№ 2365
гр. Бургас, 07.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501544 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, бул.”България” №
49, бл.53Е, вх.В, заявена чрез пълномощника юк.Радина Илиева срещу обективирано в
Заповед № 2680/01.09.2022г. постановено по ч.гр.д. № 5625/2022г. по описа на РС-Бургас
Разпореждане № 10232/01.09.2022г., с което заповедният съд оставил без уважение
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираното
вземане срещу Р. К. И. с ЕГН-********** от гр.Бургас за заплащане на договорна лихва
/възнаграждение/ в размер на 57лв. за периода от 10.01.2022г. до 10.07.2022г. и сумата от
72,87лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 11.09.2021г./датата на изпадане на
длъжника в забава/ до 10.07.2022г./датата на изтичане на погасителния план/; сумата от
114,56лв. - възнаграждение за услугата „Фаст“, сумата от 267,28лв.-възнаграждение за
услугата „Флекси“, последните две дължими до 10.07.2022г..
Намира същото за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение
на материалния закон. По-конкретно посочва, че в обхвата на общите разходи по кредита,
които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни
услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е
задължително условие за сключването на договора за кредит. Изтъква, че предвид това
следва, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват
част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на
ГПР. Т. е. дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължи от
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно не следва
да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че
1
заповедният съд неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с
правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
Моли за отмяна на обжалваното разпореждане, като бъде постановено друго, с
което да се постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните
суми.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в законовия срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от
обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.
гр. д. № 1442/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд, е образувано по заявление на
"Профи кредит България" ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК против длъжника Р.
К. И. с ЕГН-**********, за суми на основание договор за потребителски кредит №
40005344895/11.08.2021г.. В заявлението е посочено че се търсят следните суми 454,68лв.-
главница по договора за кредит; договорна лихва /възнаграждение/ в размер на 57лв. за
периода от 10.01.2022г. до 10.07.2022г.; 114,56лв. – възнаграждение за допълнителна услуга
„Фаст“; 267,28лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 72,87лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода 11.09.2021г./датата на изпадане на длъжника в
забава/ до 10.07.2022г.-датата на изтичане на погасителния план/без периода от 13.03. до
13.07.2020г./; 12,44лв. – законна лихва за периода 10.07.2022г. до 30.08.2022г.-датата на
депозиране на заявлението в съда.
Твърди се, че длъжникът заплатил три погасителни вноски, като е изпаднал в
забава на 11.09.2021г.. Договорът за кредит е падежирал окончателно на 10.07.2022г..
Приложени са към заявлението заверени преписи от договор за потребителски
кредит „Стандарт“ с № 40005344895/11.08.2021г., декларации, общи условия към договора,
погасителен план. Видно от приложения договор за кредит заявителят е предоставил на
длъжника сумата от 600лв., която следва да бъде върната на 11 месечни вноски, всяка от по
65,96лв. с падеж всяко 10-то число от съответния месец, ГПР-48,38%, ГЛП 40,90%, лихвен
процент на ден 0,11% и дължима сума по кредита 725,50лв. с включени допълнителни
услуги „Фаст“ за приоритетно разглеждане и „Флекси“-гъвкав погасителен план. С
включените в договора за допълнителните услуги е посочено, че същите са: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, като възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“ е
определено в размер на 180лв., а за закупена допълнителна услуга „Флекси е в размер от
420лв., като е посочено че така общия размер на задължението по договора възлиза на
1325,50лв., а общия размер на вноската е от 120,50лв., от които 65,96лв.-вноска по кредита и
2
54,54лв.-вноска по допълнителните услуги.
Заповедният съд е уважил частично заявлението като е издадена Заповед №
2680/01.09.2022г., за главница в размер на 454,68лв. по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху нея, начиная от 31.08.2022г.-датата на подаване на заявлението пред
съда, и съдебни разноски, съобразно уважения размер на претендираните суми.
С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено в частта, досежно
претендираните за заплащане договорна лихва /възнаграждение/ в размер на 57лв. за
периода от 10.01.2022г. до 10.07.2022г. и сумата от 72,87лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода 11.09.2021г./датата на изпадане на длъжника в забава/ до
10.07.2022г./датата на изтичане на погасителния план/; сумата от 114,56лв. -
възнаграждение за услугата „Фаст“, сумата от 267,28лв.-възнаграждение за услугата
„Флекси“, последните две дължими до 10.07.2022г..
В мотивите си заповедният съд е приел, че в тези части е налице противоречие със
закона, тъй като е основано на договор за потребителски кредит, който е недействителен
съгласно разпоредбите на чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.1-4, чл.21-23 от ЗПК – неяснота
как е формиран ГПР, възнаграждеията по допълнителните услуги не са включени в ГПР, а с
включването им ГПР става по-висок от 50%, договорната лихва противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, тъй като уговореният размер на ГЛП от 40%
навдишава значително трикратния размер на законната лихва, поради което е присъдил на
осн.чл.23 ЗПК само чистата стойност на кредита.
Настоящата инстанция си счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо
договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на
заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така
следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В случая
съдът счита, че частната жалба е неоснователна досежно претенцията за възнаграждение за
закупени допълнителнит услуги „Фаст“ и „Флекси“, а в останалата си част досежно
претендираните възнаграждения и лихви жалбата е основателна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено по следните съображения:
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на
потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4
от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно
и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Видно от договора клаузата досежно закупуване на допълнителна услуга „Фаст“
е включена с оглед приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и е
3
уговорено „възнаграждение“, в размер на 180 лева. Тази клауза урежда предварителна
дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита.
Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира
информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума.
Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към
преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.
Досежно втората допълнителна услуга наименована „Флекси“ се установява, че
включва възможност за гъвкав погасителен план, за която възможност е уговорено
„възнаграждение“, в размер на 420 лева. Налице е противоречие с добрите нрави - видно от
представените приложения, сумата по кредита е 600 лева, а цената на допълнителния пакет
е в размер на общо 600 лева – равна на заетата сума. Така размерът на кредита с
договорното възнаграждение от общо задължение от 725,50лв., нараства на 1325,50лв., а
месечната вноска от 65,96лв. нараства съответно на 120,50лв.. Нещо повече, следва да се
посочи и че с уговарянето на посоченото допълнително възнаграждение, съдът намира, че се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На
основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, за която съдът е длъжен
служебно да следи. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1
ЗПК. Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Предпоставките по чл.411, ал.2, т.3 ГПК досежно допълнителните услуги, обаче
не дава възможност на съда в рамките на заповедното производство да преизчислява и
намалява размерите на главницата и лихвите. Този въпрос- относно размера на
задължението подлежи на изследване от исковия съд при разглеждане на делото по
същество. Още повече, че в конкретния случай претендираните суми са посочени в
заявлението поотделно като остатъчни задължения по договора за кредит и споразумението
за допълнителни услуги. Тук следва да се допълни, че съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4
ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този
размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на
възнаградителната лихва. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави. В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен.
4
Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която
страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е
налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен
заем, уговорена в размер на 41,00%., след като ГПР е в законовите рамки. Поради това
уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.
Ето защо по относно претендираното вземане /така както е изрично посочено, че
се поддържа в частната жалба/ за заплащане на договорна лихва /възнаграждение/ в размер
на 57лв. за периода от 10.01.2022г. до 10.07.2022г. и сумата от 72,87лв. – обезщетение за
забавено плащане за периода 11.09.2021г./датата на изпадане на длъжника в забава/ до
10.07.2022г./датата на изтичане на погасителния план/ е редовно и подлежи на уважаване.
Изложеното налага частична отмяна на обжалваното разпореждане в посочените
му части, ведно с присъждане на разноските сторени от жалбоподателя за д.т. и
юк.възнаграждение.
При направени разноски в общ размер за двете инстанции, съразмерно се дължат
общо 82,96лв. разноски от които първоинстанционният съд е присъдил съответно 34,84лв.,
въззивният следва да присъди разликата от съответно 48,12лв..
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.413, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 10232/01.09.2022г., постановено по ч.гр.д. №
5625/2022г. по описа на РС-Бургас в частта, с която заповедният съд оставил без уважение
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираното
вземане срещу Р. К. И. с ЕГН-********** от гр.Бургас за заплащане на договорна лихва
/възнаграждение/ в размер на 57лв. за периода от 10.01.2022г. до 10.07.2022г. и сумата от
72,87лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 11.09.2021г./датата на изпадане на
длъжника в забава/ до 10.07.2022г./датата на изтичане на погасителния план/, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът Р. К. И. с ЕГН-********** от гр. Б., ул.В. Л. № **, ет. * да заплати
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски
кредит „Стандарт“, № 40005344895/11.08.2021г., следните суми: договорна лихва
/възнаграждение/ в размер на 57лв. за периода от 10.01.2022г. до 10.07.2022г. и сумата от
72,87лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 11.09.2021г./датата на изпадане на
длъжника в забава/ до 10.07.2022г./датата на изтичане на погасителния план/; сумата от
48,12лв. за съдебни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 10232/01.09.2022г., постановено по ч.гр.д. №
5625/2022г. по описа на РС-Бургас в останалата му обжалвана част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.
5
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6