Решение по дело №132/2021 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 5
Дата: 20 юли 2021 г. (в сила от 5 август 2021 г.)
Съдия: Спасимир Спасов Здравчев
Дело: 20215340200132
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Първомай , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
в присъствието на прокурора Валерий Атанасов Велчев (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно
наказателно дело № 20215340200132 по описа за 2021 година

РЕШИ:
Признава обвиняемата ЯН. Г. Д. , родена на *** година в град
Първомай, област Пловдив, ЕГН **********, българка, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, със средно образование, в отпуск по майчинство, с
адресна регистрация: ***, живуща в ***, за виновна в това, че на 04.08.2020
година в град Първомай, област Пловдив, съзнателно потвърждава неистина
в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – в сградата на
Районно управление - Първомай при Областна дирекция на МВР - Пловдив
пред системен оператор към Сектор „Български документи за самоличност“
при Областна дирекция на МВР - Пловдив в изискваща се по чл. 8, ал. 2 от
Закона за българските лични документи писмена декларация по чл. 17, ал. 1
от Правилника за издаване на българските лични документи декларира
неистината, че свидетелството й за управление на моторно превозно средство
е откраднато – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, но на основание чл. 78а,
1
ал. 1 от НК я освобождава от наказателна отговорност, като й налага
административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд -
Пловдив в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Първомай: _________(п)______________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
по АНД № 132 / 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.
С Мотивирано постановление от Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнато обвинение против обвиняемата ЯН. Г. Д., ЕГН **********, от
село Градина, община Първомай, област Пловдив, за това, че на 04.08.2020
година в град Първомай, област Пловдив, в сградата на Районно управление -
Първомай при Областна дирекция на МВР - Пловдив пред служител Д.К.Г. –
системен оператор към Сектор „Български документи за самоличност“ при
Областна дирекция на МВР - Пловдив, съзнателно потвърждава неистина в
писмена декларация, която се изисква по силата на чл. 8, ал. 2 от Закона за
българските лични документи и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, приет с Постановление № 13 / 08.02.2010
година, дадена пред орган на властта за удостоверяване на някои
обстоятелства, а именно, че свидетелството й за управление на моторно
превозно средство е откраднато – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита
за безспорно установено по делото обвиняемата да е осъществила състава на
престъплението, предмет на делото, и фактическата обстановка, подробно
описана в постановлението. Намира, че са налице предпоставките на чл. 78а
от НК, за което предлага същата да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на
минимума на предвиденото в закона.
Моли обвиняемата да бъде осъдена и за заплащане на направените по
делото разноски.
Обвиняемата ЯН. Г. Д. се възползва от правото си да не дава обяснения,
освен кратки за семейното си положение и имуществено състояние, като
потвърждава заявеното пред органите на полицията при предварителното
разследване. Признава вината си и счита, че е сгрешила.
Съдът, след запознаване с приложените по делото доказателствени
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от
фактическа и правна страна за установено следното:
Обвиняемата ЯН. Г. Д. е родена на *** година в град Първомай, област
Пловдив, ЕГН **********, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, със средно образование, в отпуск по майчинство, с адресна
1
регистрация: ****, живуща в ***.
От 19.09.2017 година ЯН. Г. Д. е правоспособен водач за категории АМ,
В1 и В с издадено на 16.10.2017 година от МВР - Пловдив Свидетелство за
управление на МПС № ********* с валидност до 16.10.2027 година.
През пролетта на 2020 година Я. заминава за Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия и се установява на работа в Англия.
Там решава да подмени свидетелството си за правоуправление с английско,
разбира от познати, че процедурата отнема 14 дни и изпраща по пощата
необходимите документи, ведно с българската си шофьорска книжка, на
компетентната институция – Driver & Vehicle Licensing Agency (DVLA).
Минават два месеца, а Д. не знае какво става – нито й връщат
българското свидетелство за управление, нито й изпращат английско такова,
или уведомление във връзка с искането й, но се прибира обратно в родината
си, без съответния документ, тъй като е бременна, а иска състоянието й да
бъде проследявано в Република България и да роди тук.
В страната изчаква още известно време и тъй като нищо не се случва, Я.
решава да се снабди с ново свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
Така на 04.08.2020 година тя отива в паспортната служба в РУ на МВР -
Първомай, по което време на смяна е системният оператор към Сектор
„Български документи за самоличност“ при Областна дирекция на МВР -
Пловдив Д.К.Г.. Обвиняемата представя необходимите документи и казва, че
иска да си извади нова шофьорска книжка с обяснението, че старата, заедно с
личната й карта са откраднати. Служителят проверява самоличността й и
генерира от системата заявление по образец за издаване на документ за
самоличност на български гражданин (Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи). След това във
връзка с изискването по чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи
при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ лицето да декларира това в съответната институция (в случая най-
близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи) Ганева
предоставя на Д. декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи (Приложение № 6 от подзаконовия нормативен
акт) и й обяснява, че след попълването на документа старите й лична карта и
свидетелство за управление ще бъдат обявени за невалидни.
Въпреки че лично е изпратила на DVLA във Великобритания
свидетелството си за управление на МПС, Я. собственоръчно попълва
декларацията по чл. 17, ал. 1 от Правилника, че то и личната й карта са
откраднати и се подписва, като над подписа й в документа фигурира изричен
2
текст, че за неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК.
Декларацията е заведена с вх. № 83 / 04.08.2020 година, а заявлението за
издаване на документи за самоличност на български гражданин – с вх. № 959
/ 04.08.2020 година, и наборът от книжа е изпратен в Сектор „Пътна полиция“
при Областна дирекция на МВР - Пловдив.
Преди, обаче, на обвиняемата да бъде издадено ново свидетелство за
правоуправление, в Главна дирекция „Национална Полиция“ - София на
24.09.2020 година се получава писмо от Driver & Vehicle Licensing Agency с
приложено Свидетелство за управление на МПС № ********* / 16.10.2017
година с информация, че им е изпратено за получаване на британско
свидетелство за правоуправление, но е отказано издаване, защото след
проверка в RESPER (създадена по Директива 2006/126/ЕО между държавите-
членки на Европейския съюз мрежа за обмен на информация относно
свидетелствата за управление на превозни средства) системата показва, че то
е невалидно в България.
На 06.10.202 година Главната дирекция в София изпраща писмото на
DVLA с приложението до Областна дирекция на МВР - Пловдив за вземане
на отношение по компетентност и след предварителна проверка от Сектор
„Пътна полиция“ с Постановление по чл. 212, ал. 1 от НПК на Районна
прокуратура - Пловдив е образувано наказателното производство.
В хода на разследването е изготвена Съдебно-почеркова експертиза №
371 / 12.05.2021 година, съгласно чието заключение в оригинала на
декларацията по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични
документи ръкописният текст в полетата за данни, подписът срещу реквизита
„Декларатор“ и посочена дата „04.08.2020“ са изпълнени от ЯН. Г. Д., ЕГН
**********.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и
категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по
делото писмени доказателства: справка за съдимост (л. 11 от делото),
Заявление вх. № 959 / 04.08.2020 година (л. 6 от досъдебното производство),
Декларация вх. № 83 / 04.08.2020 година (л. 7 от досъдебното производство),
писмо на Главна дирекция „Национална полиция“ с приложения (л. 8 - л. 10,
л. 21 - л. 22 от досъдебното производство), протокол за вземане на образци за
сравнително изследване (л. 17 от досъдебното производство),
характеристична справка (л. 25 от досъдебното производство), справка за
нарушител / водач (л. 26 от досъдебното производство), Съдебно-почеркова
експертиза № 371 / 12.05.2021 година (л. 30 - л. 34 от досъдебното
производство), от обясненията на обвиняемата на досъдебното производство
(л. 13) и от показанията на свидетелите (л. 14, л. 15 от досъдебното
производство) – всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и
3
по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Съдът приема изцяло показанията на свидетелите и самопризнанието на
обвиняемата като логични, обективни, взаимно допълващи се и
съответстващи на останалата доказателствена съвкупност, както и
приобщените по предвидения в НПК ред писмени и доказателства, като
кореспондиращи помежду си и въз основа на чието логическо единство се
установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.
Експертизата се кредитира от настоящата инстанция като компетентно
изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната
област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото
доказателствен материал.
При обсъждането на събраните по делото доказателствени материали,
сочени по-горе, настоящият състав не констатира наличието на противоречия
досежно обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира
от правна страна, че с деянието си обвиняемата ЯН. Г. Д. осъществява
обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 313,
ал. 1 от НК, тъй като на 04.08.2020 година в град Първомай, област Пловдив,
съзнателно потвърждава неистина в писмена декларация, която по силата на
закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства – в сградата на Районно управление - Първомай при Областна
дирекция на МВР - Пловдив пред системен оператор към Сектор „Български
документи за самоличност“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив в
изискваща се по чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи
писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
лични документи декларира неистината, че свидетелството й за управление
на моторно превозно средство е откраднато.
От обективна страна с действията си обвиняемата осъществява
признаците от състава на престъплението, за което й е повдигнато обвинение,
тъй като на инкриминираната дата пред орган на власт по смисъла на чл. 93,
т. 2 от НК собственоръчно попълва и подписва изискуем по закон документ, в
който удостоверява невярната информация, че издаденото й на 16.10.2017
година от МВР - Пловдив Свидетелство за управление на МПС № *********
е откраднато.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк
умисъл – обвиняемата разбира обществено опасния характер на извършеното
от нея, защото е наясно с укоримостта на поведението си, но иска и постига
настъпването на обществено опасните последици, тъй като съзнателно
декларира неверни данни за личния си документ.
4
С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от
обвиняемата ЯН. Г. Д. престъпление, Съдът намира, че същата следва да бъде
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба на основание чл. 78а от НК.
Налице са всички кумулативни предпоставки за приложението на този
законов институт – за извършеното деяние се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години или глоба от сто до триста лева и същото е
умишлено; обвиняемата е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало и друг
път не се ползвала от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК; от
престъплението няма причинени имуществени вреди и не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
За да определи размера на предвиденото по закон наказание за това
деяние, от Съда се отчитат смекчаващите отговорността обстоятелства –
съдействието на лицето с признаването на вината и подробно описание при
предварителното разследване на механизма на стореното от него за
разкриване на обективната истина, както и добрите характеристични данни, а
отегчаващи отговорността обстоятелства липсват.
Тези обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест и имащи
значение за отговорността на обвиняемата, я характеризират като лице с
ниска средна степен на обществена опасност, а обществената опасност на
деянието е отчетена от самия законодател с предвидените санкции за
престъплението и като се вземе предвид материалното и семейно положение
на жената – майка на пеленаче, без допълнителни доходи и имущество, Съдът
намира, че наказанието глоба следва да се определи в минимума на
посоченото в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.
Този размер е най-справедлив, съответства на обществената опасност на
деянието и на дееца и на имотното му състояние и е в състояние да постигне
целите на генералната и специалната превенции, предвидени по НК да се
повлияе превъзпитателно и предупредително на виновния и на другите
членове на обществото.
Причини за извършване на деянието – ниска правна култура, ниска
правна култура и незачитане на установения в страната правов ред,
регулиращ обществени отношения, свързани със сигурността при
документооборота.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК обвиняемата следва
да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив направените по
делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за Съдебно-почеркова
експертиза при предварителното разследване, който въпрос е решен с
Определение № 11 / 20.07.2021 година в производство по реда на чл. 306,
5
ал.1, т. 4 от НПК.
Воден от горните съображения, Съдът постанови Решението.

Районен съдия: (п)
6