№ 5220
гр. Варна, 19.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502254 по описа за 2025 година
Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 74356/29.08.2025 г. на „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД срещу Решение № 3078/14.08.2025
г., постановено по гр. д. № 6478/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с
която „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД е осъдено
да заплати на всеки от ищците М. Д. Т. и В. А. Т., поставен под пълно запрещение и
действащ чрез законен представител М. Д. Т., на основание чл. 459 КЗ, вр. чл. 448, ал.
7, вр. ал. 1 и ал. 3 КЗ, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ, сумата над 10
153,92 лв. до присъдените 21 527,08 лв., представляваща неплатен остатък от
застрахователно обезщетение в общ размер на по 55 337,08 лв. за претърпените от тях
неимуществени вреди в резултат на настъпила на 02.10.2021 г. трудова злополука,
довела до смъртта на техния съпруг/баща А.Ж. Т., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба - 01.12.2023 г.
до окончателното заплащане на сумите, както и на основание чл. 459 КЗ, вр. чл. 448,
ал. 7, вр. ал. 3 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД, сумата от по над 152,31 лв. до присъдените 322,80
лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 26.02.2022 г. до 01.12.2023 г.
Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението в обжалваните части
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Не се оспорват установените в
първоинстанционното производство фактически обстоятелства, като въззивникът
изразява несъгласие с правните изводи на съда за неприложимост на Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова
злополука“ (НЗЗРСРТЗ) и приложението на правни норми, които се отнасят за
доброволни застраховки „Живот“ и „Злополука“, които страната счита за неотносими
в конкретния казус. Така първоинстанционният съд достигнал до превратния извод, че
процесният договор за застраховка е сключен за изплащане на фиксирани парични
суми по смисъла на чл. 459, ал. 3 КЗ, респ. общата застрахователна сума в договора
следва да бъде разделена на броя на работниците, посочен в полицата. Поддържа се,
че общата застрахователна сума от 98 500 000 лв. представлява единствено лимита на
отговорност на застрахователя за срока на действие на застрахователната закрила.
Навежда се довод, че застрахователният договор предвиждал, че при смърт на
застрахования в резултат на трудова злополука през срока на договора на законните
1
наследници се изплаща застрахователната сума, като полицата е сключена на
основание Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „Трудова злополука“, съответно препраща към нея. В тази връзка въззивникът
застъпва становището, че застрахователната сума следва да се определи по реда,
предвиден в НЗЗРСРТЗ. Сочи, че съгласно чл. 8, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ застрахователната
сума по застраховка „Трудова злополука“ се определя на базата на месечната брутна
работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване
на застраховката, а в ал. 2 на същата разпоредба било предвидено, че
застрахователната сума не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната
брутна заплата на съответния работник или служител. Позовава се на чл. 9, ал. 1 от
НЗЗРСРТЗ, според който при смърт на застрахованото лице застрахователите изплащат
обезщетение в размер на застрахователната сума за съответния работник или
служител, определена съгласно чл. 8, ал. 2 при сключване на застрахователния
договор. Излага се, че според константната съдебна практика обезщетението по
застраховка „Трудова злополука“ се изчислява по начина, посочен в НЗЗРСРТЗ, на база
месечните трудови възнаграждения с постоянен характер на конкретния служител,
както е и изчислено от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза по
делото, служебно назначена от съда, заключението по която било игнорирано от съда.
Според същото 7-кратният размер на годишната брутна работна заплата на починалия
работник възлиза на 87 927,84 лв. и оставащата част за изплащане от така изчисленото
обезщетение е в размер на по 10 153,92 лв. за всеки от ищците, а законната лихва за
периода от 26.02.2022 г. до 20.04.2024 г. – по 152,31 лв. за всеки от тях. При тези
съображения се моли за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на
исковите претенции за разликата над посочените суми до пълния предявен размер на
исковете. Претендира сторените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите страни – М. Д. Т. и В. А. Т., поставен под пълно запрещение и
действащ чрез законен представител М. Д. Т., чрез процесуален представител,
депозират отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорват наведените
във въззивната жалба основания за отмяна на оспореното решение, като считат същото
за правилно. Изразяват пълно съгласие с изводите на първоинстанционния съд, че се
касае за застрахователен договор, по който застрахователното обезщетение се определя
като фиксирани парични суми, както и че предвид липсата на посочени в договора
суми поотделно за застрахованите лица или за отделни категории от тях по см. чл. 38
от ОУ, при преценка на всички клаузи от ОУ към него по реда на чл. 20 ЗЗД, страните
по него са определели застрахователна сума за всеки един от застрахованите
работници, равна на частното, получено при делението на посочената обща
застрахователна сума и броя на работниците. Поддържа се, че предвид нормите на чл.
52 ЗЗБУТ и чл. 8, ал. 1 и 2 от НЗЗРСРТЗ доводът в жалбата, че застрахователната
премия следва да бъде определена в размер не по-голям от 7 годишни работни заплати
е абсолютно неоснователен и незаконосъобразен. Отправя се искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок,.
Във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са релевирани
доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 74356/29.08.2025 г., подадена
от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД, срещу
Решение № 3078/14.08.2025 г., постановено по гр. д. № 6478/2024 г. по описа на
2
Районен съд – Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.01.2026 г.
от 13,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът
е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12. За
контакт с Координатора на Центъра към Окръжен съд – Варна Нора Великова: тел.
*********. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура,
списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на
Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор –
трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага
спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните
въпроси.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на
въззивника се изпрати и препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3