№ 17992
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110146139 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т...” ЕАД е предявило срещу А. И. К., И. И. К. и Н. Ф. К. искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните
суми:
За А. И. К.: 208,96 лева (двеста и осем лева и 96 стотинки), цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „О..“, бл. .., вх. Б,ет. 5, ап. .. ведно със законна лихва за
периода от 24.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.08.2021г. до 07.04.2023 г. в размер на 24,25 лева (двадесет и четири лева и 25 стотинки),
10,48 лева -цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 24.04.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 07.04.2023 г. в размер на 1,96 лева (един лев и
96 стотинки);
За И. И. К.: 208,96 лева (двеста и осем лева и 96 стотинки), цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „О..“, бл. .., вх. Б,ет. 5, ап. .. ведно със законна лихва за
периода от 24.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.08.2021г. до 07.04.2023 г. в размер на 24,25 лева (двадесет и четири лева и 25 стотинки),
10,48 лева -цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 24.04.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 07.04.2023 г. в размер на 1,96 лева (един лев и
96 стотинки);
За Н. Ф. К.: 835,82 лева (осемстотин тридесет и пет лева и 82 стотинки)-цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.
топлоснабден имот находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „О..“, бл. .., вх. Б,ет. 5, ап. .. ведно
със законна лихва за периода от 24.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.08.2021г. до 07.04.2023 г. в размер на 97,02 лева (деветдесет и седем лева и 02
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 41,93 лева
1
(четиридесет и един лева и 93 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 24.04.2023г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 07.04.2023 г. в
размер на 7,85 лева (седем лева и 85 стотинки).
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в
качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д. № 21172/2023г. на СРС, 71
състав, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от всеки от ответниците, с който
оспорват предявените искове като неоснователни.
Ответникът И. И. К. оспорва да потребител на топлинна енергия в имота, а освен
това доколкото партидата била на името на друг от ответниците, счита, че задълженията са
дължими изцяло от него. Оспорва задължението за лихва, доколкото ищецът не публикувал
в сайта задълженията. Оспорва задълженията за дялово разпределение, доколкото услугата е
извършвана от лице, различно от ищеца. Оспорва иска за мораторна лихва за дялово
разпределение. Прави възражение за погасяване по давност на задълженията. Моли за
отхвърлянето на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът А. И. К. също оспорва да е потребител на ищеца, а освен това доколкото
партидата била на името на друг от ответниците счита, че задълженията са дължими изцяло
от него. Оспорва задължението за лихва доколкото ищецът не публикувал в сайта
задълженията. Оспорва задълженията за дялово разпределение, доколкото услугата е
извършвана от лице различно от ищеца. Оспорва иска за мораторна лихва за дялово
разпределение. Прави възражение за погасяване по давност на задълженията. Моли за
отхвърлянето на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответницата Н. Ф. К. също оспорва да е потребител на ищцовото дружество,
доколкото не била собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва активната
материална легитимация на ищеца да претендира суми за дялово разпределение. Оспорва
претенцията за лихва, доколкото не била изпаднала в забава. Оспорва претенцията за лихва
за дялово разпределение, доколкото в общите условия не бил предвиден срок, а освен това
не била отправяна покана от ищеца. Моли за отхвърлянето на предявените искове и
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
2
обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да
докажат, че са погасили претендираните вземания чрез плащане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С оглед становищата на страните с обявения за окончателен доклад по делото съдът
е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК
обстоятелството, че за процесния имот за процесния период е доставена топлинна енергия в
претендираните в исковата молба размери.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост, в която се намира процесният имот – апартамент № .. находящ се в жк
„О..“, бл. .., вх. Б, ет. 5, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.
117 ЗТСУ от 02.07.1990 г. (л. 22), по силата на който И Д К. е придобил собствеността върху
процесния имот. По делото е приет заверен препис от акт за граждански брак, сключен
между .И К. и ответницата Н. К. на 16.05.1985 г. (л. 112), с оглед на което при придоб.Ието
на имота през 1990 г. двамата са се намирали в граждански брак и същият е бил придобит
при режим на съпружеска имуществена общност. От приложеното на л. 87 удостоверение за
наследници се установява, че .И К. е починал на 29.11.2010 г. и е оставил за свои наследници
тримата ответници – съпругата си Н. К. и двете си деца И. К. и А. К.. С настъпването на
неговата смърт по силата на наследственото правоприемство всеки от тримата ответници е
придобил по 1/3 от притежавана от него ½ идеална част от правото на собственост, или по
1/6, а ответницата Н. К. е станала собственик на общо 4/6 идеални части от правото на
собственост, поради което съдът намира, че именно тримата ответници отговарят за
задълженията за реално потребената топлинна енергия за процесния имот и то в
претендираните от ищеца квоти. Неоснователно е възражението на ответниците И. К. и А.
К., че единствено третият ответник се намира в облигационни отношения с ищеца, тъй като
по делото липсват доказателства Н. К. да е изявил изрична воля пред ищцовото дружество
само тя да бъде страна по договора за доставка на топлинна енергия и да бъде разкрита
партида единствено на нейно име. Ето защо, задълженията за доставена топлинна енергия за
имота следва да бъдат разпределени съобразно притежаваните от ответниците идеални
части от правото на собственост.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Както беше посочено по-горе, с обявения за окончателен и неоспорен от страните
3
доклад по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се обстоятелството, че за
процесния имот за процесния период е доставена топлинна енергия в претендираните в
исковата молба размери.
Следва да бъде разгледано направеното от тримата ответници възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по
тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. април 2020 г. – от 15.06.2020 г., за вземането за м. май 2020 г. – от 15.07.2020
г. и т.н.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски
стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност
за тях. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 ЗЕ и цитираните по-горе разпоредби от
общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в”
ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била подадено на 24.04.2023 г.,
поради което към тази дата не е настъпила погасителна давност за нито едно от процесните
вземания и възражението на ответниците се явява неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
4
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Тъй като краят на отчетния период е
30.04. на съответната година, в процесния случай лихва върху изравнителното вземане се
дължи от 15.06. на съответната година, а ищецът претендира такава считано от 15.08.2021 г.,
т.е. от по-късна дата. Ето защо, с оглед диспозитивното начало претенцията му за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия се явява изцяло основателна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства съобразно размера на уважените претенции, както и съобразно частта от
общото задължение, припадаща се на всеки ответник, а именно ответницата Н. К. следва да
му заплати разноски за заповедното производство в размер на 52, 58 лв. и разноски за
исковото производство в размер на 85, 64 лв., а всеки от ответниците А. К. и И. К. разноски
за заповедното производство в размер на по 13, 13 лв. и разноски за исковото производство
в размер на по 21, 41 лв. всеки.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалните представители на ответниците адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ за заповедното и за исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от предявените срещу всеки от тях искове, като при определяне на
възнаграждението за заповедното производство съдът взе предвид размера, предвиден в чл.
6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, от 200 лв., а за исковото производство – размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т.
1 от същата наредба, от 400 лв. В полза на всеки от процесуалните представители следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер от 4, 78 лв., от които 1, 59 лв. за
заповедното производство и 3, 19 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.”..” № .., установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, както следва:
5
че А. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б.., ул. „С..“ № .. ет. 1, дължи на
„Т...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”..” № .., сумата
от 208, 96 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „О..“, бл. .., вх. Б,ет. 5, ап. .. ведно със законна лихва за периода от
24.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 24, 25 лв. за периода от 15.08.2021г. до 07.04.2023 г.,
10,48 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
24.04.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21172/2023 г. по описа на СРС, 71 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2020г. до 07.04.2023 г. в размер на 1,96 лв.;
че И. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „В..“ ...., ет. 3, офис 1,
дължи на „Т...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”..” № ..,
сумата от 208, 96 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. „О..“, бл. .., вх. Б,ет. 5, ап. .. ведно със законна лихва за периода
от 24.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 24, 25 лв. за периода от 15.08.2021г. до 07.04.2023 г.,
10,48 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
24.04.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21172/2023 г. по описа на СРС, 71 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2020г. до 07.04.2023 г. в размер на 1,96 лв.;
че Н. Ф. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „О..“, бл. .., вх. Б, ап. .. дължи на
„Т...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”..” № .., сумата
от 835,82 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. топлоснабден имот находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „О..“, бл. .., вх. Б,ет. 5, ап. .. ведно със законна лихва за периода от
24.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 97,02 лв. за периода от 15.08.2021г. до 07.04.2023 г., цена
на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 41,93 лв., ведно със законна
лихва за периода от 24.04.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21172/2023 г. по описа на СРС, 71
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020г. до 07.04.2023 г. в размер на 7, 85 лв.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б.., ул. „С..“ № .. ет. 1, да
заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”..” № .., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 13, 13 лв. и
разноски за исковото производство в размер на 21, 41 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „В..“ ...., ет. 3,
офис 1, да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”..” № .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер
на 13, 13 лв. и разноски за исковото производство в размер на 21, 41 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. Ф. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „О..“, бл. .., вх. Б, ап. 25,
да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”..” № ..,
6
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 52, 58 лв.
и разноски за исковото производство в размер на 85, 64 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”..”
№ .., да заплати на адвокат С. К. К. от САК, с адрес: гр. София, ул. „В..“ ...., ет. 3, офис 1, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 1, 59 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за заповедното производство и сумата от 3, 19 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за исковото производство, за оказана на ответника И. К. безплатна правна
помощ, съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу него искове.
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”..”
№ .., да заплати на адвокат И. А. Н., с адрес: гр. Б.., ул. „С..“ № .. ет. 1, офис 6, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 1, 59 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 3, 19 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за исковото производство, за оказана на ответника А. К. безплатна правна помощ,
съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу него искове.
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”..”
№ .., да заплати на адвокат Д. Й. Ч., с адрес: гр. София, ул. „В..“ № 19, партер, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 1, 59 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 3, 19 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за исковото производство, за оказана на ответника Н. К. безплатна правна помощ,
съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу него искове.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Н“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7