РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Кубрат, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20243320100280 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 75 от
ЗС.
Постъпила е искова молба от И. Х. М., ЕГН ********** с адрес в ***, в
която твърди, че по силата на извършена сделка покупко-продажба,
обективирана в НА № 117/13.12.2013 г., том VI, рег. № 6494, дело № 909/2013
г. по описа на Нотариус рег. № 573 на НК, вписан в СВ Кубрат с вх. рег. №
5333/13.12.2013 г., Акт № 178, том 20, е собственик на Поземлен имот с начин
на трайно ползване: Съор. поддържане с площ 5.960 дка, трета категория,
съставляващ имот № 000298 по плана за земеразделяне, заедно с построената
в същия имот сграда. Когато закупил имота, изявил желание да закупи и
съседния имот, а именно – № 000299, тъй като двата имота заедно
съставлявали съоръжение „Кантон“. Управителят на ОПУ обяснил, че
съседния имот все още се продава, но да го почисти и ползва като собствен, а
когато бъде обявен за продажба ще го предложат първо на ищеца. На
12.12.2023 г. бил проведен електронен търг за продажба на имот № 000299.
Ответното дружество било посочено като участник предложил най-висока
цена. Заявява, че до датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2024
1
г., не му е била връчена заповедта по чл. 55, ал. 1 от ППЗДС, с която е
определен купувач, цената и условията на плащането.
Междувременно към 13.12.2013 г. този имот бил занемарен, поради
което ищецът оградил както собствения си имот, така и този с № 000299, с
бетонна ограда с железни колчета и телена мрежа.
Твърди, че на 21.04.2024 г. две лица започнали да събарят изградената от
ищеца ограда, за което синът му А. И. Х. подал сигнал на тел. 112. Като
твърди, че с действията си ответното дружество нарушава владението му
върху имот № 000299, претендира на основание чл. 75 от ЗС съдът да се
произнесе с решение, с което да осъди нарушителя „ДАДА 2013“ ЕООД с.
Беловец да прекрати действията, с които извършва нарушението, а именно
разрушаването на бетонната ограда с железни колчета и телена мрежа. Прави
искане за допускане предварително изпълнение на решението. Претендира на
основание чл. 45 от ЗЗД, съдът да осъди ответното дружество да му заплати и
обезщетение за причинените от нарушението имуществени вреди в размер на
8800 лева. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът изразява становище за
недопустимост и в условията на евентуалност за неоснователност на
предявения иск. Ответникът „ДАДА 2013“ ЕООД с. Беловец представлявано
от С. Н. Б. оспорва предявените искове. Посочва се, че сам ищецът в исковата
молба признава, че не е собственик на имот № 000299 в землището на с.
Беловец, а две лица на 21.04.2024 г. са започнали да събарят ограда. Неясно е
защо ищецът насочва претенцията си към ответното дружество, макар да
пояснява, че две други лица са извършили неправомерните действия.
Представя доказателства, че ответното дружество е собственик на процесния
имот с № 000299. Оспорва и иска по чл. 45 ЗЗД, като предявен без прецизен
петитум и ясно изложение на фактите. Моли съда да отхвърли предявените
искове и им присъди сторените по делото разноски.
В съдебно заседание на 15.07.2025 г. ищецът чрез процесуалния си
представител се отказва от претенцията по чл. 45 ЗЗД, поради което съдът е
прекратил производството по делото в тази му част.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
2
Имотът предмет на спора в настоящото производство, представлява
поземлен имот с идентификатор 03575.30.299 по КККР на с. Беловец,
одобрени със Заповед № РД-18-418/19.06.2019 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с площ 1502 кв. м, находящ се в с. Беловец, общ. Кубрат, трайно
предназначение на територията: територия на транспорта; начин на трайно
ползване: за ремонт и поддържане на транспортни средства, в т. ч. Сграда с
идентификатор 03575.30.299.1 със застроена площ 9 кв. м, едноетажна,
предназначение: сграда на транспорта, масивна построена 1962 г. Не е спорно
в отношенията между страните, че този имот е бил собственост на Агенция
„Пътна инфраструктура“, актуван впоследствие като имот частна държавна
собственост и след проведен електронен търг, този имот е собственост на
ответното дружество.
Не е спорно между страните, че процесният имот е съседен с поземлен
имот № 000298 в землището на с. Беловец, с начин на трайно ползване: съор.
поддържане, с площ 5.960 дка, който ищецът е придобил въз основа на сделка
покупко-продажба сключена с „Пътно строителство“ АД, оформена с НА №
117, том VI, дело № 909/2013 г. на Нотариус рег. № 573 на НК с р-н на д-е РС –
Кубрат.
От признанието на ищеца и от показанията на сина му св. А. Х. се
установява, че през 2013 г. както имот № 000298, така и съседния № 000299, са
били обрасли с храсти. Поради това, че инж. У. – представляващия продавача
по сделката обещал да купят и имота с № 000299, им разрешил да оградят
както своя собствен имот, така и този на ОПУ.
Няма спор между страните, че със средства на ищеца и двата имота са
били оградени с ограда с бетонна основа и мрежа.
Свидетелят А. Х., син на ищеца, установява, че с багер и друга техника,
наети работници, са почистили и двете места, след което са изградили и ограда
също на двете места. След като и двата имота били оградени, там засели
овощни дръвчета – кайсии, череша, орех, мушмула, също и лозови
насаждения. Родителите му от тогава обработвали и се грижили за двата
имота. Свидетелят признава, че е уговорил с директора на „Път консулт“ да
закупи и съседния имот, а именно спорния в настоящото производство. След
21.04.2024 г. установил, че част от оградата е разрушена, подал сигнал на тел.
112. Разрушената част е била в държавното място. Имало е случаи, когато при
3
ремонт на пътя е оставяна техника в процесното място. Заявява, че за тяхното
място между баща му и управителя на ответното дружество е имало сключен
договор за наем, но само за една година.
В показанията си св. С. А. посочва, че е бивш съученик на св. А. Х.,
който познава с турското име А.. Описва къде се намира процесното място,
възпроизвежда данни как е изглеждало преди да бъде закупено от ищеца –
обрасло с храсти и дървета. След почистването на мястото помогнал с техника
при изграждането на оградата. Когато пътувал през с. Беловец забелязал, че
част от оградата е разрушена.
Св. Н. С., която към месец април 2024 г. е работела капо ст. юрисконсулт
в Областна администрация Разград посочва, че е започнала работа там на
12.01.2024 г. Т. е. когато е започнала работа вече търгът е бил приключил.
Обяснява, че протоколът за предаване на имота е подписан на 25.01.2024 г. в
сградата на областната администрация.
В показанията си св. Е. А., кмет на село Беловец, се установява, че
същият живее близо до спорния имот. Свидетелят си спомня, че действително
този имот преди да бъде закупен от А. е бил обрасъл с дървета и храсти.
Впоследствие възприемал как родителите на А. обработват мястото, на което
изградили и ограда. Знаел и от коментари на хора от селото, че мястото е на
две държавни предприятия, като само едното е продало, като частта от около
декар и нещо не е била продадена от другото държавно предприятие. Знае, че
този по-малък по площ имот е бил пуснат за продажба, като включително и
обява е имало в кметството за това. После разбрал, че след проведен търг С. е
закупил мястото и твърди, че от тогава започнали пререканията между него и
сина на ищеца, който претендирал извършените подобрения в същия. При
подготовката на ежегодния фестивал в местността „Божурите“ в с. Беловец в
края на месец април 2024 г. забелязал, че част от оградата, точно на ъгъла
между главния път и черния път е разрушена. Забелязал, че отвън покрай
оградата има момчета, наети от управителя на ответното дружество.
Свидетелят С. Ш. посочва, че е участвал в почистването на имота от
дървета и храсти през 2013 г. Спомня си, че в един от дните, в когато
разчиствали, дошла синя кола „Дачия“, със синя лампа, за която впоследствие
разбрал, че е от АПИ , и мъжът от автомобила предупредил, че мястото, което
е до самия главен път не е закупено, както и да не съборят съществуващата
4
сграда в държавния имот. Виждал е трактори в имота и друга техника. После
разбрал от управителя на ответното дружество, че е участвал в търг и е
спечелил, след което е закупил спорното място.
Показанията на всички разпитани свидетели са ясни, подробни и
безпротиворечиви и взаимодопълващи се, кореспондират и се подкрепят и от
представените писмени доказателства. Ето защо, съдът ги кредитира изцяло.
Изслушан в съдебно заседание управителят на ответното дружество С.
Н. обяснява, че след като е придобил собствеността върху имота и наел
геодезист да трасира същия, установил, че така както е направена оградата му
скосява мястото и губи около 10 - 15 кв. метра, поради което е съборил
оградата в тази част, за да я изгради съобразно действителните граници на
имота.
По повод жалба на сина на ищеца до РП – Разград е била образувана пр.
преписка № 1209/2024 г. по описа на същата прокуратура, приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство, приобщена
към настоящото дело.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 75 ЗС
За посесорната защита, предвидена с исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС, е
необходимо да се установи наличието на фактическо състояние на
упражняване на господство върху вещта и факта на неговото нарушаване. Т. е.
при владелческите искове съдът се интересува само от ограничен брой факти
имало ли е владение, имало ли е нарушение, кой в владелец на конкретния
недвижим имот към момента на предявяване на иска.
Разпоредбата на чл. 75 ЗС брани владението на недвижим имот
продължило повече от шест месеца, без значение дали е добросъвестно или не,
стига да не е опорочено по отношение на владелеца (т. е. да не е отнето по
скрит или насилствен начин).
Владението е първата предпоставка, която е необходимо да бъде
установена, за успешното провеждане на посесорната защита. Тъй като
владението е факт с правно значение, доказването му е в тежест на онзи, който
иска да се ползва от благоприятните му последици – т. е. при посесорните
5
искове, доказването на владението е в тежест на владелеца, който търси
защита.
Основните признаци на владението са обективен и субективен. Първият
е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт,
следва да е установена трайно, поне в рамките на шест месеца по иска по чл.
75 ЗС, по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него
въздействия спрямо вещта. Тези въздействия/действия могат да бъдат
различни, но по съдържание и като съвкупност следва да съответстват на
съдържанието на вещното право, фактическата власт следва да бъде пълна.
Субективният признак е характеристика на едно субективно (лично)
поведение на владелеца – да държи вещта като своя, със съзнанието, че той е
собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно,
субективно състояние. За доказването, законодателят е установил законовата
презумпцията на чл. 69 ЗС, според която „предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“.
Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима
и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че
владелецът не държи вещта за себе си – т. е. презумпцията размества тежестта
на доказване. Тази презумпция се оборва когато се установи, че вещта се
държи на правно основание (прим. договор, т. е. за другиго). Допълнителни
признаци на владението (въпреки, че не са регламентирани от действащия ЗС)
са владението да е постоянно, т. е. фактическата власт върху вещта и
държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля,
трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на
други лица, владението да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано
за период по-дълъг от шест месеца (чл. 81 от ЗС), владението да е несъмнено –
да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за
себе си, владението да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие
и владението да е явно, да се упражнява така, че всеки заинтересован да може
да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния
владелец.
В конкретния случай от показанията на всички разпитани свидетели се
установяват описаните по-горе обективни признаци на владението на ищеца
върху процесния имот, повече от шест месеца. Същевременно с това обаче
тези показания оборват презумпцията на чл. 69 ЗС, че владелецът държи
6
вещта като своя и установяват противното. Както ищецът сам признава в
исковата молба, така и от показанията на св. Х. се установява, че И. Х. е имал
уговорка за покупката на спорния имот и докато е очаквал продажбата той е
започнал да го ползва, т. е. със знанието и съгласието на собственика и е имал
качеството на държател. Това сочи за липсата на твърдяното в исковата молба
субективно отношение за своене на имота като владелец, още повече, че се
касае за имот държавна собственост. Дори самият свидетел А. Х. сочи
спорния имот като „държавния имот“.
От друга страна, установи се по делото, че ответникът след като е станал
собственик, е разрушил само тази част на оградата, която не съвпада с
границите на закупения от него имот, за който се установи, че при границата
си с имот № 03575.60.62 образува прав ъгъл, поради което и скосената част от
оградата е съборена, за да се изгради такава съобразно извършеното
трасиране.
По изложените съображения и след като ищецът не доказва наличието
на първата предпоставка за уважаване на предявения иск – владението си
върху процесния имот, съдът следва да отхвърли исковата претенция без да
обсъжда останалите предпоставки за основателност на същия.
Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл. 75 от ЗС
макар и допустим, по изложените по-горе съображения е неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на
ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски за
процесуално представителство в размер на 1000 лв. по иска с правно
основание чл. 75 ЗС и в размер на 1180 лв. по иска по чл. 45 ЗЗД, за които са
представени доказателства, че са платени по банков път.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. М., ЕГН ********** с адрес в ***
срещу „ДАДА 2013“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** представлявано от С. Н. Б. иск да преустановят действията си,
с които нарушават владението на И. Х. М. по отношение на имот с
идентификатор 03575.30.299 по КККР на с. Беловец, одобрени със Заповед №
7
РД-18-418/19.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1502 кв.
м, находящ се в с. Беловец, общ. Кубрат, трайно предназначение на
територията: територия на транспорта; начин на трайно ползване: за ремонт и
поддържане на транспортни средства, в т. ч. Сграда с идентификатор
03575.30.299.1 със застроена площ 9 кв. м, едноетажна, предназначение:
сграда на транспорта, масивна построена 1962 г.
ОСЪЖДА И. Х. М., ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на „ДАДА
2013“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** представлявано от С. Н. Б. сумата 2 180.00 лева (две хиляди сто и
осемдесет лева, нула ст.) – сторени разноски по делото съразмерно с
отхвърлените искове.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
8