им равностойност в приложения, неразделна част от всяка от тях /л. 16-24 от делото/.

В ангажирана по делото справка от директора на ОД на МВР Ловеч е удостоверено, че за периода 01.02.2016 г. до 01.02.2017 г. на ищеца ежемесечно са изплащани суми в размер на 120,00 лв. – левова равностойност на храна, като и че за процесния период /01.02.2017 г. до 01.02.2020 г./ средства на това основание не са му заплащания.

Между страните не е спорно, че за процесния период ответникът не е предложил изпълнение на ищеца за претендираните от него вземания за заплащане на левова равностойност на храна, като този факт е обявен за безспорен в отношенията им с доклада на делото.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове за заплащане на левова равностойност на храна с правна квалификация чл. 181, ал. 1 вр. ал. 4 ЗМВР и обезщетение за забава с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.

За процесния период страните са се намирали в служебно правоотношение, като ищецът заема длъжността „главен юрисконсулт” в сектор „Координация, административно и правно обслужване на човешки ресурси” към отдел „Административен” на ОД на МВР Ловеч.

Спорен по делото е въпроса ищецът, като служител на МВР, има ли право да получава левова равностойност на храна, размерът на която е определен в заповед на министъра на вътрешните работи.

За да отговори на спорния въпрос съдът следва да проследи уредбата на статута на служителите на МВР в действащия Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Настоящият Закон за МВР е обнародван на 27.06.2014 г. /бр. 53 ДВ/ и влязъл в сила в тридневен срок след обнародването му. Съгласно §5, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР служебните правоотношения на държавните служители в МВР не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. В закона са очертани две групи служители: държавни служители, чиито статут се урежда от ЗМВР и лица, работещи по трудовото правоотношение, чиито статут се урежда от КТр /чл. 142 ЗМВР в редакцията му от 27.06.2014 г./.

В началото на 2015 г. със ЗИДЗМВР /обн. в бр. 14 от 20.02.2015 г., в сила от 01.04.2015 г./ разпоредбата на чл. 142 ЗМВР е изменена, като с нея са създадени три категории служители в системата на МВР: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, чиито статут се урежда от ЗМВР; държавни служители, чиито статут се урежда от ЗДСл и лица, работещи по трудово правоотношение, чиито статут се урежда от КТр и ЗМВР. С ПЗР на ЗИДЗМВР е предвидено, че служебните правоотношения на държавните служители се преобразуват в служебни правоотношения на държавни служители /§ 84, ал. 1/, като разпоредбите на ЗДСл се прилагат за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, чието служебно правоотношение е възникнало след 1 април 2015 г. /§ 85/. За държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 до прекратяване на служебните им правоотношения /§ 86/.

От изложеното следва, че с приетите изменения на ЗМВР през 2015 г. държавните служители, работещи в системата на МВР към датата на влизане в сила на измененията /01.04.2015 г./, продължават да се ползват със статута на новообособената категория държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението.

С последващо изменение на ЗМВР /изменението е обнародвано в бр. 81 на ДВ от 14.10.2016 г./ служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон /§ 69, ал. 1/. ЗИДЗМВР е влязъл в сила на 01.01.2017 г. /§ 102/. От датата на влизането му в сила на измененията /01.01.2017 г./ статута на държавите служители в МВР /тези по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР/ се урежда изцяло от ЗДСл, изключае разпоредбите на чл. 8, 10, 14 и 35б /§ 69, ал. 7 от ЗИДЗМВР, обн. в бр. 81 от 14.10.2016 г./.

С последните изменение на ЗМВР /обн. в ДВ. бр.60 от 7 юли 2020 г./ е предвидено, че статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ще се урежда със ЗДСл и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от ЗМВР /§ 32, т. 2 ЗИДЗМВР/.

От направените анализа на ЗМВР досежно статута на държавните служители, работещи в системата на МВР, се установява, че в рамките на процесния период - 01.02.2017 г. до 31.02.2020 г. той се е уреждал от ЗДСл, изключае разпоредбите на чл. 8, 10, 14 и 35б ЗДСл. Разпоредбата на чл. 181 ЗМВР, от който ищецът черпи права, не е приложима по отношение на държавните служители по чл. 142, ал. 1, 2 ЗМВР, какъвто е той. Тя няма да е приложима по отношение на категорията служители на МВР, част от която е и той, и след изменения на ЗМВР /измененията обнародвани в бр. 60 на ДВ от 07.07.2020 г./, тъй като в тях изчерпателно е посочено от които права, разписани в закона, държавните служители се ползват. Право на левова равностойност на храна имат само държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР, като размерът на вземането се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. На всички служители на МВР, посочени в чл. 142, ал. 1 и 3 ЗМВР, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата и равностойност. Ищецът не попада след тази категория служители, тъй като не извършва дейността със специфичен характер, поради което вземане на това основание той няма.

Ответникът е съобразил настъпилите изменение в действащото законодателство, като от м. февруари 2017 г. е преустановил заплащането на ищеца на левова равностойност на храна. След 01.01.2017 г. ищецът не се е ползва с правата на държавните служители по ЗМВР, а с тези по ЗДСл, който урежда статута му, и не предвижда заплащането на суми за храна.

От казаното следва, че ищецът няма вземане за заплащане на левова равностойност на храна, поради което ответникът не дължи и обезщетение за забава в претендирания размер.

Ищецът не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори.

Ответникът е заявил искане за разноски. По делото той е представляван от адвокат, като са ангажирани доказателства за платено му възнаграждение в размер на 180,00 лв. /л. 42 от делото/. Доказателства за други сторени разноски не са ангажирани. При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 180,00 лв. следва да се възложи за заплащане на ищеца.

Съгласно т. 23 на ТД № 6/2012 г. държавните служители в МВР са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение. Исковете, заявени от ищеца, са отхвърлени, като по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, държавната такса в производството следва да остане в тежест на съда.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** против Областна дирекция на МВР Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа” № 2 иск с правна квалификация чл. 181, ал. 1 вр. ал. 4 ЗМВР за заплащане на сумата от 4 320,00 лв. /четири хиляди триста и двадесет лева/ – сбор от дължими сума за заплащане на левова равностойност на храна в размер на 120,00 лв. на месец за периода 01.02.2017 г. до 21.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /31.01.2020 г./ до изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** против Областна дирекция на МВР Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа” № 2 иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 677,89 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и осемдесети и девет стотинки/ – обезщетение за забава за периода 01.02.2017 г. до 01.02.2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Р.Д.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Областна дирекция на МВР Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа” № 2 сумата от 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/ - сторени разноски.

 

Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: