№ 1198
гр. Стара Загора, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Анна-Венелина Г. Москова
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20255530103241 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „АПС Бета България” ЕООД София твърди в исковата си молба, че с
разпореждане № 4966 от 12.07.2025 по ч.гр.д. №1393/2025г. по описа на РС Ст.Загора,
получено на 21.08.2023г., е уведомен, че длъжникът *** е депозирал възражение срещу
издадената заповед, поради което предявява настоящия иск за установяване на вземането по
ч.гр.д. №1393/2025г. по описа на РС Ст.Загора.
Заявява, че на 18.02.2020 година длъжникът *** сключил Договор за потребителски
кредит № 398598 с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получил сумата от 500 лева, срещу
което се съгласил да върне 1 броя вноски в по 788лв в срок до 03.04.2020г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора
за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %,
както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът,
като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко
1
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи
условия и Договор за паричен заем № 398598 на 18.02.2020 г. по безспорен начин
установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна
не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен
и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая
представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното
законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен
като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се
съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било
уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или
други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail
адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при
подписването на договора за кредит.
Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което
от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то
следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и
същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът
*** не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „Сити
Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор
за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД София. Вземането
срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към
договора за цесия, извадка от което е приложена към настоящата искова молба, със заличени
лични данни, съгласно ЗЗЛД. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора
за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
2
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за
цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и
съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С
цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено
от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на
лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият
кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да
извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако се приеме, че
уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено
надлежно, то моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с
исковата молба (Решение №123/24.06.2009г. по т. д. №12/2009г., II т. о., ВКС, Решение
№3/16.04.2014г. по т. д. №1711/2013г., I т. о., ВКС, Решение №78/09.07.2014г. по т. д.
№2352/2013г., II т. о., ВКС)
Ответникът *** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението
все още не е погасено.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на
пресъдено нещо по отношение на ответника ***, че същият дължи на „АПС Бета България“
сума в общ размер от 710,17 лв., формирана както следва: главница в размер на 500 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 25,03 лв. за периода от
18.02.2020 г до 03.04.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 185,14 лв.
за период от 03.04.2020 г. до 28.02.2025г., както и законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира
направените по настоящото дело и заповедното производство разноски.
Ответникът ***, чрез назначения особен представител представя писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, с който взема становище, че така предявения иск е допустим, но
неоснователен.
Счита, че Договорът за цесия, с който дружеството - ищец се легитимира като
кредитор, не е породил действие спрямо ответника -длъжник, тъй като вземането не е
надлежно цедирано. Предвид което ищецът не е активно материално-правно легитимиран да
търси изпълнение по отношение на спорното право. Към исковата молба не са приложени
доказателства, а и ищецът прави признание в исковата молба, че уведомлението за
извършената цесия не е връчено от Сити Кеш ЕООД преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, т.е. преди неговото образуване ответникът не е бил
уведомен за извършената цесия. С оглед на това ищецът в исковата си молба е направил
изрично искане на ответника да бъде предоставено уведомлението заедно с исковата молба.
3
Исковата молба обаче е връчена на назначения на ответника особен представител, а не на
ответника. Съгласно актуалната практика на Старозагорски окръжен съд такова връчване не
е възможно. Следователно цесията не е породила своето действие спрямо длъжника, тъй
като същият не е бил уведомен, както предвижда разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
На следващо място счита, че Договор за паричен заем Кредирект № 398598, сключен
на 18.02.2020г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал. 1 т.10 и чл. 19, ал.4
от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва
да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора. В Договора за паричен заем е посочена само абсолютна
стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.
Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
такси, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото
в Договора за паричен заем е предвидена дължимостта на такса експресно разглеждане в
размер на 262.97 лева, не става ясно, дали същата е включена в ГПР(каквото е
императивното изискване на ЗПК). В Договора за паричен заем няма информация, какво
точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи,
които е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в Договора за паричен заем яснота
досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни, при което се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Ето защо, не е
ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическия
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при
формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво
точно е включено в тях. По този начин ответникът е поставен в невъзможност да разбере
какъв действително е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За
да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в Договора за паричен заем
4
да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Посочването в Договора за паричен заем на годишен процент на разходите, различен от
действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тоест договорът
за кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл. 22
от ЗПК води до неговата недействителност и същият не е в състояние да породи присъщите
за този тип сделка правни последици. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №1393/2025г. по описа на РС Ст.Загора, за
процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение № 891 от
11.04.2025г., с която е разпоредил длъжникът *** да заплати на кредитора „АПС Бета
България” ЕООД София следните суми: сумата от 500 лв. главница за неизпълнено
задължение по Договор за паричен заем Кредирект № 398598, сключен на 18.02.2020г., с
25,03 лв. договорна лихва за периода 18.02.2020г. до 03.04.2020г., с 185,14 лв. лихва за забава
за периода 03.04.2020г. до 28.02.2025г. и законна лихва върху главницата от 20.03.2025г. до
изплащане на вземането. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото са представени възпроизведени на хартиен носител електронни
документи: Договор за паричен заем Кредирект № 398598, сключен на 18.02.2020г.; Общи
условия; разписка за извършено плащане в полза на ответника от 18.02.2020г. Не се оспорва
от ответника, че на 18.02.2020г. между *** (заемополучател) и „Сити Кеш“ ООД
(заемодател) е сключен Договор за паричен заем Кредирект №398598, по силата на който
заемодателят е предоставил на заемополучателя заем в размер на 500 лв. срещу
задължението на последния да го върне в срок от един месец, при ГПР 48,62% и годишен
лихвен процент 40,05%. Доколкото не е налице оспорване от страна на ответника и с оглед
представените доказателства съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете
уговорени в договора. Такива доказателства по делото не са представени.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. От същия е видно че „Сити Кеш“ ООД е
прехвърлило възмездно на цесионера „АПС Бета България” ЕООД София свои ликвидни и
изискуеми вземания, между които и процесното вземане – Приложение №1. Цедентът е
5
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. На
основание направеното упълномощаване ищецът твърди, че като пълномощник на
кредитора на ответника е изпратил на *** уведомително писмо, но не представя
доказателства за това. Ищецът представя към исковата молба копие от уведомително писмо
за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника, ведно с книжата по делото.
В практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.
№1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК,
решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС
по гр.д. №5759/2014г., III г.о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т.д. №2639/2014г., ІІ
т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е връчено
не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на назначения
му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Т.е. до фактическо връчване на
книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на вземането, с материалноправен
ефект по чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е стигнало. Връчването на особения представител не може да
се приравни с връчването на длъжника, тъй като представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по
конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител
отсъстващ ответник. Особеният представител не е страната по спорното материално
правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които
принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например
заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект. По делото липсват
доказателства уведомлението за цесията да е достигнало до ответника. Поради изложеното
съдът намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента за прехвърляне на
вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът не е активно материално легитимиран
да търси изпълнението им.
При иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже възраженията си срещу
неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът твърди в заявлението и исковата
си молба, че правопораждащият процесните вземания факт е сключен между „Сити Кеш“
ООД и ответника Договор за паричен заем Кредирект № 398598, сключен на 18.02.2020г. и
6
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022г., сключен между
„Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета България” ЕООД София, по силата на който вземането на
„Сити Кеш“ ООД, произтичащо от Договор за паричен заем Кредирект № 398598, сключен
на 18.02.2020г. е прехвърлено в собственост на „АПС Бета България” ЕООД София, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът
обаче не доказа, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения от
ищеца иск по чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, бул.България №81В, ап.3,
представлявано от Христо Маринов Маринов и Петр Валента против ***, ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.К. Луканова, АК
Ст.Загора, иск да се признае за установено по отношение на *** съществуването на
вземането на „АПС Бета България” ЕООД София за следните суми: сумата от 500 лв.
главница за неизпълнено задължение по Договор за паричен заем Кредирект №398598,
сключен на 18.02.2020г., с 25,03 лв. договорна лихва за периода 18.02.2020г. до 03.04.2020г.,
с 185,14 лв. лихва за забава за периода 03.04.2020г. до 28.02.2025г. и законна лихва върху
главницата от 20.03.2025г. до изплащане на вземането, за изпълнението на което парично
задължение е издадена в полза на „АПС Бета България” ЕООД София против *** заповед
№ 891 от 11.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№1393/2025г. по описа на СтРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7