№ 524
гр. Пазарджик, 04.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220104020 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. З.М.,
надлежно упълномощена да го представлява.
Ответницата Т.Б., редовно призована, се явява лично и с адв. Т.,
надлежно упълномощена да я представлява.
АДВ.М. : - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: - Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
ЗАСЕДАНИЕТО Е ПО ПРОИЗВОДСТВО ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ.
АДВ. М.: - Поддържам искането за привременни мерки.
АДВ. Т.: Ние също желаем определяне на привременни мерки по
отношение на детето.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ОТВЕТНИЦАТА ПО
РЕДА НА ЧЛ. 176 ОТ ГПК.
ОТВЕТНИЦАТА ПО РЕДА НА ЧЛ. 176 ОТ ГПК: - На 14 ноември стана
така, че имахме конфликти с майката на И.. Започнаха да ме обиждат, да
1
говорят за семейството ми и си позволи да ми посегне г-жа Б. и тъй като И.Б.
не направи нищо се ядосах. Детето ми беше в ръцете, ядеше мляко и тъкмо
заспиваше. Исках да си взема детето и да го изкъпя. На г-жа Б. не й харесваше
аз да се занимавам с детето. Те искат от мен да работя, да изкарвам пари,
карат ме да чистя и да готвя, и да става това, което те кажат за детето. Казваха
ми какво ще яде детето, от събота на събота се къпе, от събота на събота се
правеха супички, държаха й дрешките в един кашон – това не ми харесваше.
Тогава на 14-ти ноември се разделихме и като ми посегна майка му и аз се
обърнах към И. и той не ме защити. Майка му взе детето, закара го в кухнята
и не искаха да ми дават детето и от побоя, аз тогава бях бременна, излязох
отвън и казах по телефона на баща ми да дойде да ме вземе. Казах, че имам
проблем и не мога да остана в тая къща. Тогава дойде И., взе ми телефона и
почна да го тряска. Не искаше да се обаждам. Каза да се обадя на баща ми
отново и да му кажа, че всичко е наред. Каза, че ако не му кажа ще ме
заколи, ще ме утрепе и ще ме вземат умряла. Аз се уплаших. Каза, че и на
баща ми ще правят проблеми. Майка му на И. го подкрепяше със същите
думи. Тогава се обадих и казах на баща ми, че сме се оправили и нямаме
проблем. По време на разговора аз плачех и баща ми усети, че не е така както
казвам и решава да тръгва, да разбере какво се е случило. Тогава те започнаха
да ме заплашват „Ти как може да си помислиш, че ще те пуснем, ще взема
нож да те заколя, ще направиш аборт“. Започна да ме бие с една метла И..
Започна кръв да ми тече, уплаших се, мислех, че умирам, легнах на леглото и
започнах да му се моля да ме остави. Той ми казва „Няма да те оставя, курво
долна, аз докога ще те търпя?“ Ей сега ще взема нож да те заколя!“ Баща ми
дойде да ме вземе. Аз излезнах и поисках да си взема детето, но И. и майка му
казаха, че няма да ми дадат детето. Казах, че ще обадя в полицията да ми
съдействат да си взема детето, не искам да си тръгвам без детето. Обадихме
се на 112 на центъра и оттам ми казаха да изчакаме, защото тогава беше
изборен ден. След час дойдоха и ме питаха какво искам да направят. Обясних
на полицаите случката, че са ме били и не ми дават детето, а аз си го искам.
Те ми казаха, че по телефона друго разбрали – че искам да си взема дрехите и
не ми ги дават. Казах им, че имам брак, детето е припознато и те отговориха,
че нищо не могат да направят. Казаха, че могат само да ме придружат до тях
да си взема детето, но те пак отказаха. Аз си бях една година и три месеца
при нашите с детето. В началото въобще не съм имала връзка с И., след като
2
си отидох. След това бях блокирана отвсякъде, правя опити да се свържа, но
не мога. Мисля, че вторият месец вече беше ме отблокирал, да ми пише да се
връщам, бил се променил, но аз знам, че той и предишните пъти ми е говорил
така - връщала съм се . Г-жа М. знае много добре. Опитвала съм се да запазя
семейството, детето ми да расте с майка и баща, но от негова страна не
проявяваше отношение нито като мъж, нито като баща. Той обича да излиза,
да пие, да излиза, по хазартни игри си даваше парите. Майка му ми налагаше
правила, че това е нейната къща и може да си прави каквото иска с детето и
това не ми харесваше. В началото до ден днешен не ми показват детето
когато аз се обаждам. Те казват, че когато те решат ще ми дадат детето. Не ми
отговарят на обажданията. Когато беше И.Б. в Германия детето беше болно,
кашляше. Помолих се да ми покажат детето, защото много страдам за нея.
Той ми каза, че майка му ще ми звънне да видя детето. Тя звънна майка му, на
камерата видях, че детето не е добре, и тогава ми стана много тежко на мен
/Ответницата плаче и е разстроена/ - не знаех какво се случва с детето.
Обадих му се на И. и му казах, че детето не е добре, молих му се да отида да
взема детето. Той ми каза, че имам забрана да ходя и ако пристъпя ще ме
заколи. Каза „Нямате право да идвате“. Каза, че е спечелил привременните
мерки и, че всичко е в негова полза. Аз съм снимала всичко което ми е
пращал и писал той. Натяква ми, че ако спечеля делото някой от моето
семейство ще умре, за него не е проблем да отиде в затвора, дори и да
спечеля делото ще ми даде детето голо и босо, няма да ми даде развод. Той
ми се обаждаше да ме заплашва, да ме дразни, да ме обижда. След като видях
детето по камерата той беше забранил да ми показват детето, след като така
съм реагирала и тогава на 10-ти януари отидох в „Закрила на детето“ С. и ми
казаха, че след като г-н Б. е в чужбина съм в правото си да си взема детето. Аз
реших да отида, но ме беше страх, защото той каза, че иска да ме убие. Казаха
от „Закрила на детето“, че ще пратят полицаи да ме придружат. Дойдохме и
вместо да се срещнем с полицаите видяхме, че те излизаха от тяхната къща.
Питаха ме дали мога да си взема детето - дали имам документ. Казаха, че
нищо не могат да направят, дори не дойдоха полицаите да дойдат с мен да
видя детето. Докато не тръгнахме и те не си тръгнаха. Тръгнах си оттам и
оттогава не съм правила опити да видя детето. После само по телефона от
време на време, само когато той иска за по две минути сме говорили.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ /ПООТДЕЛНО/: – Водим допуснатите
3
свидетели.
СЪДЪТ
О П Р Е ДЕ Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ разпит на допуснатите свидетели на ответната
страна.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Я.Н.Т.-Д.:- На 55 години , българка, българска граждА., неосъждана, без
родство със страните по делото. Предупредена за наказателната отговорност
по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Т-Д.: - От 1991 година работя в с. Д., с прекъсване от
пет години, и работя като общопрактикуващ лекар. Познавам Т. от 2-гоишна
възраст. Познавам цялото семейство, личен лекар съм на всички. Т. има дете
А.. Тя е родена в Югозападна болница С.. Работя и като неонатолог и
присъствах и при раждането на детето. Детето се роди с тегло 4 кг и получи
акушерска парализа, поради тежкото раждане. След раждането детето остана
в с. Д. първите няколко месеца, в което време се лекуваше тази акушерска
парализа. Аз бях личен лекар на детето в този период. Като личен лекар съм
посещавала дома на Т.. Детето беше винаги изключително чисто когато са го
водили при мен на преглед, добре гледано дете, не е много голяма къщата, но
добре поддържана, с добра хигиена. Нищо лошо не мога да кажа за тяхното
семейство. Т. е нормална, психически стабилна жена, която се грижеше
всеотдайно за детето си. След родовия период те посещаваха рехабилитация
много често. В С. имаше детски рехабилитатор и в резултат на това нещо
детето към 6-месечна възраст напълно преодоля това увреждане, което
получи при раждането. През това време Т. имаше пълната подкрепа на
родителите й, помагаха й при отглеждането на детето и воденето на детето на
рехабилитационните процедури. В момента детето се отглежда в семейството
на бащата доколкото знам. Т. след като мъжът й я беше пребил се появи при
мен за съвет как да си извади медицинско – беше ноември месец миналата
година. Тя е моя пациентка към момента. Тя е млада, здрава жена, не ме е
посещавала след 14-ти ноември. Познавам бащата на детето, запознах се с
него след изписването на детето от болницата и по този повод влязох в един
словесен конфликт с него, защото той настояваше на следващия ден след
прибирането от болницата – раждането беше с вакуум, с разкъсване и той
4
настояваше да тръгват веднага за Пазарджик да се приберат в неговата къща.
Беше средата на лятото, изключително топло време, колата беше без
климатик, - казах, че е неразумно това и постъпката му е садистична – да
накараш жена с разкъсвания да седне в такава кола не показва добро
отношение. Аз работих като втори неонатолог след раждането и той влезе в
конфликт и заплашваше титулярния неонатолог, че ще я съди, защото детето
било с увреждане. От ноември месец когато са имали конфликт не е виждала
детето майката. Питала съм я, защото и аз се тревожа толкова млада жена да
бъде отделена от детето си, което също е толкова малко, не е редно.
Интересувам се и я питам и тя е споделяла, че изключително разстроена от
факта, че не вижда детето си. Не знам да има вредни навици Т., не съм я
виждала да пие или да пуши. Тя е един въздържан и адекватен човек. Жена,
която пуши и пие алкохол няма да роди дете 4 кг. Тя е спазвала правилен
начин на живот, предвид нейната крехка физика. Т. има на кой да разчита за
помощ и подкрепа, в случай, че детето й остане при нея. Родителите й са
много всеотдайни, майка й много й помагаше, баща й я возеше всеки път
когато трябваше да водят детето на масаж. Той също е много добър човек,
услужлив, на мен ми е вършил услуги, когато се е налагало – той работи като
таксиметров шофьор – това имам предвид като услуги. Разговаряхме с Т.,
обаждаха ми се от „Закрила на детето“ в Пазарджик и съм отговаряла
неколкократно на техни въпроси по телефона. Когато съм разбрала, че са я
били, аз съм й казвала, че трябва да прекъсне отношенията с този човек, това
според мен е неприемливо. Виждала съм охлузванията, синините. Като
познавам Т. от двегодишна няма как да мисля друго. Когато видях през
ноември Т. ми каза, че е станал инцидент, не си спомням на коя дата, но я
видях на следващия ден. Видях, че има зачервявания по кожата по лицето, по
рамената, което сочеше на удари, изглеждаше емоционално много разстроена.
Не съм виждала детето от миналото лято, защото ми се обади новия личен
лекар от Пазарджик, който ме попита за имунизационен статус на детето. Не
съм останала с впечатление, че на семейството на Т. им липсват финанси.
Баща й работи, а майка й работи в Германия. Не знам Т. да е оставила детето
и да отишла в Германия – нямам спомен за такова нещо. Не ходя по
семейните тържества на семейството и не мога да кажа дали детето е
присъствало на такива. Ползвала съм услуги на бащата на Т. във връзка с
работата му като таксиметров шофьор – обаждала съм му се, включително и
5
да ми донася нещо и съм си плащала за таксиметровата услуга. Имаше
настанен в болницата един човек, на който близките му нямаха никакви
финанси, а той с тежки заболявания. След това колегата хирург ми се обади
да си го прибера, защото заемал стаята и той не можел да работи с други
пациенти. В този момент се обадих на Сергей – бащата на Т. – да прибере
човека от болницата да го прибере, като исках да му платя за това, но той не
пожела да вземе парите. Казвам го като пример за това какъв е Сергей.
Сне се самоличността на втория свидетел на ответната страна, както
следва:
С.М.Е.: - На 52 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, баща съм на Т.. Желая да съм свидетел. Предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Е.: – Познавам И.Б. – това е съпругът на дъщеря ми, от
около три години са заедно. В момента не живеят заедно. Не са заедно от
14.11.2021 година. На тази дата дъщеря ми се обади по телефона „Ела, тати,
не ми звъни, ела с полиция“. Аз оттам тръгвам, тя на два пъти ми се обади.
Първият път ми каза да се върна, защото впоследствие разбрах, че той я
заплашвал, да не идвам защото ще й навреди. Тя намира начин втори път да
ми се обади и вика “Идвай, тати, бързо, вземи полиция, без да ми се
обаждаш“. Брат ми каза, че ще идва с мен, племенникът ми също /Свидетелят
е разстроен и плаче/ Като дойдохме тука и се обадих на И.Б., след него излезе
и дъщеря ми. Той почна да ме обижда. Дъщеря ми излезе разтреперана,
разплакана,. Той почна да я заплашва „Ти излезеш ли оттук, нема да ти дам
детето“ – ей такива неща. Майка му почна да ме нарича сатана. Казах им „Как
няма да дойда като дъщеря ми ми се обажда и оттам дъщеря ми казва Няма да
изляза оттук докато не си взема детето“. Той каза „Няма да го вземеш, няма
да го видиш повече“. Дъщеря ми в колата ми казва „Тати, няма да си тръгна
без детето“. Обадихме се на 112. Полицията дойде след един час, защото бяха
изборите на 14-ти ноември. Дойдоха полицаите, казахме им как стоят нещата,
че не ни дават детето. Те казаха, че искала да си вземе дрехите. Ние казахме,
че няма такова нещо – „какви дрехи“, казахме , че заради детето, че е е бита.
Питаха ни имат ли брак, казахме, че имат брак и те казаха, че при това
положение няма какво да се направи. Дъщеря ми почна да им се моли да си
вземе детето. Тръгнаха с нас, влезнаха те и попитаха и като излезнаха , казаха,
6
че не го дават детето. Нищо не можеше да се направи, нямаше никакво
съдействие от страна на полицията и си тръгнахме оттам. Оттогава Т. живее в
с. Д.. Съпругът й тук си остана. Детето се казва А. – към 14-ти ноември беше
на година и един два месеца. Детето е родено в С.. След като се роди детето
дъщеря ми беше около 5-6 дена в болницата и след като си дойде от
болницата И.Б. дойде и почна да се подмилква и дъщеря ми да се прибере и
тя надявайки се да се промени този човек реши да се прибере тук. Дъщеря
ми беше пребита от мъжа си, още когато беше бременна с А. и тя беше
избягала при техни роднини и ми се обади и ми вика – тайно ми се обади
„Тати, ела да ме прибереш, защото може и да не ме намериш жива„. Аз
отидох и я взех. Вторият случай беше на рождения й ден на 30-ти август. Ние
решихме да дойдем със съпругата ми, да си вземем всичко необходимо, за да
не ги притесняваме. Намерихме дъщеря ми обаче доста неспокойна, личеше
си , че нещо има с нея. Докато не разбрах при разговора с нея и видях, че не
може да си обръща главата наляво и надясно. Питах я какво става. Той я беше
пребил на рождения ден. Извинявайте, аз съм емоционален човек /свидетелят
е разстроен и плаче/. Взех си детето тогава и тръгнахме. Детето беше на един
месец и 5-6 дена и тогава го дадоха детето на дъщеря ми да си го гледа.
Третият случай е на 14- ти ноември когато беше пребита от съпруга си, като я
заплашваше и до такава степен беше стигнала дъщеря ми – прилошаваше й от
боя и го е молела да престане – при положение, че е бременна тя трябваше да
понесе всичко и не знам как се е добрала до телефона – майката влезнала и
казала „Остави я не си заслужава да влезеш в затвора заради нея„ и тогава тя
използвала дъщеря ми момента да се добере до телефона да се обади да
дойда. Детето от 14-ти ноември живее при баба си, защото той е неспособен
да гледа дете. Той използва много често алкохол и е неконтролируем и
способен и на най-лошото, което оправдава страховете ми още от начало. И. е
бил женен преди и жена му го е напуснала бременна, при това, и не знам
какви са причините. Дъщеря ми не е виждала детето си от 14-ти ноември.
Правила е разбира се опити, но дори и тогава я е заплашвал, дори и на мен е
звънял и аз не му вдигам, вече защото му знам репертоара със заплахите.
Какво ли не сме правили, ходихме в С. в „Закрила на детето“. Казахме как
стоят нещата и те ни казаха, че след като имат брак законът е такъв, че трябва
съда да се произнесе. Идвали сме и тук до Социално подпомагане – беше на
10-ти януари тази година. Разказахме всичко това – те извикаха полиция за
7
съдействие, но полицията не дойде на уговореното място, а първо са отишли в
дома на господина, не знам защо. И. се обади на дъщеря ми и вика „Каква е
тая полиция дето си пратила в дома“. Ние тръгнахме, но ни пресрещна
полиция и ни казаха да не ходим там, трябва да се отнесем към адвокат и
много гадно се отнесоха към нас. Не беше присъщо за властни лица такова
нещо. Ние заведохме дело за домашно насилие в С., даже не е приключило.
Обажданията на И. до дъщеря ми са единствено да я заплашва тормози, да я
изкара от равновесие. Тя се моли да покаже детето по телефона само и той
много често иска да й навреди, но понякога й показва детето. Ние разбрахме
че януари месец в чужбина е бил И.. Ние се чудихме как може единия
родител в чужбина, а другият – при положение майката е тук и не може да
види детето. Споделяла ми е дъщеря ми, че тези дни й се е обаждал И. и казал
„Никога няма да ти дам детето, дойде ли някой от вашите ще го заколя и дори
да спечелиш няма да ти дам детето“ . Дъщеря ми се страхува, как да не се
страхува, не са ли видими тези случаи които казах. Няма ли основание за
страх? На 14-ти ноември дъщеря ми се обади първия път „Тръгвай, тати, да
ме вземеш“. Аз тръгвам да я взимам, но той като разбрал я накарал да ми се
обади да не тръгвам. Аз усетих и казах на брат ми, че нещо не е както трябва,
има нещо гнило. Дъщеря ми не е такова дете – първо да тръгвам, а после да
не тръгвам, да се връщам. По думите й разбрах. Тя намира начин да ми се
обади да тръгвам с полиция, да не й звъня. Вторият път гласът й трепереше,
естествено, как може да не й трепери. Тя ми изпрати и есемес и го имам
записан. Т. ме накара да се обадя на 112 и тя понеже знае по-точно как стоят
нещата аз се обадих, и й дадох телефона тя да говори. Не си спомням дали от
моя телефон или от нейния се обадихме на 112. Като отидохме на 14-ти
ноември Т. не си беше приготвила дрехи, тръгна просто както си беше
облечена. Даже той й казваше да си вземе дрехите, че повече няма да се
връща в тази къща. Аз съм възпитавал детето си на ценности, т.е. до край да
запази семейството си и дъщеря ми се надяваше един да се върне и да
заживеят един нормален семеен живот, затова не сме подали жалба след
побой на рождения й ден. Знам, че И. сега си е в България. Детето в момента
се намира в с. Ц., при баба си. И. живее и той в с. Ц.. Дъщеря ми като живееха
заедно с И. живееха на същото място в с. Ц.. Съпругата ми не е в момента в с.
Д.. Детето е при баба си в с. Ц. от 14-ти ноември. Почти цяла година дъщеря
ми си изгледа детето у дома, след като дойдоха И. и майка му и казаха на Т.
8
да отидат всички в с. Ц. за седмица или повече. Като са отишли И. почнал да
се налага, казал, че има проблеми, да отидат двамата в чужбина да работят, а
майка му да гледа детето. Ходиха за един месец в чужбина двамата, но
работата не им беше такава каквато очакваха и се върнаха. Докато бяха в
чужбина бабата гледаше детето, дъщеря ми не беше съгласна, но нямаше
какво да направи. Той я задължаваше да ходи в чужбина да работи, да си
оправя бакиите. Т. не е имала кредити в този период – поне аз не знам. Тогава
когато бяха в чужбина молих дъщеря ми да се обади на майката на И. да
покаже детето по телефона, да го видя, но не съм ходил на място. Много
искаше Т. да изпраща пари на детето, но знаеше, че той ще ги използва за
друго нещо, не става въпрос за храна, а за финанси. Обаждаха ни да
изпратим каквото кажат и сме изпращали всичко – докато бяха в чужбина. От
14-ти ноември насам не сме изпращали дрехи и храна за детето, не съм
сигурен, тя освен ако е изпращала. Попитахме нашата докторка и тя каза, че
детето е било при нея до август месец, а впоследствие са при друг. Д-р
Янкова ме е изгледала с една дума. Аз работя на друго място, но понеже съм
служител в евангелска църква и ме ползват хората да ходя да взема, това –
онова. Имам си работа, но това, че помагам на хората е друго. Това е като мое
служение в господа, помагам на хората и карам болните.
АДВ. М.: - Ние също водим свидетели и моля да ги допуснете.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели А.Д. Б. и Н.К.А..
Сне се самоличността на първия свидетел на ищцовата страна, както
следва:
А.Д. Б. : - На 50 години , българка, българска граждА., омъжена,
неосъждана, майка на И., желая да съм свидетел. Предупредена за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Б.: - Моето внуче от 3-ти септември до днешна дата
живее в с. Ц. при мен и при баща си, в моя дом. Бащата на детето е И.Б., а
внучка ми се казва А. Б.. Майката си замина в навечечието на изборите и
затова детето живее при нас. Имаха скандал с бащата, детенцето беше при
мен. През целия ден разговаряха с баща си, трябваше да слуша жалбите на
баща си, че майка й избягала с друг мъж, че по-малките й братя нямали якета,
9
нямали дърва, в студа стоят. Скараха се защото тя през целия ден говореше с
баща си. Детето си спеше при мен от 3-ти септември. Аз се качих горе и ги
попитах какво става. Казаха, че се оправят. Слязох долу и внучката я приспах.
Тя ми позволи детето да спи при мен. Тя като си дойде на 3-ти септември ми
каза „Ти си майка, ти си баща, детето ще спи при теб, ние отиваме да работим
в чужбина“. Детенцето пристигна от С. на година и един месец 6 кг, хранеше
го с медени питки, близалки, детето не знаеше вкуса на мляко, на бисквитки.
Топеше биберона в шоколад нутела. При всяка моя забележка тя ми се
опъваше, че тя е майката, те ще решава как да храни детето. За хигиената –
сутрин на детето не се миеше с вода, бършеше се мокри кърпички – така с
дупето и същото. Детето и в Д. не се е хранило здравословно, защото
разговаряхме с нея по вайбър. Винаги когато видя детето е с близалка в устата
или с кисело мляко разредено с вода. Не съм видяла да държи купичка с
чорба, да има плод в ръката. Детето когато дойде в Ц. имаше две пропуснати
ваксини, които ги направихме при нашия лекар. Август месец детето е било в
болница в С., излязло с абокат от болницата, защото трябвало да сватбуват на
вуйчо си. Т. каза, че ще излезе по-рано от болницата, защото трябвало да бъде
на сватбата на брат си. Не знам защо са пропуснати ваксините. Тя ми каза, че
август месец трябвало да се постави ваксина на детенцето, но не е поставена,
защото са били в болница. При един от прегледите при нашия лекар се оказа,
че има детето инфекция на червата. Не знам от какво е тази инфекция. Д-р Т.
в с. Ц. е лекуващия лекар на детето. От 3-ти септември досега се грижа за
детето. Като заминаха за Германия майката и бащата на 13-ти септември, аз и
дядото се грижим за детето. На 3-ти ноември се прибраха майката и бащата.
Детето спа при тях една вечер само и на 13-ти ноември майката си замина.
Оттогава аз къпя и храня детето. Синът ми ми помага. Беше в Германия през
януари синът ми в командировка за две седмици. Работеше във фабрика за
салати, но прекрати договора и сега ми помага да гледаме детето, той е
безработен. Той преди това работеше в Германия, не сме без пари. Ние сме
производително село и има къде да се работи по полето. Когато е лошо
времето не ходи на работа, като е хубаво времето е на работа – последно
миналият четвъртък. Предостатъчни са парите, които праща мъжът ми от
германия за да отглеждаме детето. Синът ми се занимава с детето. Докато
сготвя, изпера или изчистя няма кой друг освен него да се занимава с детето,
извежда го на разходка. Аз имам работа по градината. Случвало се е той да го
10
приспива и да го храни. Има условия в с.Ц. за отглеждане на детето. Имаме си
двор, лятна количка, зимна количка, масичка за хранене, дворът е с високи
огради. Къщата ми е с три спални, една кухня, двете спални с климатик.
Един-единствен път ходих в Д. - там от коридора се излиза направо на
улицата, няма двор, а зад къщата беше като сметище. Доколкото знам майката
на Т. живее с друг мъж, баща й върти някакво такси. Големият й брат е в
Германия, жена му е бременна и двамата й братя, които са ученици. И. може
да разчита на моята помощ. Детето е привързано към цялото семейство – към
мен, дядото, бащата, към моята сестра, която живее срещу моята къща.
Откакто е напуснала Т. не е пращала храна, дрехи на детето. Не знам кой
получава майчинството за детето – един лев не е пристигнал на Ц.. Една
кукличка не е дошла за детето, нито пари, нито подаръци. Много пъти ме е
блокирала във вайбър, когато не й е кеф не ми вдига. Виждала се е по един-
два пъти в седмицата с детето по телефона. Не е правила опит да дойде да го
види. И. я е попитал дали иска да се съберат, тя казала, че никога няма да се
върне в нашия дом. Не ми е известно и не съм ставала свидетел синът ми да я
е удрял. Не знам дали е имало такова нещо. Тя много малко живя в нашия
дом. Аз перях детето на ръка, защото на детенцето прането не беше разделяно
от бяло и цветно. Държах аз да го пера, защото избелвах прането. По желание
перях детето и не съм съгласна с дни да се събира мръсното пране на детето.
Майката правеше така. Т. на детето дрехите никога не е прала, на мъжа си
переше. Много често се е случвало и нейните дрехи да се събират. Аз чистех
стаята им, защото тя не я чистеше, намирала съм мръсно бельо под спалнята.
Преди два дена разговаряше Т. със сина ми и тя каза „Ако аз загубя делото и
се дадат родителските права се дадат на теб това дете няма да го търся и по
телефона, грабвам си куфарите и заминавам за чужбина“. Това преди два дена
беше. Напоследък често разговарят със сина ми по телефона, защото вижда и
детето – по телефона. Те разговарят в мое присъствие. Синът ми ми казва
какво са си говорили. Веднъж получих и заплаха от нея по телефона, че тя ще
си вземе детето, няма да му видим очите, ще ми разкатае фамИ.та и нямало
закон да я спре тя да си вземе детето или закон, който да я задължи да ни го
показва. Внучка ми е родена в С.. Роди се 4 кг или 4,5 кг. На 3-ти септември
когато я доведохме детето беше на годинка и месец и тежеше 6 кг и нещо. До
май месец работех по чужбина. Не съм специалист по здравословно хранен,
но съм изгледала две деца. Водила съм детето на лекар, за да му се поставят
11
ваксините, а не заради инфекцията на червата. Д-р Т. постави тази диагноза на
детето. Не са й правили изследвания. Каза, че детето понеже е недохранено
според него има вероятност от инфекция на червата. Имаха проблем с бащата
и затова Т. си замина. Този ден реши Т. тя да изкъпе детето на горния етаж.
Той я попита защо, след като винаги аз го къпя. Тя каза аз съм майката аз ще
реша къде ще го къпя и къде ще го къпя. След като го изкъпа бащата го свали
отново при мен да си спи детето. Като тръгна с бащата си на 14-ти тя се обади
на полицаите и искала да си вземе дрехи, които я е страх да си ги вземе. В
двора заявява, че имала бебенце, което да си вземе. Полицаите й казаха да
влезе да си вземе дрехите. Тя самата е казала на полицаите – този извод го
правя, защото те й казаха да си вземе дрехи. Тя отговори, че не иска да си
взема дрехите, а е дошла за детенцето. Тя детенцето тогава не го видя изобщо,
нито тя , ни то полицаите. Питаха дали имат граждански брак . След като
разбраха, че имат граждански брак казаха, че не могат да направят нищо.
Беше 01.30 часа през нощта и детето спеше. Полицаите ми казаха да вляза
при детето. Не съм я поканила да влезе. Баща й и още двама мъже дойдоха да
я вземат. Баща й и роднините й бяха улицата, тя влезе в в двора. Синът ми
като си тръгна тя с баща си същата вечер- на 13/14 ноември, й се обади по
телефона да се връща в къщи, но баща й вдигна телефона с въпроса „Какво,
бе?“ и му затвори телефона. Преди да се обади на полицаите тя ми каза, че
напуска този дом заради мен. Когато дойдоха полицаите ми казаха да вляза
вътре при детето. Полицаите бяха от Пазарджик, не ги познавам. Моят син е
завършил средно образование с компютърна грамотност, но не работи това. В
Германия работеше във фабрика за салати – януари две седмици и половина,
а на Ц. работи на полето. Преди януари работеше по два-три месеца в
чужбина. Т. си беше в Д. от февруари до септември месец, когато заминаха за
чужбина двамата и се прибраха на 3 ноември. Когато е в компания синът ми
употребява алкохол. Рядко съм го виждала пиян – зависи с каква компания –
на четири-пет месеца веднъж. Мъжът ми не ми изпраща пари, но имам
банкова сметка в която имам в момента 9000 лева, имаме в наличност пари и
в къщи и не е нужно мъжът ми да изпраща пари. Синът ми има и друго дете,
което се оказа , че не е негово. Не дадоха да го припознае, защото майката се
ожени с детенцето. Майката и И. не са живели в моя дом. Майката живееше в
С. и на третият месец след като заживяха той се прибра при мен на Ц.. Не
знам дали има дело по закона за домашното насилие срещу синът ми. Синът
12
ми си е в къщи в момента, защото има ограничителна заповед и ми каза, че
има такава заповед и трябва да стоя далеч от Т.. Не е имало случаи когато са
живяли заедно да имат скандали – имали са спорове, но чак пък скандали –
не. Не съм ставала свидетел да я удря или бие. Тон й е повишавал пред мен,
но не я е удрял пред мен. Не съм я виждала нея с червенини или синини по
тялото, което да ме навежда на такава мисъл.
Сне се самоличността на втория свидетел на ищцовата страна
Н.К.А.: - На 36 години, българка, българска граждА., неомъжена,
неосъждана, без родство, Предупредена за наказателна отговорност по чл. 290
от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ А.: - Приятелски семейства сме с майката и бащата на
И.. Виждала съм детенцето на И.. Ходила съм у тях, детето е добре гледано,
дворът е чист. Майката на детето съм я виждала само на сватбата, за
приготовленията по роклята и така. Тя не е била много по Ц., след това си е
била по техния край. Още два-три пъти да съм я виждала, но не съм общувала
с нея, защото тя рядко излизаше. Сега за детенцето се грижи бабата А. Б..
Виждала съм аз това – здравословно хранене. Гледам, че се грижи добре за
нея. Понеже онзи ден идвах до Пазарджик тя ми поръча да взема памперси,
храна Слънчо, супички. Детето беше жизнено в двора, играеше си. Когато
отидох у тях – ние си ходим, видях, че беше направила супички да я нахрани,
плодове й дава, детето си играе по двора. Добре изглежда детето, чисто,
хубаво облечено. Дворчето е чисто, поддържат си, цветя, подрязани лозя.
Детето беше много спокойно, играеше си, смееше се, постоянно по баба си
върви. Бащата беше по двора – чисти, оправя. Това което виждам, това
казвам. Познавам от 23 години И., неговите родители, неконфликтно хора са.
Правят си в къщи, ремонти, с никой не са се карали. Аз нямам никакво
проблеми с тях, нито пък някой от селото. Ние и семейство Б.и в едно и също
село живеем – на няма и 500 метра живеем едни от други. Аз дори да не съм в
България често се чувам с г-жа Б.. Тя само ми каза, че майката й каза „Ето ти
детето, ти ще станеш майка и баща , ти ще гледаш детето“ и тя си останала в
къщи да гледа детето. Това ми го каза А. преди около месец. Знам, че детето
го гледа от октомври, ноември някъде. Майката знам, че си е в техния край.
Не знам защо така – казани-речени, нищо не мога да кажа за това, това са си
техни работи. И. имаше нещо такова като съпруга, не знам дали му е била
13
съпруга. Имаше едно момиче, което живееше там, но дали му е съпруга не
знам. Не знам дали И. има друго дете. Аз съм от много години в чужбина,
там работя, там съм родила. Каквото чуя по телефона и през летните
ваканции. Като си общуваме двете семейства И. не е бил там. Последно в
петък към обед се видяхме със семейство Б.и. И. беше там, но после излезе,
защото някаква ножица взема от баба си, да реше лозята. Виждала съм го
подпийнал И. по принцип – на празненства, на празници, когато се събират
хора . Всяка събота се събират по принцип. И. често ходи по Германия,
бабата също знам, че ходи постоянно, но сега си е в България, дядото в
момента е навънка. И. ходи, връща се, но знам, че от много години ходи в
чужбина. Не ми е споделяла г-жа Б. какви пари й изпраща съпругът й от
чужбина. Виждала съм И. да си играе с детето, в петък видях. Детето ходи по
него, играе си с него по двора. Той дойде с ножицата, рязаха с майката на А.
Б. и докато ние пием кафе той гледаше детето. Аз отидох по обедно време у
тях , стоях час и половина. Детето беше на двора. Баба му каза, че детето
трябва да спи и го прибра да приспива и аз си тръгнах. Не съм питала защо
не живеят майката и бащата на детето заедно. Бабата ми спомена, че за
техните простотии детето ту тук, ту там. Тя се грижи за детето много, много е
свикнало с нея, не може да излиза в чужбина, защото се грижи за нея.
СВИДЕТЕЛКАТА А. Б.:- Когато дойдоха полицаите, заедно с Т. беше
01.30 часа. Преди това ги е чакала Т. полицаите на центъра.
АДВ. М.: - Нямам други искания.
АДВ. Т.:- Нямам други искания.
Съдът счита, че следва да бъде изискан запис от Регионален център 112
Кърджали за сигнал, подаден на 13 или 14.11.2021 г. от Т. С. Б. или С.М.Е. от
един от двата или двата телефонни номера – 0897 436442 или 0898 310983.
Следва да се изиска от д-р Т. Т., общопрактикуващ лекар в с. Ц., общ.
Л. цялата документация във връзка с прегледите, ваксинациите и леченията и
други на детето А. И. Б. от раждането й до момента.
Ще следва да се призоват като свидетели мл.експ. П.С. и мл.инсп. Й.И.
на служебния им адрес РУ МВР Пазарджик.
Следва да се изиска от служба ГРАО Община Пазарджик по отношение
на ИЛ. В. Б., ЕГН ********** удостоверение за родствени връзки и какви
низходящи има същия.
14
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от Регионален център 112 Кърджали аудиозапис за
сигнал, подаден на 13 или 14.11.2021 г. от Т. С. Б. или С.М.Е. от един от
двата или двата телефонни номера – 0897 436442 или 0898 310983.
ДА СЕ ИЗИСКА от д-р Т. Т., общопрактикуващ лекар в с. Ц., общ. Л.
цялата документация във връзка с прегледите, ваксинациите и леченията и
други на детето А. И. Б. от раждането й до момента.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ като свидетели мл.експ. П.С. и мл.инсп. Й.И. на
служебния им адрес РУ МВР Пазарджик.
ДА СЕ ИЗИСКА от служба ГРАО Община Пазарджик по отношение на
ИЛ. В. Б., ЕГН ********** удостоверение за родствени връзки и какви
низходящи има същия.
АДВ. М. : - Моля да приемете протокол по гр.д. № 912/2022 г. по което
са разпитани полицаите и молба до РП Пазарджик от А. И.а.
АДВ. Т.: - По отношение на протокол № 481/21.03.20222 г. за извършен
разпит на полицейските служители, които са извикани на телефон 112 същият
е относим и моля да се приеме и приобщи. По отношение на молбата до РП
Пазарджик искам да отбележа, че същата е със дата 11.01.2022 г. и в нея се
съдържат данни, които по никакъв начин не се събраха като такива в
настоящото производство от разпита на свидетелите и изслушването на
доверителката, а тази молба молба услужливо е подготвена с оглед на това, че
доверителката на 10.01.2022 е идвала в Пазарджик да иска съдействие от ДСП
Пазарджик и органите на реда да види детето си. За мен е нагодено,
предоставям на съда по приемането му.
Съдът счита, че следва да бъда приети представените към молбата от
днешна дата молба от майката ищеца до РП Пазарджик и протокол от
съдебно заседание за извършен разпит на свидетели по делегация, като
доколко същите са относими ще се произнесе със съответния съдебен акт при
решаване на спорните въпроси.
За събиране на допуснати доказателства
О П Р Е Д ЕЛ И:
15
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 03.05.2022 г. в 13.30 часа, за
която дата и час страните уведомени.
АДВ. Т.:- Може ли да посочите друга дата, тъй като графикът ми е
много натоварен и съм ангажирана тогава.
АДВ. М.: - Нямам възражение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 17.05.2022 г. от 14.30 часа, за която
дата и час страните уведомени.
АДВ. Т. : - Моля да се даде възможност на майката да види детето си.
АДВ. М.: - Пак ще стане панаир, защото той има ограничителна
заповед.
СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца, чрез пълномощника му, че следва да бъде
дадена възможност на майката да види детето си, като с оглед спазване на
ограниченията, които заповедта за незабавна защита от 19.11.2021 година
И.Б. следва да се отдалечи на разстояние над 200 метра от жилището на
неговите родители в с. Ц., където в момента се намира детето за периода от
17.00 часа до 17.30 часа на 04.04.2022 г.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 16.00 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16